Любовта е лицемерна, а омразата чиста - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (84210)
 Избор на редактора (161)
 Любов и изневяра (19155)
 Секс и интимност (9978)
 Тинейджърски (18816)
 Семейство (4057)
 Здраве (6914)
 Спорт и красота (3624)
 На работното място (1627)
 Образование (4765)
 В чужбина (1066)
 Наркотици и алкохол (836)
 Измислени истории (702)
 Проза, литература (1338)
 Други (11164)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Любовта е лицемерна, а омразата чиста
преди: 9 месеца, 12 дни, прочетена 1130 пъти
Замисляли ли, че от хилядолетия религии, учители, политици са ни учили как трябва да обичаме родители, приятели, съседи, родина, Бог и т. н. И въпреки това за последните 3000 г. са станали 5000 войни. В един момент хората са започнали да обичат от лицемерие, за да не ги критикуват. Дори и тук в сайта, ако някой има негативно мнение за нещо, той бива критикуван. Ако човек обича, то много е вероятно да обича, защото така му е насадено като правилно от малък или за да не бъде отхвърленот обществото.

Но когато мрази, тази омраза идва от самия него, тя е автентична, не е лицемерна. Ако някой ти каже, че те мрази, можеш да му вярваш на 100%, но ако ти каже, че те обича, не е така.

Човек помни повече враговете си, отколкото нещата и хората, които уж обича. Дори женените в един момент започват да се "обичат" по навик. Рядко се обичат истински цял живот.

В този смисъл омразата е чиста и недокосната от учители, религии и всичко. Докато любовта по-често е лицемерна. Може би умишлено са ни преподавали любов, за да я омърсят. Защото ако човек изпитва истинска автентична любов, то той може да върви срещу целия свят и няма сила, която да го спре. Може би обществото ни се страхува от дивата ни натурална природа в това число и от автентичната ни любов.

Може би и затова много жени не предпочитат прекалено любезни мъже, защото подсъзнателно усещат, че лицемерничат. Те са любезни, защото майка им ги е учила така, защото даскалите са му вменявали така, защото иска да я вкара в леглото, защото се страхува, че ако покаже лошата си страна, няма да бъде одобрен, защото е някак натрапващо се и търсещо внимание и одобрение такова поведение и т. н., но не защото наистина му идва от вътре, от чистота на сърцето му. Затова може би жените се доверяват повече на мъже, които не се страхуват да покажат и лошата си страна понякога. Защото това поне е искрено и чисто.

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че омразата е красива, но със сигурност е по-непринудена и чиста от л'бовта.

Какво мислите по въпроса?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 месеца, 12 дни
hash: eb8cfc027c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ами аз съм се замисляла как от хилядолетия са втълпявали на масите, преди главно чрез религиите, днес няма вече нужда от тях, защото чрез средствата за масова информация става супер лесно и ефикасно, че трябва да се обвържем, и че ако не го направим живота ни ще е супер гаден, тотално обречен на нещастие. Безсмислен и.т.н...

'Ако човек обича, то много е вероятно да обича, защото така му е насадено като правилно от малък или за да не бъде отхвърленот обществото. ' - най - честата причина е от страх. И контретно - страх от самота. Успешно е втълпено на мнозинството, че да не си във връзка е нещо мнооого страшно. (а който не го е страх, вече разни хора /винаги има такива активисти в бойна готовност/ от 'обществото' почват да се занимават да му променят същността, било то чрез критика - тип 'загриженост' или подигравателен тип, било то чрез поредни опити за насаждане на страх от самота.. и изобщо за някакъв вид страх свързан с бъдещето.
Ще се съглася, че любовта е лицемерна, ама да ти кажа и омразата не е чиста ;-)
Изобщо, във всяка връзка рано или късно се появява нещо мътно.
Автентичното е когато просто не те интересува.
Истински чисто е да си необвързан :) Свободата е най - чистото нещо!

 
  ...
преди: 9 месеца, 12 дни
hash: 48df6f505d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Интересна гледна точка и като цяло съм съгласен.

За мен лично поуката е да се опитвам никога да не "цензурирам" омразата или други подобни чувства към себе си. Тогава получавам ценна информация, защото, както обръщаш внимание, е напълно искрена. Съответно за мен искрените отношения са висша ценност. Ако някоя жена не понася да казвам каквото мисля (и то говоря за съвсем нормални неща, които казвам спокойно и с нужното уважение, не говоря за изблици на ярост и омраза), ми е ясно, че няма каква да се занимавам и обратно - когато някоя жена ми намира кусури или по най-безцеремонен начин ми казва какво я отблъсква в мен - печели симпатиите ми, доколкото съм съгласен с казаното от нея (а аз нямам проблем да се съглася в това, че някъде греша). Разбира се, има обвинения, с които не съм съгласен или които не смятам за свой минус, а просто за разлика в ценностите ни. Но и тогава не казвам нищо, за да я спра, нека да си каже каквото й е на душата, колкото повече, толкова повече шанс да науча нещо ценно.

Що се отнася до любовта дали е лицемерна или по-навик - моето мнение е, че по-скоро любовта е някакво временно състояние на хормони и др. химикали, които въздействат на мозъка. Не можем да я провокираме така лесно, както омразата и съответно самите ние не сме наясно какво е (а имаме всякакви морални норми как трябва да я имаме в себе си, да я раздаваме и т.н. ...) Любовта е повече мимолетна и спорна, отколкото лицемерна. Да, има лицемерни опити за любов (зад които се крие най-често отчаян опит за манипулативен контрол над другия), но те са лесно разпознаваеми.

Като се замисля, ако е вярно това, което казваш, разбирам успеха на исляма. Очебийно, че ислямът е религия на омразата и тя е толкова чиста, неподправена и естествена човешка емоция, че лесно може да зарази големите маси от простолюдие. Христиниянството, точно се вмества в рамката на (лицемерната) любов, която си описал/а. Комунизмът, като идеология проповядваща илюзорни равенство и справедливост и шанс да мързеливите и глупавите, успя лесно да стъпи отгоре на християнството, но над исляма никога не успя.

 
  ...
преди: 9 месеца, 12 дни
hash: 33db42c681
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   2, да, това, което каза, за исляма и християнството е интересно. Аз точно това пропуснах да напиша, че в християнството любовта едва ли не ни се натрапва. Един вид дори и да не ни идва от вътре, едва ли не на сила трябва да обичаме (Бог, съседи, родители и какво ли не), защото иначе ще горим в ада. Но каква полза от такава любов, като ние лъжем дори самите себе си? А къде е нашето право да имаме собствено мнение? В исляма поне това право се дава. Ако някой ни е причинил зло, не сме длъжни в разрез със своите естествени емоции да преглътнем обидата си и да обърнем другата си страна, а имаме свещено право на отмъщение. Така че исляма може да е всякакъв, но поне не е лицемерен в това отношение. Някак повече синхронизира с естествената природа на човека.

Дори когато Мохамед е бил предаден от евреите съюзници, той не е обърнал другата си страна, както би направил Христос, а е свикал съвет, за да решат кое е най-добре за Медина - дали да ги убият или да ги пощадят с риск да се съюзят с противниците и да ги унищожат по-късно. Избират да изколят 800 евреи вкл. деца и жени и от там всъщност тръгва омразата между евреи и араби.

Но забележи, че те не са действали по някакви лицемерни принципи, а в пълен синхрон с природата си и в името на оцелявнето си. И Мохамед не се изживявал като Христос като някакъв Божи син, който винаги трябва да обича и да се жертва, а като нормален човек със своите лоши и добри страни. Ето това е наистина близо до хората и затова заразява. Т.е. да си обикновен човек със своите емоции, лоши старни и всичко, а не да трябва да правиш добро впечатление пред Бог от страх от наказание или за да те заведе в рая.

Хубаво щеше да е да сме чисти и добри, но ние си имаме и тъмна страна и игнорирането и е лицемерие. А и понякога живота те поставя в такава ситуация, че трябва да избираш между това да бъдеш лош и да оцелееш.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: cca648c7eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Мое мнение е че няма лицемерна любов, тя или я има или не, когато обичаш приемаш човека такъв какъвто е независимо от всичко никой не е безгрешен. А омразата може би не съм изпитвала такава за да коментирам

 
  ...
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: d9cdbdddba
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Всичко е чувства.

Виктар 420

 
  ...


...
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: 8706a3b381
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Честно ще си призная, че при първия прочит ми дойде невероятно желание да споря. После постоях малко, замислих се и разбирам логиката ти, макар и да не съм напълно съгласна. Сега ще ти кажа и защо не съм съгласна, като не се стремя да те убедя в нищо, но ще ти представя друга гледна точка.

Човешките чувства са много по-сложни от едно вменяването на морал, на някакъв идеал или каквото и да е било подобно. Според мен с времето думата "обичам" е загубила смисъла си. Хората са имали нужда от думи, за да си комуникират. Да кажем, че е имало нужда от думи, в които да се влага определен смисъл, те да са носители на дадена информация. Казваш, че обичаш нещо/някого, но всеки разбира каквото си иска. Защо всеки разбира различно нещо? Защото няма две еднакви чувства! Замисли се малко. Можеш да обичаш Иван и Георги, но няма да ги обичаш по еднакъв начин, защото те са различни хора и с тях се разбираш по различен начин, те провокират различни неща в теб. Толкова пъти споменах това различие, че трябва да схващаш идеята ми. Това, че чувствата ти не се вписват в идеала на любовта, не означава, че нямаш чувства. Означава, че чувствата ти са много по-сложни от думичката, с която ги определяш. Ако тая думичка я няма, малко хора ще могат да споделят емоцията си, затова и е измислена, но началният ѝ смисъл вече се е загубил напълно. Друго е, обаче, да не изпитваш нищо, но да си с някого и да му кажеш всички клишета, защото така е модерно, защото така правят всички, защото искаш да си представиш, че живееш в любовен роман... защото реално никога не си обичал и нямаш представа, че това чувство не е просто дума, че то има заложен смисъл, че то носи някаква информация. За мен любовта и омразата са крайни чувства, не бих хабила думи за тях, ако не съм убедена. По средата стои безразличието, което е по-лошо от всичко друго.

Любовта я има навсякъде, има я във всякакви форми и вариани, но е грешно да се опитваш да я определиш и да я сложиш под общ знаменател. Много ясно, че ако се опитваш да я сложиш в рамка, тя ще пробие границите си и ще избухне, губейки се напълно. Любовта е диво животно, яростно, тя не се вписва в една дума, тя не се определя с един смисъл, тя всеки път е различна. Любовта не е лицемерна, но хората понякога сме такива. Любовта и омразата са идеални сами по себе си, грешката я правим ние, опитвайки се да вменим наш смисъл в думи, които са много по-необятни от вселената. Най-голяма ми любов беше човек, който ми обясни следното:
1- Никога не можеш да се бориш за една любов. Любовта или я има въпреки всичко, или никога я е нямало. Не можеш насила да обикнеш, не можеш насила да задържиш някого.
2. Ти не можеш да се научиш да обичаш- или обичаш, или не обичаш. Можеш да се научиш как да се държиш добре с някого.
3. Ако си дал сърцето си на някого, никога няма да си го върнеш. Винаги ще ти пука, независимо от всичко. Това точно съм го изпитала на гърба си и е голяма истина.
4. Любовта е константа в дадена схема, всички други фактори са променливи. Тоест, всичко може да се прецака, всичко може да се промени, но не и чувствата, които изпитваш (ако са истински). Това също е изпитано.
С този човек никога не сме си казвали, че се обичаме. Ние не се харесвахме, той не ми допада като човек, но го обичам. Въпреки всичко, въпреки всеки, през цялото това време, независимо колко неща са се променили, аз бих поела куршум за него. Хиляди пъти ще му помогна, ако ще и това да ме съсипе. Никога не бих му казала "Да" пред свещеник, никога не бих се събрала отново с него, ние сме токсични един за друг, но няма да спра да го обичам. Той е най-големия чепат характер, който познавам. Той никак не е цвете за мирисане. Той ми е дал хиляди причини да спра да го обичам, но чувства ми не са се променили. Ние никога не сме се борили за любовта на другия, защото е нямало никаква нужда, обичахме се на пук на различията си. Нямаш представа колко труден човек е, нито колко трудна съм аз. Обаче, ние никога не сме имали граници. Той е вярвал в мен по-силно, отколкото е вярвал в себе си. Аз бях готова да го наритам винаги, когато е провесил нос. Бяхме си мотивация. Преди живяхме един за друг, сега живеем в чест на другия. Дали е лицемерно? Може би. А защо ми е да определям граници? Защо ти е нужно да слагаш чувствата си под една думичка? Защо имаш нужда от определение, от начин да разбереш сърцето си? Чувствата са това, което са. Те са много повече от дума. Не ти трябва да живееш в романтичен филм. Моята любов никога не се е вписвала в ничие разбиране, но аз вярвам в сърцето си повече, отколкото в учебника по физика. В учебника има формули, има логика, някой си е блъскал главата, за да обясни гравитацията... с чувствата не е така. Те може и да са химична реакция в мозъка, може да са сбор от допамин, окситоцин и серотонин, но за мен е по-сложно и от научните обяснения, които хората са дали. Спри да мислиш на подобни теми, не се обича с мозък.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: 55ace24d30
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Хората повече помнят негативното като цяло - не само врагове, но и неприятни случки, лоши впечатления, беди и нещастия и т.н. и т.н. Не опират нещата само до омразата, с други думи. Еволюционно заложено ни е да помним лошото, с цел да го избягваме и предотвратяваме в бъдеще. Далеч по-трудно е да промениш лошото мнение на човек за нещо, отколкото да развалиш доброто. Подобно на репутацията - гради се бавно, трябва постоянно да се доказва, а в момента в който се появи и най-малкото петно, рухва.

Приложено към написаното от теб - лесно е да мразиш, трудно е да обичаш. Лесно е да съдиш другите от собствената си камбанария и според собствените си разбирания, трудно е да се поставиш в техните обувки и поне да се опиташ да видиш тяхната гледна точка. А всеки си има такава, дори най-големия изверг и престъпник. Не мисля, че има човек на тази планета, който е с всичкия си и да си мисли, "ей сега ще извърша зло, защото съм зъл". По-скоро ще си мисли оправдания, че злото което ще извърши не се брои, защото ДРУГИЯ бил по-зъл.

Същият тип оправдания ги пише в Корана спрямо евреите, има ги и в Тората, съответно спрямо племената, с които "богоизбраните" са воювали, има ги в Новия Завет спрямо неверниците - колко деградирали били, пропаднали, извърнали се от "истинския" бог, абе направо варвари - та затова са си "заслужили" съдбата да бъдат избити или поробени. Тия работи ги има и в древногръцките и римски източници, особено като описват другите - откъдето идва и думата "варварин" - чужденци, необразовани, незапознати с "наш'та светла цивилизация", немити, прости и космати. Има ги в пропагандата от световните войни на миналия век; през Студената война също, с дихотомията капитализъм - комунизъм. Има го това разделение, този елементарен манталитет на "ние срещу тях" дори и в днешно време - "образованите и възпитани граждани" срещу "простите селяндури от провинцията". И всякакви други разделения, но много се отплесвам от темата.

Която е - хич не съм съгласен с идеята, че омразата била незасегната от политиците. Напротив, омразата винаги е била и винаги ще бъде ключовео средство за индоктриниране. Дори днес, когато "политическата коректност" е набрала сила - просто разделението се фокусира повече върху идеологическите и политически различия, отколкото върху националност/етническа принадлежност.

 
  ...
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: 2b29b397c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Зависи от човека. При повечето е обратното...

 
  ...
преди: 9 месеца, 11 дни
hash: 8e6c6c526e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Много врярно казано и обобщено от №6 ,това е то ,любовта......

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 6 дни
hash: 7c918c5d08
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Напротив, и омразата може да бъде лицемерна, особено когато е подклаждана от някой интригант.

 
  ...

...
преди: 9 месеца, 5 дни
hash: fe8e768898
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Любовта е смисъла за мен, всеки вид любов. Към любимата жена, към България. Затова и Библията или която и да било книга не ни задължава да обичаме, просто ни напътства казвайки ни колко важна е любовта. Любовта поражда дълбок размисъл, тази и многото подобни теми са просто доказателство. Дълбокия размисъл ни довежда до опознаване на себе си, а от там често идва и желанието да подобрим нещо в себе си и така ставаме по-добри хора. Любовта поражда и едно много ценно чувство, а именно състраданието, то от своя страна води и за готовността за саможертва. Омразата е слабост, която за щастие не в крайност съм изпитвал и аз. Омраза към люде опитващи се да налагат противочовешки порядки, ето колко наивен съм бил да определен период. Може ли на разрушението да противопоставиш разрушение и да очакваш вещо положително. Разрушението се побеждава естествено със строеж. Това и и в пряк и в преносен смисъл. От политическа ситуация до отношение между хората.

 
  ...
преди: 9 месеца, 1 ден
hash: f62aca0fad
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Мисля, че смятате, че любовта е лицемерна, тъй като не сте я изпитали в целия си диапазон, най-вероятно само сте почувствали черните и пипала от някой близък за вас човек и оттам съдите за любовта, а другите думи, дори синоними на думата"любов" не са ли именно доброто, честността, търпението, приемането. Всичките фактори, които най-вероятно не сте изпитали с цялата им същност и оттам съдите за противоречивите си думи. Омразата е нашия лош лик, който ни кара да размиваме дори и любовта. Ето защо е необходимо да я изрежем от същността си, за да се насладим на подкрепата и разбирането от и у хората(любов)Добродетелите може да са натяквани от миналото, но Бог и релитията само спомагат за истинския ни път към щастието/любовта. Не е нужно да обвиняваме течения или пък мнения, а да се замислим в нашия светоглед на нещата. Любовта е такава каквато я направим самите ние, нека да е повече чиста и почтенна, за да и се насладим на макс и да сме щастливи.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 1 ден
hash: 33db42c681
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   12, аз мисля, че съм я изпитал и точно затова мога да различа лицемерната любов от истинската. Говоре не за себе си конкретно, а за хората по принцип. Аз поне в едно съм сигурен, дъщеря си я обичам със сигурност. Бих дал и живота си за нея. За съпругата си също бих си дал живота и бъбрека и всичко, без да искам нищо в замяна.

Но за всичко останало е съм сигурен дали го обичам истински, вкл. и Бог. Не казвам, че не ми се иска, но не мога да си кривя душта. Бог не ми е любимец, колкото семейството ми. Според свещените книги, ще горя в ада за това. Но на сила обич не става.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker