Спомен ми съсипва живота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120673)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Спомен ми съсипва живота
преди: 7 години, 10 дни, прочетена 1672 пъти
Здравейте, преди време имах голям приятел, с който бяхме като братя. Поне за мен той беше такъв. Бяхме приятели 4-5 години. Един ден обаче, той изведнъж спря да се обажда, без да каже нищо и нещо му стана. После избяга в друг град и въобще не се обади. Може и да е била в мен причината, а може и да е глупак. Не знам, но вече минаха 6-7 години и аз още се измъчвам. Усещам се, че почти всеки ден аз мисля за това. Всеки ден се сещам за това и се измъчвам. Едни от най-щастливите ми моменти бяха с него и адски много неща ме подсещат постоянно. Общи приятели, разни спомени и т. н. На времето, когато се запознахме бях на 15 и той беше един от най-креативните, отракани и забавни хора, които съм виждал. Страшно много го уважавах и ценях. Какво пък чак толкова ми е имало, че да иска да се отърве от мен. Бях си весел човек и всичко си ми беше наред. Честно да ви кажа, тази случка ми съсипа живота и още продължава да го съсипва. От най-усмихнатото момче, пълно с позитивна енергия, сега съм един тъжен човек. Каквото и да правя, вечно образа му стои там, някъде в паметта ми като образ, който не ме одобрява. Това, което го пиша сега, почти всеки ден си го мисля, вече 7 години и направо не вярвам, че мога да си върна щастието отново. Знам, че мъжете не трябва да плачат, но докато го пиша се разплаках.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 9 дни
hash: edbd29d78b
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Здравей! Пробвай да попиташ някои от вашите общи приятели нещо по този въпрос. Може те да знаят, а ако ли не опитай да го потърсиш и му поискай обяснение (ако изобщо те помни де)
Може да не е искал да стане така, а просто пътищата ви да са се разделили. Може и никога да не ти е бил истински приятел! Но всичко това не можеш да разбереш сам!

 
  ...
преди: 7 години, 9 дни
hash: edbd29d78b
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Здравей! Пробвай да попиташ някои от вашите общи приятели нещо по този въпрос. Може те да знаят, а ако ли не опитай да го потърсиш и му поискай обяснение (ако изобщо те помни де)
Може да не е искал да стане така, а просто пътищата ви да са се разделили. Може и никога да не ти е бил истински приятел! Но всичко това не можеш да разбереш сам!

 
  ...
преди: 7 години, 9 дни
hash: 8c834d1ab3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Спри да го мислиш няма смисъл. За съжаление доста често се случва хора, които смятаме за приятели да не ни възприемат и те като такива. Например може в онзи момент да е имал нужда от компанията ти и след като вече няма нужда от нея да е решил да спре да те търси. Може и нещо да се е обидил за което ти дори нямаш представа, след като не ти е дал обяснение. Казвам ти няма защо да се съсипваш заради такива хора. Помисли дали наистина си направил нещо с което да го обидиш, ако не се сещаш за такова - проблема си е в него. Освободи го да си живее живота. Всичко това ти го казвам от опит, защото миналата година приятел с който бяхме 5 години приятели просто ме изтри все едно нищо. Доста време се чудих какво толкова страшно съм направила - е не се сетих за такова - изслушвала съм го, давала съм му съвети, чакала съм по цяла нощ да стане време да си вземе самолета. както и да е - той изглежда не ги е ценил тия неща и мен не ме интересува вече. Нито смятам да го търся, нито смятам да се изясняваме. И още нещо което ти казах по-горе - аз него го смятах за приятел, но се сетих за една фраза коята той каза на последната ни среща - нещо от сорта, че нямал приятели. Е ясно значи той не ме е възприемал за приятел както аз него. Ами жив и здрав, няма да умра без него, да разочарова ме, но хората понякога са такива. Моля ти спри да се измъчваш заради някакъв човек, който не те цени достатъчно след като така с лека ръка те е изтрил от живота си. Просто няма смисъл, живей си живота, търси други приятели и приеми, че този е мъртъв за теб. Не заслужава дори мислите и анализите, които влагаш в него. Аз направих така и много бързо ми мина, вече ми се струва, че е бил от една далечна част от живота ми към която не искам да се връщам.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 9 дни
hash: a48aeb9f09
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Много добре те разбирам! Виж как едно запознансрво и как една раздяла може да ни промени за винаги! Твоята история ужасно много ми напомни на моята.
С много хора се запознах но НЕЯ не можах да забравя разликата е, че сме момичета!
И не е вярно, че момчетата не плачат.. но обществото ви кара да се прикривате което не е хубаво, и затова сте повечето агресивни.. сълзите трябва да се изплачат.. ;х
Ще ти кажа не си единствен.. ;х

