Как се общува, когато нямаш профил в социалните мрежи? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Как се общува, когато нямаш профил в социалните мрежи?
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 1732 пъти
Има ли и други хора като мен?
На 30 години съм, семейна, с дете. Имам щастлив семеен живот, дано е все така. От нищо не се оплаквам - имам си по малко от всичко, от което имам нужда. Единствено в годините се случи така, че загубих връзка с всички познати и приятели - всеки си пое по пътя: обучение, работа и пр. Не си падам по профили в социалните мрежи, затова нямам такива. Това ограничава контактите ми, но не съжалявам, защото не съм привърженик на такъв тип общуване. По друг начин не става ли, по старомодния? Обаждане по телефон и т. н., или трябва да имам профил и да напомням на другите, че съм жива като поствам снимки и селфита? Обикновено правя снимки и ги прибирам в SD картата на телефона си и когато имам време я нося в някое фото и после си ги нареждам в един голям албум, по старомоден начин - за след години, като порасне детето ми да ги гледаме заедно. Така ми харесва.
Аз сбъркана ли съм, че не си правя профил и не контактувам с хората там, ами се крия като таласъм и чакам някой да вдигне телефона, да ме набере и да ме пита как съм? Май скоро не ми се е случвало.
Преди години имах профил (2010г. ), но го изтрих, защото усещах зависимост да поглеждам дали някой е писал. Това не ми донесе повече приятели, а просто с колеги си "лайквахме" снимките и си пишехме коментари. Тези колеги са от различни краища на България, повечето - вече зад граница. Пишеха ми разни мъже, закачаха се с мен, но не искам профил заради това, а и както казах - семейна съм. Това видях аз от Фейсбук. Сега може да е различно, макар че майка ми има профил и казва, че нищо не изпускам и е голям клюкарник.
Станах предпазлива, изградих стени и се страхувам да си направя профил, защото хората веднага ще започнат да кликат, да гледат и аз ще съм изтипосана някъде там като мишена. Парила съм се от хора и съм си наистина предпазлива, може и хората затова да странят от мен, но в никакъв случай не съм асоциална и търся контакти, и съм усмихната, и откликвам на всякакви разговори. Обаче, хората отсреща също са доста затворени и предпазливи... изобщо обществото стана едно такова - сякаш никой не допуска другите до себе си, но във Фейсбук всички застават пред светлината на монитора, грабват мишките и публикуват и лайкват, просто ей така - без да задълбават.
Понякога имам нужда от контакт с други хора, но после си казвам, че като си попиша с някой и той ще разбере неща за мен, чувствам се уязвима някак. Настроила съм се, че хората искат да ти видят живота, да разберат неща за теб, а после с по - близките си да коментират и да си правят гаргара. Затова преди години избрах да не им давам теми за разговор по мой адрес. Поне на такива ситуации съм ставала свидетел по повод други хора и затова смятам така.
Има и друго - съпруга ми се притеснява, че ако имам профил и ще започнат да ме закачат мъже. Аз уважавам притесненията му, макар, че се съмнявам някой да се занимава с мен, защото не съм на 20 и не съм с визия на момиче, което се предлага. Сложните прически, много грим, предизвикателни дрехи и пози не са ми по вкуса. А и честно да си го кажем вече лека полека излизам от играта, има много по - млади и хубави момичета.
Ако има други хора като мен - как общувате с хора? Тъй като един човек за да се чувства жив и да живее на нормални обороти, има нужда от различни гледни точки, които вижда когато общува. Иначе се забавя, почти спира, и живее в негово си време, докато реалността се завихря около него, а той е неспособен да я догони.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 1 месец
hash: 37aab01392
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Не знам какво точно да ти кажа, наистина. Обикновено хората които търсят внимание предлагат нещо в замяна на хората от които искат да получат внимание. Такива изглежда са отношенията. Примерно известните личности които са на светлината на внимание предлагат провокации, хумор, определен външен вид, пикантни истории или нещо друго с което да провокират и задържат интереса върху себе си, експертите задържат вниманието с познанията си с които са полезни на хората, жени и мъже правят много неща за да задържат вниманието на другия пол върху себе си и т. н. Тоест всички те дават много от себе си, от своето време и полагат усилия за да получават внимание. Ти изглежда искаш внимание, но не си склонна да направиш нещо с което да заслужиш това внимание. Въпросът е защо тогава някой да отделя от скъпоценното си време на тази земя което няма как да върне и което отлита безвъзвратно за да те търси и контактува с теб след като не получава нищо в замяна? Няма причина да го прави и затова не го правят. На няколко пъти спомена, че не търсиш внимание от мъже чиито евентуален интерес към теб е свързан с евентуална връзка и това би била причината да ти отделят от скъпоценното си време и това е ок, значи имаш някаква целева група от която искаш внимание - например кръг от приятелки с които да се чувате вечер по телефона и да си лафите или да се виждате на кафе или нещо друго. В такъв случай трябва да инициираш контакт със свои стари познати, да се интересуваш от това какво става с тях, да покажеш съчувствие, подкрепа, да ги изслушваш, да видиш с какво можеш да си им полезна. Тоест за да получаваш тяхното внимание ти трябва да си им полезна, да си тяхна емоционална подкрепа и утеха т. н. Същото е и ако искаш нови контакти. Накратко - за да те търсят по телефона както искаш или по какъвто и да е начин трябва да си полезна на хората от които искаш внимание, трябва да ги утвърждаваш по някакъв начин, да си им от полза иначе защо да те търсят? Всеки си има свой живот, проблеми, цели и т. н. и не биха се занимавали с теб освен ако по някакъв начин не допринасяш за това да се чувстват по-добре. За да получиш трябва да дадеш.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 3d840dadb5
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз лично останах приятно изненадан от тази история. Рядко явление е да видиш старомодна (казвам го в най добрия смисъл, ще обесня по надолу) жена която има толкова добре развито чувство за отговорност(в един по особен смисъл - към личното си достойнство и себеуважение, наред с това към съпруга и детето си) и толкова обектвина преценка за останалите неща (защото, хайде да си кажем истината, повечето жени са толкова далече от елементарната логика и рационална преценка, че Аляска ти се струва по близка).

Впечатленията ти за ФБ са съвсем правилни и оправдани. Той има проблема на ножът, да речем - само по себе си не е лош, зависи как го ползваш. Но това е най очевидното и повърхностно обяснение. Което не го прави грешно, разбира се. Всъщност зад ФБ стоят едни доста по умнички орица чиято основна цел е как да направят ФБ колкото се може по пристрастяващ, като успоредно с това се прави пълен профил на потребителите който пък се продава за космически суми на разни фирми производители. Или си мислите, че лудите пари които прави са от селфитата които повечето си качват в него? ( в интерес на истината, и това е специфична наука и се правят пари от това, но да спрем дотук :))

Има много изписано и казано по темата в нета, стига да знаеш как да търсиш. Например ако напишеш в търсачката "facebook dopamine", излизат много интересни неща. Разбира се, средностатискическият потребител даже не знае кво е допамин, а и да знае, изобщо не си дава сметка, че има някаква връзка.

На по личностно и социално равнище ФБ също е със спорно благотворно влияние. Пак има много казано по темата, като в крайна сметка се свежда до факта, че образа който повечето хора представят в ФБ няма нищо общо с реалността. и "приятелите" от ФБ, всъщност изобщо не са ти приятели, в човешкия смисъл на думата.

Човекът е социално животно. Има нужда от досег, разговор с други себеподобни. Иронията е, че последно време смисълът на всяка една от простите думички в предишното изречение е така извратен, че вече не може да се нарече и така, в класическия смисъл.

Все по рядко хората се докосват ( нямам предвид да си намериш поредното ново гадже която просто да изклатиш и пак да ти се струва чужда, а онова специфично чувство на близост и свързаност което усещаш когато дългогодишен приятел ти подаде ръка да се изправиш. Или когато срещнеш непознат човек с който имаш чувството, че се познаваш от години).

Все по рядко и разговарят, пак в истинския смисъл на думата. Все по често разговорите са дежурни, клиширани и минават по сценарий. С годините все по често забелязваш колко много от така наречените разговори се развиват по доста сходен начин. Може би и затова всички все говорят, непрестанно, най вече за себе си. Иронията е, че така само усилват глада си за истински разговор. Затова все по често на хората им писва и имат нужда просто да поговорят с някой непознат, надявайки се той да се окаже нормален човек пред когото могат да говорят за страховте и надеждите си без да се притесняват, че това ще бъде използвано срещу тях по някакъв начин. Което, разбира се, е все едно да удариш 6ца от тотото, по мои наблюдения. Но да речем, че проблемът е в мен и аз съм карък :)

А ти лично изглеждаш като една обикновена, рационална жена която днешно време се е превърнала в нещо като мит. Повярвай ми, като ти казвам това, защото сте много ама много малко. И винаги заети :) В този ред на мисли, кажи на мъжа си, че благородно му завиждам и се радвам, че имате себе си един до друг в днешно време в което се чудиш дали може да се довериш на някого, па било то и на най близките си. Та и ти, и съпруга ти, и детето ви сте големи късметлии.

А за да ти отоговоря на въпросите все пак - как общувам днешно време? Все по трудно. Ефекта който се получава ("завихряне около теб") е много точно описан от теб, точно така го усещам и аз. Но аз гледам на това като малко по различен начин. Хората винаги са били лесни за манипулация и контрол. Това което ти наблюдаваш сега, е стремглаво засилване към едно бъдеще което аз не съм безкрайно сигурен, че ще е по добро. не и за здравето на хората. При все, че хората не го осъзнават. Но кога ли пък хората са си давали сметка за това което е добре за здравето им? Не ти говоря с тази мания да се яде най правилната храна, с най точните калории, с екзотични съставки доставени от другия край на света. Или пък за тази мания всички да се бъхтят в фитнес залите заради едната визия. Говоря ти затова специфчно здраве на духа и съзнанието което те кара сутрин да се събудиш спокоен и пълноцен човек. Който е способен да се радва на живота си и да го изживее по такъв начин, че като стане на 70, да каже, с ръка на сърцето си "Е, поживях си добре, имах си своите луди моменти, своите радости, своите успехи и съм доволен от това което постигнах". Разбира се, повечето биха казали същото и сега. Но защо ли все ги виждаш как се силят към поредната трескава уникална идея която ще им даде това чувство на удовлетвореност. А като ги предразположиш (или напиеш, зависи кой как се отпуска), се оказва, че носят огромна празнина в себе си, една неудовлетвореност, която се чудят с какво да запълнят и като че ли все не успяват. Разбира се, трябва доста да се потрудиш докато счупиш маската на перфектния образ който всеки така отчаяно се старае да си изгради и представя.

Просто не искам вече да съм част от това течение. Но да, тук си права, че това те прави аутсайдер. Което мен не ме притеснява, не е ново усещане за мен. Иначе и аз като повечето хора на възраст вече знам правилата на живота, знам как да общувам и не мисля, че има тайни във това занимание. Просто рядко намирам хора с които си заслужава да говоря. Ето примерно, аз си говоря с часове със чистачката в нашата сграда. Рядко земна жена от едно отминало време, в което хората усещаха земята между пръстите на краката си и дишаха.... Само хората които са усещали това чувство като деца, и го усетят пак след толкова години, знаят какво влагам в тези малки думички...

Но пък рядко говоря с колегите, освен ако не е в служебен план. просто защото те са "модерни" - с телефони до клавиатурите им, винаги готови да видят кой ги е лайкнал. Или гледащи с часове "Бг търси таланти" или "като 2 капки вода" или производните им. За мен всички са еднакви и аз ги наричам "цирк за масите".

Това не ги прави "лоши", не искам да звуча неуважително. Просто на мен ми е странно. Но да кажем пак, че проблема е в мен и да си стиснем ръцете, за да успокоя евентуалните модерни, супер готини и социални орица които вече запретват ръкави да ми направят психо профил на социопат и задръстеняк :)

просто съм на години в които вече предпочитам повече да наблюдавам и слушам. Намирам си странични занимания, които ми носят лични радости. Музика, книги, майсторене на разни работи, но по много изпипан начин... Всеки сам си намира някакъв отдушник, предполагам.

П. С. Много силно впечатление ми направи, че предпочиташ да си правиш албуми със снимки. Има някаква романтика и специфично бунтарство срещу днешните дигитални (да се чете изкуствени, пластмасови) порядки в "модерното" общество. Такъв малък но силно говорещ жест е приятно и освежаващо нещо в безкрайният низ от клишета които честичко наблюдавам у хората които всячески се старят да се направят на интересни и уникални, които пък на мен ми се струват посредствени и банални.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: 5e57287a39
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   И аз искам профил без да ме обсебва, но целта е друга та социалната мрежа.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: 0293332e6a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Аз съм на 23 от мъжки пол. И също нямам профили в социалните мрежи. Дори съвсем скоро започнах да ползвам Вайбър.
Наистина усещам негативите от това. Понеже съм от малък град, като се засечем с мой познати се поздравяваме и разприказваме, но това се случва най-много 1 път месечно. През останалото време тъна в забрава и наистина нито рождени, нито празници, нито каквото и да е било някой ми честити по телефона. Чувствам се ужасно заради това, и наистина водя сякаш изолиран живот, до толкова, че в момента няма на кого да звънна за да излезем да по кафе например...
Мислил съм да си правя, но се притеснявам, че няма да се получи нищо. Хората отдавна са ме забравили и какво ще се случи ако изведнъж се появя с някакво профилче във фейсбук - абсолютно нищо. Няма как отново да се социализирам. Може би единственият вариант ми е да се спрителя с такива като мен.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: f2b8b5957b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   То това общуване по социалните мрежи не е никакво общуване, а подла имитация, потискаща истинското, душевно и сърдечно общуване, включващо визия, очи, интонация, смях и други безценни качества, които характеризират човека.

 
  ...


...
преди: 6 години, 1 месец
hash: e8499c6c06
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Фейсбук ми е връзката с някои колеги и преподаватели от университета, колкото да поддържам връзка с тях! Членувам и в няколко групи-коментирам това-онова, през деня е вяло, но вечерта всеки ти отговаря на секундата! За теб Фейсбук е бреме, но какво ще кажеш за Гугъл ? Там е по-интересно и няма такива нападки като във Фейсбук! А какво мислиш за Туитър? Ти си решаваш, ако няма с кого да поддържаш връзка, не ти трябва каквато и да е социална мрежа!

 
  ... горе^
преди: 6 години, 1 месец
hash: bcc5cefac4
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Ами май доста си приличаме. Аз имам Фейс... ама влизам веднъж на 2 месеца, че и по-рядко. Просто не ми харесва тоя клюкарник и това си е. Колкото до общуването, ами има си телефони, е-майли, че дори и Viber. И без Фейсбук става. Да не говорим, че си взех куче и нямаш представа с колко нови и готини хора се запознах в парковете и градинките. И то всякакви и млади, на моите години и пенсионери... и да ти кажа разговорите с тях докато кучетата тичат наоколо ми доставят много повече радост отколкото да лайквам поредната снимка на някой съученик от гимназията, който реално не съм срещала от 15 години, но пък се водим "приятели" във Фейса. Повечето хора не го използват за да споделят нещо, а просто за да се покажат колко са велики и как "аз ходих на екскурзия еди-си-къде" пък вие не сте, сега завиждайте! Е, ако на някой най-голямата му радост е всичките му познати да му завиждат, че е бил 3 дни на евтина екскурзия с автобус някъде, ами лошо няма. Ама за мен да си приятел с някого е много повече от това да му лайкваш снимките във Фейса и да му пишеш двулични съобщения колко се радваш за него докато вътрешно се пукаш от яд, че ти не можеш да качиш снимки от екскурзия, защото си прекара цялата отпуска на село да помагаш на баба и дядо в градината. Е, всеки сам си решава, ама аз предпочитам да говоря с реални хора, а не да пращам съобщения на някой, който на практика дори вече не познавам, защото не знам нищо друго за живота му освен това, което е показал в профила си. А имено-аз на плажа или аз пред кулата в Пиза или залез пред Айфеловата кула и т. н. Е, хубаво и аз съм била на много места, ама вместо да предизвиквам "завист" онлайн, предпочитам да седнем с приятелка на кафе и да и разкажа какво съм видяла и правила в Париж и да и покажа снимките на телефона или на лаптопа, а не да пусна 3 фотошопирани снимки във фейса и да се сърдя, че 3-ят братовчед на леля ми е бил онлайн, пък не ги е лайкнал! Как смее!
Та такива ми ти работи с клюкарника. Ама това не е за мен. Виж на майка ми много си и харесва, ама явно просто имаме различни виждания за общуването.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: cd54aef144
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Добре, ами както си общувала преди фейсбук.
Ти сега май среда нямаш. Ами намери си. Щом си майка с малко дете - ами започни да водиш детето в парка. Там се запознай с другите майки. Приказвай си с тях, все ще си допаднеш с поне една, но по - добре гледай да е с повече от една. Ще си говорите за децата, за раждането, за пазаруване... вещи, козметика, храни, абе какво се сетиш.. темата няма изчерпване... абе за ей такива неща, ама гледай да не се оплакваш ти, бъди позитивна (в тоя ред на мисли гледай на теб да не ти се лепне някоя депресарка, че доникъде няма да стигнеш... ). Добре ще е да направиш готино впечатление на някоя, която също е позитивна. Ще започнете да се уговаряте да излизате по магазините без децата, а след пазаруването ще пиете кафенца и така. Даваш си номера и примерно казваш: 'пиши ми смс и ще ти се обадя да се разберем'. Ще почнете да се каните и на детски рождени дни, а покрай партитата ще се запознаеш и с още хора и така :)

Иначе и аз съм ж30 без фейсбук, но това изобщо не ме е спирало през годините, може би защото от дете съм си контактен човек ;-) иначе обичам да гледам снимки и самата аз да качвам снимки, но го правя в сайтове за фотография.
Друго, няколко мои познати наши връстници са ми споделяли, че вече влизат супер рядко във фейсбук (преди години ми бяха пилили на главата да си правя профил), така че споко. И това са все хора, които имат Живот. Във фейсбук влизат Редовно хора по - малки на години- ученици (не го казвам като обида, ако бях на 12-13, когато фб излизе, а не на 20-21, сигурно и аз щях да се зарибя да си направя профил и всеки ден да съм там да си пишем неща със съучениците - по мое време си пишехме първо в mIRC, ICQ, (е поне тези, на които ни бяха купили комютри и прекарали интернет) а после в скайп си правихме групови чатове и така... ), също студенти (както е писал номер6). От нашите набори няма вече кой да се занимава нищо, че навремето са си направили профили ;) Освен, ако не е някой доста скучаещ (като депреситан, девствен... или там с друг някакъв такъв сериозен емоционален проблем) и ползва фб като нещо като 'социална патерица', паралелна вселена и. т. н

пп: коментар2 много е във филма нещо...

пп2: ако те пита някоя защо нямаш фейсбук няма да ѝ се обясняваш така 3 километра, а просто ще кажеш, че не ти се занимава/нямаш време.

 
  ...
преди: 6 години, 1 месец
hash: d8d25f4b0f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Ти ако нямаш никакви приятели, нямаш никаква полза от фейсбук. Аз там най-често си пиша с приятелите, с които излизам и навън. Хубавото на фейсбук е, че показва кога някой е онлайн, иначе не искам да звъня на някой, който може да е на работа по това време или да спи. А ти като не искаш фейсбук използвай вайбър. Ама първо си намери приятели. Тука вече не мога да ти кажа как. При мене лошото от фейсбук е, че повече си пиша там с приятели отколкото наистина говоря с хора навън. Започвам да си мисля, че скоро ще забравя да говоря.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 28 дни
hash: 59ee0c7c1a
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   И аз нямам Фейсбук. Не го понасям просто. Познавам и хора около мене, които също нямат. Единствената група хора, на които Фейсбук се отразявал положително били възрастните, резултат от мащабно американско проучване. Логично е, защото възрастните имат стеснени контакти и Фейсбук им помага. На всички останали изследвани групи, Фейсбук се отразявал негативно. Правел хората по-нещастни, намалявал нивото на щастието. Така, че изобщо не се терзай.

 
  ...

...
преди: 6 години, 23 дни
hash: d62fa75c37
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Бих запитал - защо точно фейсбук? Има толкова профилирани сайтове. Намирате подходящи според интересите ви. Качването на снимки съвсем не е задължително. Можеш да си анонимен. Това е доста удобно в някои случаи.
Аз лично също съм старомоден в смисъл, че обичам да пиша... писма. Точно писма - дълги. Не чат. Обаче се оказвам уникат. Изобщо не мога да намеря себеподобни. Пробвах в мрежте за запознанства. Там обикновено се търси партньор. Сексуален, за семейство или съжителство, но за физическа употреба. Като изключение съм завързвал кореспонденция и чи е било приятно до някъде. В смисъл, че ако случайно на някоя й харесва да чете дълги писма, съвсем не се напъва да пише такива. Така кореспонденцията става монолог и сътветно губи смисъла си.
Някои квалифицират подобни опити за общуване направо като изневяра. Бих казал: "въпрос на гледна точка". Когато човек има силна нужда от нещо, но партньорът му не е в състояние да му го осигури (та направо не хае), в крайна сметка човек се спасява по единично... Кой-как намери за уместно. Някой (като мен) не търси физически контакт (поради свои си съображения). Но има нужда от общуване. Да, не точно във фейсбук... публично или в чат. Но някак си изобщо не е популярна такава различна форма за сега.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker