Страх от работа! На психическа основа или какво?
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 4070 пъти
Здравейте!
Момиче на 20 години съм. Много пъти съм изразявала мнение по различни въпроси тук, но никога не съм споделяла история.
Малко за мен: Проблеми в личния живот нямам, живея на хубаво място, живея на хубаво място, имам прекрасно семейство и сериозна връзка, уча 2-ра година специалност, която ми харесва и избрах сама.
НО ето го и ОГРОМНИЯТ МИ ПРОБЛЕМ: Буквално ме е СТРАХ от работа.
(Само да вметна, че досега съм работила само на едно-единствено място: цех за елитна марка чанти. Не съм вършила кой-знае какви по сложност задачи, но мисля, че като цяло добре се справях. Макар че отношението на началник-смяната беше пренебрежително. )
1-ва причина за проблема ми: мислите ми се въртят около това как ще се проваля, как няма да се справя, как ще допусна грешка, как ще се изложа, как ще бъда критикувана и всичко това за ЕЛЕМЕНТАРНИ задачи;
2-ра причина: не искам да се почувствам подценявана, макар че аз сама не съм сигурна в себе си;
3-та причина: студентка съм редовно обучение, но мен ме е страх дори на сезонна работа да не се проваля, представяте ли си... ДОРИ в заведение, хотел, магазин и тем подобни.
4-та причина: не съм особено общителна, понякога се адаптирам трудно, но хората, които ме познават знаят, че съм добро и свясно момиче-;
5-та причина: трудно ми е да се самоорганизирам, но имам ли спешни задачи- си ги върша
6-та причина:понякога се чувствам непохватна- например: не съм сигурна, че дори за сервитьорка ставам, веднъж се зачудих да започна като касиерка- и в следващата минута си помислих-ами ако "бъркам нещата" и не се справя с касовия апарат...

Има и друго- приятелят ми ме покани да живеем заедно (в жилището му в голям град, близо до моя), но аз засега имам единствено джобни от нашите, затова и споделих този проблем- не мога да се настаня в чужд дом, без дори сезонна работа.

ЧУДЯ СЕ- на ПСИХИЧЕСКА основа ли е, или наистина не бих се справила...

МОЛЯ ВИ ХОРА, дайте някакво мнение, съвет, препоръка каквото и да било-стига да бъде полезно, а не злобно. БЛАГОДАРЯ предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 4 месеца hash: 84030b4901

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Единственото решение е да работиш заедно с някой познат който да ти пази страх ...

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 6d97ff3672

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами, не мога да ти кажа много, освен, че аз се чувствам по АБСОЛЮТНО същия начин, същите мисли, същите страхове, същите причини. Предполагам се дължи просто на страх от новото и непознатото. Начинът да го преодолееш - гмуркай се смело в нови начинания, и ще добиеш самоувереност, нови умения и прочие. Късметът обича смелите. Който не е грешал, той не е живял, всички правят грешки, а тези грешки, които те тревожат, са само в главата ти. Щом си стигнала до тук - да те приемат в университет и да учиш втора година, значи всичко ти е наред, просто трябва да бъдеш малко по-смела. Всяко начало е трудно, мисли за успехите, които си постигнала до сега, те ще ти вдъхнат кураж. Може да потърсиш и да си доброволец към някоя благотворителна организация, или за събитие, провери в тайм хироус сайта, така ще добавиш още една точка в автобиографията си, ще добиеш опит в общуването и други умения, пък и ще си полезна за обществото!

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: e7e742581b

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

3.   Нормално е това за хора, които не са работили нищо до сега. Нямаш работни навици, тъй като си свикнала вашите да те издържат. Работата е като кормуването - трябва ти практика, колкото повече практикуваш, толкова повече свикваш и ти става по-лесно. Точно за това е хубаво да се започне някаква лека работа в по-ранните години (19-20), от колкото да се чака да завършиш и да започнеш първата си работа на 25 и косур. Колкото по-бързо свикнеш с работната атмосфера, толкова по лесно ще се адаптираш към каквато и да било бъдеща работа след това. Аз се чувствах по същия начин, когато започнах работа, но бързо свикнах с обстановката и в момента ми е много готино. Все пак никои не се е родил научен, нормално е се правят грешки, хора сме. :)

 

...

горе^

преди: 6 години, 4 месеца hash: 72d0de9224

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   номер3, би ли обосновал/а изречението: "Нямаш работни навици, тъй като си свикнала вашите да те издържат. " По мои наблюдение това изречение се е превърнало в чисто клише, което се използва обикновено от малко или много озлобени хора (другия вариант е хора, които действително не са били толкова уплашени като са почвали първата си работа), които го казват все на такива притеснени, изплашени и комлексирани като авторката, но в същото време имащи желание да започнат работа, а страховете им и неувереността им са най - често породени от неправилно отношение на родитлите им в ранното им детство (били са потискани, изолирани, не им е било разрешавано да поема собствени инициативи и/или им е било крещено, били са обиждани, а някои и шамарени, даже и бити). Иначе според мен дори е най - добре първата работа да се почне на 16.

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 93175f9260

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Благодаря на всички за мненията и най-вече на №2 за окуражаващия и полезен коментар! Авторката

 

...