Едно момиче..

 
  ...
преди: 7 години, 8 дни
hash: a3f5f03cc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Не идеализирай другите хора. Може да ти е липсвала бащината фигура в детството и да си я намерил в този твой приятел, иначе не намирам друга причина да съществува такава емоционална обвързаност. Общо-взето щом толкова време не сте комуникирали си насочи вниманието към подобряване на твоето състояние независимо от него.

 
  ...


...
преди: 7 години, 8 дни
hash: 90c2ddb049
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Браво, че сподели. Аз съм мъж, имам подобен спомен за свой приятел, с който всеки ден творяхме забавни истории. Имахме невероятен синхрон. Един подаваше идея, а другият отговаряше с нещо в същия стил, все едно че сме един и същи ум. И така, с часове, почти всеки ден около две години. Имахме много развинтено въображение и се заливахме от смях, много нещо записвахме с намерение да издадем книга някой ден.
Изведнъж той спря да се обажда, сякаш изчезна. Много се чудех какво става с него -нямаше никакви признаци за промяната. Срещнах го 1-2 пъти и сякаш си беше същия като общуване и хумор, но нямаше импулс да се срещаме отново. Не сме имали общи приятели, заради които да стане някаква интрига, нито сме такъв тип хора.
Вече не съм го виждал може би 13-15 години. Отначало ми беше много мъка, сякаш беше умрял, а с него и нашия супер забавен, макар и въображаем свят. Доста време го търсих, но все пак спрях.
Започнах да се интересувам силно и да изучавам психология. С годините разбрах, че онова щастие, което съм имал тогава, съм го създавал аз. То е идвало от чувство за свобода. Докато съм тъгувал, аз съм пропускал безброй възможности да се радвам на това, което е било около мен. Не съм живял в настоящето. Човек може да е щастлив само сега. Ако тъгуваш за миналото или бленуваш за бъдещето, никога няма да си щастлив. Може би твоят човек се е отдръпнал изцяло по собствени причини. Не приемай нищо лично, защото всеки живее в собствен свят и това, което вижда, е само проекция. Ако някой те напсува например, той псува своята представа за теб, а не теб самия.
Поздравявам те за откровеността, а това, че мъжете не трябва да плачат, е суеверие. Така сме възпитани, но това само ни вреди, свикнали сме да се потискаме. С това само се опитваме да залъжем околните и себе си.
Да се оплакваш е лесно. За да се разплачеш обаче, се иска смелост и сила.
Ако искаш съвет как да подобриш състоянието си, мога да ти дам най-доброто, което знам - вземи една тетрадка и всеки ден си записвай 10 неща, за които си благодарен в момента. Материални или нематериални, няма значение. Аз чувствам благодарност дори само за въздуха, който дишам. Това упражнение не е за утеха и примирение. С времето, то увеличава силите и способностите ти за всичко, което искаш в живота си!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 8 дни
hash: 96391c2307
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   И аз имам същата история.. от 1 до 11 клас бяхме всеки ден заедно. Към средата на 11 без да каже нищо се очуждихме много, по - точно той.
Звънях му все пак и ми отказваше да излизаме. Може би вече му бях омръзнал или си е намерил друг приятел. Продължих, но вече 2 години го мисля и не мога да забравя.
До такава степен бяхме близки, че чак родителите ми забелязаха липсата му.
Ще гледам какво пишат по - темата, защото съм със същия проблем. Дано ни помогне някой! ;)

 
  ...
преди: 7 години, 7 дни
hash: f80645f882
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Спомням си как един ден си правихме партия за цигари и кибрит, за да се правим на възрастни, стояхме на една пейка и правихме планове да превземаме света. В този момент всичко, което си представях за бъщето беше съвсем различно. В един момент обаче всичко се срути и аз просто не знаех какво ще правя. Сприятелявах се пак с някакви хора, но вече не е същото и не мога да кажа, че в момента имам приятели. Трудно се доверявам на хората. Общувам си с хората, но ги държа на страна малко. Случват ми се яки неща, супер комични, но нямам на кой да се обадя и да споделя. Липстват ми реакциите му когато му кажа какво ми се е случило. Всичко яко в мен си стои и нямам с кого да го изразя. Срещам само някакви хора, които не са толкова забавни, колкото него и не ме разбират. Преди време имах две кучета в нас, постоянно играеха заедно и се радваха, един ден едното почина, после другото не искаше да яде, беше умърлушено и 1 месец след това почина и то от мъка. Дали не се случва същото и с нас хората. Живи сме, случват ни се нови неща, хубави и лоши, но вече не сме същите.. Автора

 
  ...
преди: 7 години, 7 дни
hash: 9861305d18
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Може да му се е случило нещо, или пък на родителите му. Може да си е намерил приятелка, която да го е откъснала от теб и другите му приятели. Всичко това е нормално. Всеки си продължава по своя път. Ти някак си се вкопчил в него и искаш той да стои на твоя път. Е, не може. Имали сте щасътливи моменти. Радвай се за тях и продължи напред. Пак казвам -всеки си има път в живота. Вашите са се разделили. Продължавай напред. Все ще срещнеш друг приятел. Бъди си самодостатъчен.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 5 дни
hash: f80645f882
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   А ако ти беше истински брат? Тогава щеше ли да се разделиш с него без особенно голяма причина? Приятели в днешно време е трудно да намериш и да изградите стабилни взаимоотношения. Да ги разрушиш обаче е много лесно. Не казвам, че е длъжен, той си знае. Вече е минало много време и сигурно и двамата нямаме нищо общо с това, което сме били преди. Той има други интереси, аз също. Но понякога боли от самият спомен. Това упражнение за благодарност го правя от много години, а също и много други упражнения и методи. Развивам се постоянно и постигам разни успехи в живота, но спомените ми ме карат да се чувствам зле.

 
  ...

...
преди: 7 години, 4 дни
hash: 0eb99a8147
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   На мен също ми се случи нещо подобно. Един мой приятел един ден също изчезна от хоризонта, без да с бади на мен или на някой от приятелите ни. От майка му разбрахме че заминал за София и че евентулно щял да ни се обади. Всички останахме много изненадани и озадачени. Минаха се около пет години без някаква вест от него и на края се разбра че неговия братовчед отнел гаджето му и това е било причината. Очевидно се е почувствал предаден и от двамата и е решил да затвори тази страница в живота си и да започне на ново. Аз не бих направил така, но всеки човек е различен и реагира различно на проблемите си. Не е приятно когато се случи нещо подобно, но това е живота.

 
  ...
преди: 7 години, 3 дни
hash: 66d72b312e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Такова нещо на 2 пъти ми се е случвало до сега и колкото са ми липсвали, толкова се чувствам и освободен и от двамата. Дори единият го срещнах наскоро и му взех телефона. После реших, че дори и да излезем само ще ми разказва за майка си и всичките й проблеми от А до Я. На всичкото отгоре това е човек на средна възраст

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker