Прекалено много ли бягам от реалността? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Прекалено много ли бягам от реалността?
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1295 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 17 години и имам проблеми с въображението. Прекалено много фантазирам. Отдавна съм забелязала, че предпочитам да съм повече във въображаемия си свят от колкото в реалния, но едва сега реших да пиша. Чела съм много истории в форума по тази тема. В тях авторите пишат как си говорят сами (или с въображаеми приятели), представят си как са известни личности и т. н. Тези неща и аз също ги правя, но аз играя цели сцени.
В смисъл, изграждам си даден сценарий в главата, героите, които ще присъстват в него, мястото, пейзажа и обстановката. Избирам си образ, в който да се превъплътя и влизам в роля (много рядко играя себе си в тези мои постановки). Това го правя вкъщи, когато съм сама в стаята. Умея да се контролирам, не правя такива неща в училище или на други обществени места. На пръв поглед изглеждам нормална, но след като се се прибера от училище веднага влизам в образ и започвам да играя. А най-странното е, че си слагам слушалките докато го правя и пускам песни, които да подхождат на сценария, който съм избрала. Ако играя тъжна сцена пускам бавни песни, ако сцената е с бои пускам метал или рок. Даже си тегля мелодии от филми и сериали за тази цел. Плашещото е, че това го правя всеки ден и ми харесва. Дори се изнервям, когато имам да свърша дадена задача или трябва да ходя някъде, защото така времето за моите пиеси намалява. Страх ме е, че това може да повлияе на социалния ми живот след време, но не мога да се спра, опитвала съм. Някак си това се дължи на факта, че се чувствам самотна (поне аз така мисля). Ежедневието ми минава изцяло в училище и у дома. Падам си малко интроверт. Не обичам новите запознанства. Некомфортно ми е да говоря с непознати. Предпочитам да си стоя вкъщи. Излизам навън само с приятелките ми (те са само две), никога сама. Лятото излизаме всеки ден, но не и през учебната година, тъй като с едната сме в различни училища и тя е на смени, а другата е в чужбина. Чудя се, дали това след време ще отмине? Има ли други като мен със същия проблем? Имам ли нужда от консултация с психолог? Моля Ви за съвет, защото ме е срам да споделя с близки. Ще ме помислят за луда и сигурно ще ми кажат, че съм за психиатрията.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 1 месец
hash: 622bfa1e49
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Странно, аз не съм чела нито една тема с такива откровения. Което не значи, че хората не си фантазират. За детството е характерно да искаш да станеш нещо, която изобщо няма как да стане. Но да си обсебен да разиграваш сцени, прилича на обсесия в психиатричния смисъл на думата. Мисля, че можеш да излезеш от тази схема и сама, но стига да искаш. Просто времето за тези сценки го заместваш с нещо друго, но трябва да е приятно. Въпрос на навик. Мисля, че като цяло трябва да бъдеш по отворена към външния свят, защото скоро това ще започне да ти тежи. И вече за самотни млади хора без любов, секс и приятелства има много теми.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: f102dfe8b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Еми стани драматург/ кино сценарист/ писател...

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: e6f347dc51
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Има само една причина - скучен живот и че не си удовлетворена от него и/или от себе си. Мозъка винаги ще си търси емоции, застоят е нещо противоестествено.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 11a9e68cf2
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   И аз преди го правех, шибаното е, че реалността е шибана.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 20688b7fff
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Предлагам ти да разгледаш приложението "Episode". Това е американска игра, създадена за хора с талант в писането, които искат да го споделят някъде. Можеш да слагаш фонове, мелодии, да създаваш образи, да слагаш ефекти. Става като анимационен филм. Доколкото знам, дори се заплаща, ако събереш достатъчно четения. Единствената подробност е, че се пише само на английски.

 
  ...


...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 9651f5fa15
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   От части те разбирам. Аз имам чувството, че се храня с истории. От съвсем малка съм такава. Чета много книги, гледам филми и сериали, за капак и чета подобни сайтове и форуми. Преди концентрирах цялото си въображение в прости действия. Изкуство. Писах истории, правих клипове, обработвах снимки, рисувах. Никога не съм пяла, но това е защото не искам околните да страдат. Бях много по-уравновесена и щастлива, защото мозъкът ми винаги беше активен. С годините свободното ми време намаля. Въображението ми също, което ме направи сприхава и недоволна. Сега отново имам някакви часове почивка и в главата ми се превъртат всякакви сценарии. Баба ми твърди, че това е вид дарба. Понякога съм повече в главата си, отколкото в реалността. Стига да разграничаваш истината от представата, нямаш сериозен проблем. Можеш да отидеш на психолог/психиатър за лично успокоение, но и той ще ти каже, че имаш развито въображение и нищо по-сериозно от това. Съветвам те да записваш някъде всички сценарии. Може пък наистина да е дарба, може би с това трябва да се занимаваш.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 32a9361b67
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   И аз го правя, мислех че е нормално. Вредно ли е?

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 7f163db91f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Как ми се прииска да бъда част от екипа на продукцията! Да ти се намира свободно място за оператор, гримьор или нещо друго? Наистина, това е идея за интересно прекарване на времето. И като всичко хубаво в тоя живот не ти помага да забогатееш, ама карай!

П. С. До онези с обсесията: може просто да има голямо въображение и да е творческа натура! Хайде стига сте виждали луди и психични отклонения навсякъде!

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 5ce32684f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (28 гласа)

9.   Не си единствена, ако това ще те успокои. Аз съм същата, но с времето се научих да се откъсвам от този свят, когато е необходимо. Иначе, много ми помага, когато рисувам.


Black Sabbath

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker