Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей, Авторке. Аз съм от много бедно семейство и някъде до 27 г. възраст бях много бедна, защото и учих, и работих. Като цяло няма да те лъжа - няма „метод“ да се освободи човек от комплексите си и най-вече от невъзможността да споделя живота навън. Един метод открих за себе си все пак да не се комплексирам - да си страшно нахъсан и мотивиран със зъби и нокти да се стремиш да се освободиш от бедността. Който ти казва, че беден човек е щастлив човек, те лъже. Откъснат си от много възможности, дори от достъп до образование, здравеопазване, транспорт и какви ли не елементарни иначе неща.
Аз осъзнах някъде на 14-15 г. възраст колко съм бедна и колко това ми пречи в живота. От тогава някъде около 10-12 г. ми отне да се изкача нагоре като целта ми не беше богатството, а просто среден начин на живот - наща като гарантиран покрив над главата, да не мисля за сметката за ток, парно, вода, за храна, осигуровки. Това просто исках да постигна, но бях явно толкова нахъсана, че постигнах много повече и днес с чиста съвест мога да се нареча заможен човек. Най-голям страх имах като бедна жена, че мога да забременея и да родя в бедност, обричайки децата си. Това е риск номер 1 специално за нас, жените. Ако станеш бедна майка, ще огледаш бедни деца и ще си умреш в бедност и затова съм се предпазвала от нежелана бременност преди всичко. Втората ми цел беше да придобия образование, което ми гарантира заетост и прилична заплата. Тоест не учих това, което ме интересува или в което съм най-добра или лесно се завършва, а изключително това, което знаех, че ще ме храни. Трето, но не на последно място съм гледала винаги с какви хора се събирам и с какъв мъж ще излизам. Не съм гледала богатства, но съм гледала приятелите ми да са образовани хора, които да могат да се държат в обществото и да мога да науча нещо от тях и като поведение, и като култура, защото идвам от бедно и селско семейство. Също внимателно си избирах мъжа до себе си. Бях дълго сама, но не съм излизала никога с простаци, пройдохи, мамини синчета, алкохолици и мизерници, защото наред с нежеланата бременност и неподходящият мъж може да унищожи всичко, постигнато от една жена.
За мен с две думи идеята, целта да се избавя от бедността не ми оставяше време и енергия да се комплексирам и да се самобичувам.
Имах една колежка в университета, която беше бедна като мен, но даваше целите си пари за маркови дрехи с идеята да не бъде едва ли не дискреминирана от другите колеги, а и да си намерила добър мъж. Тя веднъж ми чете лекции как съм се обличала и глупости, но аз я отсвирих и накрая тя не завърши, ходи с един турчин, който я заряза, а аз завърших, реализирах се и имам чудесен съпруг.
Най-важно е човек да е спретнат. Ако си чиста, спретната, никога бедността ти няма да си личи толкова. Научи се също да си правиш сама косата, грима. Косата си боядисвам сама от 17 годишна и днес дори сама се правя, защото не ми харесва често фризьорите как работят, а и се изнервям да стоя 3-4 часа на фризьор. Също децентен грим, не много, но да изглеждаш поддържана.
Не се стреми обаче да прекриеш бедността като черпиш или ходиш на места, които не са за теб или си купуваш неща, които не можеш да си позволиш. Също не се храни навън, защото дори фаст фуд и банички могат да те завлекат, а тези пари можеш да изхарчиш за истински важни неща като примерно за култура и образование, да спестиш или да си платиш сметките.

Просто не ходих аз лично нито на кино, ни на заведения, но знаех къде и кога има евтини или безплатни културни събития в моя град - примерно театър на открито имаше за 3- 5 лв., има много безплатни концерти лятото и като нямах пари да ходя на други места, така си напасвах живота, че имах как да бъда на тези събития, а там бяха всякакви чудесни хора, начетени хора. Също безплатно е да ходиш в библиотеката и да ровиш с часове - ще срещнеш също интересни хора. Безплатно е да се разхождаш в парка. Взимаш си за 30 ст. едно кафе от машина и си пиеш кафето в най-хубавата атмосфера. Аз се стремях да се наслаждавам на безплатните неща -свободно време, природа, среща с приятни хора навън.
Безплатна е и... църквата. Станах по едно време член на църковна община без да съм кой-знае колко набожна, просто защото хората бяха готини. След църква разчиствахме храма и ходихме в една сладкарница, а аз нямах пари за торта и се плюнчих на едно кафе 2 часа, но имахме чудесни разговори и си прекарвах чудесно, а после пеша обикаляхме с другите из грана, влизахме в галерии и музеи.
С две думи ако си беден е нужно на макс да имаш информация за безплатен начин за завързване на социални контакти и за преживявания, защото няма да те лъжа - всичко е пари.
Днес имам пари, но нямам толкова свободно време. Наскоро попаднах на една обява за безплатен концерт на студенти в една църква наблизо и си казах, че ще отида, но с 300 зора успях, просто защото не мога да си разпределя така времето като преди.
Да си беден значи има и предимства - имаш повече свободно време. И още - нямаш нищо за губене. Тоест мобилен си, можеш да експериментираш с много неща, а когато имаш вече стандарт за живот си като „вкаменен“, защото винаги се стремиш да не загубиш постигнатото и винаги имаш като бреме някакво на главата си, но това бреме все пак го препоръчвам всекиму.
Да си мислиш, че цяли живот можеш да си беден и щастлив е глупаво. Само млад човек може да си го направи готино въпреки бедността. След 30 някъде става трагедия и досадно. На мен честно казано самочувствие винаги ми е давала мисълта, че бедността ми е временна. Също съм си набивала в главата някакви позитивни мисли за себе си. Тежко е много, ти си знаеш, но ако не си поставиш за цел да се измъкнеш от това положение, комплексите ще са ти най-малкият проблем. С възрастта идват и по-големите отговорности и предизвикателства, които един беден човек просто не може да посрещне

7.   Има само един метод- да осъзнаеш, че самочувствието няма нищо общо с външния ти вид. Е, добре, не го осъзнаваш- значи за самочувствие ти трябват готини дрешки, а за тях- по-добрра заплата. А ти какво правиш по въпроса? Планираш ли да се развиваш? Имаш ли цели в живота? Ти имаш проблем със себе си, мила, и това не е самочувствието ти. Успех с осъзнаването!

8.   Не разбирам какъв ти е проблемът. Започни втора работа през уикендите. Или замини в чужбина да печелиш пари. Винаги има изход, ако го търсиш. Парите са най-малкият проблем. Защото се печелят и харчат. Ти не си си поставила за цел да ги спечелиш, просто. И правилно са ти казали да се радваш, че си млада и здрава. Това е истинското богатство. Ще го оцениш като го загубиш.
Така че търси си втора работа.

9.   От авторката
Казах ви, има причина (по-точно причини) за лошото ми материално положение. Основателни са, но не искам да дискутираме тях, нито дали има начини да променя положението, какви са и пр. Малко по-голяма съм, от колкото се опитах да изглежда - добре - на 26 съм. Може и да съм пробвала всичко, може и да съм много по-зряла дори за 26 годишна, може и не винаги да съм била здрава и да знам и осъзнавам повече, отколкото предполагате. А, и може причините наистина да са основателни. Моля, коментирайте все едно знаете, че наистина е така (т. к. няма как да го докажа тук).
Благодаря на всички, които са отделили или ще отделят от времето си да прочетат въпроса ми и да ми отговорят, но това, от което имам нужда сега, е да мога да не допускам да губя самочувствието си при ТЕЗИ обстоятелства. Това е целта ми в този етап от живота ми, и да, това е свързано с "осъзнаването" ми.

10.   Първо, ти искаш самочувствие, което да дойде от нищото. Нито имаш хобита, нито се развличаш, явно и приятели нямаш много. Ами то нямаш социален контакт, който да ти даде различни перспективи и технологии на общуване. Няма и тръпка от общуването. Човек като общува по-близко с други хора добива от техните маниери ще-неще, добива от техните "технологии" за справяне със ситуациите. В една ситуация един се шегува, друг го обръща сериозно, трети игнорира и така нататък. Всякакви варианти.

Второ, ще говоря от моя опит: Аз също бях с много ниско самочувствие. Идвам от много бедно семейство. Буквално (не преувеличавам) е имало периоди, в които сме яли хляб и сол. НЕ преувеличавам, както казах. Огромни семейни кавги за пари, караници, заплахи и тн. Стрес. Аз реших моят живот да е различен и да съм материално осигурен. Затова станах програмист и вземам добри пари. Работата е, че ако не бях попаднал на определена литература още щях да ходя с грозни дънки за 10 лв. ПРосто така ми е насадено от малък - взема се най-евтиното от втората употреба и това носех. Гледа се да е изгодно, не да му харесва на човек. Чрез осъзнаване обаче, човек разбира, че това не му харесва. Разбира и, че има възможност да закупи нещо, което да му харесва. Развива вкус и стил.

Трето, към горната точка: Не е нужно дрехите или каквото и да е друго, което си купуваш, да е скъпо. Нужно е да ти харесва. Да се чувстваш добре от него и да отговаря на вкуса ти. КОгато се чувстваш добре от нещата, които купуваш, самооценката ти автоматично се покачва. Имам приятелка, която пазарува почти изцяло от втора употреба, но е изключително стилна.

В едно от мненията пишеш как в един момент не ти пука, а в другия - точно обратното. Ами това е депресивно състояние, идващо от липса на преживявания. Знам, защото съм го имал (и още го имам) същото, особено в дълги периоди на застой. Като няма движение и преживявания, мозъкът (умът) сам си търси теми, чрез които да се развлича. Измисля си въображаеми проблеми и врагове. А когато имаш преживявания мозъкът е въвлечен в тях и няма време за много странични глупости.

11.   от 6, ами мисля, че в коментара си съм ти писала много неща как аз успявах да си го направя хубаво тогава и е точно в стила на н. 10 - търси начини да общуваш с хубави хора, но ДЪЛГОСРОЧНО бедността ще те смаже и няма какво да те лъжа, че не е така. Ако човек е здрав, винаги има изход, между другото. За мен само болните, децата, пенсионерите и инвалидите имат основателна причина да са бедни, но тук ти си решаваш дали ще се бориш. Успех

12.   Аз съм момче на 27 години. Нямам хубави доходи, дори нищожни, но това не ми пречи да имам голямо самочувствие. Понякога се виждам с повечко пари, но не се задържат много. Веднага отиват при хора, които имат нужда. Някак не харесвам, когато разполагам с много пари. Когато получа нищожната си заплата, която е малко под минималната дори, която дори скоро ще приключи, понеже е по евро проект, получавам и минимална пенсия, защото имам епилепсия, просто плащам сметките, другото вече го пресмятам добре как да ми стигнат парите. И аз като тебе ходя със стари дрехи, но не смятам, че това е срамно. Щом не е накъсана, проблем няма. Уча в частен университет, където е пълно с мамини дечица и доста от тези мамини деца не носят маркови дрехи. Пример е якето ми, което е сигурно вече на 7 години, но не е скъсано, не е протрито и го нося.
Дори понякога богаташките момчета и момичета ми завиждат, че с тези нищожни доходи, аз съм доволен от живота, не мисля да бягам в чужбина, твърдо решен да стоя тук, винаги весел, усмихнат, не ми пука, че някол направил коментар за облеклото ми, за обувките ми...
Имам добри приятели, имам покрив над главата си, сам се издържам от 19 годишен, нямам нужда от родителите си, не ги търся и това ме радва, че съм самостоятелен. Не всеки може да е самостоятелен, не всеки може сам да се издържа.

13.   Авторке как искаш да промениш положението със самочувствието като отказваш да промениш каквото и да било друго в себе си и около себе си? Човек има самочувствие само сред равни хора, и съответно ако си само сред по богати, по умни, по по най хора няма в какво да изпъкнеш, от къде да ти идва самочувствие.
Виж циганките които метат улиците, ако те нямаха приятелките и съседките си, равните си в ромската махала те също щяха да се чувстват смачкани. Но те имат самочувствие защото в свободното си време а и на работното си място са заобиколени от хора които са на техния хал. Ако една такава ромка живееше в блок сред българи или щеше да търси начин да расте /ако не може себе си поне да образова децата си, поне те да са равни на българите/ или щяха да живеят като теб със смазано самочувствие.
Докато нямаш постижения докато не се бориш за постижения няма как да имаш самочувствие, особено като си заобиколена от хора които се борят да постигат цели.
Моя позната също като теб ходеше със стари дрехи и обувки, но имаше цели да си изплати апартамент, намериха се тъпи хора да я нарекат в лицето парцалана, но тя постигаше своята цел и затова имаше самочувствие, защото жената която я нарече парцалана всъщност беше разведена с дете и живееше при родителите си, а моята позната се бореше за семейството си за детето си за закупуване на жилище. Днес моята позната вече е изплатила жилището и си е поставила нови цели, а онази е на същия хал, познай кой има по голямо самочувствие.

14.   Авторката съм
Дори и да имам цели, хората няма как да знаят това. Те виждат само дрехите ми, а колегите - от дума на дума разбират и за начина ми на живот. По принцип не съм от хората, които си изсмукват от пръстите за какво да се комплексират и които искат винаги да изглеждат в най-добрата светлина и пр... Но това, че не отговарям на "представата" за човек на моята възраст - това ме комплексира, най-малкото, защото привлича внимание.
12, хубаво е, че имаш приятели. Аз имам само един. Понякога излизаме, но майка му не ме харесва, защото смята, че го излагам (намеквала го е по заобиколен начин много пъти).

15.   Здравей, аз съм момиче от семейство, което също не е заможно. На 23 съм в момента. Още от малка знам стойността на парите и дори да имам, не ги харча за глупости. Въпреки това мога да кажа, че се обличам повече от добре и много по-заможни момичета ми се възхищават. Аз също бях с ниско самочувствие, когато бях по-мялка. В училище бях с много семпли дрехи, които рядко сменях и всички го виждаха. Като цяло когато станах на около 17год. Започнах да се интересувам от мода и да си купувам дрехи от 2ра употреба. Има чудесни магазини, вече и онлайн, от където можеш да си вземеш оригинални дрехи за смешни пари.... Другото е да знаеш как да ги комбимираш и кое ти стои добре. Звучи много елементсрно, но и до ден днешен се обличам от там и всеки ми прави комплименти. Препоръчвам renix. bg, katonovi, unico, drehata и т. н.
Друго, което мога да предложа е да си преправиш дрехите. На една проста едноцветна тениска, ако залепиш от така модерните сега емблеми, стикери (струват 2лв. 4бр. по китайските магазини) ще имаш страхотна модрна тениска. Перлички може да си зашиеш. Има толкова много всрианти, че няма да ми стигнат 2 дни да изреждам. Въпроса е колко силно го искаш и какво правиш по въпроса. Успех!

16.   Бил Гейтс е казал, че ако се родиш беден вината НЕ е твоя, но ако умреш беден е. Помисли хубаво и стига си се оправдавала и мрънкала. Ако не, стани като кифлите-държанки и си търси богат мъж, после само ти ще страдаш. Ти, ако знаеш, аз колко тежък живот съм имала, ама не се пречупих. Освен ако не си инвалид, нямаш основателна причина да казваш, че не можеш да си промениш социалния статус. Не е лесно, но е постижимо. Хубавите неща не са лесни!

17.   От 12- Не са много приятелите ми, но по- добре така. Майка му може да не те харесва, но важно е какво мисли той, той как те оценява. Един да имаш, но да е истински, защото някои имат много, но не са му истински приятели.
Следвай целите си, щом имаш такива. Парите не са всичко на света. Аз може да нямам пари, но пък се смятам, че съм по- богат от доста хора, които постоянно носят хилядарки в джоба си. Все пак те нямат тези качества, които притежавам аз. Същото е и за теб. Сигурно имаш хубави качества, които някой богаташ си мечтае да притежава.

18.   от авторката
16, ако постовете ми са звучали като оправдаване и мрънкане, то е защото зададох един въпрос, а вие ми отговаряте на друг. Не съм питала възможно ли е да си променя "социалния статус", а самочувствието при сегашните обстоятелства. И не става въпрос за кой знае какво самочувствие без покритие, а просто да не се появява този срам и комплекс. И той е най-точно, че изглеждам "странно" - и не става въпрос само за външния вид, него знам, че мога да го променя, но и в разговорите с колегите или с нови познати.

19.   н 6 съм, не е вярно, че хората не знаят ти дали имаш цели и интереси. Личи си кой е мрънкало, мързел и се шматка и кой има интереси и цели - най-малкото по цялото ти поведение, организация на деня всеки близък и познат ще знае, че ти си примерно работлива, мотивирана и имаш еди какви си мечти.
Освен това самочувствието е вътрешно чувство и няма общо с другите - ТИ ще знаеш, че имаш цели и интереси. Това е достатачно.
Смачква те сегашната ситуация, защото явно нямаш нито идея как да се измъкнеш, нито полагаш някакви особени усилия за това, освен че обвиняваш друготе, че гледали дрехите и тем подобни. И аз, и другите ти казахме как ние сме се справяли горе-долу с проблеми като дрехи, но ти продължаваш да търсиш някой да ти каже някаква мантра едва ли не и от утре да имаш самочувствие. Е, не става така, а трявва човек сам да си направи равносметка за живота, да се нахъса и да действа. Никой няма да те хване за ръчичката и да ти даде самочувствие или цели в живота

20.   до 19 от авторката
"самочувствието е вътрешно чувство и няма общо с другите"
Така е, значи може би не съм използвала точната дума. Но в темата си съм обяснила какъв е проблемът - изпитвам срам, че ще ме помислят за странна. Тъпо, но това ми влияе.
До 12/17 - благодаря за позитивните коментари.

21.   А и един въпрос към н. 6/19. Примерно отивам на някакъв курс (езиков, реален случай). Там се запознавам с останалите, но няма да си разказвам цялата биография, че и да си споделям целите и т. н. Ето за това говоря.

22.   От 6/19 - защо да си странна? В нашата държава за съжаление 40 % от хората са бедни и дори не си изключение. Изключение е да не си беден.
Аз съм учила в много добър университет, където имаше много богати хора - истински богати с дамски чанти за 3 бона и пак не съм се чувствала „странно“ и дори не съм крила, че между лекции ходя да чистя да кажем, защото сме имали общи проекти и е трябвало да работим заедно и са знаели къде и кога работя. Няма проблем - съобразявали са се с мен. Понякога от любопитство са ме питали къде и какво работя и не съм крила нищо.
Интересното е, че дори тези богати деца имат комплекси, така че е човешко човек да има комплекси и да има съмнения в себе си, да има проблеми със самочувствието.
Не си мисли, че като си купиш чанта за 5 бона нещо ще ти помогне това със самочувствието.
Важно е човек в поведението си да не натяква на другите колко е беден. За дрехите ти дадоха чудесни съвети да видиш във 2. употреба какво има, аз допълвам - винаги да си спретната и чиста, марката няма значение и да имаш малко, но чисти и здрави обувки примерно. Когато обаче колегите ти от курса решат след курса да отидат на ресторант, просто си намираш оправдание да не ходиш. Ако искат да ходят на кафе - отиваш с тях и се плюнчиш на 1 кафе, а ако нямаш пари - не ходиш.
Никой не го намира за странно и не му дреме. Аз дори нямах пари за студентски стол и какви ли не други неща и пак не ми е дремело.
Колкото повече ти дреме, по-зле.
Всъщност хората не им пука ти как живееш, бедна ли си или не и дали дрехите ти са за 20 лв. или за 2000 лв. Хората просто си имат свои живот и докато си прилично облечена, ЧИСТА, ПОДДЪРЖАНА, няма да странят от теб. Странят от теб ако си опърпана и ако само мрънкаш как нямаш пари, защото си мислят, че очакваш да те черпят или нещо такова.
Аз съм имала ситуации, в които колеги не са знаели за финансовото ми състояние и са ме канили да отидем събота и неделя да сме покарали ски на Витоша. Идвам от местност в близост с голям курорт и си мислиха явно, че карам ски и имам пари за такива удоволствия - ами отказвах им, защото „имам да уча“, а на по-близките направо си казвах, че съм бедна и нито мога да карам ски, нито имам пари за това. Пожелаваш приятно прекарване и готово.
Научих се да карам ски на 28 г., днес карам в Австрия, имаме апартамент в голям български курорт и имам екипировка за няколко хиляди лв. - тоест в момента, в който отказваш примерно да отидеш с някого на ски си мисли вътрешно, че в бъдеще ти ще караш ски в Австрия и това е само временно. Разведрява доста. Аз тогава просто си представях как ще имам розова грейка и ски Атомик. Пълен абсурд, но действително после си купих ...розова грейка! Вътрешно си казвах - карайте си, но аз ще карам един ден в розовата си грейка -)))))
Също помага ако се чувстваш зле в компанията на някого да си го представиш гол - не сме се родили с гащи на Армани все пак. Всички под дрехите сме еднакво голи.
Аз четох много книги за позитивното мислене и за самовнушенията. Много силна книга е „Излекувай живота си“ на Лиз Хей, която е била не само бедна, но дори бездомна и е преборила рак.
С две думи винаги има по-зле от теб, но е важно да си навиваш на акъла само позитивни неща за себе си, за бъдещето си и така нататък.
Мъжът ми също е бил много беден и е работил какво ли не и ми е разказвал как си е навил на акъла да кара Порше и действително на 25 г. някъде си купува от Германия някакво много раздрънкано Порше. Не знам дали е ставало дори за каране, но си е постигнал целта и е бил много доволен и с голямо самочувствие „пред мацките“.
С две думи - не е нужно да имаш някакви супер рационални мечти, а е достатачно да си навиеш нещо на акъла /може и лудо да е/ и да си го представяш в тежки ситуации, в които се чувстваш неудобно. Бедността подтиска. Аз затова не обичах да стоя в мизерната си квартира, а гледах да прекарвам времето си в обществени сгради като библиотеките да кажем. Обичах също да се глезя. Тоест спестявах пари от да кажем банички и тем подобни като не се хранех изобщо навън, но едно лято успях да отида на море при една приятелка и с 10-20 лв. си наехме огромно легло с балдахин в много шик заведение на плажа с басейн, където имаше само богати (или ние си бяхме въобразили това). Цял ден се плюнчих на едно кафе и си прекарахме чудесно. На другия ден бяхме на градския плаж де... ха-ха, но 1 ден бях на хубаво място в басейнчето.
Видях морето за пръв път на 25 г. иначе, така че не е било лесно абсолютно нищо в живота ми, но важното е човек да си набива някакви идеи в главата и да не се шматка без идея навън и да се самосъжалява.
Като казвам да имаш цели не значи сега да имаш някакви супер огромни цели. Можеш да си набиеш на акъла нещо странно като мъжа ми с колата или примерно да имаш цел да отидеш на море - нещо такова. Важно е обаче да имаш винаги мечти, цели , интереси и да се стремиш към нещо повече. Важно е също да ОБИЧАШ СЕБЕ СИ. Да се уважаваш и обичаш. Да се глезиш - било с някой по-хубав крем за тяло, със специален сапун, с храна и така нататък, но да отделяш пари и време за себе си. Също като жена е хубаво да се глезиш с някой мъж, но това е друга тема...има много безплатни удоволствия навън и никой няма да те пита колко пари имаш в портмонето...

23.   От авторката
1. Никога не съм "натяквала" или "мрънкала" на никого за нищо, за протокола.
2. Да си казвам неща от рода на "карайте си, но аз ще карам един ден в розовата си грейка"... С тоя "един ден" живеех от най-ранно детство до скоро. Разбрах, че не мога вече да живея с "един ден", не може забогатяването да ми е фикс-идея, защото това при мен не води до нищо добро - от психологическа гледна точка. Поне за мен е така, може да е индивидуално. Установила съм го, осъзнала съм го. Щом съм задала въпроса по този начин, значи има причина да го поставя така.
3. Странна съм, защото живея в сравнително голям град. На село, особено когато говоря с възрастни хора, не изпитвам и капка срам или комплекс.
4. Не се шматкам, работя 8 часа, 5 дни в седмицата, като по-голямата част от хората, спазвам стриктно служебните си задължения, изобщо спазвам всички задължения като гражданин на тази страна и не се чувствам виновна за нищо. Наистина самочувствие като вътрешно усещане си имам, просто явно твърде много ми пука за отношението на хората, но пък е нормално, все пак живея с хора, не в гората.

24.   Aвторке, пробвах се да ти помогна, споделяйки неща от собствения си живот, ти ме иронизираш.
Не съм казвала, че ТИ правиш това и онова, а какво дразни при бедните хора понякога. Ти много информация за себе си не споделяш иначе, а после изкривяваш думите на хората.

Знаеш ли какъв ти е проблемът - не е бедността, а че си страшно неприятен човек.
Ходи на село като там се чувстваш сред свои, но ти за мен си безнадежден случай.
Имаш самочувствие иначе - търсиш вината само в околните, но просто не умееш да общуваш с хората и си Н Е П Р И Я Т Е Н човек!
Чао, оправяй се, но последно от мен да знаеш - хора като теб, които всичко си знаете и на които другите ви са виновни си тъпчете на 1 място и след 20 г....и не, не е достатачно да работиш 8 часа 5 дни в седмицата да отбиеш номерчето и затова и заплатата ти е такава и си работеща бедна, но никога няма да го осъзнаеш това, ще си злобееш към работодатели и хората на вън, а на тях няма да им дреме за теб, ще продължават да странят и да те игнорират и ти ще продължаваш да си мислиш, че е заради бедността ти, когато причината е съвсем друга.
Въпреки, че си в кюпа си мислиш, че си знаеш всичко. Ами успех тогава като си знаеш всичко и всичко си правиш правилно, на теб съвети не ти трябват.

25.   Авторката
До 24:
Не знам кое приемаш като ирония, ако е това за "един ден" - подчертах - може да е индивидуално - лично за себе си съм вече установила, че ми вреди, но не казвам, че това важи за всеки (вкл. за теб или за който и да било).
Знам, че не казваш, че АЗ мрънкам на хората, но просто реших да го уточня.
Но че ми е приятно на село вече го казваш, а предполагам намекваш за типичното "селско/селяндурско" мислене, на "всезнайковците" - е, не, не го харесвам този манталитет, ама изобщо. Опитвам се просто да доизясня проблемът си със самочувствие/срам/комплекс или каквото е там.
Не обвинявам околните и нищо друго от по-нататък написаното. Просто уточних, че не се смятам за лентяй (паразит), че спазвам задълженията си, не съм от хората, които точно "отбиват номера" с мотива "за толкова пари - толкова работа". Имам си принцип - щом искам България да е като (примерно) Швейцария - и аз ще се държа като швейцарците (това съвсем образно). А не да се оправдавам с другите, как така само аз ще се "прецаквам" да съм съвестна, а другите да тарикатстват примерно. Не. Това води до верижна реакция и който участва в нея, няма право на претенции. Малко се отклоних...

26.   Aвторке, н 2 съм, попaднaх отново нa постът ти и се зaчетох в коментaрите и отговорите ти към тях.
Aко ти можеш дa ги прочетеш и aсимилирaш кaто стрaничен нaблюдaтел и сaмa ще видиш проблемът. Но мисля, че прекaлено си се зaтворилa в тaя твоя черупкa и сaмо проявявaш пaсивнa aгресия, чувствaш се кaто "aтaкувaнa" или нерaзбрaнa, но и тaкa отгпвaряш леко aгресивно.
Тоест дa, проблемът си е изцяло вътре в теб, a не в околните.
Ти проектирaш своите чувствa, НЕ нaши или нa друго, a сaмо свои.
Виждaм из коментaрите положителни коментaри, положително нaстроени към теб хорa, които ти срязвaш без дори опит зa рaзбирaне. Ти си изцяло превзетa, доминирaнa от товa твое чувство и нямaш реaлнa преценкa. Искaм дa кaжa, че нaй-вероятно сaмо ти се виждaш и приемaш по този нaчин, aко някой те избягвa или се държи дистaнцирaно, дори мaлко остро с теб е сaмо зaщото си негaтивно нaстроенa. Те не виждaт твоятa душевност, комлекси и т. н. но ти ги проектирaш с поведението си.
Много е вероятно дa си хубaвa, млaдa женa, която дори не осъзнaвa, че с двa прости пaрцaлa нa гърбa може дa изглеждa кaто модел, не рaзбирaш, че дори крaсaвицa с последнa модa нa гърбa мпже дa изглеждa кaто крaстaво куче... сaмо зaрaди излъчвaнето.
Флиртувaй! Ей тaкa, без aнгaжименти, случaйнa усмивкa към непознaт в aвтобусa или нa пътя. Говори с хорa извън обкръжението ти, тaкивa които не те познaвaт, примерно нa рaзходкa в пaрк зaговори някого просто ей тaкa, зa кучето му, зa времето, кaквото и дa е. Но се опитaй дa не мислиш зa бедност или външен вид, просто рaзговор с друго човешко същество. Усмихвaй се! Прочети отново всички коментaри кaто трети човек-ТИ кaкво би посъветвaлa aвторът нa темaтa нaпример?
Aко aз ти поискaм същият съвет, кaкво би ми препоръчaлa?
Не бързaй дa се зъбиш :) помисли!

27.   И кво ти пука за мнението на хората, защото като гледам тук не ни отразяваш много? Хайде, мила, гледай си живота, престани да мислиш какво ще кажат хората за теб! Светът ли ще свърши, ако те мислят за странна?

28.   Явно имаш висока степен на самосъжаление, както и комплекси. Никой тук няма да успее да ти помогне със съвет. Ако по някакъв начин си вдигнеш доходите, за да си подмениш дрехите, може би ще си решиш проблема. Има магазини втора употреба и там се намират хубави парцалки. Като цяло не разбирам защо изобщо слагаш тази тема? Самоизследвай се, наблюдавай защо това ти пречи и защо си зависимо от одобрението на околните?

29.   До авторката: Трябват ти само две неща усмивка и вдъхновение. А и чисти дрехи и обувки. Не слушай хора с компекси и ниско самочувствие. Парите не са всичко. Човешкото отношение е по-важно.

30.   От авторката:
Благодаря на всички коментирали за отделеното време.
Не съм се чувствала кaто "aтaкувaнa" или нерaзбрaнa, всъщност никъде не съм казвала, че хората се държат "лошо" с мен. Не съм питала какво да правя с отношението на хората (т. е. с хората), а със себе си. Помогнахте ми - потвърдиха ми се съмненията, че "метод" няма - че аз избирам дали да изпитвам "срам" или не.
Имам въпрос към 24, ако още влизаш тук и четеш - как реши, че съм "страшно неприятен човек"? Няма никакво заяждане или ирония във въпроса ми - просто ме гложди любопитството - как точно го реши от няколко поста.

31.   И аз от всичко прочетено стигнах до извода, че авторката е неприятен човек. Едно че не казва нищо за себе си, пък иска да и дадат вълшебна формула как да имала самочувствие. Ти сама си знаеш какъв ти е живота и сама трябва да си го изградиш това самочувствие. Хората по-нагоре са ти казали при тях какво е подействало, те как са постъпили в ситуация като твоята, пък ти ако искаш постъпвай като тях, ако искаш си постъпвай както на теб ти харесва. На мен много ми хареса коментара на номер 6, защото е правила нещо за да си подобри живота, дори когато не е имала пари е търсила начини да живее и да и е интересно. Аз също съм имала период без пари, но никога не съм го смятала за нещо вечно, ами съм търсила начини да променя това. А от авторката усещам някаква агресия и все едно някой е длъжен да и даде формула за самочувствие, ама каквото и да и се каже то нейните обстоятелства са толкова специални и невъзможни, че никакви съвети не могат да помогнат. Ами като нищо не помага живей си така и си търпи, ако искаш нещо друго направи нещо по въпроса. Дори с дрехите втора ръка ми е смешно, то сега има магазини с такива намаления- чисто нови дрехи, стари колекции за 5-10-20 лв в H & M примерно, че съм далеч от мисълта, че човек не може да си купи едни прилични дрехи. А аз лично с хора като авторката не бих общувала, не защото е бедна, а защото просто е негативна. Все едно е обидена на целия свят, че тя била бедна а колегите и по-богати. И дори да опиташ да помогнеш на такъв, пак започват да те убеждават, че не било така а онака. Ами като знаеш как е, не искай съвети. Хората са ти помогнали с каквото са могли, поне бъди благодарна, че ти отделиха време.

32.   И още нещо да допълня за срама и самочувствието. За да има срам, има причина. Да кажем тази причина е бедността. Единствения начин да се махне някакво последствие е да се премахне причината. Тоест - срам те е че си беден, значи правиш нещо за да станеш по-богат. Като станеш такъв би трябвало срама ти да изчезне. Няма как причината за срама ти да стои, а ти въпреки причината да го нямаш този срам. Не става, все едно боли те глава и вместо да вземеш хапче или да разбереш откъде ти идва главоболието ти да си хем с главоболие, хем да не го усещаш това главоболие. Все едно аз ще ходя раздърпана и мръсна и ще ме е срам да се показвам пред хората, но няма да се изкъпя и да се облека нормално, ами въпреки раздърпаността ще искам да не се срамувам от нея. Аз лично това разбрах от питането на авторката. Хем иска да си седи в същото положение в което е и от което я е срам, хем иска да не го изпитва този срам. За мен това са две несъвместими неща. Ако не може да си оправи положението, тогава да отиде да работи другаде при бедни и странни хора като нея и тогава може би вече няма да изпитва срам, защото ще е сред себеподобни. А сега изглежда обкръжението и е много по-добре от нея и тя не се чувства комфортно с него от една страна, а от друга не може да достигне тяхното ниво, а от трета не иска да пада до обкръжение в което ще се чувства комфортно ( като бабите на село). Изобщо авторката има много големи вътрешни личностови конфликти, които трябва да разреши, най-добре с психотерапия. Но тя едва ли ще задълбае дотам, защото изглежда търси вълшебното хапче за високо самочувствие въпреки обстоятелствата и без да прави кой знае какви големи промени. Което няма как да стане. Така че по-добре да си свиква със срама и да не пуска още 10 теми по въпроса. Никой не може да и даде такова, така или иначе.

33.   Авторката съм
31/32,
Вече два пъти благодарих на ВСИЧКИ, които са ми отговорили. Да, и номер 6 ми е дала много хубави съвети. Не се съгласих единствено със съвета да живея с мисълта, че това е временно. Защото, както казах, не искам съзнанието ми да се върти около това, не искам да ми е фикс-идея. Искам да съм подготвена психически за всичко, а ако дойде по-добро - ами ОК, добре дошло. Това е решение, което съм взела лично за себе си и не ангажирам никого с него и не претендирам, че е най-правилно.
Не съм писала почти нищо за себе си, защото не исках темата да се отклонява (въпреки че това пак се случи), а и няма смисъл да пиша романи. Въпросът за самочувствието и срама е принципен, можеше да не е бедност, а нещо друго.
Не съм пускала темата, защото съм искала "вълшебна рецепта" или нещо такова. До някъде исках просто да споделя (нали сайта е затова), и това помага.
Дали съм неприятен човек няма как да знаете, че темата е неприятна, неприятна е, но тук всеки може да сподели проблем, никой не е задължен нито да чете, нито да отговаря.

34.   От 31 до авторката
Аз лично от всичко прочетено останах с впечатлението, че си някаква контра на всичко, което ти казват. Отричаш го в зародиш и дори не искаш да разбереш другата гледна точка. Искам да ти кажа от личен опит, че номер 6 ти е дала много верни съвети. Точно когато смяташ, че нещо е временно и търсиш варианти да го промениш, дори когато започнеш от най-малките неща, има много голяма вероятност да го промениш. А ти сякаш си се примирила, че при теб ще е така цял живот и продължаваш да го въртиш като вариант това да си останеш в същото положение. Оттам е много вероятно наистина да останеш в него, да не кажа в още по-лошо. А вярвай промяна може да стане още утре, при мен лично от пълна безизходица, нещата са се обръщали на 180 градуса. Ама за да стане така не трябва да имаш пораженческо мислене, а да правиш дори дребни неща за промяна и стъпки към живота, който искаш да живееш. А това за фикс идеята, ами то май вече ти е станала такава, щом това нещо те тормози толкова и щом е породило този срам. Приеми се за момента, че си в това положение и действай за друго, но това да се примириш и да нямаш срам като причината за срама си стои, според мен няма как да стане. И не забравяй, че в повечето случаи всичко е в твоята глава. Хората около теб може дори да не им прави впечатление това дали си бедна или не, но въпроса е че на теб самата ти прави впечатление и оттам вече си мислиш, че и на другите им прави. Наистина смятам, че имаш някакви вътрешни конфликти, които е хубаво да се разрешат, затова казах, че няма как без човек да ти знае историята и това, което е предизвикало тези комплекси да ти помогне. Успех все пак!

35.   6/19/22.. съм до 31/36 (моля Авторката да не чете и да не отговаря)
Виж, не си хаби клавиатурата, защото в момента тя е ти е на теб опозиция. Определено има проблем с общуването не само на живо, но очевидно и онлайн. Няма проблем със самочувствието, защото тя самочувствие има достатачно, за да опонира на всеки и най-вероятно си харесва и начина на живот, и всичко останало, така че не се хаби - има хора, които са резистентни към съвети и не си заслужават. Яд ме е, че ѝ отделих толкова много време и споделих доста лични неща за себе си, който не знаят и най-близките ми хора. Радвам се, че не я познавам лично, но ако я познавах и аз щях да страня от нея и нямаше да е заради бедността ѝ. Тя и без това страни от успели хора и не иска нищо общо да няма с тях, камо ли съвети да приема. Намира положението си за окончателно и безнадеждно и със сигурност обвинява за това другите, родители, старт в живота, държавата, работодателите, обществото и така нататък и затова не мисли, че зависи от нея. С две думи е избрала лесната нагласа да стоиш парализиран и да чакаш някой да те оправи/да ти се случи нещо/ да падне метеорит...За съжаление голяма част от обществото ни е като нея и социалните различия ще стават още по-остри, защото тази група от хора ще стои на едно място, другите ще напредваме все по-бързо и очевидно. Нищо, поне за Карбовски ще има достатачно материал.

36.   Няма как да си бедна и да не си депресирана. От това всеки би се депресирал.

37.   Ами купи си свестни дрехи. Дрехите вече не са недостъпни. Има намаления. В някои известни магазино има за по 3-5лв хубави тениски. Има във втората употреба почти нови дрехи. Можеш да се облечеш за лятото отгоре до долу за почти без пари. И да спрат хората да те избягват и да те гледат стеанно. Защото ти явнл си си мърлява. Липсата на пари не е оправдание.

38.   Всичко е в главата ти. Бедността не е порок, така че няма от какво да се срамуваш. Срамно е да си крадец, лъжец, мошенник, предател и простак, също като политиците, а не че си бедна. Просто някои хора са по-късметлии от другите. Винаги имай самочувствие и дръж глвата си високо изправена и хич да не ти пука, все едно имаш милиони в банката. Познавам такива хора и това че нямат много пари изобщо не ги спира да са щастливи. Ти си това, за което ти самата се приемаш и това се излъчва от теб.

39.   Оставете го момичето на мира! То има социална фобия най-вероятно и вашите коментари никак, ама никак не и помагат

40.   Н 39, a ти кaк точно помaгaш, кaто пищиш ли? Или по нaвик сaмо дa отрaзиш действие някaкво?
Поне опитвaме дa помогнем нa aвторкaтa, но мaй и ти имaш нуждa от помощ сaмо, че си в другaтa крaйност.

41.   39, не е социална фобия това със сигурност. Ако беше социална фобия, то авторката щеше да е неработеща. Хората с такава фобия не биха се справили с това да кандидатстват за работа, че и да ги наемат, че и всеки ден да ходят на тази работа и да я вършат.

(извън темата, но само да уточня, че не всички безработни са със социална фобия, при различните хора, причините са различни)

42.   Авторката съм
Историята я написах най-вече, за да споделя и за да разбера окончателно, че за всяко нещо има най-различни и противоположни гледни точки. Така че всеки един коментар ми беше от полза. Не разбрах защо бяха нападките на 6/19/22/35, това, че е решила да пише коментар (било то и дълъг), не ме задължава да се съглася с нея, въпрос на възпитание е да благодаря, но дали ще се съглася си е моя работа.
Както и да е, не искам темата да става повод за спорове, благодаря на всички за гледните точки.

43.   Ами образовай се. Чети книги и списания, интернет е пълен. Така ще имаш винаги нещо интересно за каване. Откъде да ти дойде самочувствието? Нали трябва да имаш нещо, което смяташ за готино. Идентифицирай какво те привлича в другите, каква искаш да си и стани такава. Има и достатъчно популярна литература в нета по твоя проблем. Нещо трябва да направиш. Ти да го направиш. Не да се случи и да стане. Хубавите неща не се случват. Постиламе им, за да дойдат.