Споделена история от Други |
Не си говоря с приятелка
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 961 пъти
Здравейте, искам съвет от вас. Преди 10 дена се скарах с една от най-добрите ми приятелки, не беше точно скарване, а по-скоро спречкване. Аз съм студентка в София, а тя в Благоевград. Миналият уикенд тя ме покани да и отида на гости и аз приех, в началото се чувствах много добре, тя беше гостоприемна и приветлива. На другия ден от гостуването ми излязохме на ресторант с нея и още една наша приятелка. Всичко мина страхотно, снимахме се, смяхме се заедно. След това се прибрахме и вечерта щяхме да излизаме на бар и после да се събираме в общежитието на другата въпросна приятелка. Отидохме на бар, моята приятелка нещо си гледаше в телефона, а ние с другата ми приятелка се снимахме, направихме си много снимки, обаче в един момент и казах да спрем, за да не се разсърди приятелката ни. В този момент прекратихме "фотосесията". Вмъквам това, защото миналата година полрай бала ние станахме много близки с другата ни приятелка, пиехме заедно, забавлявахме се и по накякъв начин я игнорирахме, дали защото тя не пиеше с нас, не знам, но тя усети и ни беше много обидена. После всичко се оправи и забравихме за това. След това започнахме да говорим нещо и тя започна да ми отговаря втръснато, това продължи цяла вечер, продължаваше да ми отговаря все едно е ме набие. Аз, разбира се, не и отвръщах, защото все пак ми е приятелка и не исках да се стигне до караница или нещо подобно. Но накрая на вечерта не издържах и я попитах: какво ти има, защо постоянно ми отговаряш втръснато? Тя обаче продължи в същия дух: Втръснато ли ти отговарям, аз така си говоря. И аз и казах: Аха, не знаех. Това беше. От този момент тя спря да ми говори. Все едно аз я бях обидила с нещо. Легна си да спи по-рано от нас. Когато се събудихме тя ми беше взела кафе, не съм сигурна дали го беше взела на мен, защото другата ни приятелка ми го даде и след това ми каза, че уж го е взела за мен, но знам ли може би е искала да ни сдобри, затова ми е казала, че е от нея. след това я помолих да идем до нейната квартира да си взема нещата и да си пътувам към София. Тръгнахме. По пътя не си говорехме нищо. Когато се качих на таксито, тя ми каза: Чао, мерси, че дойде. Аз тръгнах. Вече десети ден не поддържаме връзка, сега и двете сме се на село, но нито едната не поема инициативата да пише. Какво мислите, нямам вина в случая, нали? Между другото сме привтелки вече 5 години и е много тъпо приятелството ни да свърши по такъв начин.
|
