Екзистенциална криза и страх от смъртта - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76635)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (17004)
 Секс и интимност (9389)
 Тинейджърски (17777)
 Семейство (3527)
 Здраве (6317)
 Спорт и красота (3369)
 На работното място (1376)
 Образование (4102)
 В чужбина (908)
 Наркотици и алкохол (795)
 Измислени истории (687)
 Проза, литература (1218)
 Други (10095)
 
 

  

Споделена история от Други

Екзистенциална криза и страх от смъртта
преди: 13 дни, 22 часа, прочетена 446 пъти
Здравейте,

в рамките на половин година починаха баба ми и дядо ми, Бог да ги прости!!! Бях на погребението на баба ми, разплаках се. Мъж на 29 съм, но това беше първото погребение на което съм бил. Нещо ми стана, не знам. Отключиха се някакви мисли колко е безсмислено всичко, как всички ще умрем. Видях баба ми в ковчега как я слагаха в земята и я заравяха и се замислих как всички ще свършим там, каквото и да правим, както и да живеем. Привързваме се към някакви неща и хора, имаме някакви мечти и желания - някои ги постигаме, други не, но основното е, че накрая ни закопават.

Как да живеем? Някой, който е изпадал в подобно състояние (разбрах, че се нарича екзистенциална криза) успявал ли е да го преодолее? Сега като видя по-възрастни хора в автобуса и ми става гадно щото ми приличат на баба ми и дядо ми. Ама не само за възрастни вече, почвам да мисля и за собствената си смърт. Примерно искам да си купя нещо и по едно време ми изниква мисълта "ами даже и да не го купя няма значение, щото ще се мре така или иначе" и тн. Целият живот започна да ми се струва нерационален. Оф не знам, много го мисля, но същевременно нещата които мисля не са измислица, а са реални. Объркващо е!!!

Надявам се публикувате темата ми..

Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 дни, 10 часа
hash: dc47aa2e84
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Авторе, на тази тема тук няма да получиш дори минимум коментари. Бих те посъветвал да се регистрираш в сайта "rozali.com" и там да изпратиш темата ти в почти подобен вариант. Аз ще те открия и там ще ти кажа много неща защото коментарите там се публикуват веднага след като си го написал. Ако тука ти отговоря съмнявам се дали ще ми публикуват коментарите. Но има какво да се говори по твоя въпрос. Ще напишеш ли темата в посочения от мен сайт?

 
  ...
преди: 13 дни, 9 часа
hash: 0da7a59fb1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Няма нищо вечно, това е ясно. Вместо да се опасяваш, че ще умреш, което е сигурно за всички нас, използвай осъзнаването на тази истина за нещо друго - отделяй времето си за нещо, което за теб е значително.
Тоест, като е ясно, че сме до време на този свят, използвай времето, което ни е отредено, за стойностни неща. Така ще осмислиш живота си.

 
  ...
преди: 13 дни, 9 часа
hash: d9fde6ccaf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Съжалявам за загубата ти. Разбирам те, защото наскоро погребах дядо си и това за мен също беще първото погребение на наистина близък за мен човек. На 20 години съм, не мога да кажа, че се чувствам като възрастен зрял човек, но вече е нормално да разбирам смъртта и малко или много да я приемам. Последната лекция по философия, която посетих, беше на тема смъртта. След това не съм влизала, защото се ядосах от песимистични коментари и теории, просто не съм фен на цялата чернилка, която се излива по тъжните теми, повлиява ми особено сега.
Майка ми винаги е казвала, че човек трябва да живее, за мен това е смисълът на живота. Смърта е най-сигурното и най-лошото, което може да ти се случи, но между раждането и смъртта има един период, който се нарича живот. Изживей го подобаващо. Има ли смисъл да си купиш нещо след като така или иначе ще умреш... а има ли смисъл да ядеш, ако пак ще огладнееш? Защо да си пазиш новите дрехи за специален повод, кой ти гарантира, че този повод ще дойде- носи ги. На погребението на дядо ми дойдоха ужасно много хора, повечето се разплакаха още на вратата. Този човек имаше семейство, внуци, построил е къща, създал е контакти и приятелства. Това, което ми помага е мисълта, че си е изживял живота подобаващо, че беше доволен от изборите си, че и сам е казвал, че е постигнал всичко, което е желал (семейство, дом, приятелства и щастие). Екзистенциалните теми са си реални теми от живота, но са толкова дълбоки, че ако мислиш над тях, единствено можеш да се депресираш. Опитвай се да влагаш повече в живота, защото ще му дойде края, а не да се отказваш от всичко, защото така или иначе ще му дойде края. Винаги съм се стремяла да докосвам хората, да правя дребни добрини без да го казвам... тъжно е, ако си в болница, а няма кой да дойде да те види, тъжно е на погребението ти да не дойде никой, тъжно е да си живял над 50 години, а никой никога да не е плакал за теб, тъжно е да си в стая пълна с хора, а да се чувстваш сам, защото ти си избрал да не допускаш никого до себе си. Изпълни се с малко надежда, ясно е, че ще умрем, но важното е как сме живели и дали сме били щастливи без нашето щастие да е наранило друг човек. Това е моята лична философия, не знам колко съм права, но знам, че приемам всичко сравнително леко и бързо се справям с мъката. Тъжно ми е, че близките ми един ден няма да са тук, но искам да няма ден от живота им, в който да са се чувствали сами...

 
  ... горе^
преди: 12 дни, 11 часа
hash: dc47aa2e84
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Н. 3 това пък как го измисли: "тъжно е на погребението ти да не дойде никой". След като вече си умряла какво значение има дали някой е бил на погребението ти.

 
  ...
преди: 12 дни, 5 часа
hash: 01b16782d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Имаш такава криза, защото нямаш духовен живот. За теб физическата смърт е край. Върви на регресия и ще разбереш много неща, включително и за пътя на душата и прераждането. Физическият ни живот е просто един урок. Успокой се и гледай да си научиш уроците, че като ти удари часа, да се чувстваш спокоен и удовлетворен. Тази криза е дошла за да те накара да задълбаеш в духовността си и да преосмислиш материализма. Чети Слава Севрюкова. При повечко късмет и сенситивност може и да сънуваш разговори с починалите си близки, които да ти обеснят. При мен така се получи. След подобно на твоето преживяване ми се отключи миросвета. Духът ми не се успокои докато не намерих отговорите за смисъла на физическия живот. Това ми преобърна живота и поведението.

 
  ...


...
преди: 12 дни, 4 часа
hash: 66e2c922ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   от автора (пиша от друг компютър): Благодаря, че отделяте от времето си да напишете отговори на темата ми!

до 1: не разбирам защо тук няма да публикуват коментара ти? Толкова ли е "спорна" позицията ти?

до 2: По принцип е така, но какво ако нямам нещо супер смислено да правя в живота си? Не мога, например, да направя нещо, което да промени света радикално. Обикновен човек съм. Днес сме тук, утре ни няма... :(

до 3: Съжалявам за загубата на дядо ти. Разбирам, че и ти търсиш смисъл и си го намерила в това да живееш повече. Аз също съм забелязъл, че като съм по-ларж към живота, като съм по-социален и тн., мислите ми са по-позитивни. Но сега, дори и в такова щастливо състояние пак ми изникват обсесивните мисли тук-таме. Например, наскоро се 'зарибяваме' с една мацка и свалката върви добре, има позитивни емоции... и по едно време бам: "този момент е хубав и е уникален, но ще свърши бързо, живей докато си жив! Момичето ще остарее и ще се сбръчка, аз също ще остарея и ще се сбръчкам и накрая ще сме в гроба! ". Та, освен това вече взех да се страхувам от остаряването и от евентуална мъчителна смърт.

Фразата "живей, докато си жив" уж звучи позитивно, но всъщност има оттенък на страх, защото носи в себе си идеята, че в един момент няма да си жив. Това при мен създава още страх, още тревога...

Мисля си как бих искал да съм някакво животно, което няма осъзнаване и съответно не може да проумее собствената си смъртност. Но от друга страна уж хората трябва да сме най-великото творение на Еволюцията или на Бог или както го наричаме.

Дали някога ще постигнем безсмъртие? Едва ли, а дори и да открием как да постигнем биологично безсмъртие, то винаги ще има инциденти. Да си човек е едновременно прекрасно и мъчително...

 
  ... горе^
преди: 11 дни, 6 мин.
hash: 8d52a455e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   от автора до 6: Интересно. Чувал съм за хора помнещи минали животи, но аз нямам такъв опит, както и не познавам някого, който да ги помни. Но съм по-скоро "пас". В смисъл - ок, може би има няколко стотин или дори няколко хиляди човека в Света, които си помнят миналите животи, но има още 7 милиарда, които не си ги помнят. Може би просто нямат?!

А и ако има прераждане как починалите ми близки ще общуват в сънищата, няма ли вече да са други хора?

 
  ...
преди: 10 дни, 8 часа
hash: d9fde6ccaf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Авторе, осъзнавам, че думите ти в отговора на коментара ми са истина. Нормално е да има страх в този уж позитивен начин на мислене, все пак никой не иска да си представи, че е възрастен, че умира и други подобни. Идеята на коментара ми беше да се опиташ да вземеш максимума докато си жив, истината е, че всички ще умрем независимо дали се страхуваме, или не, но всеки от нас ще е живял различно. Понякога и аз имам подобни мисли, опитвам се да си ги избия бързо от главата и да се захвана с нещо приятно. Трябва сам да си помогнеш, да намериш начин да продължиш със спокойствието, което си имал до сега. Пък и може да си много готин дядо, може да ти отива да си сбръчкан и побелял и с бабата да сте диви и щастливи все едно сте на 18. :)
от н. 3

 
  ...
преди: 10 дни, 6 часа
hash: eb41caa805
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Просто трябва да приемеш този факт и да живееш с него. Така е било винаги и така ще си остане всички ние сме смъртни и няма нещо което да го спре. Смъртта е част от живота.. така както и раждането. Ще се промени ли нещо от живота ти ако постоянно мислиш за смъртта? .. аз мога да ти отговоря-здравето. Живей си живота радвай се и се раздавай на макс и ще видиш как хубавото ще се струпа на главата ти. Не съм експерт, момиче на 18 съм но бях в твоето положение когато дядо ми почина.. и благодарение на едни лекции аз осъзнах че най-голямата грешка е да се плашиш от това, което те заобикаля!

 
  ... горе^
преди: 9 дни, 5 часа
hash: 153361c82e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Аз изпитвам този ужас и паника от смъртта, откакто се знам. Вече повече от 30 год. Не мога да си представя, че един ден няма да виждам, чувам, ям, пи. кам и прочие.
При мен психологически си го обяснявам, че ме влачеха, реваха и мъкнаха по погребения още преди да навърша 10 год. За мен това не е нормално и смятам, ч е е основната травма в моя живот.
Спестих го на децата си и виждам, че са по-щастливи/удовлетворени, доколкото е възможно днес, отколкото в нашето буквално е.. ано поколение на 70-80-те.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker