Вие как бихте се държали? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120676)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18391)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Вие как бихте се държали?
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1649 пъти
Здравейте, реших и аз да споделя нещо за да получа съвет. Мъж на 36 години съм. Преди няколко месеца ми се наложи да взема доста дълъг болничен по здравословни причини. Когато всичко се нареди, реших да почерпя на работа. Тъй като нямах физическата възможност да го направя сам, изпратих почерпката по мой близък. Обиди ме това, че никой не ми звънна да ме поздрави, че се възстановявам, че лошото е минало... а преди да излезна в болничен ме разпитваха постоянно и се правиха, че много ги е грижа. След два месеца ще се върна отново на работа, но вече имам друго мнение за колегите си и някак не желая да комуникирам с тях, при положение, че в труден момент не попитаха дори как съм и не се зарадваха, че лекарите спасиха живота ми.
Преди време се случи нещо подобно с една колежка и всички и звъняха и дори и пратиха цветя в болницата, докато при мен...
Причината не е в мен, понеже от самото начало се старая много - помагам в работата, не участвам в клюки и сплетни, правя жестове, постоянно питам как са, понякога, ако имат много работа ходя и взмам храна за всички и обядваме заедно, но уви. Не е моя работа, но ще уточня, че колегите ми са връзкари и не са отишли на работа с интервю, а просто са ги взели, защото са близки на шефа, докато аз минах през 3 интервюта и тестове, докато ме вземат, понеже не съм ничие протеже.
И все пак... вие как бихте се държали с колегите си след като се върнете на работа, ако бяхте на мое място? На мен честно казано ми идва да се затворя зад компютъра и да не контактувам много с тях.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 2 месеца
hash: 5109117ee1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Зучи много гадно, но явно просто не ги интересува. Не търси одобрение от тях и недей да те е грижа за тях ако не е взаимно. Когато отидиш да помилваш някое животно го правиш, защото ти искаш и на теб ти е приятно, не очакваш нищо в замяна, а ако животното вземе че те хареса ще ти отвърне с умилквания и така нататъка. Ако обаче го правиш само с цел да очакваш да ти отвърне няма да стане. Малко смешен пример, но мисля че е така в твоя случай.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: fb1fcb189d
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ама те не са ти приятели или роднини, а просто колеги. Всеки си върши работата и гледа себе си. На тебе проблема ти е, че много им угаждаш и се интересуваш от тях. Вече спри да го правиш. А за колежката ти сигурно са и се обаждали, защото е жена и сигурно на работата повечето сте мъже.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 8ea70d21d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Колежките винаги се радват на повече внимание от колегите-мъже. Цветя искаш, бонбони, не знам си какво си. Да не си колежка?

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 69c79154e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аре стига сте нападали човека... Можеше от уважение да му звъннат да го питат как е или СМС да му пишат.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 4bce554e0e
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Не знам защо някои хора не могат да схванат, че колеги в работата не е еквивалентно на приятели.

Човек ходи на работа, за да получава пари, а не да си намира приятели или гадже...

 
  ...


...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: fc51365f05
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Прочетох отговорите и се замислих наистина, длъжни ли са колеги да ни питат как сме в такива моменти. Според мен отговора е НЕ.

НО както знаете, монетата винаги има 2 страни. Т.е. и той не е длъжен никому.

Ако трябва да съм честен - и на мен би ми станало неприятно, но пък и знам, че никой никому не е длъжен.

Така че не виня автора, но и той трябва да разбере, че наистината колега и приятел не е едно и също или поне не винаги.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 66cd38348f
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ами, случаят показва, че не им пука за него. Вероятно не го харесват много. Може и да се радват на липсата му. Колегите също може да ти казват "Абе, тоя си излезе в болнични и нищо не го интересува, почива си вкъщи, получава си парите и си е ОК". Отношенията са някаква взаимност. Ти общувал ли си извънработно време с някой? Ти обаждал ли си се, на теб обаждали ли са се?
Самият начин, по който говориш за колегите ти, показва едно негативно отношение към тях.
Колкото до връзките, мога да ти кажа едно-всеки ползва, каквото може. Хубаво е, че си бил на конкурс и знаеш кокло струваш. но виждаш, че това не е достатъчно.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: f89b5d538d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Когато започвам работа, отивам с идеята да работя, а не да завързвам някакви контакти. Не очаквам от колегите си нищо, освен да не ми пречат, както и аз на тях. Мои приятели също се оплакват, че искат повече внимание и разбиране от хората, с които работят. За мен това е абсолютно непонятно и се опитвам да обясня, че целта е съвсем друга. Според мен е достатъчно да се спазва санитарният минимум в отношенията между колеги - без злоба, клюкарене и прочее глупости.
Не очаквам да създам приятелства, нито пък да се интересуват от мен и проблемите ми. Ако срещнеш човек, с когото да си допаднете - супер, но не трябва да имаш кой знае какви надежди. Няма от какво да си учуден или разочарован. Намали очакванията си от хората,а още повече от такива, с които ви е събрала нуждата да си изкарвате хляба.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 0d365bfde5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Никой не се е сетил, но е възможно твоят близък да е запазил почерпката за себе си. Ако не е, все някой от тези твои колеги щеше да ти звънне. 100%.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: d54cf0de7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Ще мина директно на въпроса ти, защото прочетох, че други хора са размишлявали за отношенията между колеги. Не бих се държала по-различно от преди, може би просто нямаше да очаквам много от тях, за да не се разочаровам. Нямаше да променя отношението си коренно, защото за мен това е въпрос на възпитание. Опитвам се да се държа адекватно и любезно както с колеги и шефове, така и с клиенти. Мисля, че така е редно. Аз лично питам другите как са, ако знам, че са болни и се включвам в инициативи от рода на "Да купим букет на болната колежка". Не очаквам същото, ако трябва да съм искрена с теб, виждам го само от 3-4 човека. Същите, които ми взимат букет за рождения ден и ме поздравяват още преди да съм почерпила. Предполагам, че са те отписали, защото си мъж. Много сексистко, но все по-често забелязвам, че отношението към жените е къде-къде по-мило и толерантно, отколкото към мъжете. Не го мисли и не се ядосвай. Поздравявай ги, честити им поводите, но не очаквай много в замяна. Те са ти само колеги, по-далечни са ти и сигурно изобщо не са знаели какво да ти кажат и как да реагират относно болестта ти. В семейството ми имахме големи проблеми преди години и близките, които се свързваха с нас и помагаха, се брояха на пръсти. Другите ни потъсиха веднага щом проблемите изчезнаха, поздравиха ни и казаха, че не са знаели какво да кажат по-рано. Жалко. Животът продължи. Поздравления, че си преминал и през това изпитание. Надявам се повече никога да не страдаш от сериозни болести и да се радваш на здраве. Но си пази нервите повече занапред, това е много важно за състоянието на човек.

 
  ...

...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 82e8a5ab9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Всеки глеа себе си, общо взето семейството са най- близките хора. Тежко е като някой път не се трогват, просто хората се интересуват само от себе си...

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 414a741549
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Здравей,
Аз нямам много опит в работната среда сменила съм точно две работни среди сега от една година съм на нова. Аз много често съм си правила точно такива самонаблюдения в колегите. На първото ми работно място имах сходна ситуация на една от моите колежки и се случи да и правят операция даже са отишли колеги при нея да я видят как е, а на мен като ми се случи да отсъствам страшно сълго време за операция която се проточи и лежах в болница близо 2 седмици никой не ме попита как съм изобщо. Вероятно при мен дойде от по дръпнатия ми характер но винаги съм се старала много да се държа добре с хората. Никога дори не са ми честитили рожденни иименни дни. Но после се сближих с една от колежките понеже установихме че сме една вода и единствено тя ми чиститеше празниците. Сега съм от една година на ново място и ми прави впечатлени ече нещата са малко по-добри ама малко. Разбира се никой не ми честити новата година и именият ми ден но поне не отбягват контакт с мен, разменяме си с някои по някоя дума но ми е правело впечатление че на въпроса как сте ми отговарят но не ми отвръщат със същото което ми е чудно. Както и да е иначе са доста разговорливи някои и успяваме да се понацелиме но вероятно проблема идва от мен понеже аз съм доста предпазлива ипонякога наистина не участвам в разговори а само слушам и анализирам и го правя несъзнателно защото искам да разбера на другите какво се върти в ума им но като цяло отношението ми е приятелско. Онзи ден останах приятно изненадана от това че събираха парички за рождения ми ден и ми стана супер густо, за сега съм доволна що годе но ще видиме за в бъдеще как ще стоят нещата.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 2 месеца
hash: cb8414f2ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Пак са нападали автора, какво ви е направил? Гадно е наистина, особено когато става въпрос за живот на човек, който е можело да си отиде... замислете се. Нормално е като се почерпи за нещо толкова сериозно да се поздрави човека, но на доста хора им убягва човечността вече.

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 078b312a10
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Авторе,истината е ,че на никой не му пука за никой. Понякога колегите не са ти и колеги, а врагове! Никога не съм имал приятели на работното място.Честно да ти кажа искало ми се е,но в крайна сметка оставам разочарован.Всеки си гледа собствения задник и как да прокопса.Тука някой беше написал ” Аз не отивам на работа да си търся приятели или гадже” ,защо бе пич аз в един хотел се скъсах от секс.
М 30

 
  ...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: cfa4549e5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   А може твоята колежка да им е стъжнила живота след като се е върнала на работа и вече с този опит да не се хабят...

 
  ... горе^

...
преди: 6 години, 2 месеца
hash: 45026d3737
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Аз също мисля, че всеки ходи на работа не за да създава приятелства, а за да си изкарва хляба. Така правя аз - не се сближавам твърде много с никой, не интиргантствам. Но всички сме хора все пак - нормално е да размениш по някоя приказка с хората, с които си прекарваш по - голямата част от времето през деня, да купиш цвете за рожден ден на някой, който ти е симпатичен, да дадеш пари за колективен подарък....ти да почерпиш, ако имаш повод, или без повод, просто така - за здраве, дето се вика. На моята работа, а предполагам, че и другаде е така, новите хора трудно се възприемат от колектива. Трябва да мине време, да те оценят що за човек си. Първата година на рождения ми ден почти никой не ми подари цветя, но аз не правя проблем от това - самата аз често забравям рожденни дни и не се сърдя и на другите, ако забравят моя. Черпя ли, го правя, защото така съм решила и не очаквам нищо в замяна - нито подаръци, нито цветя, нито честитики. Постепенно обаче всичко започна да се променя към по - добро. Тази година /шеста поред в тази ми работа/ бях много приятно изненадана - и на именния, и на рожденния ми ден почти всички ми бяха купили цветя. За рождения ми ден от отдела ми бяха взели букет и подарък /комплект чаши за вино/и ми бяха направили кекс, който ми връчиха тържествено. Отделно от цялата служба ми бяха събрали пари и ми ги дадоха към края на деня да си купя нещо. Супер беше. Но аз, без да се хваля, като колежка съм много точна - не подливам вода на никой, върша си работата максимално добре и ефективно, за да не се налага никой да върви след мен и да ми оправя грешките, на новите си колежки казвам и показвам всичко, което съм научила, не доноснича, не се подмазвам на никой - ако с някой не съм съгласна, му го казвам в очите и се аргументирам. Та така - според мен авторът някъде нещо бърка. Не е необходимо да се стараеш да се харесаш на всички - ако си читав човек и колега, одобрението ще дойде от самосебе си. И ще го разбереш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker