 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Дълга, сива история
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1163 пъти
Здравейте.
Искам да споделя моите объркани и тъжни мисли.
Преди 9 години реших да уча висше, вместо да напусна страната и мои роднини ми платиха образованието. То продължи 6 години в два университета. Имам две образования, едното завърших с успех около 5,50, другото с 6,00.
Докато учих дадох всичко от себе си, за да разбера материята и проуча абсолютно всеки аспект от сферата. Научих всичко, което можеше да се научи в университета, за всяка професия, която образованието ми позволяваше да работя. Учих и отвреме навреме се забавлявах, получавах стипендия, ходих на стажове през лятото, даже и на курс. След 1 курс, през юли, работих 1 месец като сервитьор, след втори курс бях на стаж, отново през юли, след трети курс сам си организирах стаж през месец август, същото беше и след 4 курс...
Единия от стажовете беше в държавната администрация, където получих предложение за работа. Отказах, защото си бях поставил за цел да се реализирам по друга професия. Идеята на всички стажове беше да опозная всеки аспект от моята сфера. След втория стаж получих предложение за работа от най-големия и стабилен работодател в моята сфера, но отказах... Този път, защото работата изискваше да се работи и през нощта, нещо което ужасно много мразя...
След като завърих ходих на няколко интервюта, а други ги отмених.. Получи се така, че стоях без работа около 9 месеца. На десетия си намерих работа, но беше ужасно натоварваща психически и напуснах сам. На единадесетия месец намерих нова работа, която беше като тази на втория стаж, но все пак реших да пробвам, защото по другите професии така и не ми се получаваше... Е, работих 5 месеца и напуснах отново. Точно заради работното време. Напуснах без да си намеря нова работа. Колко глупаво.
Сега вече седя почти година и 5 месеца без работа. През този период ходих на около 5 интервюта (шансовете за започване на работа са нищожно малки..) и отказах 2. Ужасно глупаво действие от моя страна. През този период загубих баба си, което ме доведе до депресия. По-чувствителен съм от останалите мъже и започнах да пия всяка седмица, почти по три пъти на седмица (по половин литър бира всеки път). Това за мен е много, не ме разбирайте погрешно. През месец август 2017 г. си казах, че трябва да спра пиенето и го спрях. От тогава започнах да излизам от депресията, но професионалните възможности така и не дойдоха... Ходих на 2 или 3 интервюта, благодарение на които се съвзех психически и си върнах увереността.
Бях се загубил в тази ужасна депресия.
През цялото това време, при всяко кандидатстване за работа съм търсел или стаж или позиция за човек без опит. Не съм чакал работодателите да пуснат обяви, а поемах инициативата. Оказва се, че на никой от тях не му пука или просто идеята ми е неприложима, освен ако наистина нямат нужда от нов служител.
Още нещо, което ми се случи за всичките 9 години. Останах почти сам. Имам родителите си и сестра си. Отвреме навреме ходя при познати, с които пием и се забавляваме, но не мисля, че мога да ги нарека приятели. Правим само това и нищо друго. Това за мен не е приятелство.
Останах сам, всички се отчуждиха от мен, не само, защото стоя доста от времето вкъщи, а и защото самите те се промениха. Като забравен от Бога съм...
Сега година и 5 месеца откакто съм без работа съм решил, че няма да търся повече таква, свързана с образованието и интересите ми. Наистина исках да се реализирам по определена професия, защото смятам, че качествата ми отговарят на задълженията на конкретния професионалист...
Чувствам се съкрушен, забравен, използван, захвърлен и разбит. С жените не ми върви, защото без пари няма как да изляза, съответно да бъда интересен със своите дейности.
Все още имам цели, но не знам дали някога ще ги постигна...
Всичко е толкова сиво. Жив съм, но ме няма.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 6f8af263b1 |
|
1. Долу горе съм бил по твоя път, да търся работа по специалността, без да чакам да пуснат обява. Писал съм имейли да предлагам труда си, без някой да ме е канил, звънял съм после по телефон, карал съм неплатени стажове, само и само да навляза в средата... Изводът при мен е, че този подход работи, но много трудно и бавно, особено ако не си в столицата. Не съжалявам за вложените усилия, бих съжалявал ако е имало някакъв по-ефикасен начин, но пък не съм открил такъв. Така че дерзай. Моето мото е, че има ли човек фокус в една посока, рано или късно постига целите си. Засега виждането ми се потвърждава, но с това, че е по-скоро "късно" :)))
Мога да ти дам съвет, ако бързо ти трябва доход, добре, търси работа в други посоки, но гледай да са максимално близо до основната, която преследваш, недей се лакоми да се хвърляш там, където се изкарвали много пари. Така ще загубиш още повече време.
И накрая, леко встрани от въпроса ти - за мен извода е, че работодателите са тъпи и посредствени същества, не кой знае колко по-различни от един общ работник. Постоянно реват, че нямало хора, нямало кадри, а като им изпратиш сам имейл, гледат с подигравка и насмешка "този па колко е изпаднал" (това съм го виждал на живо, докато съм работил пряко с шефове, и то не един път). Въобще не се и замислят този човек, дали пък няма нужните качества, дали пък не е способен щом сам е поел инициативата да предлага уменията си... Има изключения, разбира се, но те са нищожен брой.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 41f20f00ac |
|
2. Живота понякога хапе брато.
Живота е шофиране в светкавична буря, не можеш да вдигаш бюрука си.
Или си бил вечно мъртъв и цял живот се надвесваш над трупа си.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
