Живота ми....
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1333 пъти
Добър ден! Аз съм мъж на 24. Животът ми е скапан и това е проблемът, който искам да споделя. Завърших с отлични дипломи основното и средното си образование. След гимназията трябваше да започна да работя, за да продължа да уча. Записах специалност, която е с трудна реализация​, но малко или много ме влечеше, а и беше в задочна форма на обучение, което ми позволяваше да работя на пълен работен ден. В момента не мога да си намеря работа по нея, работя ниско квалифицирана работа, която ме изтощава напълно(верига за бързо хранене). Обръщам се назад и си мисля, че тези 5г съм ги изгубил и нищо не съм направил. Бъдещата ми диплома от университета ще бъде с успех много добър (над 5), но това не ми служи за нищо. В един затворен кръг съм и не знам накъде да поема-може би чужбина(знам английски на добро ниво и немски на основно ниво), дали да запиша др. специалност или да продължа с магистърска програма тази специалност, която вече имам... Амбициозен съм и искам да постигна повече от това да съм продавач на сандвичи цял живот. Родителите ми са вече стари(над 60 годишна възраст) и на тях трябва да помагам, те на мен не могат. Баща ми е с ТЕЛК-52% и взима пенсия по болест 135 лв., а майка ми работи като продавачка за 400лв. Парите им не стигат да се издържат, а камо ли да ми помогнат по някакъв начин. Аз им плащам сметките. Бабите и дядовците вече ги няма(починаха)Живея в гр. София. Образованието ми е в областта на биологичните науки. Намирам се в един затворен кръг и не зная как да изляза от него. Работа>родители>образование, за личен живот и дума не може да стане. След работа уча(в момента уча немски, а и все още не съм завършил-престоят ми държавни изпити) през почивните дни пътувам, за да помагам на родителите ми(живеят извън София). Станал съм малко или много асоциален. Познатите ми излизат по дискотеки, барове, кръчми, ходят на кино, екскурзии, събират се, излизат, а на мен не ми остава време, а и пари, за да правя тези неща. Говорят си за филми/игри, които аз не съм гледал/играл, защото съм нямал абсолютно никакво свободно време. Така нямаме общи теми и те странят от мен. Това е, което исках да споделя. Благодаря на прочелите го за отделеното време. Благодаря на създателите на spodeli. net за възможността за изливане на душата ми анонимно, без да ангажирам никой за мойте проблеми!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 11 месеца hash: 8f36464398

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мъж Всеки човек има трудни моменти. Аз също не можах да си намеря работа по специалността и знаех немски език на не много добро ниво, но успях да го науча до C1 със много усилия и си намерих добре платена работа с него. Ако отидеш в чужбина няма да ти е по - добре отколкото тук, животът никъде не е лесен.

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 972f5d7d8e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не ти е лесно и браво, че помагаш на родителите си. Щом не може да си намериш работа с това, което учиш, запиши магистратура по друга професия, така че да имаш шансове за работа. Също е добър вариант да помислиш за чужбина. Поне ако работиш и учиш там ще изкарваш повече пари. Успех!

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 250592a600

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Не знам какво да кажа... мислих си че моят живот е труден.. а всъщност ти минаваш през ада. Моят съвет е само да продължиш да вървиш.

 

...

горе^

преди: 6 години, 11 месеца hash: ac2cb61233

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Моят съвет е да се опиташ да си с познатите си повече - това ще намали чувството за депресия. Също така преразгледай помощта към родителите си. Ако това пречи на твоят живот, просто не го прави или намали сумата. Така помагаш на тях, но ти страдаш и влизаш в ролята на мъченик. В крайна сметка кой живее ТВОЯ живот? Докато се усетиш и ще си на 30, 35, 40... Ако така продължаваш да помагаш на родителите си, но да вредиш на себе си, никога няма да имаш свое семейство. Родителите ти трябва да проявят разбиране и да не точат ресурси от детето си. В нашата(и не само) култура това е доста противоречива тема - в много от случаите липсва истинска любов между родителите и децата биват правени от задължение и с дадена "цел", като после биват тренирани да следват тази цел. Част от тренировката е и "любов" и чувство на дълг към родителите, което не е никаква любов, а хипнотична зависимост. Относно професионалната ти реализация не казваш какво си учил, не знам дали се търсят подобни специалисти тук или в чужбина. Чужбина не е лош вариант, ако се търсят такива хора, даже ще е добре и по отношение на това да добиеш емоционална независимост от родителите си.

 

...

преди: 6 години, 11 месеца hash: 04999b4e5c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Дерзай, пич! С оплакване няма да стане...

 

...