Депресия, самота, липса на цел и посока - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75457)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16711)
 Секс и интимност (9296)
 Тинейджърски (17558)
 Семейство (3462)
 Здраве (6233)
 Спорт и красота (3320)
 На работното място (1341)
 Образование (3999)
 В чужбина (890)
 Наркотици и алкохол (787)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9904)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Други

Депресия, самота, липса на цел и посока
преди: 4 месеца, 2 дни, прочетена 844 пъти
Здравейте! Искам да споделя и моята история, защото се чувствам объркан и в тотална безизходица :(
И така, да започна, на 30 г. съм, мъж, несемеен, с образование и работа, живеещ в неголям, курортен град в България. Някои биха казали "супер", но истината е, че нещата не вървят към добре. От доста години често изпадам в депресия, от която се измъквам макар и за малко, незнайно как. Може да се каже, че младежките ми години са изгубени, защото за последните 10 години почти не съм имал приятели, с които да излизам и да се забавляваме, никога не съм имал приятелка, винаги съм бил в периферията на нещата, гледал съм отстрани и съм се питал защо не съм като другите. Единственото, което съм успял да постигна е да завърша образованието си и да започна работа. Не знам дали постоянните ми депресивни състояния са причина за липсата на социален живот и развлечения или пък начина ми на живот е причина за депресията? ! Преди имах хоби, което на моменти ме откъсваше от всичко това. В момента нямам никакво хоби, абсолютно нищо не ми вълнува съзнанието, нищо не може да ме заинтригува. От години работя, според много хора "на прилична работа", не ми липсват пари, но истината е, че съм тотално демотивиран, работата ми ме отегчава супер много, нямам никакви професионални цели и наред с това са налице вече и лошите резултати от работата ми, а оттам и проблемите. Преди работата ме откъсваше от самотата, даже имаше период в който, дойде ли уикенда се сдухвах страшно. Сега работата ме задушава, времето извън работата също. Виждам, че нямам никаква мотивация за професионален растеж, а извън работата нямам нито приятели, нито приятелка, никакъв личен и социален живот. На път е да се случи това, че два от най-големите ми страхове, които съм имал някога, да станат реалност. Първия, да остана без работа и съответно малкото авторитет, самочувствие и контакти, които съм имал последните няколко години да се изпарят и втория - да остана сам, несемеен. Мисълта за тези две неща ме побърква, и се получава една спирала, от която не можеш да излезеш и да промениш всичко това, за да не се случи, или поне да го коригираш, докато е още време. По едно време бях тръгнал и по т. нар. "платена любов", защото това бяха единствените жени, достъпни за мен. За съжаление, мисията да си намеря приятелка и да създам семейство вече изглежда невъзможна, а това ме смазва най-много от всичко.
Последните години често мисля за самоубийство като единствен изход, само че не бих направил подобно нещо, единствено и само заради близките ми! Ходих на психиатър преди година, диагностицираха ми някакъв вид депресия, пия хапчета без особен ефект от тях, но вътрешно знам, че не това е решението.
Ако се погледна отстрани, виждам се като един 30 годишен мухльо от провинцията, с работа която вече мрази, без приятели, без жена/приятелка, с почти вече нулеви шансове такава да се появи, без никакви цели в живота, без мечти, без хоби... допреди едни 10 години, дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че след десет години това ще съм аз!
Въртяли са ми се мисли, да замина за чужбина или поне за София, да започна от нулата, като един своеобразен рестарт, но липсата на цели, мечти и за капак постоянните ми страхове ме блокират да направя решителната стъпка.
Сега като пиша всичко това, виждам реално колко съм затънал до уши и как някой ден ще съжалявам за всичко. Незнам дали съм попаднал в грешната среда, дали родителите ми са сбъркали някъде при отглеждането и възпитанието или имам някакво емоционално заболяване, виновно за всичко това.
Как бихте постъпили на мое място, какво бихте ме посъветвали,
от къде да започна, за да изляза от тази яма в която съм в момента?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 1 ден
hash: cdf2a0b33e
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

1.   Човече, описваш мен едно към едно, все едно аз съм го писал това. Аз до преди година бях като теб и също така не можеш да се позная. Ни антидепресанти, ни нищо помагаше. Дори обмислях самоубийство, защото болката вече не се траеше.

Едва на скоро осъзнах истинския проблем. Проблемите ти са два:

1 - не че нямаш цели, а че имаш, но не можеш да ги постигнеш и вече си се отчаял. Ти искаш семейство, искаш работа, която да те удовлетворява и да не ти е скучна. Така че ти цели имаш, но не знаеш как да ги постигнеш и вече 10 г. все повече се отдалечаваш от постигането им. Това буквално те кара да откачаш.

2 - скуката. В момента не го осъзнаваш, но скуката ти е разгонила фамилията тотално. Защото мозъка е като мускул - постоянно има нужда от стимули (промени), за да е в кондиция ид а се развива, иначе закърнява и атрофира. В момента мозъка ти тотално е деградирал и затова умът ти не е бистър. Нищо ен те радва, нямаш емоционална реакция към нищо, всичко ти е безразлично и безсмислено и постоянно стомаха ти е на топка - изпитваш някаква тревожност и притеснение нон-стоп. Това е, защото мозъкът ти няма абсолютно никакъв стимул и никакво предизвикателство, той е в някакво латентно, полу-умряло състояние. А в същото време той е жив организъм и има потенциална енергия нуждаеща се от движение, промени, упражнения и стимули, но такива няма и става като тенджера под налягане. Хем има енергия, обаче тази енергия не тече свободно, ами е застояла, а иска да се раздвижи и се поражда невероятно напрежение, което те убива бавно и сигурно.

Трябва да започнеш от решението на втория проблем, а първия ще се разреши като следствие. Започни да правиш промени. Веднага няма как да направиш големи проблеми промени, защото мозъкът ти в момента е толквоа закърнял, че това ще е шок за него. А и си предтави ако отидеш в София и си търсиш работа - такъв сдухан никой няма да те вземе на сериозно.

Започни от малки промени, те ще те подготвят за по-големите. В началото мозъка ти няма да реагира, защото му трябва време да излезе от това латентно състояние. Но само за няколко дни ще се почувствашш една идея по-добре, после ще имаш сила да промениш малко повече и така постепенно ще стигнеш до по-големи промени.

В момента си в някакъв блокаж и нямаш нито желанието, нито силата да направиш каквото и да е, защото би ти коствало сериозни усилия, а и не виждаш смисъл, защото не си даваш сметка, че от това има полза (понеже мозъка ти е блокирал), умът ти е замъглен, съзнанието е изкривено като на алкохолик/наркоман. Виждаш света, пречупен през призмата на собственото си отчаяние.

Започни от съвсем дребни неща - например всеки ден се прибирай по различен маршрут. Един цял ден прави всичко с лявата вместо с дясната ръка. При мен помогна също, че се записах като доброволец в БЧК. Там никой няма да те съди, просто ще помагаш на някои хора с елементарни неща, например на старци в болници дори само с компания, защото за тях дори и това адски скъпоценно и нямаш представа колко им помагаш. Така ще се почувства по-добре, че си зарадвал някого, а и от тях можеш да научиш много за живота. Една различна гл.т. никога не е излишна. Отиди например в чужбина за седмица. Ей така дори и сам, покажи си, че можеш и сам да видиш свят, без да ти трябва приятелка. Престани да планираш и да мислиш какво може да стане, направи нещо спонтанно. Примерно отиди с колата в някакъв напълно непознат град - ей така да се разходиш, да видиш различни хора, различни улици, различна мизерия от в твоя град ако щеш :). Просто малки ежедневни промени да има, стимул за мозъка ти да има.

Едва тогава вече помисли за нова работа, нов град и др. по-драстични промени. Отвори се малко към нови хора, нови места. Като казах хора - поговори с някого. В непознат град можеш просто да питаш някого къде се намира нещо или обясни, че не си от там да ти препоръча някаква забележителност. Ей така дори по 2-3 думи да си кажете, просто започни от някъде. Не за да намериш любовта или нещо такова, просто заради самия миг, самото изживяване. От това имаш нужда.

После вече като преодолееш цялото това еднообразие и мозъка ти започне да се поотваря към света и емоциите, ще преминеш към другия проблем - жената. Това няма да стане с търсене, просто в живота трябва да оставиш възможностите сами да идват при теб, те не се търсят. Ако ги търсиш, само ще се питаш "ще успея ли, ами ако не успея, ама как да успея" и т.н.

Нямаш нужда от това напрежение. Просто остави възможностите сами да дойдат в някой момент и докато дойдат ис и живей живота. Само трябва да им създадеш условия да дойдат, остналото го остави на самия живот.

Как да създадеш условия? Ами при всички положения не със стоене вкъщи и мрънкане. Създай условия за срещи и запознанства с хора. Както казах запиши се в БЧК, пътувай, запознавай се, намирай си хобита, ако трябва в съседните градове. Вие там имате море - лятото прави гмуркания с водолазен костюм, там има хора, ще си поговорите, ще изпиташ нови неща. Може с конкретните хоа нищо да не стане, но поне ще си си създал някакви моментни емоции, пък кой знае може покрай тях да се запознаеш с любовта на живота си.

НО без да действаш и само със стоене няма да стане. Наясно съм как ти звучи в момента (тъпо) и че няма силата да го направиш, но това е начина. Сега колкото и усилия да ти коства, поне почни от някъде, дори и дребно да е, пък лека по лека ще се наредят нещата.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 6a2aaffcc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Приятели,
Аз бях преди като вас - без жена и скука. Вече съм женен с дете и си мечтая за вашата свобода. Сега имам постоянен тормоз, нерни и разгонване на фамилията от жената, постоянна грижа, липса на сън, храна и време и ходене нон сноп по детето, един мач по тв, една тренировка не мога да направя вече. Така че, радвайте се на свободното време, че като ви хване жена, тешкови, аз съм добър и внимателен като вас с жените, те първо са като котета, ама като родят ще започне вашия ужас.

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: ea2fb7f0fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Причината може да е и в малкия град, където -както се пее в песента'просто няма какво да се случи'. Но ти вървиш надалу, вместо напред и нагоре. Като началос и намери нещо. Което да ти е интересно. Започни да спортуваш. Запиши се на екскурзии в чужбина. Ходи на почивка в чужбина. Дори и сам първоначално. Там ще се запознаваш с нови хора.
Работата не е цел в живота. Тя предимно е начин да имаш пари. Затова започни да правиш нещо друго. Хубаво е да се занимаеаш с изкуство- примерно да рисуваш морето или планината, да слушаш музика, а да танцуваш или каквото тимсе прави. За целта ако трябва ходи до съседния по-голям град. Сигурно имаш време и транспорт през уикендите. Изобщо прави нещо, не се поддавай на инерцията, защото тя те влече надолу. Там някъде сред новите хора и ще се появи жената, която чакаш. С размисли нищо не става. Започни да действаш.
Ном. 1 много добре те е посъветвал.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: eec4f83667
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Все още имаш възножност да промениш това, аз съм на 40 и за мен вече е късно, действай, момче, преследвай мечтите си, ще успееш!

 
  ...
преди: 4 месеца, 1 ден
hash: 5ad2a195d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Здравей приятелю, аз ще взема отношение само по първата част на въпросът ти, т. е., как аз постъпих и излязох от една дълбока пропаст, в каквато ти сега се намираш. Няма да се правя на дървен философ и да ти давам съвети, хвани се за косата(като Мюнхаузен) и се измъкни от пропастта. На чужд гръб и сто тояги са малко, затова и лесно се дават съвети-направи така и всичко ще се оправи. Не, със съвети нищо няма да се оправи, проблемът си е на тялото ти и само с физическа помощ може да му се помогне, а то ще се справи с проблема си. Бях в същото състояние, бях на ръба на живота, бях готов да се разделя с него, но неведома сила ме спаси. Бях в някакъв водовъртеж на живота, точно такъв в какъвто и ти си попаднал. Както и ти, съзнавах състоянието си и като удавник правех плахи опити да се спася. Ходих и на психиатър. Положението стана още по зле, изписа ми силни антидепресанти, от които станах като парцал. Съвсем отпуснат и отчаян от живота. Смятах, че краят му е дошъл, но въпреки това не се предавах. Тялото ми и физически рухна, нямах апетит, получи се силно главоболие. При обикалянето ми по лекари, попаднах на възрастен невролог. Казах му, че ме боли главата и той започна да ме разпитва за живота ми, което ме изненада, обикновено ти изписват лекарства и те отпращат от кабинета. Разказах му как е започнало всичко и през какви перипетии съм минал, стана му ясна картината на моето състояние. Не ми изписа лекарства за главоболието(за което главно отидох), а ми изписа много мек антидепресант, нарича се Деанксид, едни малки розови хапчета, наречени хапчетата на щастието. И наистина за мен те са такива, те ме спасиха. Предварително ми каза, че ще трябва да ги пия по дълго време, поне няколко месеца. Аз се съгласих и започнах лечение с тези хапчета. Формулата беше-едно сутрин, едно на обяд, а вечер се почива. Така ги бих няколко месеца(забравих точно колко, това беше преди 20 години), но поне повече от 3 месеца беше. Не съм много точен, защото аз не ги спрях както трябва и се получиха рецидиви накрая. Трябвало е да ги спра постепенно, а аз като се почувствах щастлив, че съм вън от пропастта веднага ги спирах и след няколко дена пак се връщах в изходно състояние. Когато лекарят ми обясни как да ги спра, всичко си дойде на място и вече над 20 години и хапче не съм ползвал. Спирането им продължи поне месец, първо една седмица само по хапче на ден, другата седмица по хапче през ден, трета по хапче на 3 дена, четвъртата по хапче на седмица и накрая ги спрях завинаги. Проблемът за депресиите е, че серотонина в тялото намалява когато то е в потиснато състояние(най често от външни фактори създадено), и затова лечението на депресията е, чрез помагане на тялото да си компенсира липсата на СЕРОТОНИН. Аз го постигнах по няколко начина. Първият и най главен-чрез хапчето на щастието-Деанксита. Когато ми стана по спокойно, започнах джогинг в парка, всеки ден бягах поне 5-6 километра. Радостта започна да се възвръща. Това което ме отчайваше, вече не ме дразнеше, гледах живота през розови очила, ставаше ми все по хубаво. По съвета на лекарят, стоях повече навън на въздух и слънце, в работата гледах да не се натоварвам с глупости, отбягвах всякакви спорове, изпълнявах си работа и толкова. Та, така аз излязох от пропастта и за щастие вече не съм падал в нея, станах по внимателен. Човек трябва да е малко егоист, първо трябва да помисли за здравето си, преди да започне да се раздава.

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 20 часа
hash: a87686d82f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Номер 1 ти е дал добри съвети. Знам, защото аз съм на 29 и допреди 2 години бях в подобно положение - добра работа, но без приятели, без жена. Сега още нямам жена, но поне имам някакъв социален кръг. Най-важното е да се разсееш от скуката и самотата, и най-добрия начин за това е да си сред хора, дори не е нужно да са ти приятели. Та, каквото направих аз беше да се запиша на танци. Банално, но се оказва, че действа, записах се на суинг танци (в София съм, в провинцията има повече салса, което също е ок). Друго, което правя е да свиря на разни неща - имам интерес към музиката като цяло и свиря на различни инструменти (включително и съм свирил преди 10-ина години в група). Сега нямам с кого да свиря, но се надявам като си пообновя малко уменията да намеря. И така - възобнови си хобитата. Стои повече на слънце (витамин Д). Бъди повече сред хора (дали танци или нещо друго, каквото измислиш). Ако живееш още с вашите най-добре го промени това и излез на квартира, защото животът с родителите след един период става задушаващ. Успех!

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 27 дни
hash: ec69664bac
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Пич в същата дупка съм в момента. Не е от работа, липсата на жена и деца, защото имам перфектната работа, перфектната жена и деца. Финансово съм добре имам страхотно жилище, кола, приятели, но! Но съм в супер депресия от известно време. До №7 не предписвай Дианксит така лесно, аз взех едно хапче, защото ми го изрекламираха хора като теб, които бяха много доволни, изкарах кошмарен ден. ходя на невролог няколко пъти вече, първо започнах с едни хапчета, после ги смених и вече месец ги пия, но файда няма, оня ден му го казах това на невролога, той ми каза пий ги спокойно, трябва да мине време, днес си записах час при психотерапевт. Вече просто не знам какво и къде да се дяна, имам чувството че ще откача. Според невролога ми съм имал вегетативна дистония. Пак същите неща ми обясни за серотонина, освен този кошмар имам и постоянно главоболие, което не минава от хапчета. Нямам абсолютно никаква причина да съм в депресия, всичко ми е наред обаче съм напрегнат, корема ми е на топка, все едно нещо ме мъчи а няма какво, имайте предвид, че не съм чувствителна личност и никога не съм си представял че на "стари" години/43г. / ще ми се случи такова нещо. Уви, най-лошото е че и аз като теб не намирам отговор на въпроса. Относно хобито, имам си такова от години, но откакто ме започнаха тези кризи го спрях. То просто в такова състояние нищо не ти е до хоби.

 
  ...
преди: 3 месеца, 27 дни
hash: 4d24f456dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   от Автора:
Благодаря на всички за мненията!
До #1: човек, не е истина колко си прав за всичко което си написал! Наистина, личи си, че и ти си минал по моя път и най-важното успял си да анализираш всичко и да си извадиш съответните изводи! Няколко пъти подред прочетох написаното от теб, често казано дори и не съм предполагал, че някой може да ми даде толкова задълбочен отговор. Междувременно се опитах да погледна нещата от малко по-друг ъгъл. Наистина скуката и еднообразието, което сам съм си създал, липсата на различни преживявания, които повечето хора имат, извън проблемите в работата ми замъгляват съзнанието.
Липсата на това, нещо различно да се случва, на социални контакти, наистина карат мозъка ми да блокира, да е в някакво "вегетативно" състояние, наред с това после започват да се появяват и фобии и различни безпочвени страхове, а оттам изолацията става още по-голяма.
Вярно е, че промените трябва да се случват постепенно, от нещо малко, към по-голямо. Защото веднъж се случи в живота и ежедневието една такава голяма промяна, принципно нищо лошо, просто без да изпадам в подробности, наложи се да променя тотално ритъма си на живот, без да съм обмислил всъщност, аз готов ли съм за това и резултатите бяха катастрофални за мен.

Още веднъж благодаря на всички!

 
  ...
преди: 3 месеца, 25 дни
hash: 5052e5e8ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   от номер 1

По повод на деанксита искам да кажа, че не при всички действа добре. Аз например имах гадене от него, отделно че нямаше никакъв ефект върху психиката.

Иначе ако говорим за вещества, това, което масово помага при депресии, тревожност, страх и др. е жълтия кантарион. Купуваш си билката от аптеката, вариш я и пиеш всеки ден по 1 чай. Струва около 2 лв и стига поне за десетина-15 дни. Има го и на капки като тинктура. Това си действа при всички мои познати и вкл. на мен много ми помогна, направо прави чудеса. Първите няколко дни може и да не се усети, но после се чувстваш много добре.

Това поне си е естествен продукт, не е антидепресант. Доказал се във вековете. Но все пак не трябва да се пие повече от 1 чаша на ден, защото намалява способността на кожата да неутрализира ултравиолетовите лъчи и по-лесно може да се получи слънчево изгаряне лятото, но ако не се прекалява, няма проблем. По принцип ефекта върху психиката не се усилва от по-големите дози, така че една чаша на ден е достатъчна.

Но имай предвид, че поне при мен жълтия кантарион значително увеличи апетита и затова я комбинирам с мента, защото последната намалява апетита, а и има допълнителен ефект върху психиката.

Съветът ми е да пробваш, убеден съм, че само за седмица ще започнеш да усещаш ефекта, а с времето ще е още по-добре

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 16 дни
hash: 5052e5e8ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Авторе, как се развиват нещата? Има ли подобрение?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker