 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Отношението на българите към храната - лакомия или предвидливост?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1321 пъти
Отдавна ми се иска да обсъдим тук един феномен, на който ежедневно ставам свидетел, а сега, когато започна предпразничната истерия, той все повече ми боде очите. Става дума за ирационалното отношение на българина към храната. Забелязали сте тълпите, които грабят стоките "на промоция" по супермаркетите, нали? Нямам предвид нормалното желание на човек да купи продуктите, които му трябват, на по-ниска цена, а малоумното презапасяване с напълно излишни неща. Всяка разумна домакиня ще купи два пакета брашно, единият ще отвори за ползване, а другия ще прибере, ако внезапно й потрябва. Но 45 пакета брашно, каквито открих вчера в шкафа на майка ми, защото ги намерила "евтино", ме накараха сериозно да се замисля. Моята майка е бивша учителка с 300 лв. пенсия, т. е. интелигентна, но бедна жена. Няма ден, в който да не отиде на пазар в дебнене на промоции. Връща се похарчила минимум 15 лева с куп безумия, които тъпче в един огромен фризер. Там те стоят с години. Всички ракли и гардероби са претъпкани с консерви. Бях отишла за някаква книга от библиотеката, отварям горните шкафове, а вътре книгите не могат да се видят от компоти, лютеници и пакети с ориз, боб и прочее. Да изяде един човек, който живее сам, всичко това, ще му трябват сигурно пет години. Ако само моята майка се държеше като човек, очакващ Ленинградската блокада, щях да заподозра, че има някакъв психически проблем. Но явлението е масово! При това го наблюдавам сред всички социални прослойки - от най-бедните до най-богатите. Ние просто имаме истерично отношение към храната. Какво му трябва на един човек на празника? Салата, ордьовър, пържола и парче торта, нали? Е, вижте какви ги вършим по Нова година и Великден - то е като преди Армагедон. Със седмици после се дояжда и половината се хвърля. Като казах хвърляне, имам позната, която едва свързва двата края. Работи в някаква мижава фабрика за 400 лв., а мъжът й е общ работник с горе-долу същите доходи. Те едно пиле задължително го готвят цялото и понеже не могат да го изядат, а всеки ден трябвало да има различно ястие, го хвърлят. На следващия ден - една тава мусака, хвърлят и нея. И постоянно са без пари и просят заеми. Казвала съм й: абе опечи бутчетата от пилето за вечеря, запази в камерата фенера и крилцата за супа, бялото месо го остави за паниране, и ето ти три хранения и все различни от едно пиле. Не! Това й се вижда явно непрестижно. Не вярвам само на мен да ми правят впечатление тези отклонения от нормалното отношение към храната. Не мога обаче да си обясня откъде идва тази деформация? Някакви мнения?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: b0272f16c5 |
|
1. Ха, интересна тема. Имам една приятелка дето твърди, че с едно пиле ще изкара цяла седмица - тя и сина й. Ама аз дълбоко се съмнявам, защото не е много по готвенето и редовно като сме в заведение поръчва храна и за вкъщи. От друга страна аз дълги години бях с малък хладилник - ок. 100 л. Всички приятели ме поучаваха, как трябвало да си взема голям хладилник и т. н. А аз пък - не виждах смисъл. Тая година моя хладилник сдаде багажа и хоп купих по-голям - даже с фризер. Та започна едно чудене с какво да го напълня... Ами старите навици да купувам само свежо изчезнаха. Бързо го напълних. По отношение пазаруването на промоция, ами и аз като видя продукт, който по принцип ползвам, на промоция вземам повечко, ама не в описаните размери. Най-много още 1-2 бр. в зависимост от годността. Но в никакъв случай не се влияя от примерно "ей тия спагети са намалени, ще взема от тях... ", а вземам си любимата марка и ако в един прекрасен момент ги намалят, си вземам 2-3 пакета наведнъж и това е. Вярно, че идеята на промоциите е да опиташ нещо ново, но в моя случай това се получава само при продукти глезотийки, които на стандартната цена са ми се стрували изключително скъпи. Според мен, презапасяването с храна е реакция на страха от бедността, независимо, че в един момент това се превръща в разхищение. В някои отношения обаче всичко това напомня и на други човешки черти, а именно алчността, ненаситността и т. н. Да не говорим, че едните трупат храна в долапите, а други разни вещи. Както и да е! ;) В моя хладилник сега имам запаси за има няма 1-2 месеца, ама ако спре тока, лошо се пише - няма да издържа и 2 дни.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 4f5a9021f8 |
|
2. авторке, не знам защо обобщаваш от 2 примера и правиш заключение за "българите". ясно е, че всеки пазарува повече от нормалното по празници и повярвай, далеч не е само български феномен.
описаното обаче съвсем не е нормално. да се запасяваш като за Ленинградската обсада не е предвидливост, а липса на здрав разум. толкова храна просто няма как да бъде изядена и е излишно да се държи на склад. а онази, която всеки ден хвърля храна, защото готви различна и то в голямо количество, си заслужава да е на заеми, защото не може да прецени нуждите и приоритетите на семейството си.
Ж46
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 5747c25127 |
|
3. Тази деформация идва от възпитанието и личния пример, който родителите са дали на хората, когато са били деца.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: eb706010b0 |
|
4. Да, бедните хора правят това, нещастните. Аз може да имам 5 лв, но не дебна промоции, малко- но качествено. В кауфланд е пълно с лешници, затова не пазарувам там, крадат, купуват с изтекъл срок, боклуци взимат, тъжно е. Но 80% от населението останаха утайки.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 5eb60e303d |
|
5. Идва от Соца човек. И си е наистина психическо отклонение, е да го наречем разстройство по - скоро. Вид обсесия.
Мисля, че няма нужда да обяснявам на дълго.
И де да беше само това. Българите, като народ нали, имат доста проблеми с емоционалния си свят.
|
...
| преди: 6 години, 5 месеца hash: b763607e8a |
|
6. Мила, не забравяй, че българите на възрастта на майка ти, 50 години са живели в ситуация, при която, за обикновения човек, единственият белег на някакво благополучие е била пълната трапеза.
Възпитанието тип "храна не се изхвърля" пък е било следствие на ужасите на войната, когато буквално не е имало какво да се яде. Изхвърлянето на храна при това положение е било равносилно на разкош, разгул и непосилен лукс.
Последвалите промени (след 10. 11), масово обедняване и гладните години на прехода пък превръщат храната от култ в мания. Идва времето на "промоциите" и на пълните боклуци на половин цена. Драстичното падане на качеството пък води хората до пълно оскотяване - те започват да наблягат на количеството (отново мерило за "благополучие"), вместо на качеството, което вече им е непосилно като цена.
Та храната и през социализма, и по времето на прехода винаги е била нещо основно за българина и признак за благополучие (дали постигнато или изгубено е друг въпрос), който и без това не може да се похвали с кой знае какво друго. Нямането е карало хората да кътат и да ползват цял живот един сервиз чаши от сватбата, примерно. Един Москвич е поправян и кърпен 30-40 години. Вилата, ако такава има изобщо, е наследствена ценност, предвидена за поколения напред.
Явно подсъзнателният страх да не се повторят годините 91-95-а кара възрастните хора да се презапасяват и то с боклуци (нормално, според финансовите им възможности). Хвърлянето на храна пък е подсъзнателна демонстрация (за пред самия себе си) на "благополучие", независимо от житейските и финансови реалности.
Който има аргументи, нека ме обори, но от опит знам, че подсъзнателната част от човешката психика е много по-голямо и могъщо нещо от съзнателната ни същност. Нещата, заложени ни от детството, от културата, от обществото, в което живеем, не се променят или заличават никак бързо, нито пък по желание.
Между другото - не само към храната българинът има изкривено и неадекватно отношение. Същото важи и за парите, и за образованието и за още много други съществени области на живота, към които по времето на социализма се е демонстрирало пълно нехаене, не са се изучавали в училище, липсвала е всякаква адекватна информация.
Нима не е малоумно цял живот да къташ пари, да лишаваш себе си и семейството си от необходими неща, или от малки, но важни за душевнотоздраве екстрички, като екскурзия в чужбина, за да ги хвърлиш накрая накуп през терасата на телефонните измамници?
И това са няколко поколения повредени... Ами тези, израсли по времето на прехода? Без родителско внимание, с напълно материалистично възпитание, с идоли мутри и чалгаджийки? А техните деца?
Сигурно и 100 години да минат, като нация, няма да световъзприемаме нормално. Това са 4-5 поколения. Ако въобще до тогава я има България и има българи, а не е всичко мангал и дупетат...
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: a84151e128 |
|
7. Аз не съм забелязала българите да имат такова отношение към храната и за първи път чувам за такова нещо.
Black Sabbath
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 8ea6494356 |
|
8. Авторке, прави са тези, които са написали, че възрастните поколения са "повредени" от тогавашните тежки времена. Спор няма. Ставала съм безброй пъти свидетел на такива "щурмувания" по супермаркетите - главно от възрастни хора. Може и да разполагат със достатъчно средства и да са искали да си правят зимнина примерно, няма лошо, но това параноично препълване на количката е страшно. Сигурна съм, че се разхищава и много храна.
По стечение на обстоятелствата и аз живея със същата сума, като майка ти. Ужасно малко средства са за млад човек, но се справям се някакси, но никога не съм се презапасявала с повече от 2-3 бр. от дадена стока. Не ме е срам да призная, че редовно следя промоциите на любими и необходими продукти. Смея да твърдя, че така съм спестила доста средства, които са отивали в други направление, интересни за млад човек :) Но приятелят ми не е така - не го вълнуват особено промоциите и често оставя колосални суми по маркетите. Кофти е да обикаляш няколко магазина, но това е хитър метод, за да можеш да си позволиш и още нещо желано.
Малко отклонение от темата: Наскоро направих нещо, което ме накара да се почуствам много добре - дарих много и запазени дрехи и ученически пособия на едно сдружение, напук на моето безпаричие. Беше ми писнало шкафовете ми да приличат на склад. Други пък продадох. Сега купувам само дрехи и аксесоари, които наистина са уникални и бих носила, а не защото са на промоция. Вдъхновението ми дойде от начина на живот на мои приятели в общежития - живеят с най-необходимото, подредено им е и инвестират в преживявания.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 510dc112e8 |
|
9. И аз съм се питала същото като авторката. Българина има много странно отношение към храната и парите като цяло. Майка ми купува неща в разумни количества и готви всичко до последно-като много рядко хвърля нещо. Никога не поръчва храна, а готви всеки ден. Има запаси от разни промоции, но не са чак толкова много като описаните от авторката. Ако, например на нашите им трябва зехтин-майка ми чака промоция някъде и чак тогава купува, ако ще да е в магазина на другия край на града до където ще иде пеш, само за да спеси един-два лева. Ако, хубавия зехтин е намелан десет лева, а по-гадния е намелен на седем ще вземе от по-евтиния(дори не знам има ли хубав или лош зехтин, но давам пример)
На другия полюс е моята съквартирантка от времето когато работих в Германия. Тя изкарва прилични пари, но е от много бедно семейство и има някаква мания да се презапасява в случай, че изведнъж нещо се случи. Ако, ми се яде супа аз си поръчвам супа. Ако, на нея и се яде-купува супа на прах, защото е по-евтина. И купува десет супи на прах, за да има, ако магазините вземат, че затворят внезапно. Един ден решихме да почистим кухнята и изхвърлихме една гигантска торба със храна с изтекъл срок на годност.
Това, което ме очудва най-много, обаче е желанието на хората да правят нещата не за себе си, а за другите. И да слагат ценови етикети на успеха и на щастието на околните. Когато работех в чужбина не бях щастлива с работата си, а аз обикновено си харесвам работата, просто бях страшно пренатоварена с графици, срокове и проекти, които не ме вдъхновяват. Майка ми беше страшно горда с мен, хвалеше се на всички роднини, колкото и да и се оплаквах, тя повтаряше, че това е релания живот, че не може да се завявам като пройдоха и да правя каквото си искам, а трябва да имам дисциплина и да работя и да съм благодарна за шанса, който ми е даден да просперирам. Реално, аз се върнах към старите си навици да взимам наркотици, за да издържам на напрежението. Когато напуснах и се прибрах нашите пак бяха разочаровани от мен, както всеки път... Толкова е тъжно, че хората не се интересуваме наистина от другите, а всеки мисли първо за парите и как да има колкото се може повече от тях. Съсипваме децата си неволно, обяснявайки им, че оценките и заплатите са това което ни определя, а не просто цифри измислени от обществото, за да сложи ред в хаоса. Никой не е доволен, ако просто има това което му е наистина необходимо, а трябва да има повече от това което има съседката или колегата. Виждала съм хора, които спестяват с месеци, за да си купят телефон, часовник, бижу или друга играчка, която струва повече от меечната им заплата просто, за да могат да се хвалят с това пред околните и да си вдигнат цената посредством някакъв предмет. Кичим се като манекени от марокова витрина, а като свалиш всичките притежания накрая отдолу остава обиквновенна, грозна и куха пластмаса.
Никой не учи децата да отсяват нужното от ненужното. Свикнали сме да ни оценяват и да оценяваме всичко в цифри. Колко изкара на теста? Колко струва телефона ти? Колко пари изкарваш на месец? Колко са големи гърдите ти? Колко ти е голяма оная работа? Колко лайка на снимката имаш? Колко обичаш някого? ... Цифрите определят живота ни. Колкото по-голямо е числото, толкова сме по-успели!
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: dd0c2a8829 |
|
10. '... Ами тези, израсли по времето на прехода? Без родителско внимание, с напълно материалистично възпитание' - ха-ха-ха-ха. Ми те сега как растат? Родителите масово са в чужбина или заети 'да се развиват' да ходят по любовници, децата им са подхвърлени на баби... Училищата са забавачници, които са им виновни, че не им ги възпитавали... А чалгата сега е просто модернизирана и много по - достъпна поради технологичния прогрес...
Също така има много по - голяма изобилие от дрогички.
от едно дете на прехода ;)
|
...
| преди: 6 години, 5 месеца hash: f00f7ca844 |
|
11. Това е така. На моя приятелка, като била самата тя още бебе майка й купила бебешка количка, един ден като има дете. Ужас. Масово хората са така. Аз се опитвам вкъщи всичко да е в малки количества, да няма ненужни вещи. Продавам, подарявам и много мисля преди да купя нещо. Така и е с храната, макар че и ние хвърляме често за съжаление. Незнам как да убедиш майка ти да не го прави.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 72ccf7b7df |
|
12. Живея в чужбина, също шкафовете ми са пълни с консерви, оризи т. н, но в нормални количества. Ако нямам запаси, не ми е спокойно. Забелязала съм, че и чужденците имат такива запаси. Възрастна германка ми е казвала, че винаги има брашно вкъщи, ако затворят магазините да си меси хляб. Не сме само ние българите така
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 591b147eeb |
|
13. Народа е гладен. Понякога ми е жал за нас българите, друг път гледам колко скъпи коли има. В магазините за храни ми се струва, че бедните хора се запасяваме с евтина храна, но излизам навън и виждам доста богати хора. Според мен сме държава на силен контраст между бедни и богати - тук средна класа няма. Въпроса с храненето е проблем на бедните, въпроса със скъпите вещи - на богатите.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
