Завистлива съм, но искам да се променя - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72594)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16034)
 Секс и интимност (9058)
 Тинейджърски (17131)
 Семейство (3302)
 Здраве (5958)
 Спорт и красота (3191)
 На работното място (1248)
 Образование (3729)
 В чужбина (793)
 Наркотици и алкохол (759)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1165)
 Други (9488)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Други

Завистлива съм, но искам да се променя
преди: 18 дни, 16 часа, прочетена 539 пъти
Това, което ще напиша, не е с цел да се оплаквам, а просто да обясня защо и как съм станала завистлива. Нуждая се от съвет само за това как да победя тези чувства.
Родителите ми винаги са получавали минимални или близки до минималните заплати, но също така спестяваха всичко, което може да се спести, т. е. всичко, без което може, е излишен разход според тях. Както се казва - не са "по живота", ама изобщо. Т. е. винаги сме живели все едно сме в тежко материално положение. В същото време и в двете училища, в които съм учила, нямах такива съученици (в лошо материално положение), в университета също, а сега на работа сред колегите ми също няма. Не че искам да има такива хора, но така или иначе ги има, просто в колективите, в които аз съм попадала, съм била единствена. Чудите се защо сега, когато работя, имам същия проблем? Защото и моята заплата е близка до минималната, но има и още нещо. Като бях още студентка, ми се появи здравословен проблем, който така и не разбрах какъв е точно, но се изразява в това, че от по-ниски температури получавам някакви спазми, съответно правя много по-високи сметки за отопление от обичайните.
Не търся съвети как да забогатея, защото това няма как да стане, т. к. нямам никакъв талант - тоест не мога да съм конкурентна в която и да е област. А и не е това предмет на темата ми. Както вече казах - това, което искам, е съвет как да се науча да не завиждам, независимо от обстоятелствата.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 18 дни, 16 часа
hash: 13c771e8df
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Авторке, при теб се случва т. н. феномен на „Сбъдващото се самопредсказание“. Докато вярваш, че ще си най-неспособната, ниско платената - ти ще си.
Прочети книгата „Излекувай живота си“ на Луиз Хей. Пиши в Гугъл - има я онлайн безплатно. Тя на мен лично много ми помогна да си променя нагласите.
Ти имаш психически проблем, който идва от детството. Мисля, че и спазмите от студентото са ти на нервна почва - сигурно на студено си стояла като дете. Аз имам нещо подобно със студените душове. Като малка нашите не пускаха никога бойлера освен веднъж седмично и се къпах със студена вода, ледена направо и първото, което направих като се изнесох от вкъщи беше да се къпя 1 час някъде с почти вряла вода. И днес се къпя така. Съпругът ми е и по-зле. Имаме у дома ако щеш вярвай, но 500 л. бойлер с парното и допълнително 250 л. бойлер на ток ако не стигне - ей така, да имаме.
Много хора сме повредени от бедността, не си само ти. Спокойно. Същите сме като теб и с парното.
Разбираемо, но сега живееш своя си живот и трябва да вярваш в себе си и никога ама никога не си повтаряй негативни неща като „нямам таланти“ , „другите са по-добри от мен“. Тук книгата ще ти помогне. На мен буквално като следвах съветите в нея като по учебник живота ми се обърна на 180 градуса и буквално всичко до сега ми се е сбъдвало само с методите на тази книга. Чета я и имам записки по нея непрекъснато.
Примерно бях безработна, бедна, мъжът на живота ми беше на път да ме зареже, имах студентски кредит, беше криза и нямаше работа. За 6 месеца по книгата си намерих топ работа, мъжът не само не ме заряза, а и ми предложи да живеем заедно, а след 6 месеца ще съм си платила целия студентски кредит.
Ти като млад човек без особено голям стаж ще взимаш винаги по-малка заплата, а и може би колежките ти са обвързани- мъжките заплати са по-високи винаги и човек си дели разходите. Затова и са по-добре финансово от теб, но реално ти си в началото на пътя си и това, че твоите родители не са успяли да ти осигурят добър стандарт на живот не означава, че ти цял живот ще мизерстваш. Освен това стандартът на живот у нас непрекъснато се качва. Никога не пести от парно, вода, ток и храна.. Не се притеснявай, миличка, бъди търпелива, позитивна и ще видиш, че всичките мечти ще ти се сбъднат.

 
  ...
преди: 18 дни, 15 часа
hash: a9dfc779f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Животът е жесток, човек трябва да пести, но все пак и ти си човек. Не завиждаш, защото това ще те изяде и ще ти донесе куп болести. За какво завиждаш? По-скоро премеисли живота си. С малко пари и много ъгъл могила да имаш и прилично жилище е да си добре облечена. Първо дрехите, изчети за стил, мода, твоето телосложение. Когато се научиш да си елегантна, стилна и да имаш реална преценка ще преценяваш какво да си купиш на най-добре цена от разпродажби те в магазина до втората употреба. Когато си добре облечена, ще имаш повече самочувствие и няма да завиждаш че някой е повече от теб. Моя приятелка беше със страхотни дънки, има пари струва ха 200 лв. , моите струват 10 лв. класически, сини бях си ги купила от един пазар. Гледах в предаването Модни престъпления, как е задължително всяка жена да има в гардероба си такива дънки, пасват чудесно за много поводи. Ако беше на мое място щеше да завидиш нали, но аз не й завидях, напротив ако не е мъжът й тя е нищо, в живота си след мама и тази, той е поел всичко и тя просто без него е нищо. Жилището ти, с малко пари, много фантазия и отново ако имаш желание да четеш и да се образоваш, ще имаш най-уюутното и прекрасно място. Моя позната отраснала по описаният от теб начин, не може да се пречупи дори сега като възрастен човек, като вляза у тях съм много подтисната. Няма цвят, всичко е старо и самата тя признава, че е вманиачена в това да не харчи пари. Винаги подчертава, като идва вкъщи колко е уюутно. Да не е лукс, но четох доста и за толкова години бавно ремонтира хмел, декорира хмел, боядисваме и подменя хмел мебели. И в тази връзка това, че другите имат повече пари означава ли, че мястото където живеят е по-хубаво от моето. Разказах ти всичко това за да не гониш вятъра, а да се хванеш в ръце и сама да променяш нещата около теб да бъдат красиви и не ти да завиждаш, а на теб да зависят. Надявам се да си разбрала написаното.

 
  ...
преди: 18 дни, 13 часа
hash: fc59ba3905
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Авторката съм, отговарям на 1., защото само този коментар е публикуван.
Ще видя книгата, но това, че нямам таланти не са "негативни мисли", просто нямам. Няма как да си вярвам, че съм добра в "нещо", защото първо трябва да има "нещо". Както и да е, това го казах само, за да няма коментари да си търся работа, където мога да предложа конкурентноспособни умения.
Не съм стояла на студено като дете. Но се дразнех например, че съучениците ми си купуват какво ли не с джобните, а аз имах за една баница примерно. Или че всички бяха с добре оформени прически, а за майка ми да води дете на фризьор сигурно е било "прекалено" - все тя ме подстригваше - и бях ужасна в косата.
Мисля, че разликата между мен и всички останали е проблемът всъщност.
А проблемът със студа не мисля, че е на нервна почва. Физически е. Просто мускулите ми или треперят, или се съкращават силно. Понякога толкова силно, че ми ограничават движенията, а понякога и дишането. Веднъж се доизплакнах със студена вода (тъкмо беше свършила топлата) - за няколко секунди така ми се свиха мускулите - включително междуребрените, че изкараха всичкия въздух от дробовете ми и усетих, че ми се притиска и сърцето.
За сега имам и този проблем, и работата ми е тази, която е. Това е за сега, настоящето. Просто искам да се науча да не се поддавам на чувства на завист. Но проблемът наистина идва детството ми и тинейджърските години, когато психиката е много по-уязвима и т. н.

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 13 часа
hash: 13c771e8df
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Авторке, ти прочети книгата, после пиши, че си нямала таланти. В книгата има методи човек да се пречупи, има и нещо магическо в нея, но няма да издавам тайната. Като прочетеш ще си друг човек, но трябва да вярваш. Има във Vbox клипчета на хора, които са променили живота си с тази книга и методите - пиши там името на книгата
Колкото до другото - точно нервно заболяване описваш. Това не значи, че не си болна! Тези неща се случват с теб действително, защото мозакът дава съответните импулси, защото ти самата си имала лош опит със студа като дете. Човек на нервна почва може и удър да получи. Не е шега работа и изобщо не си въобразяваш или нещо такова. Като каже лекар „на нервна почва“, това значи, че проблемът е в психиката, което не значи, че ти нямаш съответните физически симптоми.
Има хора с много по-лоши неврози - припадат, заспиват изведнъж, не могат да излезнат от дома си, сърцебиене, инфаркт!
Не мога да те съжаля, че си гледана при лоши условия, защото и аз съм израстнала така, много хора сме израстнали така и затова сме толкова едва ли не съсредоточени в посока увеличаване на стандартна на живот, осигуряване на по-добър живот за децата ни. Това трябва да е и твоята цел. Всички сме в един кюп, споко, ще излезнеш от въртележката, но трябва да не се отказваш и да продължиш да се бориш. Също не бързай с деца и семейство и внимателно си избирай мъжа до теб, защото от него ще зависи 50% от успеха ти в живота, 50% дали ще имат децата ти топло или не - ти си го знаеш, преживяла си го и няма какво да те съветвам тук, но най-грешното би било да се надъхваш, че няма да успееш, да се отказваш. Напротив - трябва тройно да те мотивира завистта ако щеш и да си два пъти по-нахъсана от колежките си!

 
  ...
преди: 18 дни, 13 часа
hash: f6caa60951
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   И аз съм от страшно бедно семейство но никога не съм бил завистлив.

 
  ...


...
преди: 18 дни, 12 часа
hash: efc22bf0e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Всеки от нас си има свой път в живота и уроци, които трябва да научи. Затова и няма смисъл да се завижда. Твоите съучиници мобе да са имали пари, но са нямали други неща.
Например Добро семейство, свестни родители и пр. Никой в света няма всичко
Всеки си има проблеми.
А ти вместо да мислиш за другите, седни и помисли как да изкарваш. повече пари, щом това е болната тема в живота ти.

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 11 часа
hash: 46ab7eedee
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Не е до семейството ти, авторке. Нито до финансовото ти положение. Ти продължаваш да се сравняваш с другите. И голям талант да имаш и много пари да печелиш пак ще си същата. До възпитание е. А парите и социалния статус са само оправдание. Гаджето ми е такава като теб. Само дето тя завижда на хората не за парите им ами затова че са по красиви, повече са пътували или имат повече жизнен опит. Вече и тя се вижда сама - себе си как постоянно се сравнява с другите. Опитвам се да й отварям очите и хубаво е че слуша. Тя е такава, мрънка, ама е безобидна и послушна. Вече година сме заедно и малко по малко я виждам как се променя. Според мен трябва да си намериш приятели или гадже/съпруг с който да отделяш много време и с който постепенно да се промениш. Трябва да е някой който да е обратното на теб. Ще се дразниш разбира се в началото... че харчи през пръсти Ама ако го намериш същия като теб, тежко ти и горко.
Успех!

 
  ...
преди: 17 дни, 18 часа
hash: 6b697ca51b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Авторката съм,
Мисля, че има разлика между това да се сравняваш с конкретни хора, да харесваш точно техните неща, и това просто да се чувстваш различен от всички.
5., а единствен ли си бил? Пропуснах да кажа, че аз съм от сравнително голям град.
7., не е до възпитание, защото моите родители са се скъсвали да ми казват колко е лошо да завиждам. Всъщност аз изобщо не искам да завиждам, затова и пуснах темата - искам да се науча самочувствието ми да не се влияе от това от какви хора съм заобиколена.

 
  ...
преди: 17 дни, 12 часа
hash: 93306dd97e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Ами не си само ти. И нашите бяха много зле, заради глупост според мен но това е друга тема. И аз бях от децата дето са все на опашката така да се каже- или нямах нищо или го получавах след като вече всички са го имали и вече не им е интересно. Даже помня, че когато започнаха да излизат мобилните телефони, всички в класа ми имаха само аз не. Е няма как да не ти стане гадно, ама го приемаш и продължаваш. А примерно както казва номер 7 аз лично никога не съм искала да се сравнявам с никой, ама бабите ми го правиха вместо мен. Непрекъснато се говореше кой какво има, а ние нямаме, кой какво постигнал а ние не. Например едната ми баба непрекъснато ми даваше за пример едно съседско момиче каква отличничка била, а аз не, ама не вземаше предвид че техните я бяха записали на един куп уроци, а аз учех сама, понякога и без учебници. Няма да задълбавам защото няма смисъл. Искам само да кажа на авторката, че от нея зависи да не се закопава в миналото си, а да се развива, да чете, да учи и да иска по-добро бъдеще. Защото аз не се примирих с моето и излязох малко или много от мизерията в която бях. Казваш нямаш таланти - ами и аз нямам, но има толкова много курсове и неща които можеш да научиш с труд и четене, че не ти трябва да имаш талант. А дори да имаш такъв ако не го развиваш и той отива на кино. Ами избери си някаква област взимай книги чети, образовай се, стани специалист в нещо, това е по ценно от талант. Аз имам чувството че си се отчаяла и примирила и това ти е най-голямата спирачка. Търси варианти сама, защо сама се заробваш да оставаш в положението в което си живяла цял живот. Аз за себе си не мога да кажа, че съм постигнала кой знае какво, но съм доста над мизерното ниво в което бях. Има доста курсове по какво ли не в момента, защо да не се развиеш в някаква област? Иначе ако искаш само да се освободиш от чувството на завист приеми съдбата си и спри да гледаш кой какво има. Или спри да се самосъжаляваш и да гледаш другите, или направи нещо за да си подобриш положението. Други варианти според мен няма. Но самата причина че завиждаш говори, че на някакво ниво смяташ, че и ти заслужаваш нещата, които другите имат. Ако смяташе, че не ги заслужаваш щеше да си се примирила и въобще да не повдигаш въпроса. Затова си помисли добре какво точно искаш и дали си готова да направиш нещо за да го имаш или да се примириш и да трупаш още повече негативни емоции. Завистта няма да изчезне докато не изчезне причината поради която си написала темата- а именно, че и ти смяташ, че заслужаваш.

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 22 часа
hash: e3cdd09b64
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Не си завистлива, нормално е да се дразниш, че малоумните ти родители са нямали възможности себе си да гледат ама дете направили, не е честно да създават някой и да го принуждават да се мъчи така. 6ти тея богатите нямат лоши родители, защито техните са си направили сметката и са им подсигурили нормален живот, кога ли простия български селянин ще си избие от кухата глава, че дете без пари не може да се отглежда и да спре да повтаря, че не са всичко, като е повече от очевидно, че са всичко.

 
  ...

...
преди: 16 дни, 3 часа
hash: 6c15c430d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Много се дразня, когато всеки пише "от голям/малък град съм! Кажете кои са тези градове, да не съм врачка, че да ги знам! Когато пътувам с влака, питам хората от/и за къде пътуват, и всеки ми казва, без да се срамува, както и аз! Аз съм от Варна, това е положението!

 
  ...
преди: 16 дни, 2 часа
hash: cb71c77e8e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   До номер 10:

Докато мислите, че парите са всичко, винаги ще сте ограничени и посредствени. По важно е възпитанието, вътрешният интелект, талантите, да допринесеш за света.
Може да си беден, но да станеш богат. Въпреки че според мен това не трябва да е висшата човешка цел. Може да си богат, но вътрешно ограничен. Важното е да побеждаваш, да имаш цели, да ги постигаш.

Към авторката:

Донякъде разбирам авторката, донякъде не. Аз съм от бедно семейство като нея, но това не пречеше на съучениците и колегите ми, да ми завиждат. За всеки успех, за всичко. (За отличен успех, публична похвала от преподавател, за добри есета, стихотворения, картини и не на последно място за външния ми вид. Винаги бях заобиколена от приятели в училище, това също дразнеше част от хората. )
Лично аз не разбирам тази завист. Да имам успехи понякога, но и винаги съм била най-бедна, вместо да оценят това, което имат, те вечно гледат в чуждата паница. Типичен български манталитет.

И накрая нещо забавно от ученическите ми години:

В моя клас всички имаха GSM, без мен. И ми беше много добре така. Дори най-добрата ми приятелка гледаше от мен и си взе последна GSM. А аз не, въпреки че искаха да ми подарят. Но класът не ми се подиграваше за това. Все пак човек е господар сам на себе си.

 
  ... горе^
преди: 16 дни, 2 часа
hash: 13c771e8df
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Не съм съгласна само с тона на 10 и начина по който говори, но като смисъл просто иска да каже, че като родители не можем да създаваме деца, които не можем да си позволим. Напълно права!

А ти номер 12, храни децата си с доброта, плащай сметките си с философските си приумици.

Тук никой не говори за богатства, а за нормално материално задоволяване на елементарните нужди като парно, топла вода, жилище, храна и така нататък. Гледаме непрекъснато по телевизиита как мизерстват деца, но и по улиците мизерстват и просят деца. Трябва да се даде повече компетенция на социалните и да се настаняват много бързо тези деца в приемни семейства и да видим после дали някой ще продължи да създава деца заради майчинство, детски и глупост.
Детето не може да работи, ти можеш. То разчита за задоволяване на елементарните си нужди на теб, а ако не можеш да се справиш дори с това не си за родител.

 
  ...
преди: 15 дни, 16 часа
hash: 75162ec52b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Авторката съм,
Благодаря за коментарите и за отделеното време.
Аз стигнах до извода, че това, което мога да направя, е 1. да не мисля по този въпрос повече и 2. да работя върху самочувствието си (като цяло).

 
  ...
преди: 14 дни, 21 часа
hash: cb71c77e8e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   До Номер 13: Аз не казах, че номер 10 не е прав донякъде, но съм получавала коментари в моя университет, как бедни като мен, с износени дрехи, без телефон и пр. не трябва да учат и да се развиват. В лицето ми е казвано от колежка, но аз не мисля, че бедните не трябва да са по-долу от богатите. Това има пряка връзка с темата на авторката.
За това се ядосах от коментара на номер 10, защото си спомних болката от онези думи, тогава. Иначе сте напълно права, че мизерстващи деца не трябва да има по улиците, но и свръх невъзпитани също не би трябвало да има. Далече съм още от създаване и отглеждане на деца, но не смятам, че "философските приумици" и "добротата " не трябва да имат място във възпитанието.

 
  ... горе^

...
преди: 8 дни, 5 часа
hash: 264a30b4b7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Авторка, но 7 съм. казваш, че е не е до възпитание и казваш че родителите ти все ти казват да не завиждаш. А казваш ли ни докато си била малка колко пъти са ти казвали " виж, как Таня получава 6ци а ти имаш двойка", "виж как Ваня слуша, а ти не знаеш как да се държиш". И най важното говорили ли са си майка ти е баща ти, а ти да си слушала "този месец имаме много ток за плащане, трябва да намалим сметките". Или "много говориш по телефона, 50лв платих ме този месец". Този разговор оформя манталитета на "мизерника". Нито от глад сте умрели, нито по болниците сте хукнали. Да, ама в твоето съзнание е узряло сравнението. Ти като си слушала си си мислела "абе как другите семейства говорят постоянно по телефона и си харчат толкова ток, а ние не можем"

Живея в държава от третия свят и посмъртно никой от българите не може да ме убеди, че българина е беден. НАЙ БЛЕДО ПОНЯТИЕ СИ НЯМАМЕ ЩО Е БЕДНОСТ. Просто през комунизма масово ни промиваха мозъците за пестене. Спомням си как масово хората си загасяха лампите, ако не са в стаята. Как спираха чешмата между миенето на чиниите. Въобще, възпитавахме се на мизерия. От там и се завъди тази завист у хората. Когато някой имаше повече и харчеше повече, другите дето се стискаха му завиждаха. Защото хората не разбира ха защо пестят. Нямаха и все още нямат морала и съзнанието да го правят, но все пак го правят, щото "така било редно". Подбудите бяха правилни, но нямахме съзнание да живеем скромно. Малко държави имат такова и те определено не се намират в 1вия свят, където върлата консумация е издигната в култ.

Авторке, проблема не е само в твоята глава. А в главата на цялата ни нация. Хората завиждат на запад как живеят и масово се махат заради това, а въобще не осъзнават че и на запад са същите мизерници и пестят центовете. От себе си трудно може да избягаме.
Погледни в супермаркета, например има толкова много качествени продукти, но хора със заплати с които могат да си ги позволят (все пак това е храна и не бива да се пести от нея) продължават да купуват боклуците. И понеже търсенето определя предлагането, боклуци продължават и да се произвеждат. Нито хляба е хляб
Докато не си оправим мизерническия манталитет няма да стане по добре в БГ.

 
  ...
преди: 7 дни, 12 часа
hash: dfddbd7441
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   И аз завиждам на Леонардо ди Каприо и на Брад Пит и на много, които са известни, богати и са имали много жени и луксозен живот, а аз съм едно просто момче от малък град, нямам таланти също, обаче ще ти кажа едно-под фасадата на богатите и известните те повечето не са щастливи, имат проблеми с дроги, с алкохол и определено не изглеждат така както на екрана, в действителност са пъпчиви, дебели, плешиви и сбръчкани, виждал съм им реални снимки и самочувствието ми порастна. С нищо не са повече от мен или от теб и нямат кой знае колко повече талант. Бих те посъветвал да не гледаш и да не завиждаш на другите, защото и те завиждат на някой друг и имат техни си проблеми, гледай себе си и 1000 процента имаш някакъв талант, примерно за мен Пикасо не може да рисува и няма талант, обаче за някои други неизвестно защо е велик художник! Така че понякога това което за теб е неконкурентно и смотано, други хора ще видят в него шедьовър! Бих добавил-Боклука за едни е съкровище за други! Това е света, горе главата!

 
  ...
преди: 6 дни, 16 часа
hash: f2b514667f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   Авторката съм, често влизам тук и видях, че има нови коментари:
16., според мен сравняването с другите е нормално за всеки човек, а и то не е точно някакво умишлено "сравняване", то е просто нещо, което виждаш. Въпросът е как ще го възприемеш - дали ще предизвиква чувство на завист, или просто ще се приеме като безразличен факт. Още нещо във връзка с коментара ти - никога не съм искала да "разхищавам". Не ми трябва да свети, когато ме няма, това е безсмислица. Трябва ми да е топло и светло, когато и колкото имам нужда, не повече, но не и по-малко.
Казват, че парите не са важни, че са важни "малките неща", но дори да отидеш да видиш нещо, което е далече от дома ти, трябват пари за транспорт, да имаш някакво хоби, което те прави щастлив - пак почти винаги е свързано с купуване на разни неща или друг вид разходи, подарък да направиш да зарадваш любим човек - пак трябват пари.

До 18. : Аз не завиждам на тези хора. Защото са единици, и защото не са около мен. Завиждам на хората от ежедневието и обкръжението си, особено ако са мои връстници.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker