Да разголя душата си... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121049)
 Любов и изневяра (29672)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21880)
 Семейство (6464)
 Здраве (9589)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18484)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Да разголя душата си...
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2352 пъти
Имам нужда да го напиша, знам, че няма да го кажа на никого. Все пак пред света трябва да си силен, без емоции, без чувства... рационален и методичен, иначе си загубен... поне в нашия, съвременен свят. Така ми се иска обаче някой да ме погледне и да ме види, не външността ми, да види мен, да види това, което е в очите ми, а не това, което му показвам. Очите никога не лъжат, започвам да си мисля, че моите го правят или просто никой не си взима времето за да надникне, защото не се интересува... или аз съм се научила да крия, може би истината е някъде по средата. И все пак, защо да разголя душата си пред някого, след като във всеки един момент очаквам всичко да се използва срещу мен? Доверие имам единствено на себе си... А толкова искам някой да ме види... наистина да ме види...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 1 месец
hash: 71723fa813
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   И аз съм така понякога. Имам чувството, че дори семейството ми не ме разбира... Не знам просто вече съм свикнала...

 
  ...
преди: 13 години, 1 месец
hash: 96098f3dc7
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ами разголи я тук и сега , нали е анонимно ! Поне ще разбереш какви са реакциите на другите!

 
  ...
преди: 13 години, 1 месец
hash: ea638fc227
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Номер 2 това,което казват очите, не винаги може да се изрази с думи...

Авт.

 
  ... горе^
преди: 13 години, 1 месец
hash: 3466352be4
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Да, така е. Много пъти си задавам въпроса дали хората са наистина толкова силни или само се правят на силни. А може би са силни, защото имат до себе си същества, които да ги подкрепят и ги разбират. В повечето случаи аз лично съм в среда от егоисти, които са твърде ангажирани със собственото си благополучие и не се интересуват от онези неща, които биха им нарушили спокойствието. Това са т. наречените позитивно мислещи хора, много силни и определено затворени за всичко, което би им нарушило позитивната енергия, тяхната същност се стреми само към хубавите неща, а тъжните неща не трябва да се мислят, не трябва да се забелязват. Всички чувствителни хора, които реагират емоционално в техните очи са смешници или психари или просто песимисти и неудачници.
В крайна сметка силни ли са силните хора? И изобщо хора ли са? Що за хора са, щом нямат сърца?
А за да се съхрани човек и за да бъде по-малко уязвим явно трябва да бъде с добре прикрита същност. Истината е, че времето е такова и общуването не е на ниво. Човек почти винаги е сам както в радостта си, така и в нещастието си.
Хората явно харесват "хляб и зрелища", падат си по спектаклите и по драмата.
Малцина са щастливците, които имат поне по един или двама истински приятели, проверени във времето и които никога няма да се превърнат в предатели.

 
  ...
преди: 13 години, 1 месец
hash: 385187eb97
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   И мен по същия начин ме е страх да разкрия себе си изцяло-пред родителите ми, за да не ме мислят скривам понякога проблеми или пък туширам нещата, без да показвам колко ме е заболяло наистина, защото не искам да страдат, че детето им не е добре; пред приятелите -.... истински май имах само преди, но отдавна сме се отдалечили всеки в своето си семейство и вече не е същото; пред другите - те могат да го използват срещу мен; сега имам приятел който много иска да му повярвам, че мога да му се доверя за всичко на 100% и че никога няма да ме предаде. Дали мога да го направя? ! Вероятно не, нали съм свикнала поне външно да бъда винаги силната и опората и този път вероятно ще е така...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker