Самочувствието ми е ниско.
преди: 6 години, 9 месеца, прочетена 1200 пъти
Здравейте. За първи път пиша в подобен сайт. Момиче на 21 години съм. Имам проблем със самочувствието. От бедно семейство съм, била съм подигравана, когато нямам телефон или не се обличам по последна мода. Мислех, че с годините ще спре това нещо. На 16 години изпаднах в депресия, самонаранявах се и даже направих няколко опита за самоубийство, неуспешни бяха. Семейството ми не ме подкрепя, видяха, че съм "проблемна" и дори не опитаха да ми помогнат. Опознах себе си, знам силните си страни, но всеки път, когато опитвам да ги покажа получавам подигравки. Опитвам да съм по-уверена, понякога се получава, други пъти не. Не знам какво да правя. Отслабнах много, сега съм към 40 кила, ако не и по-малко. Хората ме гледат странно. Знам, че не трябва да се влияя от мнението им, но имам само един човек в живота си. Дори приятели нямам. Все едно никой не ме иска, сякаш не струвам нищо. Аз знам, че струвам, но това не променя гадното отношение на хората около мен. Какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 9 месеца hash: 1b3520e83f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Винаги една промяна почва отвътре навън. Тоест не можеш да очакваш, че поведението и отношението на хората навън ще се промени преди ти да си се променила и да си променила своето поведение. Ако ти не се харесваш, цениш, уважаваш и ОБИЧАШ - никой друг няма да го стори вместо теб. Всеки човек навън се бори и никой няма да се бори за теб, освен теб самата. Аз на твое място бих започнала с малки крачки. Първо бих си определила някакви цели в живота - мечти. Също на 21 г. е редно вече да поемеш отговорност за живота си и да спреш да обвиняваш родителите си. Родителите вече не са отговорни за теб от около 3 години. Направили са колкото са могли - сега ти си на ход. Аз първо бих почнала да се храня така, че да наддам килограми. Като човек, който се занимава с диетология мога да ти кажа, че най-безвредно и „качествено“ се напълнява с варен картоф и чести хранения. Яж много варени картофи, яж често и ще качиш достатачно килограми, за да си в норма. Картофите също са евтина и достъпна храна - вариш си всеки ден половин кило и млатиш с масло и сирене или там с каквото искаш. След като си се превела във нормален вид почни да си търсиш КАКВАТО И ДА Е РАБОТА. Аз на твое място бих търсила работа в сферата на туризма, която е с осигурена храна и подслон. Примерно в зимен курорт - идва зимен сезон. Може да е камериерка за 600 лв., но да имам подслон и храна. Аз също идвам от бедно семейство, родителите ми са също от „отровните“, но се изнесох още на 19 г. възраст - взех си дипломата на средно и си заминах точно с намерена работа с храна и подслон като камериерка. Не можем цял живот да виним родителителите си, но трябва да се откъснем от тях ако са „отровни“ особено. След като съм поработила да кажем като камериерка, бих си търсила някаква друга, по-добра работа и така нататък Ако си ученолюбива можеш и висше да запишеш, но можеш просто и някакъв курс по професия да завършиш ако нямаш вече такава. Всичко зависи на 100% обаче вече от теб. Мрънкай за родителите ти, реви и се самосъжалявай, но никой няма да ти помогне. Мен най-много ми е помогнала и най-много ме е научила НЕВОЛЯТА, а когато ТИ ПРОМЕНИШ ГАДНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ, тогава и хората ще променят своето отношение към теб. Успех

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: dc346aeebb

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не казваш дали работиш или учиш нещо. Лошо е, че нямаш подкрепата на родителите си, но тях не си ги избираме. Не съм съгласна с писалата по-горе, че родителите ти не са отговорни за проблемите ти от три години, но я подкрепям за това, че е добре да се дистанцираш от тях и да си намериш работа някъде далеко, ако нямаш такава. Ако сама не можеш да се справиш с проблема си, който е нагнетяван от раждането ти, ще ти е нужна консултация със специалист, а това опира до пари. Травмите от детството човек си ги носи дълго, а някои и цял живот.

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 80bbd3013d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Ти си вече жена. Харесай се и се обичай самата ти. Когато излъчваш, че се харесваш и обичаш, ще привлечеш и други хора да те заобичат. Намери си работа, учи, за да имаш професия. И там някъде ще срещнеш и приятели, и любов. И не му мисли толкова. Вече не си момиче, още по-малко проблемно. Живей си живота и му се радвай.

 

...

горе^

преди: 6 години, 9 месеца hash: f5c0d54b5c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Абсолютно са виновни родителите ти. Родителите винаги СА ВИНОВНИ в ситуации като твоята. Просто обикновено все се намират хора, които да са солидарни с родителите, само защото са станали родители, но дори и те са наясно с истината - ЧЕ СА ВИНОВНИ! Наистина намери си работа като камериерка (мисля, че това наистина е много подходяща работа за теб като за първа работа) в някой планински курорт и се махни от вас, а и мисля, че там чистия въздух ще ти се отрази доста позитивно! Също, много е важно като се изнесеш повече да не контактуваш с вашите. И да спреш да си мислиш, че си нещо по - малко от другите хора. Всички хора имат някакви кусури и комплекси, само че, както ти много правилно си сложила заглавие - ти нямаш самочувствие, а те имат! А за да почнеш и ти да имаш трябва да почнеш да печелиш пари. Който каквото и да говори, но когато човек разполага със свои парички самочувствието винаги се вдига! А вашите нека си стоят у вас и като те няма вече теб да почнат да си свалат самочувствието един на друг. Макар че лично аз подозирам, че от одавна го правят и това дори някак им доставя удоволствие.

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: 3f2a5dee9f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Как ще си 40кг? Колко си висока? Това ми прилича на анорексия. Гледай да ядеш повече. Но по-важно е да осъзнаеш смисълът на анорексията - това е отхвърляне на тялото. Може да има различни причини, но най-често родителите са задвижили някаква динамика, която води до това дъщерята (защото анорексията се среща ексклузивно при жените) да отхвърля тялото си. Най-честата ситуация е следната: майката не чувства обич към бащата, т. е. те не са любовна двойка в истинския смисъл на думата. Съответно майката не изпитва и истинска обич към дъщерята, особено към мъжката й част, защото тя е продукт И на бащата. Т. е. обичта не е цялостна. Бащата има емоционални нужди, но тъй като майката не го обича истински, тя не желае да запълва нуждите му и пробутва/продава дъщерята на бащата. Това в по-безобидното си измерение се проявява като протекционизъм от страна на бащата. Например интересно ми беше да наблюдавам как при настаняване в общежитието за университета повечето нови идваха с родителите си от противоположния пол - момичетата идваха с бащите, момчетата - с майките си (и при момчетата има много проблеми от емоционален характер породени от липса на обич между родителите). В по-кофти възможността, момичето усеща че пробутването й към бащата като обект за задоволяване на емоционалните нужди е табу и усеща, че е поведение, което трябва да отхвърли. Но тъй като тя няма осъзнаването, а най-вече и силата, да го направи (защото тя е продадена от майка си, а не от самата нея), тя започва да отхвърля тялото си - откъсва се емоционално от него. Съответно се притъпяват телесните усещания от всякакъв характер - емоционален (любов, страх, възбуда и тн. ), но и чисто телесен (глад и тн. ).

 

...