Подценяване или надценяване, кое е по зле?
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 2584 пъти
Здравейте,
замислям се по една философска и житейска тема, която до определена степен определя живота ни в бъдеще... Много често пред нас има избор и от този избор, зависи бъдещето ни, работа, семейство и др.
Случвало ли ви се е да не предприемате нещо, защото се съмнявате в способностите си.. а после да разберете, че това нещо е било по-лесно отколкото си мислите, че е и да съжалявате за пропуснатия шанс.
И обратното да се нагърбите с много неща, които са пряко силите ви, но да продължавате да се борите за това което искате губейки почва под краката си?
И в двата случая има риск? Ежедневието ни е пълно с хора, които от нищо правят нещо и се издигат, само защото е имало кой да ги подкрепи, да им вдъхне увереност и самочувствие. И е пълно също така с такива, които носят скъпоценности в джобовете си, но ходят боси и голи, защото не са повярвали в себе си и е нямало кой да ги окуражи на време.
Не сме ли в крайна сметка това, което сами мислим и вярваме че сме? Кое според вас е по-лошо да се надцениш или да се подценяваш? В крайна сметка, не опира ли всичко до мисълта?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 9 месеца hash: 5a30250834

гласове: 1 2 3 4 5   (11 гласа)

1.   Oпределено е по-добре човек да се стреми към цели, които са на пръв поглед над възможностите му. Не познавам успял в живота човек, който да си е казал, че не може, и без това нямало да стане, по-добре да си натиска парцалките.... Който залага на сигурното, лесното, мекото и лекото, той ще тъпчи на едно място или ще потъва. Ако имаш високи цели, дори да не ги постигнеш, пак ще си положил много повече усилия и ще си постигнал повече от човека, който няма цели или има цели под способностите си и възможностите си. С упоритост съм постигала всичко. За себе си мога да кажа, че идвам от много бедно семейство с баща алкохолик, израстнала съм в дълбоката провинция и дори нямахме собствен дом, а живяхме при баба. Днес живея в небостъргач в Ню Йорк и имам гледка над река Хъдсън. Всичко съм постигнала сама. С буквално 40 лв в джоба още на 19 г. се изнесох от вкъщи, работих здраво 2. 5 г. в Германия, докато се устроя. Завърших много престижен университет там, работейки на 3 места и останалото е история. Живяла съм на много интересни места в света, познавам хора от цял свят, владея 3 чужди езика освен български без нито 1 частен урок в живота си и няма цел, която с много упоритост и работа да не съм постигнала - и в личния, и в професионалния живот. Всичко се постига. Момичета от класа ми в гимназията, които бяха не по-малко умни и способни от мен избраха лесния път - бяха глезени от разни мъже като ученички, които ги караха с лъскави автомобили, избраха ранната сватба, готовото жилище и живот... Цели нямаха на практика, нямаха и желание за къртовски труд и живот в лишения. Днес две от приятелките ми са камериерки в чужбина, а децата им растат при баби, една е безработна и живее при родителите си пак като самотна майка, другите са в подобна ситуация, работейки за 600 лв. на месец на бензиностанции и във фаст фуд ресторанти. Най-слабата ученичка от класа ни, която евам не остана да повтаря 12 клас днес е офицер в полицията и прави кариера. Тя кандидатства във всички университети в страната БУКВАЛНО, скъсаха я навсякъде. Кандидатства след 1 година и влезна някъде. Другото е история! Така най-слабата двойкаджийка с цели постигна нещо в живота си, а най-големите отличнички мият тоалетни и са разделени с децата си. От нищо - нищо. Без усилия, няма награда. Който няма цели или се подценява, винаги ще живее под способностите си и под нивото си. Вярно е, че не всички имаме еднакви способности и възможности, но ако човек силно желае нещо, той ще го постигне!

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: bb2da9112b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И двете са еднакво лоши според мен. Но наистина по - често се случва човек да бъде подценяван. За това не трябва да се връзваш кой какво ти говори, макар че понякога наистина е трудно, защото има хора дори и със супер мили думи, по много елегантен и добре обмислен начин да си играят с твоето аз, като комбинират ту похвали (уж от искрена радост, обаче целта примерно е да те накарат да се почувстваш виновно, че си успяла в нещо; или нарочно да ти напомпат самочувствието, защото са преценили, че така прекалено много ще се засилиш, без да си дорасъл достатъчно за това и ще се спънеш гадно-гадно), ту критики (уж градивни и за добро; а дори реално да са градивни, то определено биват поднесени така, че да наранят). И така се стига до сриването на амбицията за дейсвие, унищожаването на желанието за по -добър живота и се тръгва по пътя на примирението с посредствено съществуване. Преди няколко месеца имаше една тема много намясто 'Негативизмът на хората! ' http://spodeli. net/3/story-117386. html Там авторката беше споменала една много силна поговорка: 'Всички врим в казана, но когато някой надигне глава и се опита да излезе, другите започват да го дърпат обратно там'. - та просто трябва да внимаваш с всички хора около теб. Кой как ти влияе. Е, родителите със сигурност ти мислят доброто, но пък често те са хора, които са спряли развитието си (с някои изключения) оптреди 20 години примерно и не умеят да преценят кое е най - актуално/подходящо днес и следователно така действат също бутащо. Като цяло най - важното нещо е да имаш комбинация от самочувствие и в същото време точно толкова реалистично виждане за себе си (ама примерно един човек, който иска да ти смачка и последното самочувствие, но да се изкара, че ти мисли доброто, точно ще ти каже нещо от сорта на, че трябва да имаш по - реалистично виждане за себе си, обаче ще ти го каже с такава интонация, с такива думи, по такъв начин, че може и да те разплаче). Затова и казвам, че и подценяването и надценяването са еднакво лоши. Ключа е да познаваш себе си и да се научиш да вярваш на собствената си преценка. Да не се опиянияваш от похвали, но когато те критикуват да се замисляш внимателно винаги кой (какъв човек е) и как те критикува, защо реално го прави и. т. н. Жена на 29

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 9f1006111c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   По-добре е да се надценяваш. Поне ще опиташ да постигнеш нещо. Ако успееш добре, ако не, поне ще знаеш, че си опитала. А като човек се подценява се самоблокира. Става плах и не смее да започне да действа. И с това изпуска всичко.

 

...

горе^

преди: 6 години, 9 месеца hash: 31b8b6ac69

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От личен опит - била съм и в двете крайности. И прекалено подценяване и прекалено надценяване. И двете не водят до нищо добро. При подценяването дотолкова се смяташ за жалък, смотан и неспособен, че губиш възможности, които буквално ти се поднасят на поднос. То ти се дава, от теб се иска съвсем малко, ама не започваш да си мислиш- това не е за мен, аз не заслужавам, как може на мен да се случва, то нищо няма да стане и т. н. СЪответно сам саботираш себе си. А тая възможност няма да седи и да те чака 100 години докато събереш самочувствие и просто си отминава, а ти се чувстваш още по-зле отпреди, защото го отчиташ като поредния провал, който да те дозакопае. Когато се надценяваш вече започваш да се смяташ за свръх човек - всичко можеш, всичко знаеш, едва ли не с всичко можеш да се справиш. Съответно започваш да си измисляш някакви нереалистични цели, как ще оправиш например някаква бъркотия създавана години наред за няколко месеца. Лично мен това е ме докарвало до състояния в които смятам, че нямам нужда да ям да спя, да си почивам, защото аз мога с всичко да се справя. Е резултата беше болест в която се видя, че не всичко зависи от мен и не съм безсмъртна. Просто всички крайности са вредни, трябва да се търси баланс, но тъй като аз съм човек на крайностите много трудно го намирам този баланс. Но точно защото съм била и от двете страни знам че това е някакво пренатоварване, което никога не води до добри резултати. Смятам, че човек трябва да има здравословно самочувстие, да знае какво може и какво не и да се стреми да се развива разбира се, но не на всяка цена. Когато усетиш че буксуваш и нямаш резултат, спри огледай се, направи някакви изводи, успокой се. Знай си силните страни, но и си признавай слабите, защото никой не е нито прекалено слаб, нито прекалено силен, винаги нещата са някъде по средата.

 

...