А сега какво?
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1257 пъти
Здравейте. Не съм мислел, че някога ще пиша тук, но всичко си има първи път.
На 19 години съм, няма значение от къде. Историята ми е следната - от както съм се ориентирал професионално нанякъде, тоест 11 клас, реших, че ще бъда военен. Разучавах, четох, питах и избрах военен университет, в който да продължа образованието си. Хвърлих много сили, в училище за оценлки и физически сили за да си взема успешно физическите си изпити.
Успях, влязох, и то в отделението ( специалността ) която исках. Нищо нямаше значение вече, бях отдаден на това което следва. Станах по - сериозен, спрях да пия, да пуша, тренирах, бягах, дори когато времето не позволяваше, аз бяхах в преспите. И така до встъпването на служба това всичкото беше обвзело съзнанието ми, ставах и лягах с мисълта да съм там, вътре.
Е, дойде времето и влязох. За непознатите, във военния университет ти си курсант, живееш, учиш, ядеш там. Ограничен си откъм свобода, всичко е по час, дисциплината е желязна. Това и ме доведе там, както и честта да бъдеш военен, а не ранното пенсиониране, не ” достойната за професията ” заплата от около 1000 лв, не някоя привилегия, която се предоставя на военните. Бях готов да дам следващите 15 години ( минимум ) на системата и Републиката. Да ама не, останах малко разочарован още от 2 ден, почнах да се затварям в себе си, пивлия ми доста зле психически. Физически издържах на 4 5 часа сън всеки ден, с физическото натоварване, с това да идлаш разрешение от по висш за дребни неща като да отидеш до тоалетна. Но ден след ден ми ставаше все по - зле психически, бях готов да посегна на здравето си, за да изшяза от там. Чувствах се като затворник. Да вметна, че нямаш право да излезеш в отпуск първите 40 дни, а след това само събота и неделя ЕВЕНТУАЛНО ( при провинение, не добре изгладен, необръснат, при двойка не излизаш).
Не подписах договора. Не съм мислел, че мога да откажа това, че няма да продължа. Бях толкова мотивиран, никога преди не съм бил толкова решен на нещо. Излязох от там и почувствах леко облекчение. От там вече започва и проблемът, заради когото пиша тук. Изпаднах в депресия, гледах с празен поглед, посещавах психолог. Мислех си, и все още, че съм провал. Ако съм искал нещо, то това беше да съм офицер. Не си се представям по друг начин. Сега съм в друг университет, записах се за да не пропускам година. Но не това е моето желание, не чо е мечта. И въпреки това което преживах, военното все още е обзело съзнанието ми. Мисля за това почти цял ден, станах много изнервен, без самочувствие, боли ме глава. Станах коренната ми противоположност - от усмихнат в умислен, от спокоен нервен. Имах цели, а сега не знам какво следва. Определено психиката ми е здраво разклатена. Но се замислям дали не сгреших, дали дс не кандидатствам отново там.
Не знам как си формулирам следващите изречения, просто да кажем, че си излях душата и очаквам някакви насоки и съвети. Благодаря за отделеното време.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 8 месеца hash: 980d8b90cf

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ако наистина толкова много искаш това нещо, не го изпускай! Имаш шанса да сбъднеш мечтата си и това, че не ти достига сън, те е спряло?! Значи не го искаш достатъчно силно. Ако искаш да си сбъднеш мечтата стисни зъби и се записвай пак. Както сам каза, това е дисциплина. Това е основното, на което ви учат там. Щом не можеш да си дисциплиниран, какъв офицер ще си? Налягай си капаците и с воля и употитост преследвай целта си. Успех!

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 5fef24c01f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, пише ти един бивш военен. На 15 годишна възраст майка ми ме убеди да кандидатствам във военно училище, влязох в най-елитната специалност. Завърших го с мн. добър, работих още 3 години на свръхсрочна служба, заплатата тогава (тошово време) беше супер, всичко топ... Понеже тогава на военните беше забранено да пътуват извън БГ, напуснах защото исках да видя свят (тошовото време точно беше свършило). Заминах по чужбините и отттогава живея извън БГ, доволен съм от постигнатото, направих кариера, обиколих света, нямам финансови проблеми... Чух се наскоро с бивш съкурсант от военното училище - наскоро се пенсионирал на 46 години, пенсия 500 лева, сега станал тираджия... Военен навремето беше привилегия и беше чудесно...но не се развиваш ментално..цял живот едно и също....така ли искаш да преминат най-хубавите ти години? Не съжалявай за нищо, всяка затворена врата отваря една друга...

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: b1127f123e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Имам един познат стана военен полицай . Все в командировки ..Нормална сериозна връзка не можа да създаде откакто беше в гимназията . На 38 е вече . 1 месец седи в родният си град , за два-три или повече го изпратят на командировка в друг . И той нахъсан като теб беше , разтягаше философии за родолюбство , а сега ... Самотен е иска семейство , хубав мъж има и култура и отношение ,но не може да попадне на жена , която е готова на такъв живот - да го чака или да се мести с него от град н град и с нищо д не се занимава . Знаеш всичко иска саможертва в тоя живот

 

...

горе^

преди: 6 години, 8 месеца hash: 4055c9b129

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До номер 1 : не ме е спрял съня, това казах, че физически се издържа. Тежеше ми психически. Относно това дали съм го искал достатъчно.. само човек, който ме познава, знае, че нямаше как да бъда по - мотивиран. Не си бях представял, че бих се отказал, и то доброволно. Все пак всеки ми казва, че това е по - доброто решение, че вътре те промиват, че не си заслужава да дадеш най - хубавите си години - студентските за това, има къде къде по - добри професионални реализации. Имам и много добра диплома, не мисля, е ще ми е голям проблем да намеря нещо по - добро. Просто не мога да се отърва от мислите, тежи ми много. До номер 2 : прав си за всичко, просто нямам идея какво друго би ми харесало и бих бил също толкова мотивиран да го правя

 

...

преди: 6 години, 8 месеца hash: 286783e672

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Не си много устойчив психически и в този смисъл, едва ли си готов да бъдеш военен. Гледай си здравето, то е най-важно. Пробвал си, чувствал си се зле, отказал си се. И то, много правилно. Няма да полудяваш, я. Не се упреквай. Завърши си гражданска специалност. Не е лошо да изкараш няколко сеанса при психолог, ако е възможно да се стигне до причината за твоя срив. Човек може да има разни мечти и представи за себе си, но хваща един път.

 

...