 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
„За добрите намерения“ или „как да направиш някого щастлив“
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1133 пъти
В последните месеци осъзнавам състоянието си на безпомощност и обмислях да споделя някои конкретни проблеми с цел търсене на съвет, но колкото повече минавам през болежките си започвам да си ги изяснявам и осъзнавам, че това не са само мои проблеми а проблеми на обществото като цяло и за жалост – лесно решение няма. Въпреки това реших, че може би една изповед може да ме накара да се почувствам по-добре – а дори съм чувал, че някои хора достигат до просветление в писането по даден проблем.
Както повечето хора в България съм израстнал в бедно семейство – от малък помня, че родители ми трябваше да работят всяка събота и неделя, а късното прибиране от работа с допълнителен материал за довършване беше нещо, което приемах за нормално. Въпреки че бяха постоянно изморени и с много проблеми – някак си все намираха начин да се погрижат за благосъстоянието на мен и малката ми сестра. Макар и с минимални средства – успяха да направят детството ни интересно и забавно. Дори и най-тежките времена (всички помним или поне знаем за деведесетте години в България) минаваха сякаш всичко е наред. Вместо да негодуват за липсата на храна – играехме „не се сърди човече“ и похапвахме препечени филийки с олио и шарена сол. За децата това беше като ваканция... години по-късно разбрах че всъщност това е единствената храна, която сме можели да си позволим.
Това, което искам да кажа с този пример е, че прекрасното ми семейство ме научи, че за да си щастлив не е нужно да имаш много. Важното е да умееш да намираш радост в малките неща. За този урок ще съм им благодарен винаги.
С приятелите си съм горд не по-малко от семейството. Макар и само трима – те са прекрасни и за дългите ни години заедно съм открил, че можем да разчитаме един на друг за всичко. Често се шегувам с тях, че ако им кажеш „дай ми долните си гащи – спещно е! “ Дори няма да попитат „Защо? “ а директно ще ти ги връчат.
Вече съм на тридесет, от няма и седмица, и съм във връзка с поредното момиче. Живеем заедно вече от две години и въпреки старанията ми – семейният живот не ни се отразява добре. Тя е постоянно недоволна а аз – в лека депресия, която прикривам доколкото мога. От финансовото си състояние нямам право да се оплача – изкарвам достатъчно пари за храна, наем и дори почивка не само за мен, а за двама ни. Разполагам даже с малко спестявания, които си мечтая един ден да вложа в собствен дом.
Това което ме терзае е постоянното недоволство от страна на моята половинка – екскурзията не била достатъчно добра, сготвеното не било баш каквото й се хапвало днес, подарените цветя имали грозна панделка, времето е лошо, съседите – шумни...
Както повечето хора и на мен ми дойде първо на ум че тя е просто постоянно недоволна - „Не съм аз проблемът! Правя всичко каквото мога за да имаме добър живот, старая се да имаме разнообразие – тя е просто глезена! “ - така си се ядосвах до момента, в който осъзнах че от всичките ми връзки до момента нещо подобно се е случвало след кратко време на съжителство. Все проблемите избиват от нейде – я ще е недоволна от вниманието, което й обръщам и ще потърси вниманието на друг мъж, я ще е недоволна от пари, приятелите ми, семейсвото ми... все такива неща.
Реших да предпиема един научен експеримент и да разбера какво точно предизвиква проблемите във връзките ми. След разговори с моите трима приятели – открих че двама от тримата имат абсолютно същите проблеми. Единият е решил че поради същите проблем не му се занимава вече със жени и е ерген от много години. Другият – тихо съжителства с една недоволна жена и я избягва с работа. Тук дойде въпросният ни трети приятел и решихме да го попитаме как така си живее безпроблемно и щастливо. Отговорът беше съвсем различно от това, което очаквах - „И аз като вас се нагледах на постоянно недоволство и мрънкане и прецених, че не си струва да се старая толкова много. Вие се стараете през цялото време да ги правите щастливи и за тях това е нормата. Нивото на щастие е високо, но постоянно и това предизвиква недовлство. Ако поддържате нивото ниско и правите регулярни пикове – те ще виждат разликата и на всяко добро нещо ще има позитивна реакция“.
И двамата (аз и другият ми обвързан приятел) решихме да приемем това като научна хипотеза и да я изпробваме на практика. И двамата сверявахме резултати и учудващото за мен е, че „нормалното ниво“ което трябва да се поддържа за да се усещат жестовете е изключително ниско. И двамата бяхме учудени от резултатите – не само че мрънкането спря, но и на двама ни половинките се почувстваха все едно ние правим нещо много повече въпреки че реално старанието ни е съсредоточено в това, да не се стараем...
Разбира се – правенето на експерименти като този не може да остане без последици. Колкото и хубаво да е усещането, че си харесван и усилията ти са оценени – да се държа по този начин с приятелката ми ме накара дасе чувствам ужасно. Просто имах чувството, че през цялото време се сдържам и плувам с всички сили против течението. След малко повече от месец не издържах и споделих на приятелката ми цялата история – отговорът ѝ ме шокира повече от всичките ми открития до момента - „Ами това си е факт, така са хората и ти си открил нещо, което трябва да е известно на всички“.
Като заключение на цялата тази история аз си останах разочарован. Мисията ми да открия начин за създаване на щастливо семейство не е приключила – търся алтернативни решения, макар и без успех. До тогава ще си карам така – със старание да не ми пука толкова много и да игнорирамполовинката доколкото ми е възможно. Не знам дали това е решение за всекиго – може и да е статистическа аномалия, но ако животът е така – то на мен хич не ми допада.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: d37a3b97df |
|
1. Така е животът, а мозъкът на тебе и твоя приятел е промит от родителите ви (най-вече майките ви) да обръщате специално внимание на жените, да ги цените повече от мъжете, обичате, обгрижвате и така нататък. А те са просто хора, те са човешки същества и нямат някакви специални нужди, привилегии и прочие. Като на гаджето ти ѝ се яде нещо специфично да си го купи и яде от магазина или ресторанта, не да се прави на безпомощна принцеса.
Това, което ти наричаш добри намерения, всъщност е осакатяване, защото пречиш на себеизразяването и саморазвитието на другия човек. Един вид мечешка услуга, но на още по-дълбоко ниво. Най-добрите намерения са липсата на намерения към другите, за да могат те да са това, което са.
Родителите редовно налагат волята си и намеренията си над децата си извън нужните граници за нормално функциониране в обществото, затова и българските деца масово са нещастни, депресирани, потиснати и избиват комплекси, а след години се превръщат в комплексирани възрастни.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 88403449d0 |
|
2. №1, грубо е да казваш на човек, чийто родители са направили всичко възможно да го отгледат, въпреки несгодите и финансовите затруднения, че мозъкът му е "промит" от тях. Има хора във всякакви крайности. Мъже - абсолютни грубияни и егоити, и мъже - грижовни и отдадени. Има и жени - изключително независими и еманципирани, както и жени - лигли и преструвани. Така че осредняването винаги води до съществена загуба на информация за популацията.
А и децата възприемат отношението на родителите ЕДИН КЪМ ДРУГ като подсъзнателен модел на поведение във връзката с противоположния пол, дори самите родители да не се опитват да "налагат волята си" в тази насока.
За съжаление това, което авторът споделя като наблюдения, се среща много, много често. Мой добър приятел ми беше споделил виждането - че жените свикват с хубавото отношение и започват да са недоволни, защото един вид смятат, че всичко им се полага по дифолт. Но това не се ли отнася за всички хора, не само от женски пол? И тук е удачно да споменем теорията за относителността - всичко в този живот е относително. Ние правим оценки на базата на сравнения, а миналият опит създава определени очаквания. Състоянието на удовлетвореност/неудвлетвореност се установява при надхвърляне/неоправдаване на очакванията. Ако очакванията се потвърждават многократно, ти просто поддържаш статукво.
Към автора: според мен всеки човек персонално трябва да се научи да оценява партньора си и ежедневните усилия, които той полага, за да има хармония и щастие във връзката. И въобще красивите и добри неща, които виждаме и ни се случват всеки един ден. Понякога се сещам да вдигна поглед от паветата по улицата, докато вървя към вкъщи. Като видя как потрепват листенцата на дървото отсреща, как приятно са се разтеглили облаците по синия простор... и ми става едно такова щастливо, че просто съм тук и имам възможност да виждам тази красота. Така се опитвам да се наслаждавам и на живота с приятеля ми - на всеки прекрасен момент, защото сме здрави и сме заедно. Но всичко е до настройка и осънаване. Приятелката ти не трябва да те приема за даденост и да счита, че всичко, което правиш, и се полага. Поговори с нея какво искаш от връзката Ви и как не трябва да е недоволна от всичко, а напротив - да се радва и да остави мрънкането, защото то само пречи и на двама ви.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: d37a3b97df |
|
3. до 2 от 1: Защо да е грубо? Моите родители също са ме отгледали в бедност, но също са ми промили мозъка. Няма нищо грубо в истината. Баща ми е мъж под чехъл, злоупотребяващ с алкохол. Майка ми е drama queen, ламтяща за пари. Непрекъснато караници за пари в израстването ми, заплахи и така нататък. Ти мислиш, че явно трябва децата да изпитват някакво задължение към родителите, още повече ако са били отгледани едвам-едвам с последни средства. Ако имам деца един ден, не бих искал те да се чувстват задължени към мен. Ти ако искаш твоите деца да са ти задължени, това е доста егоистично желание и не е безусловна любов, но за съжаление много хора раждат деца от такива егоистични подбуди.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 8d05071c83 |
|
4. Съгласна съм до някъде с номер 1. Аз самата съм дете от бедно семейство като Автора и от малка работя и се оправям сама. Мога да гарантирам на мъжета като Автора, че жените сме способни да се изхранваме сами, да си го правим сами хубаво и както казва номер 1 - да си направим дори нещо за ядене като ни се яде нещо.
Хабите си енергията с тези експерименти обаче, защото изберете ли негативен човек, грешната жена до себе си, няма дълго да имате мира с нея. Такава е майката на номер 1/3 примерно и не е малка ролята ѝ за алкохолизма на съпруга. С такава жена един мъж затъва и никога не можете да ѝ угодите.
Така е живял мъжът ми с първата си жена. Тя е от типа жени, които вие описвате. Също е и е била много красива и атрактивна -шампионка по латиноамерикански танци, гимнастика. Можете да си представите с какво внимание са я обсипвали момчетата и мъжете още от малка. Мъжът ми също като млад и зелен е лапнал много по нея и горе-долу 20 г. е бил в хамстерското колело 24/7 с нечовешки усилия в опити да я направи щастлива и да задоволи капризите ѝ. Заради нея дори трупа богатство, за да може да ѝ осигури къща каквато тя желае, кола, децата да имат от много по-много. Купил е примерно една къща в тузарски квартал, която е трябвало да ремонтира обаче и жена му цяла година му е пилила на главата, че трябва да живее в апартамент под наем 150 квадрата в центъра! После къщата не е била готова на време и е трябвало 2 седмици да живее в 5 звезден хотел, което тя му е пилила с години на главата какви неудобства е трябвало да преживее с децата си заради неговата неспособност да осигури къщата на време.
Почивките са им били винаги на различни континенти като най-скъпата им почивка е била (хвани се да не паднеш) 1 месец с яхта по някакви острови по Карибите за 100 хиляди лв. и нагоре! Подобни почивки са имали поне 5-6, а през другото време каране на ски в Австрия и Швейцария и така нататък. У нас на почивки не са ходили.
Отделно бижута най-интересни каквито у нас изобщо няма - черни перли от еди какви си места, диаманти, еди какво си, защото винаги като е постигал нещо, тя не е била доволна и той си е въобразявал, че с повече ще успее да я направи щастлива. Бизнес ѝ е направил - собствено фитнес студио и училище по танци и йога. Изобщо максималното каквото можете да си представите и материално, и като внимание.
Аз го познавах бегло тогава - просто беше известен заради успеха си в града и имаше в специализирани списания интервюта с него. Когато тръгнахме той беше все още женен, но пред раздяла. Аз тръгнах с един повреден, скършен мъж.
Не знаех тогава причините, разбира се, но реално като се замисля, тогава той се отнасяше зле с жените и точно експериментите правеше, които Автора описва с приятелите си. Примерно на мен не ми е подарил 5 г. нито един подарък дори и на рождените дни. Аз бях студентка и нямах пари, но съм си плащала като сме ходили на заведение. Не ме водеше никъде също, не ми се обаждаше с дни. Държеше се с мен с две думи коренно противоположно на това, което е правил с първата си жена, но на мен не ми правеше впечатление, защото съм свикнала да се оправям сама и за мен беше нормално неговото поведение. Правеше ме щастлива с разговорите, които водехме, съвети ми даваше за живота, мотивираше ме в трудни моменти, също е добър любовник и е бил с мен в много тежки моменти, а аз бях си свикнала да съм сама във всичко. Родителите ми са подобни на тези на Автора - успяха с нечовешки усилия да ни изхранят, но нямаше време за повече, така че за мен беше уникално изобщо да имам човек до себе си в тежък момент. Като дете на практика сама съм си ходила и по лекари, и по зъболекари и дори сама влезнах в болница с двустранна пневмония и затруднено дишане по спешност и нашите чак на другия ден успяха да дойдат, за да подпишат документите. Лекарите ме гледаха със съжаление и ме хоспитализираха на свой риск без документи, защото просто не можех да дишам. С две думи за мен беше ново изобщо да имам с някого да споделя за проблемите си и съвет да получа, не помощ или нещо повече.
След като явно съм се доказала и съм му спечелила доверието, за което ми бяха нужни 6 години, най-после се съгласи да живеем заедно, но пак ме предупреди, че било „временно“. Още близо 5 години съвместен живот му трябваха, за да ми предложи брак. Толкова разбито беше доверието му към жените. Днес не мога да се оплача, прави всичко за семейството и имаме всичко необходимо, но не ме глези и осъзнавам, че нарочно ме държи изкъсо и очаква от мен да давам също всичко от себе си. За мен е ОК, но мисля, че друга жена не би го търпяла в много отношения, защото от страх да не ме разглези днес не прави почти никакви компромиси и на моменти прескача границите на моите физически възможности, да не говоря за друго. Не се съобразяваше с мен и по време на бременност, и при огромна умора или болест. От едната крайност в другата.
Не мога да ви разбера, скъпи мъже. Защо се отнасяте към един вид жени като към принцеси и инвалиди, а за нормалните жени решавате да не давате кой-знае колко от себе си и дори да използвате на свой ред.
Толкова ли е трудно като видите, че сте се хванали с негативна, мрънкаща, изискваща жена, просто да се разделите? Защо се хабите за такива жени изобщо?
Разказах ви за първия брак на съпруга си, за да разберете, че никога не можете да задоволите такива жени. Нито материално, нито емоционално. Не милионери, а мулти милионери да станете и да ги заведете на Луната, пак ще са недоволни. Навън в същото време има нормални момичета, които биха се зарадвали на едно диво цвете, подарено с внимание и любов, но няма да сте готови да направите и това за тях заради страховете си в един момент, защото ще сте повредени от лиглите и принцесите до сущ като мъжа ми. Внимавайте с две думи, защото принцесите няма да промените, но те могат да променят вас!!!
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 9130ff1922 |
|
5. Интересно "пручвaне" сте нaпрaвили ти и приятелите ти. И мaй донякъде сте прaви, но не съвсем.
Мен прекaленото внимaние и обгрижвaне ме зaдушaвa и се бунтувaм по подобен нa приятелкaтa ти нaчин-недоволствaйки.
Причинaтa ми обaче е, че имaм нуждa от моето си лично прострaнство и ми се нaрушaвa системно. Много хорa приемaт връзкaтa по-скоро кaто кaрцел, едвa ли не трябвa постоянно дa сме зaедно, единият дa обгрижвa другият, тa дори дa се готви еднaкво зa двaмaтa въпреки рaзличните вкусове.
A еднa двойкa сa сaмо двaмa души, които искaт дa споделят общ живот, a не дa живеят този нa другият и постоянно дa се съобрaзявaт с нуждите и желaниятa му. Товa зaдушaвa, вкaрвa в онaзи сивa зонa, която убивa и тръпкaтa.
A крaйно ромaнтичните нaпрaво си ме отблъсквaт. Винaги ще предпочетa примерно дa ми приготви вкуснa сaлaтa, вместо дa ми носи букети, които дa съхнaт. Ще ме впечaтли много повече с нещо мaлко, символично, което дa кaзвa "знaм, че хaресвaш товa" ще рече, че познaвa моите вкусове и е мислел точно зa мен, a не кaквото според него щялп дa ми хaресa.
И пaк кaзвaм, личното ми прострaнство ми е много вaжно!
|
...
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 25409f5fb8 |
|
6. Простата истина е че хората са различни. Авторе голяма част са точно от този тип който е приятелката ти и това е нормално. Реално всеки има някакво усещане за индивидуалност и когаот постоянно ѝ угаждаш и т. н. се получава един вид задушаване на другия, което не е съвсем нормално. НО. Съществуват хора които са подобни на теб и биха се радвали на цялото внимание което им отделяш. С такава жена би могъл да имаш много откровени и дълбоки отношения, въпроса е да попаднеш на правилната. Деразай и не се отказвай. Просто трябва да филтрираш жените на друг принцип отвъд външата красота, защото най-красивите обикновено са презадоволени и имат същия начин на мислене като твоята приятелка.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 88403449d0 |
|
7. Към номер 1/3:
Не става въпрос за това дали аз мисля, че децата трябва да изпитват задължение към родителите си. Човек сам може да поставя оценка на собствените си родители. Но аз не бих си позволила да поставям оценка на родителите на автора, при положение, че той е започнал цялата си тема с това, колко им е благодарен. Т. е. те са важна част от живота му и ми се струва грубо изказването, че са му промили мозъка. Аз лично не бих хвърлила вината за мрънкането на гаджето му върху неговите родители (майка му? ), които едва ли не са го направили прекалено грижовен. Това е прекрасно качество, стига да има кой да го оцени.
Нещо друго се сетих, като видях пак заглавието на темата... няма как да направиш някого щастлив, ако той сам не го иска. Аз съм се опитвала в продължение на четири години да направя това с един мъж. Е, не успях - вечно беше нещастен и угрижен. Мислих си, че не се старая достатъчно, че не мога да направя нужното. Накрая си дадох сметка, че човек сам е отговорен за собственото си щастие. Нито трябва да очакваме партньорът да ни направи щастливи, нито да си въобразяваме, че ние сме изцяло отговорни за неговото щастие.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 8478260770 |
|
8. Когато изкарваш една средностатистическа заплата и да кажем ядеш само вкъщи и то неща като мусака, шопска салата и боб, получаваш един бонус отиваш в хубав ресторант, сервитьорите прелитат около теб и си изкарват бакшиша по такъв начин, че с радост го оставяш- това ти се струва чудесно преживяване.
Сега да видим друга гледна точка.
Изкарваш много пари, излизаш постоянно и си свикнал на този въпросен ресторант. Не ти прави впечатление. Стандартът ти е друг и за теб това преживяване е нещо от ежедневието.
Така е и с хората.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 5148d73302 |
|
9. Една жена трябва да е щастлива дори от присъствието ти или от липсата му. Защо реши, че трябва да я правиш щастлива, ако си го няма от вътре, няма да стане, просто някои хора винаги гледат негативно...
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 850a1da1ea |
|
10. Авторът:
Здравейте и благодаря за отговорите!
Мисля че аз не съм се изразил правилно, защото някои от нещата които исках да кажа са разбрани напълно грешно:
- под внимание и добро отношение нямах предивд постоянно присъствие. Напълно наясно съм с необходимостта от индивидуалност на хората и аз самият съм един от тях. Също така нямах предивд че постоянно я обсипвам със скъпи подаръци - обикновено й подарявам дребни неща, които знам че тя ще хареса - често неща, които не струват почти нищо като пари.
За пример за добро отношение ще дам, че никога не ревнувам ненужно, уважавам личното й пространство и това че има собствени приятели, на които иска да отделя внимание. Лично аз намирам това за част от нещата, които като цяло правя а в последно време се старая да не правя постоянно.
За да се грижиш за някого и да бъдеш мил не е нужно да го превръщаш в инвалид. Ако задържиш вратата за някой случайно преминаващ това не означава, че той не може да си я отвори сам - просто е проява на добра воля и отношение. Същото е и с дребните жестове във една връзка.
Отново съм се изказал грешно относо нейното отношение. Като цяло тя не мрънка... просто е нещастна. Ясно и видимо. Най-често дори не си признава без да попитам настоятелно.
И последно - по никакъв начин не претендирам, че този експеримент е верен. Също така не вярвам (дори да е верен) че описва само жени а хората като цяло. Това не ми харесва, защото ми се искаше да не се налага да отнемаш доброто отношение за да се оценява.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
