Как да стане човек от мене
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1185 пъти
Здравейте. На 19 съм, в университет, момче, без много приятели. Искам да ходя на дискотеки, да си изкарвам добре, да излизам с момичета, но нямам самочуствието да предприема първата крачка. Защото и преди съм ходил на дискотека и съм много дървен, изобщо не мога да се отпусна, постоянно си мисля какво другите ще си кажат, ако да речем танцувам лошо или изобщо просто винаги си мисля какво другите ще си мислят за мен. Същото важи и за алкохола, дори алкохола не ме отпуска. От няколко дни ми минават мисли през главата да пробвам цигари или трева, изобщо нещо, което ще ме накара да се по отпусна малко, защото не мога да продължавам да бъда такова дърво повече.... Като бях по-малък и, когато си мислех за бъдещето ми си се представях готин тип, с приятели, излизащ с момичета, представях си живота ми готин, но каточели сам си направих живота такъв. Станах смотан вместо готин/нормален, даже пуснах корем от бездействие :D. Та моля за съвет какво да направя. Не искам годините ми в университета да са ми минали в прекарани в играенете на игри на лаптопа и учене. Искам да си изживея живота, да ходя на купони, а не след няколко години, когато е късно за това да съжалявам и това да ме преследва цял живот. Наистина ми е трудно, защото няма и с кой да поговоря за това, защото с такива неща с семейството ми не обсъждам, а ако кажа това на познати(защото не ги смятам за кой знае какви приятели) не знам как ще реаргират и какво ще си помислят. Изобщо от родата ми почти всички са печени, такива, които са ходили много на купони, напивали са се, изкарвали са си добре, когато са били на моите години(знам, защото примерно, когато бях малък са ме водили по кафета и барове и т. н., става въпрос за братовчеди и т. н). Аз единствен от родата каточели се превърнах в някакъв задръстен и това много ме дразни.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 месеца hash: 71d58bc12d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Авторе, не го приемай толкова навътре. Аз бях същият, като теб. В училище и в университета страдах от липса на самочувствие, понеже нямахме пари и не разполагах със средства, с каквито разполагаха останалите. Не съм бил супер затворен и изолиран, но и не бях от заформилите се групички, макар че и на мен много ми се искаше. В опитите си да стана "по-вървежен" през последната си година в училище, започнах да пия алкохол и да пуша цигари. Много глупаво решение, но и аз го правех, за да се отпусна, понеже в компания ставах супер вдървен. Това не ми помогна обаче, т. е. не станах по-вървежен. Единственото, което стана е че няколко години пуших и се отказах доста трудно. Вътрешно в себе си имах самочувствие, но ме тормозеше това, че просто нямах възможност да бъда като останалите - да ходя на море с тях, да излизам постоянно, да карам кола ( макар и на татко ) и т. н. Започнах университета също като теб с големи очаквания за купони и много веселие, но реалността се оказа друга. За 4 години така и не успях да случа на съквартиранти. Освен това и в групата не успях да се сприятеля с никого. Едната част бяха просто използвачи и нагаждачи, а другата мислеха единствено за пиене и нищо друго. Никакъв смислен разговор не можеше да се проведе с тях. Така, за времето от 1-ви до 3-ти курс нито веднъж не бях ходил на дискотека. Дори някои не ги знаех къде се намират ( учих във Варна ). Нещата се оправиха чак в 4-ти, просто защото лятото работих на морето и се запознах с нормални хора. В началото на следването ми, липсата на приятели и напрежението от университета ми докараха много тежка депресия. Мислех дори, че ще полудея. Само Господ ме спаси от нея! Постепенно във втори курс се успокоих и нещата започнаха да си идват на мястото. Наблегнах над ученето, както казах по-горе, започнах и работа. След завършването вече общи линии знаех какво искам и си поставих цели, които следвах плътно. Успехът не закъсня и Господ ми помогна да постигна дори повече, отколкото исках. Сега нямам никакви проблеми със самочувствието си. Околните дори ме имат за страшен непукист. Моят съвет е също да наблегнеш над ученето. Огледай се за хора около теб, които наистина искат да се развиват, а не такива, които са дошли просто да харчат парите на мама и татко. Потопиш ли се веднъж в блатото на наркотици, алкохол и цигари - излизането е много трудно. Да не говорим, че мой съученик заради тревата си провали целият живот. Отключи му психично заболяване, от което и до днес не може да се възстанови. А беше напълно нормално момче и отличен ученик.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 44653d349b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   "Как да стане човек от мене" и ако под това имаш предвид да станеш "готин, популярен, момичетата да те търсят, да се напивате"... има нещо много сбъркано в теб или по-скоро недорасло. На 19 си, а разсъждаваш като 12-13 годишен. Не казвам всичко това с лошо. Но, как може да се имаш за "задръстен", понеже не си "вървежен" и разни пикли смотани не те търсят, по-точно не ти се лепват. Станал си "смотан", и мислиш, че тези, които са ходили на "много на купони, напивали са се, изкарвали са си добре" са "готини/нормални". Човече, масовия стереотип ти е промил мозъка!! Когато бях на твоите години, дълго време си страдах и мислех, че нещо изпускам, но сега виждам, че не е така. Нищо не изпускаш, но за съжаление ще го разбереш по-нататък. Учи си, развивай се, надграждай, запомни - няма по-ценно от това. Проблема ти е, че си умен, интелигентен, но се опитваш да живееш по очакванията на другите.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 43379423be

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Купоните не греят много-много. Ценности трябват.

 

...

горе^