 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Празнота
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1148 пъти
Здравейте :)
Любопитно ми е как точно се справяте с празнотата? С онова чувство, което понякога се появява, но не е точно тъга или самота и те кара да се чувстваш празен от вътре.
Примерно, когато прочетеш някоя книга и вместо да кажеш - "Край, свърши се, приключих", си мислиш за нея, за героите и за техните съдби и се поставяш на тяхно място, знаейки, че историята е свършила, но ти се иска да продължиш. Не се чувстваш гадно, но всичко наоколо ти става сиво и пусто.
Друг пример е, когато си свършил някаква тежка и трудна задача. Работил си толкова време, вложил си толкова труд и усилия и накрая си готов. Но не се чувстваш удовлетворен. Просто ти е гадно. Питаш се - "Изпълних го, сега накъде? Какво още ми остава, готов съм! "; Винаги можеш да си намериш друг проект за работа, но дотогава...
Или пък си бил с някого много време. Накрая се разделяте, но не чувстваш самота. Пак можеш да го видиш, може и да не го видиш. Просто си празен, няма емоция, няма нищо. Имаш едно странно чувство, което те обзема целия и само времето лекува.
Да кажем, че си с приятели. Седиш си с тях, говорите си и си тръгвате. Прибираш се. После си даваш сметка, че сте били заедно, но има ли значение? Забавлявали сте се. А сега какво? Пусто ти е. Виждаш в момента, че с тях или самичък пак ти е едно, няма голям смисъл. Стигаш до такова чувство, не на отчаяние или на самота, просто нищо. Не разбираш всичко това, защото може и то самото да няма никакъв смисъл.
Чул си или си гледал, или прочел някъде история за момиче и момче или за две момчета или две момичета и т. н. и осъзнаваш, че си сам. Знаеш, че имаш приятели, на които да разчиташ, но просто ги няма. Еднакво ти се вижда всичко. Искаш да разбереш, как продължава историята, но тя вече е свършила. Това, че никога няма да преживееш такова нещо, не те натъжава, кара те да се чувстваш странно, някак си сам, сред многото, опитвайки се да излезеш от сивината.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 6fd83e3033 |
|
1. Разбирам те, и аз и мисля това- че живота е пълен просто с някакви моменти.
Ходили сте някъде с приятели, изживели сте мига и в момента тоя миг е само история- момент в който си прекарал добре, след 100г това няма да има никакво значение, миг останал в небитието.
Та ходили сте някъде, а сега всичко е минало, седиш сам на телефона и просто се уговаряш за следващото излизане. Безкрайно търсеики такива моменти за да запълниш празнотата.
А за самите приятели осъзнаваш, че това са просто хора които те търсят само защото ти им допадаш на тях и взаимно имате нужда да комуникирате, повечето да не кажа всички са всъщност само използвачи....
Колкото до тази празнота, мисля, че ти трябва цел която да осмисля всичко- завършване, работа, семейство, хоби.
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: c9a448319d |
|
2. Това е неизбежно когато влагаш емоция към нещо външно за теб. Всичко външно тече и се променя, не можеш да задържиш никой момент, и с него си отива емоцията, и остава празнотата. Всъщност описваш какво е и типичната човешка любов, защото тя представлява абсолютно същото състояние.
Истинското чувство, не е емоция. Чувството е вътрешно състояние което е безвременно и само то може да те кара да се чувстваш наистина пълноценно, но е функция на нещо по-дълбоко в теб лично. Хората които успяват в някаква сфера, имат чувство за нея. Не правят нещо защото е просто временна прищявка, някой ги е накарал, не очакват "краен резултат", а продължават да се занимават с него цял живот. Мога да не уважавам особено работата на Стив Джобс, но според мен той е пример за такъв човек който е и постигнал известност (което не е задължително).
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: a3a7ae05a4 |
|
3. 'някак си сам, сред многото' - споко човек, всеки от нас е сам сред многото.. просто не всеки го осъзнава.. още.. но е върпос на време ;)
ж, 30г
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
