Чувствам се човек втора ръка
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1372 пъти
Здравейте, имам един проблем, който ме терзае още от ученическите ми години. Не е нещо кой знае какво, но определя самооценката и поведението ми, начина, по който се възприемам спрямо другите. Аз съм жена на 29 год., расла съм в нормално семейство, малко по-зле финансово от средното, но не и много бедно. От един момент в училище, към 6-7 клас започнах да се усещам по-различна от връстничките си, една идея по-невзрачна, некрасива, недостойна за внимание.
Всички жени, момичета, връстнички, ми се струват една идея по-добри от мен във всеки един аспект. Когато трябва да общувам от близо с някоя жена, започвам да се притеснявам как ще ме възприемат, да не ми се подиграят за нещо, дали има нещо нередно във външния ми вид, облеклото, лицето, да не кажа някоя глупост. Ако трябва да се впиша в среда от няколко жени, направо си глътвам граматиката, това е ужас на ужасите, представям си как ме обсъждат, как ме гледат със снизхождение и лицемерие, как започват да ми задават някакви компрометиращи въпроси, за да ме накарат сама да се изложа и да излезе наяве всичкото ми несъвършенство.
Всички изглеждат перфектно, разсъждават правилно, умни са, интелигентни, остроумни, с идеални половинки и деца, домовете им са изрядни, имат хубава работа, а бе всичко им е наред... Аз имам 100 кусура във всяко едно отношение. опитите ми да изглеждам нормално и да приведа живота си в ред, ми се струват жалки и смешни.
Това чувство за малоценност ми е попречило в живота. Не мога да се отпусна, да завържа приятелства, не смея да се сближа с някоя жена, не че съм имала много възможност, но и в малкото случаи, когато съм могла да завържа по-сериозно приятелство, аз съм се отдръпвала. По-лесно ми е да общувам с по-възрастни от мен, а от по-младите ми е неприятно само да мина покрай група от няколко.
Мъжа си също го възприемам като мен - човек втора ръка, невзрачен, неподдържан, неуреден.
Не знам защо се получава така, старая се да премахна нещата в мен и живота ми, които ме карат да се чувствам по този начин, но всеки път изниква нещо друго, а от друга страна не искам основна цел в живота ми да е ме харесват. Искам аз да се харесвам, а не да свеждам глава и да бягам от хората, защото обувките ми са кални, или не ми е оформен маникюрът, примерно. Не искам това да ми е основна движеща сила.
Вие чувствали ли сте се по подобен начин?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: ec4d9f14ab

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ти си истинска жена!!!

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: bea1c96e52

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Да, чувствала съм се по този начин, но бързо намерих решение на проблема. Като за начало установих, че всички тези мисли и притеснения са само в главата ми. На повечето непознати хора никак не им пука, че имам кал по обувките, или че косата ми леко стърчи заради влагата. Ако забележат, то им минава през ума за кратко и после забравят. Евентуално е възможно да го изкоментират, но на следващия ден дори няма да помнят за мен. Замисли се ти колко внимание обръщаш на дефектите в другите хора. -Съвсем малко и съвсем за кратко. Второто, което ми се струва и най-важно, научих се да полагам нужните грижи за собственото ми спокойствие. Правя това, което смятам за достатъчно, не достатъчно, че другите да ме харесат, а достатъчно, че аз да се чувствам добре в кожата си. Не харесвам косата си- ставам 15 минути по-рано, за да я оформя. Качила съм няколко килограма- започвам да спортувам. Кожата ми не е идеална- миене, кремове, здравословно хранене и повече вода. Понякога имам едно усещане, че "затъпявам". Правя едно и също всеки ден, използвам еднакви думи, става ми трудно да изкажа мнението си... започвам да чета книги, да гледам филми, да излизам на разходки в паркове и градинки. Всичко, което те притеснява е много лесно за поправка, стига да не те мързи. Повярвай ми, всеки има лоши дни и всяка една къща понякога е неподредена. Хората сме такива. Чистя сутринта и вечерта пак трябва да се измете и да се подреди. Но пък и се оказа, че имам много ненужни вещи. Наложи ми се да сменя квартирата. По време на местенето изхвърлих купчина стари вещи, които не работиха, а други, които не ми бяха нужни подарих. При нанасянето изчистих основно. Отделих по един ден за стая, за да съм сигурна, че всичко е наред. Организирах една удобна и изчистена подредба, трябваше само да я поддържам. Така че, отдели нужното време, разчисти вещите си и изчисти дома си. Третото, което също смятам за важно е да осъзнаеш, че всички хора имат този проблем. Преди време много превъзнасях една моя приятелка. Домът ѝ винаги беше подреден, видът ѝ винаги беше безупречен, имаше приятел и излизаше с много хора всеки ден. Мислех, че е идеална. Не съм ѝ завиждала, но много исках да мога да поддържам живота си като нея. После заживяхме заедно. Оказа се, че никак не е толкова съвършена, колкото си мислех. Тя също се успиваше, бързаше, оставяше чинии в стаята си, хвърляше дрехи на леглото, забравяше да подреди с дни... понякога беше рошава, без грим и се оказа, че кожата ѝ не е толкова идеална. Понякога се прибираше ядосана от лошото време, хвърляше кални обувки, влизаше под душа, защото косата ѝ беше подгизнала, оставяше всички влажни дрехи за пране. Всички имат такива дни, просто някои го прикриват по-добре от други и никак не им пука, ако някой забележи, че маникюра им се е развалил. Пък и не забелязват много хора. Започнах да работя по себе си. Приех нещата, които не мога да променя и промених тези, които мога. Започнах да искам всичко, което смятам, че заслужавам. И не търпя хора, които се държат лошо с мен и не смятам, че някой е втора ръка човек. Ако питаш приятеля ми, той ще ти каже, че е прост човек, че иска само да създаде семейство и е готов да блъска по 12 часа , за да издържа жена си и децата си. Той не мечтае да е управител, нито пък да има скъп апартамент в центъра на столицата. Той иска малка къща в покрайнините, спокойствие, топла вечеря и малко любов. Не му пречи да е център на внимание, но не се стреми към това. Може би той не оценя себе си високо, но скромността му го прави идеален според мен. Ти сама си избрала с кого да бъдеш и да определяш този човек като "втора ръка" е изключително неуважително. Оценяй както него, така и себе си.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 380be986cb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Всеки се е чуствал така по-някога ...

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: 705cf2607d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Бъди себе си, харесвай се и се приемай такава, каквато си. Да не мислиш, че другите са идеални. Колкото поевече се притесняваш как изглеждаш, как се държиш, какво ще си помислят, те толкова повече го усещат и тогава повече привличаш вниманиието. Отпусни се, дръж се естествено и хич да не ти пука.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 50c4237dcb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Да, чувствал съм се. Аз израснах също в семейство с материално положение под средното. Като малък просто бях по-тих и затворен в себе си, но не съм странял съвсем от другите. Може би липсата на средства разви нещо като липса на самочувствие в мен. Като характер обаче съм амбициозен и с времето се убедих, че човек като работи усилено за нещо - то се случва. Господ винаги възнаграждава честните усилия. Та, аз успях да преодолея тези внушения. Трябва просто да се отпуснеш и да не се предаваш. Другите са хора, точно колкото теб. Да не говорим колко нелепи твърдения изказват хора, които често се мислят за последна инстанция. Трябва да си отстояваш позицията и да не ти пука за мнението на останалите. Доста често ми се е случвало някой да каже нещо, поглеждайки ме предизвикателно, все едно е сложил точка на вековен спор. И когато му отговоря невъзмутимо, че съм на точно обратното мнение, направо си глътва граматиката. Задай си го като цел и започни постепенно да гониш притеснението от себе си. Няма да стане за 2 дена естествено, но ще видиш как лека-полека напредъкът идва.

 

...