 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как да поправя нещата
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 1349 пъти
Здравейте! Може би от самото начало следя сайта и за първи път явно ще ми се наложи да пиша тук.
На кратко за мен понеже смятам, че ще е от помощ да разберете цялата картинка. Живея в Лондон, Англия. Може би един от най-недружелюбните градове в света. Шанса за да се попадне на нормални хора е сигурно приблизително равен на, да се удари голяма сума пари от лотарията. Може да се каже, че съм изключително труден характер. Много горд и изключително трудно допускам хора до себе си. Нужно ми е изключително много време да възприема някой и обикновено, когато това се случи вече са си показали рогата и си давам сметка, че не си заслужава. Не обичам да говоря за проблемите си или поне много трудно го правя, също така не обичам да демонстрирам, че имам такива. Всичко си изживявам, сам вътрешно и гледам да не преча на околните. Но за съжаление и аз си имам някакъв лимит и когато ми се насъбере много направо се изключвам от света, дори не чувам и възприемам какво ми се говори. И по този начин мисля, че наранявам, обиждам хората на които наистина им дреме за мен. Също така смятам, че всеки има нужда лично пространство и за това не обичам да се натрапвам. И много често ми се задава въпроса защо се цепя.
Имах доста приятели когато дойдох в Англия повечето с проблеми. В началото помогнах на повечето от тях да не останат на улицата. Работа ми беше скъпо заплатена, но временна. После когато приключи ми се наложи да замина за Лондон, но там късмета ме изостави временно. Работих за фирма два месеца, която реши да не ми плати и останах с единия крак на улицата. Имах съквартирант, които се опитваше да впечатли моя приятелка и каза за проблемите ми. При което заедно решиха, че ще ми купуват билет за България без да ме питат понеже не ставам.. При отказ да замина един от най-близките ми хора ми каза -взимай билета и си отивай за България да си е**ш п*****а майни не си за тук. Прекратих всякакви отношения с всички, дори и с тия, които ме проверяваха от време на време дали съм жив. Заложих всичко ценно в заложна къща само и само да не остана на улицата. Реших, че повече няма да се занимавам с никой и ще гледам само как да се развивам. Намерих си ниско заплатена работа и там срещнах едно невероятно семейство, българи. Имаше място при тях и смених квартирата. В началото отношенията ни бяха -здрасти -парите за наема -чао. Съвсем нормално за Англия. Случи се, че започнахме да работим заедно за няколко месеца. Опознах ги като хора, допаднаха ми много, и лека по лека ми спечелиха уважението, което не се беше случвало никога. В последствие останахме само с хазяйката ми заедно на работа и си станахме много близки приятелчета. В последствие тия хора ме накараха да се почувствам част от семейството. Направиха страшно много за мен. Повярваха мен а до тогава никой не го беше правил. Започнах дори да харесвам празниците покрай тях. Дори когато претърпях, сериозен инцидент в работата пак бяха до мен и чух едни от най-силните думи, които съм чувал някога -не забравяй, че не си сам. И така до преди 2-3 седмици. Получих лоши новини от България. Затворих се в себе си, игнорирах света известно време. На никой не съм споделял какво стана макар, че се виждаше, че проблем има. Направиха опит да говорят с мен, но без говор от моя страна. Просто до толкова се вглъбявам в проблемите си. Усетих, че на моменти на хазяйката ми не и стана приятно след опитите да говори с мен. Когато всичко отшумя и започнах да се съвземам започнах да се чувствам все едно съм убил някого. Макар през цялото време само да съм си мълчал. И вече забелязвам някаква промяна след това. Когато отида да ги видя, се чувствам чужд човек, което ме кара да спазвам доста голяма дистанция. Не знам какво да правя. Искам да ги запазя като приятели. Моля за съвет. Отворен съм към конструктивна критика не ме жалете :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: e98bda9d66 |
|
1. Ами просто споделяй с тях, както тук го направи.Те това искат, а ти ги отблъскваш. Хората така се сближават, споделяйки си. Може пък да се почувстваш по-добре ако поговориш с тях. Толкова е просто...
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 17e17b3fea |
|
2. Щом държиш на тези хора, преглътни навиците си, седни, поговори с тях и им обясни всичко, както си го написал тук, като им кажеш, че те са важни за теб и не искаш отношенията ви да се променят, защото са ти ценни и са те накарали отново да повярваш в хората. Ще те разберат и ще оценят честността ти. Успех!
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 1d7c8cc407 |
|
4. Абе я си намери една жена и не се занимавай с чужди семейства. Просто не разбирам за какво се притесняваш? Гледай си твоя живот, не се закачай за чужд като ремарке.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: bbd1fab36d |
|
5. Нищо толковa лошо не е стaнaло между вaс. Просто те мъчи чувство зa винa, a нямa зaщо. Предполaгaм, че се чувствaш виновен пред тях, че си се изолирaл и не си се доверил в труден зa теб момент. Те може би чувствaт сaмо твоето отдaлечaвaне и зa товa и съответнaтa реaкция.
Просто говори с тях, обясни им, че си имaл нуждa дa си изживееш кaквото е било сaм и може би дa не ги нaтовaрвaш.
Също живея в чужбинa много години. Знaм колко е трудно и кaкво изключение е дa попaднеш нa свестни бългaри.
Те сегa сa ти... почти семейство. Тaкa ги чувствaш и ти и зa товa ти е зле от случвaщото се.
Говори с тях и им блaгодaри зa всичко, което сa ти дaли кaто емоция и сигурност през товa време. И ти зa тях очевидно си "тяхното момче" тaкa дa се кaже. Ще те рaзберaт, нищо толковa сериозно не е стaнaло.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: d8d562dd57 |
|
6. твоето не е гордост, а темерутщина. нищо гордо няма в това внезапно и без никаква видима причина да започнеш да се държиш дръпнато и да отказваш комуникация с хора, които са ти били близки и са ти помогнали. никой не те кара да разказваш проблемите си от Адам и Ева насам, но можеш просто да им кажеш, че имаш проблеми и известно време предпочиташ да се дистанцираш и толкова. не е сложно, нали?
а представяш ли си как са се почувствали те? ти не си горд, а егоист. просто не ти е пукало как се чувстват другите, а когато нещата са отминали и си се почувствал сам, вече ти е станало неприятно пак заради теб, не заради тях.
освен да се опиташ да им обясниш ситуацията, друг начин не виждам. дали ще оправиш нещата не знам, но можеш да опиташ.
|
...
| преди: 6 години, 11 месеца hash: e33995ba21 |
|
7. И аз съм в друга държава. Имах много близка приятелка, с която в продължение на година почти всеки ден сме били заедно. Аз живеех в общежитие, тогава тя беше в апартамент. Случвало ми се е да оставам да спя при нея. Аз и помагах пък обикновенно към края на месеца, защото не успяваше да си следи разходите и към края и се е случвало дори за храна да няма.
В последствие малко по малко започна да се отдръпва. 2-3 месеца все аз организирах излизания, все аз поемах инициятива, все аз я питай има ли нужда от нещо. Опитах се да говоря с нея. Не получих никакво логично обяснение.. нещата се разпаднаха.
Понякога едно " съжалявам, минавам през труден период. " може да значи много, дори и да не обясняваш какво конкретно се е случило.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: e33995ba21 |
|
8. И аз съм в друга държава. Имах много близка приятелка, с която в продължение на година почти всеки ден сме били заед
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 9b3c06e327 |
|
9. Седни и кажи, хора имах такива проблеми, това се случи... просто нищо лично, но аз съм си такъв. Извинявай те. И ние сме в чужбина, кой какво прави, винаги гледаме да сме първо хора, са помогнем, но знаеш ли помощта е нещо много страна, защото има хора която не я заслужават. И така започнахме да ги поотрязваме. Живееш в чужбина и не знаеш език и ние има още много да учим, но се оправяме, постоянно на някой нещо превеждаме или придружава ме. На който казах до сега, ела ще ги дам учебници, ще ти помогна желаещи за учене няма. Иначе интриги и простотии бол., завист също. Опитай се да поддържаш контакт с хора, при нормална честота на контактите и спазване на лека дистанция нещата ще са ок.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: f65c1256ea |
|
10. Разкажи им накратко какво се е случило в БГ-за неприятностите. Кажи им, че не си искал да ги натоварваш с неприятни неща. Кажи им, че си оскал да останеш насаме със себе си докато осмислиш лошите вести. Нещо такова. И им кажи, че ги цениш като приятели и хора.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
