 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Красив живот.
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1503 пъти
Това е моята втора история. Знам че не съм единствена сред мечтателите, които подкрепят вижданията си с действия. Вярвам в доброто и съм отгледана с добро. Още от много малка съм учена на труд, а детството си прекарах в горите на Средногорието с едно многобройно стадо кози. Винаги когато чуеха че ги викам идваха... Може би имаше нещо в гласа ми или просто най-старата коза знаеше какво да прави.
"Всички козички при мен!!! " - малката аз крещеше с всички сили! Слънцето печеше в онези горещи дни още от дванайсет на обяд. Бях едва на седем години и вече богата, постигнала всичко, за което човек може да си пожелае.
Две филии хляб и между тях сирене, в една раница и шише вода. Имах си и пастирска тояга, специално направена от дядо. Тръгвах в девет, прибирах се с последни силички по стръмната улица чак в седем вечерта.
Наслаждавах се с часове на гората, всяка една тревичка, всяко дърво и всяка скала носеха истории, с които въображението си играеше. Въпреки слабата ми физика не спирах да тичам и да пея... далече от суетата. Надбягвах се с пеперудите... понякога изпусках стадото, но те винаги се връщаха... при мен.
Сънищата бяха най-красиви, отново изпълнени със слънце, напомнящи на лятна топлина и билки. Когато се събудех сутрин, мирисът на старата къща ми носеше спокойствие, но и тъга... Чудех се кой ли някога е живял там - "Сигурно някое младо момиче е стъпвало точно там където стъпвам аз. Сигурно е преминало през онова, което стои на пътя ми. "
Животът беше някак тих и самотен. Тъжно спокоен. Имах шансът да се докосна до неразгаданото в себе си, но бягах... С всичка сила. Знаех какво ще открия... Оставях се на природата да го излекува...
Пораснах.. година след година. Нали всеки човек трябва да се образова, станах послушен ученик. Но училището си поигра с търпението ми, срещна ме с много студена самота, тази у хората. В един момент разбрах че те ме карат да се чувствам още по-сама отколкото самата самота. Каква ирония... Осъзнах че няма да е лесно, че трябва да приема възможностите и да се възползвам. Трябва очите ми да са отворени нащрек, тук са истинските опасности, а не змиите и чакалите.
Оказа се, че зверовете разкъсват бързо тялото ти, а някои други създания го правят бавно с търпението и искреността ти. Но те не са виновни, че нямат ясни желания, а вместо това са заслепени от егото.
Миналата зима се качих в планината при къщата на дядо за последно. Отделих се... много далече навътре, навътре през дърветата и храстите. Стигнах един хълм... И просто легнах в замръзналите треви. Нищо нямаше значение, освен залязващото слънце, което падаше дълбоко под срещата на две планини. Усетих как се превръщам в част от величието на пълния земен потенциал. Глътка въздух.. после още една. Денят свърши.
Тогава си обещах че ще посрещна следващия такъв ден с приятел. С чиста душа, за чиято чест искам да посветя живота си. Може би той е онзи от сънищата, онзи който ми даде вяра... Чувствам го, понякога се будя посред нощ в мисли за онази безкрайна степ. Нашата степ... И сякаш наистина усещам тревите и вятъра. Може би историята ни вече е разказана или предстои. Тази неяснота ме изплаши преди 10 години и едва сега я разкрих...
Днес продължавам да вървя в снега... чудя се как може да боли толкова когато обичаш някого и не можеш да облечеш образа му в спомени. Чудя се дали ще се появи отново за да вдъхне живот на любовта ми... или е избрал да остане студен някъде назад през вековете.
Мислех да спра преди пет параграфа и да питам откъде в София мога да си купя хубаво козе мляко, но напук на всичко и какво ще ми кажат читателите написах това за него, ако някога съвсем случайно го прочете да се познае. Да бъде сигурен че съм тук, жива и млада, че вярвам. Да не се колебае, а да повърви още малко, защото всяка стъпка и всеки дъх е мярка... за нашата съдба. :)
- Йоанна
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 9403b61982 |
|
1. Еха.. уникална истори. Не знам дали е измислена или не,но определено ме докосна и ме върна в летните,слънчеви дни на село при баба и дядо.
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: d9a4c8740e |
|
2. Прекрасна история!...Написана с чисто сърце и енергия, която те кара да забравиш за студа и да хукнеш навън, да посрещнеш залеза високо в планината между високите ели, легнал в снега, загледан в небето.. Имате писателски талант, Йоанна! Аз също имам подобни истории, като дете, дори по-късно като тинейджърка аз отивах на село през лятото при баба и дядо и познавам чистия въздух на полето и аромата на горски треви..Мисля, че това ме съхрани като човек и сега, вече голяма, живееща в столицата, аз срещам постоянно студена самота у хората, никъде не виждам усмивки по лицата, освен у някои младежи, тръгнали на училище, присмехулно и подигравателно загледани в лицата на по- възрастните хора. Смеят се на годините им, на целият им живот, сякаш те са обречени на вечна младост..Видях какво ли не тук, в София..Омръзнало ми е , но няма как, продължавам да вървя, всеки ден е борба..Къде са човешките ценности от детството ми?..Не виждам нищо красиво в големия град, който изсмуква силите и младостта на хората- марионетки, вечно бързащи, тичащи, мрънкащи...Благодаря ти за историята! Аз пиша стихове, имам една стихосбирка, но не съм продала нито една книга, просто подарявам..Веднъж занесох няколко книги в един павилион за вестници, продават бира и цигари..Помолих продавачката да остави книгите ми на витрината, може все някой да ги купи..След време гледам- няма ги..Попитах жената какво е станало с книгите ми.''.Еми никой не иска да ви чете стихотворенията! '' Тросна ми се тя. Добре, взех си книжките..Стана ми тъжно разбира се. Но аз чета красивите неща, не съм се отказала от доброто, от човешкото, от любовта към живота..Трогна ме прекрасният ви разказ, искам да се познаваме, нямам много приятели, още повече пишещи. Ще се радвам да отговорите на коментара ми. Ако желаете ще оставя имейла си.
Силвия
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 0f76d83944 |
|
3. Силвия и Йоанна, струва ми се, че сте от добрите, истински, неподправени, честни, скромни, трудолюбиви, възпитани (а щом притежавате всичко това, значи сте и красиви) хора. За съжаление все по-трудно откриваеми. Жалко, че тук не могат да се оставят лични данни.
Прегръщам ви :)
М25
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: 713766400f |
|
4. Една уникална измислена история. Личи си, че авторката има литературни таланти. Интересно ми е какво ли прави тя сега в София.
|
| преди: 6 години, 3 месеца hash: f8d15685fe |
|
5. Силвия, благодаря за искрения коментар. Истината е че не пиша много и нямам какво да ви покажа от себе си освен едно лирично стихотворение, което написах преди повече от година, но с радост бих искала да се запознаем и да прочета вашите стихове. В края на този коментар има потребителско име за абв. бг, на което можете да ми пишете и се надявам че няма да бъде изтрито.
Благодаря и на всички останали които си направиха труда да погледнат толерантно на написаното и да оставят нещо от себе си. Ще има продължение :)
- Йоанна
y118100
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
