Не се вписвам в университета - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76591)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16992)
 Секс и интимност (9388)
 Тинейджърски (17767)
 Семейство (3522)
 Здраве (6317)
 Спорт и красота (3367)
 На работното място (1376)
 Образование (4097)
 В чужбина (907)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (688)
 Проза, литература (1218)
 Други (10084)
 
 

  

Споделена история от Други

Не се вписвам в университета
преди: 2 месеца, 17 дни, прочетена 815 пъти
Здравейте, момиче на 19 съм, първи курс в университет съм. С доста усилия ме приеха специалността която исках и бях много щастлива. Нямах търпение да започна да уча. Но нещата не се развиха точно както исках. Проблема е, че така и не успях да си намеря приятели. Може да звучи маловажно, но аз наистина се надявах да срещна тук хора, с които да си допадна. Разбира се си имам приятели извън университета, както си имам и приятел, но си е друго да отидеш на лекции и да знаеш, че има някой с който да си кажеш две приказки, да се посмеете, дори да излезете да изпушите по една цигара. Но за съжаление не успявам да се впиша. Не ме разбирайте погрешно, хората тук са приятни и мили, но голяма част от тях се познават от преди и се движат заедно, а друга част си сформираха групички, а аз не мога да се причисля към никоя от тях. Имам се с доста хора, но никой от тях не мога да нарека приятел. Защото всеки си има някой по-близък и предпочита него, а аз съм като някаква натрапница и досадница. За тези няколко дни успях да се сближа доста с едно момиче, допаднахме си много и движехме заедно. Тя приказваше колко съм била готина и добре че съм била аз, защото с никой друг не си говори. Но се случи така че се сприятели с едно друго момиче и вече не ме отразява дори. Опитвах се да се впиша към тях но съм като трето колело. И към други групички съм се опитвала да се причисля но просто не става. Всички си говорят, а когато аз кажа нещо никой не ме слуша. Веднъж с едни момичета влязохме в един магазин да си купим нещо за пиене, аз останах последна и те ме забравиха и тръгнаха без мен. Ще си кажете случват се такива неща, но когато ги настигнах те просто ме погледнаха пренебрежително и си продължиха. Не знам защо се получава така, явно нещо не е наред с мен че всички ме отбягват. А аз не съм с нищо по-различна от тях. Имам си приятели извън университета, събирам се с тях, те си ме обичат и харесват. Но защо се получи така тук не мога да си обясня. Не съм грозна, не съм задръстена, не съм и тъпа, общителна съм, но когато не съм желана се усещам и не се натрапвам. Знам че това е маловажен проблем, но ми писна да седя сама на лекции, да се чудя какво да правя сама през почивките и да нямам с кого да обеля две приказки. Как да променя това?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 17 дни
hash: 15a84919d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Започваш да научаваш един много важен урок от реалния живот този извън личния ти приятелски и семеен кръг 'Всеки си гледа интереса и никой не го грее за теб. ' Навлизайки в живота постепенно ще научаваш още по сурови уроци и истини.

Като си сама по време на почивката просто звънни по тела на приятел или на приятеля ти и си лафете замалко докато издърпаш фаса, какво толкова, не виждам сериозен пробшен тук.

 
  ...
преди: 2 месеца, 17 дни
hash: 38447f00f6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   На мен ми трябваха 3-4 месеца да създам приятелска среда. Лека-полека ще се ориентираш. Като почнете същинската работа.

 
  ...
преди: 2 месеца, 17 дни
hash: 24134d4cfa
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

3.   Свиквай. Честно казано аз нямах дори желание да се сближавам с когото и да е в университета и си стоях сам, без изобщо да си давам зор да социализирам с колегите. Повечето бяха заети да флиртуват и разни подобни глупости, на изпити масово преписване и т. н. Все неща които не ме интересуваха по онова време. Реално се получи така че въпреки всичко се намериха 1-2 колеги които да ме заговорят и да поддържаме някакви отношения.
Ако не си даваш зор да комуникираш с хората и намериш начини да се развличаш сама в почивките, може и да ти се получат нещата. Или пък наблюдавай поведението на колегите си и какви неща работят при тях. Тъпо е, но ако държиш да социализираш на всяка цена, трябва да се приспособяваш към най-малкия общ знаменател. Иначе бих казал че сама си по-добре отколкото да общуваш с подобни повърхностни хора.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 17 дни
hash: c412addbef
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   В университета, който завърших, не познавах никой от моя град. В началото общувах предимно със съквартирантката ми, която познаваше и други хора от нейния град. Първи курс мина, без да съм се сприятелявала с никой от потока (бяхме около 90 човека). Не ходех никъде с групата ми, само със съквартирантката и нейните приятели (които станаха и мои). После започнах да излизам с колеги от групата веднъж в месеца по купони и малко по малко създадохме някакви повърхностни взаимоотношения с някои от тях. Във трети и четвърти курс вече имах няколко приятелки, две от които и до днес са най-близките ми.

Мислъта ми е, недей да насилваш нещата. С времето ще се сближиш с някои колеги, просто още е сравнително рано. Съветвам те да ходиш по купони с тях, дори да ти се струва тъпо. Там обикновено се хората се отпускат, на следващия ден си разказват кой-какво... И това сближава. Просто се дръж все едно не ти пука - ти и без това сама по себе си си готина :) Доколкото разбирам не ти липсва самочувствие, а самоуверените, усмихнати хора привличат останалите към себе си.

И друго - възможно е да приемаш нещата малко по-лично, отколкото е нужно. Казвам го, защото и аз съм същата в някои ситуации. Може би си свикнала приятелите ти да внимават повече какво им казваш, но това е нормално, защото сте близки. Казваш, че сред колегите ти има групи от хора, които се познават отпреди. Ако попаднеш в такава група, нормално е да се чувстваш леко изолирана в началото, защото те си обръщат повече внимание един на друг. Това не значи непременно, че не те харесват. Просто имаш по-нисък приоритет, така да се каже. С времето този ефект ще изчезне, особено като имаш възможност да се изявиш с нещо. Пък и самата аз съм била в компания, в която има нов човек (не аз). Определено новият човек остава малко на заден план, но след един "мъчителен" период на адаптация, става част от групата. Не се притеснявай, ще си намериш приятели.

 
  ...
преди: 2 месеца, 16 дни
hash: 9474ba82e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   И аз бях малко така, въпреки че съм чаровна, усмихната, естествена и т. н., но в последствие наистина станах душата на компанията с моят странен хумор - така са казвали колеги.
Но.. не виждам твоят проблем като.. проблем.
Пф, аз предпочитам да поддържам симпатиите си с колегите си, но съм абсолютно самостоятелна и това ме кара да се чувствам готина. Чаках да минат ученическите години, за да стана студентка и да се чувствам така! Харесвам тази реалност.
От началото на 1 - ви курс съм с моя приятел, сега съм 3 - ти и движа с него. Е, ще поканя някоя добра позната на кафе скоро, но дали ще приеме или откаже ми е все едно. :) Впрочем наистина приятелка нямам нито една от университета, но пък си имам 2 - 3 добри като цяло.

 
  ...


...
преди: 2 месеца, 15 дни
hash: 9beba27736
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Дай си малко време, все пак. Минали са 2-3 седмици, предполагам, при мен са толкова поне. Всички първокурсници са в едно и също положение. Масата са от други градове, без близки приятели, без да познават новото място и новите хора, нормално е да отнеме време да намериш своята среда и да се сприятелиш с останалите, особено, ако не си в общежитие и не ти се ходи до тях или ако не мислиш по същия начин.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 15 дни
hash: 2657b119be
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Аз изкарах пет години без да се сближа с нито един човек от моя поток или група. Беше ми много трудно, защото идвах от много задружен клас и защото това ме караше да се чувствам нехаресвана. Постепенно, обаче, си намерих среда извън университета, (бях в друг град), и, също така, свикнах с мисълта, че това е живота, след средното, вече всеки си гони целите и по-малко време имат хората да се опознават. После, учих и в Щатите. Там пък, по всеки предмет си с различни хора. Това са, приблизително, сто различни човека всеки семестър. За мен, като по-затворен човек, беше абсурд да създам дори бегло запознанство, но, за моя изненада, срещнах хора, с които и до днес сме приятели. Така, че не насилвай нещата. Гледай си ученето, а най-хубавите човешки отношения се случват, когато най-малко ги търсиш и очакваш.

 
  ...
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: bef0066e15
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Наред с казармите и болниците, университетите са едни от най-потискащите ме места. Бих се разходил до казармата поради носталгия, макар и тя да е един от най-скапаните моменти в живота ми, и като сънувам, че ме връщат в нея, това да е един от най-гадните ми кошмари, но към университета в Свищов не изпитвам дори и носталгия. Не искам да го виждам и на снимка, а от така наречените ми "колеги" нямам и спомен даже вече. Излишно е да казвам, че с никого не съм станал приятел там. Едно от най-големите ми грешки беше, че не го изкарах задочно от начало до край. Поне нямаше да присъствам там, освен на изпити.

 
  ...
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: d299f24115
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Според мен създаването на приятелства става още в началото на учебната година. Ще ти кажа аз какво направих... когато отидох в университета, просто си подадох ръката и се запознах със всички. Няма по-голяма причина да се запознаеш с някого от това, че ще учите заедно 4 години. В началото всеки е жаден за запознанства и ако изпуснеш този момент, просто след това е по-трудно. Запознах се с най-готините хора, след това те ме запознаха с други и така, влязох в най-готината среда. Няма друг начин.. Но при теб мисля, че е минало това време. Това което можеш да направиш е просто да си вземеш поука и от тук нататък, когато попаднеш в нова социална среда, просто се запознай с хората. Подай си ръката и се усмихни. Сега пак можеш, но е малко по-трудно. Мога да ти дам един съвет.
Виж някой предмет, в които някой твой колега е добър и го помоли да ти помогне. Създай си един приятел, след това той ще те запознае с другите и така.
Намери ги във фейсбук, пиши им...
Аз като започнах в университета, пръв направих групата във фейсбук, сега имаме тайна група, която само ние си я знаем, направих всички администратори вътре, всеки започна да публикува супер интересни неща, шеги, пищови и всякакви такива. Започнахме да се събираме по ресторантите, купони и т. н.. Ако нямате такава група, направи я ти.. Има хиляди причини да се запознаеш с един човек, особенно ако учите заедно. Бъди изобретателна, бъди гъвкава и ще се справиш :)

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 6 дни
hash: 1ae5e62bbc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Аз също в университета не завързах абсолютно никакви приятелства. Подобно на номер 7 дойдох от много задружен клас, и в началото ми беше изключително трудно. След това също си намерих приятели извън университета. Като се замисля в групата май никой с никой не дружеше особено. Имаше една групичка от няколко момчета, които бяха от един и същ град, но те общо-взето си бяха приятели от преди. Като махна тях да е имало още 1-2 приятелства. По принцип харесвам естествени и непринудени хора, а в университета почти не видях такива. Една част мислеха единствено и само за пиене и купони. Не, че не обичам да излизам, но никога не ми е било някаква фикс идея и главна цел в живота. Други пък се бяха взели много на сериозно и ако нямаха полза от теб, едвам поздравяваха. За 4 години нито веднъж не съм празнувал 8-ми декември. Нямам спомен обаче и другите да са ходили някъде организирано. Май само първата година някои се бяха събрали в общежитията и толкова. Въпреки това нямам негативни чувства към онези години. Просто може би бяха малко по-монотонни и спомените ми са свързани повече с времето, прекарано с приятелите си в родният си град ( прибирах се всяка седмица ), отколкото с това в университета.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker