Не понасям хората - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (80233)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (18034)
 Секс и интимност (9637)
 Тинейджърски (18280)
 Семейство (3783)
 Здраве (6607)
 Спорт и красота (3509)
 На работното място (1501)
 Образование (4437)
 В чужбина (979)
 Наркотици и алкохол (817)
 Измислени истории (693)
 Проза, литература (1277)
 Други (10605)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Не понасям хората
преди: 5 месеца, 16 дни, прочетена 619 пъти
Здравейте,
преди всичко да кажа, че живея в чужбина и нямам възможност да отида на психолог. Цената е непосилна за мен, отделно ще ми трябва и преводач, за да обясня всичко което бих искала. За това се обръщам към вас тук.
Имам проблем в социалните отношения. Мразя хората, просто всичко в тях ме дразни. А работата ми е свързана с общуване с много хора. След краят на работният ден се чувствам изцедена като парцал.
В началото, когато започнах преди години да работя с хора- продавачка, сервитьорка и т. н. Бях много любезна, не ми тежеше толкова. Да обаче с годините все повече намразвам хората. А и сега на мястото, което работя може би минават милион туристи от цял свят, а аз освен че трябва да прикрия нежеланието си да общувам с тях, дори трябва да съм любезна и те си мислят, че ми е супер приятно да общувам с тях. А за мен вътрешно е агония.
Понякога просто влизат в магазина и всичко в тях ме дразни. Дразни ме как влизат, дразнят ме всичките им въпроси, претенции, любезности, или грубости.
Дразни ме как застават и вместо да си вкарат картата да платят, гледат тъпо и чакат инструкции.
Представям си, че още от вратата започвам да ги замервам със стоката, или хвърчат с шутове през вратата.
Когато бях студентка тук също беше така. Не харесвах никой, всички ми изглеждаха просто ненормални. Безинтересни, скучни и т. н...
Доскоро имах връзка. Денонощно обиждах човекът до мен, всичко в него ме дразнеше. Той често ме провокираше, посягаше.
И той не беше добре психически.
Сега сме разделени.
Онзи ден се събудих в 3 следобяд и започнах да го псувам, когато погледнах часовника беше станало 10 вечерта, а аз още го псувах.
Сега съжалявам, прекалих. Но и той ме провокира и ме дразни с всеки негов отговор.
По празниците исках да съм сама, дори не си вдигах телефона, честитих само на семейството ми.
Просто не мога да понасям никой. Особено в страната, в която се намирам. Няма нито един човек, който да харесвам, а мен всички ме харесват и търсят контакт с мен.
Причината е, че съм безкрайно лицемерна и добра актриса и те си мислят, не само че ги понасям, а и че ги харесвам.
Откакто се запознах с мъжът от въпросната връзка, той ми каза, че няма нужда да съм толкова лицемерна и така се натоварвам допълнително.
И беше прав. Вече не се старая да прикрия толкова, че не искам да ги виждам и чувам, не само на работа, но и в личният живот.
Имах например 100 приятеля, от които не можех да понасям и един. А сега просто им показвам, че ми е все тая за тях и не ги харесвам и без това. Чувствам се по-добре, защото ми омръзна от този цирк.
На 28 години съм, ако има някакво значение. Единственото, което ме интересува е да имам повече пари, за да отида евентуално на почивка. Мисля си, честно казано, че парите ще разрешат всичките ми проблеми. За това работя много. Нямам нужда от социализиране, партита, разходки, срещи, изобщо изтръпвам при мисълта, да си губя времето, когато за това време мога да работя и да ми се плати за това.
Истината е, че не съм щастлива и се чувствам самотна въпреки това. Искам да имам приятели, които харесвам и приятел, с който да се разбирам. Но не знам дали е възможно това.
Постоянно се сблъсквам със злоба в хората, всеки от всякъде се опитва да ме обиди, или мачка. Когато се опитвам да споделя нещо чисто приятелски, както правя тук, се сблъсквам с опити за унижения, обиди, нито един рационален съвет, изобщо само хейт.
Когато бях в България винаги съм имала уникални приятелства, силни, лоялни, на които човек само може да завиди. Сега моите приятели са се пръснали по други държави и лека полека контактите избледняха.
Възможно ли е да срещна такива приятелства отново някога?
Тук никой не отговаря на вкусът ми. Не зная какво да правя, чувствам се наистина изгубена.
Но тук поне се издържам и живея сравнително добре. Ако сменя държавата, трябва да започвам всичко отначало и ще имам поне 5 много трудни години, а и после не е гаранция ще се съм добре.
За България и дума да не става, имам някакво чувство на травма и изобщо не ми липсва и не изпитвам желания да ходя там.
Хора, приятелски ми кажете някоя добра дума. Омръзнало ми е от обиди и унижения. Ако мислите, че съм болна психически, просто го кажете, няма нужда от излишно ровене по раните, тъпкане и мачкане. Нека сме по-внимателни в комуникацията, нищо че никой не ни вижда зад екрана.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 13 дни
hash: 61b7d30f9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Да не си емпат? Да чувстваш другия може да бъде проклятие ако не знаеш как да контролираш...и често емпатите се чувстват като теб.
Аз съм, но отдавка контролирам и даже не се издавам, че знам прекрасно точно какво чувстват и...даже мислят. Да, при мен е в комплект с телепатия, но се научих също да блокирам (спирам или намалям "звука") Аз съм и "друга" генетика, резус негативен, прочитам ги на мига

 
  ...
преди: 5 месеца, 12 дни
hash: 7e4670ff5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Аз лоша дума няма да ти кажа, защото не я заслужаваш. Но.... защо мразиш себе си толкова много? "Ние" и "другите" сме в общи линии "аз и себе си" - върху това се градят мостовете между отделните личности. С много обич ще се опитам да ти помогна със следното упражнение. Опитай всяка сутрин пред огледалото, да се вгледаш в собствения си образ. Бъди честна и се абстрахирай от това, че отражението си самата ти. Какво мислиш за този човек? Какво искаш от него? Обичаш ли го? Мразиш ли го? Какво би му пожелала? Какво би искала да получиш от него? Ще се смаеш от резултатите! Но бъди искрена. Според мен вече си направила първата крачка към избавлението от проблема. Ти ако не търсеше нашето одобрение и приятелство, нямаше да напишеш половин страница пост. Този труд би си дал само човек, който отчаяно търси разбиране, подкрепа и доверие. Получаваш ги! Писала съм го вече: Вселената е като рум-сървиз. Каквото си пожелаеш, това ти се носи моментално. Затова внимавай какво поръчваш. Ако искаш пари, ще получиш пари. Ако искаш любов, ще имаш любов. Как ще се насладиш на почивката си сама? Аз лично бих предпочела да се храним с консерви и евтино вино на брега на морето в палатка, но с любимия човек, отколкото да спя в петзвезден хотел някъде в Швейцария... И двете съм ги имала. Болезнено е да се събудиш в лукс, да погледнеш напълно отчуждения от теб мъж на съседната възглавница, да видиш великолепието на природата през френските прозорци и сълзите да се стичат по бузите ти и да попиват във възглавницата... Да плачеш от най-отчайващата самота на света... Вълшебно е да притиснеш тялото си до другото любимо същество в паянтовото бунгало и да въздъхнеш в съня си от щастие. Любов ти трябва, момиче. Любов най-вече към теб самата. Любов към друг човек. Любов към живота. Любов към природата. Любов и само любов. Това е лечението. Не съм психолог, но виждам къде е проблемът ти. Давай от себе си, сготви нещо вкусно за някой друг, направи му подарък, за да го зарадваш, погрижи се за човек с проблем, раздели се с палтото си, за да се облече с него бездомникът, на който му е студено. Давай и ще получиш. Обикни се. Виж колко чудесен човек си и колко добри вътре в себе си са другите хора. Ние всички имаме един нежен център вътре в нас, там е душата ни, която е крехка и уязвима, но безкрайно добра. Докосвай своята нежна точка и пожелай да докоснеш нежната точка на някой друг. Послушай ме и ще бъдеш истински щастлива.

 
  ...
преди: 5 месеца, 12 дни
hash: 975b0a0f2c
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Не знам как е възможно да съществуват подобни същества като теб. Буквално съм потресен. Всеки хората го изморяват малко или много, но това твоето е направо скандално. Ти не знам дали си и за психодиспансера. Дори и за Тибет не знам дали си. Изобщо съм смаян от всичко, което изчетох.

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 11 дни
hash: ed6e597f41
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   "Онзи ден се събудих в 3 следобяд и започнах да го псувам, когато погледнах часовника беше станало 10 вечерта, а аз още го псувах. " - не си за психолог, а за психотерапевт!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker