Споделена история от Други |
Помощ! Какво ми има?!!
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 868 пъти
Здравейте, анонимни съветници! Не съм съвсем сигурта дали това което ще напиша са слова, молещи за съвет или просто изповед, но продължавам да редя думи с надеждата някой да ги прочете, защото на глас не мога да ги изрека...
Мразя се! Мразя себе си, това което правя, това което съм... Знам колко жалко звучи, но не мога да се науча да се обичам. Все си повтарям, че за нищо не ставам и тези думи вече ми идват някак естествено. На 17 съм. Родителите ми са разделени. Живея с баща си (не защото повече го обичам, така се случи). Майка ми е далеч, ходя при нея рядко. Не си правете погрешни изводи, тя не ни е изоставила (мен и брат ми). Тя е най-прекрасната майка на света. Баща ни работи и почти не се прибира, а когато си е вкъщи е нечовешки пиян, винаги. Брат ми си има свои неща... Та на кратко освен, че се мразя съм и сама, болезнено сама... Самотата никога не ми е пречела, но сега ме направи много нещастна и не знам как да върна радостта и живеца в себе си, просто не мога. Изпитвам апатия почти към всичко. Нямам приятели. С никого не намирам общ език и никъде не се вписвам. Не допускам никой до себе си. Превърнах се в темерут, който се страхува от хората. Имах амбиции, мечти, живот. Не знам какво се случи. Сега съм вечно сдуханата идиотка. Сякаш съм от друга планета, имам чувството, че не съм за този свят. Пораснах с мисълта, че съм по-лоша от другите и сега ми се струва твърде късно да се оттърва от това. Не се тревожете, няма да се самоубивам, въпреки всичката тази агония, защото философията която изповядвам ми напомня, че живота е само един и трябва да го изживеем, пък ако ще и по най-шибания начин. Само едно нещо знам със сигурност - така не мога да я карам! Най-много ме естрах да не започна да се самосъжалявам!
|
