Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Значи ако се чувстваш добре сама не виждам нищо лошо, хората ги зарежи

7.   Здравей,

И аз съм сам на празника, а и не само съм сам, а и съм на работа целият ден, до късно вечерта.
На 24 съм, но отдавна се научих да съм си самодостатъчен и по никакъв начин не ми пречи това. Разбира се, ако имах възможност бих се прибрал при семейството си, но не ми е проблем, че няма да успея.
Проблем е ако се ангажираш какво хората мислят за теб.
Не обръщай внимание на никого. Хората винаги ще говорят хубаво или лошо няма как да ги промениш.
Важно е ти как се чувстваш. Щом се чувстваш добре, нищо друго няма значение. В край на сметка човек трябва да бъде и малко егоист и да мисли и за себе си. За собствените си чувства и емоции. Когато нещо те прави щастлива, прави го независимо от ответните реакции.
Последните 2-3 години празнувам рождения си ден сам. и не виждам абсолютно никакъв проблем в това. Лъжа умишлено всеки, който ме пита как ще празнувам, защото знам как ще реагират. А се чувствах страхотно дори сам. Имах страхотна вечеря, изпуших една пура, страхотна музика и наистина се чувствах добре.
Предпочитам да не каня хора, които просто чакат да ги почерпя, а през останалото време от годината им е все едно какво се случва.
Казвам ти всичко това, за да те убедя в нещо, което вече знаеш. Да си сам не е проблем. Има разлика от това да си сам и самотен. Хората, които не могат да бъдат сами със себе си имат проблем. Най-вече не се познават, не се вглеждат в себе си.
Мога да ти кажа, че най-самотен съм се чувствал, когато съм бил заобиколен от най-много хора. Парадоксално, но факт.
Не го мисли : )

8.   За мен също е много тъжна представата да съм сама на празник. Веднъж ми се случи, почти. Бях студентка, в чужбина, нямаше как. Купих си две борови клонки и си закачих нещо за украса... В крайна сметка със споделено пътуване заминах за друг град, където с приятели отпразнувах. Но какво пък, за теб може да си е ок. Но май не е, щом разни реплики успяват да те сдухат. По-скоро нямаш опции и търсиш позитивното в ситуацията да си сама, отколкото наистина да го искаш. Изясни на себе си как искаш да минат празниците и тогава няма да ти е важно какво мислят другите.

9.   Хората станаха оправни, самодостатъчни егоцентрици. На никого не му е нужно да споделя делник или празник с друго човешко същество, да обича, да се смее, да продължи семейна традиция. Нали има теливизор и компютър, за какво са ни живи хора? Те са тъпаци и консуматори и само пречат на извисения самотник да си бъде самодостатъчен. Замисли се защо задаваш тези въпроси на непознати и ще си отговориш... сама.

10.   Много са ми забавни такива като номер 1. В интерес на истината трябва да признаем, че по някои точки, и в някои случаи, тя има право. Наистина покрай празниците се шуми много. но това е най вече бизнес подход защото тогава се харчат повече пари. а бизнесът има пряк интерес от това. Затова и покрай коледа ни пробутват неспирните реклами с изкуствен привкус и патос. Което допринася за това усещане на подсладени моменти покрай тези празници (с много Е-та, както номер 1 съм сигурен, че е готова да ни просветли :)) Но все пак не мисля, че това е чак толкова трудно да се осъзнае.

На личностно ниво - за ефекта който тя описва дето всички се опитват да покажат колко са щастливи тогава. това не е по различно от така разпространеното афиширане на перфектен живот във фейсбук. Или пък фукането с нова кола, ново гадже, нещо което те кара да се чувстваш уникален и различен. Колкото по голямо е старанието да се изгради подобен образ, толкова по вероятна е липсата на вътрешна задоволеност и хармония. Пак - това не е някаква вуду мистерия за повечето зрели хора които имат някакъв житейски опит който вече им помага да виждат нещата отвъд очевидната картинка която се представя пред очите им.

Това обаче което е леко дразнещото при такива хора като номер 1 е, че те си мислят, че са нещо повече от останалите. По умни, задето са осъзнали тези неща които описах по горе, по еволюирали задето не ядат "животински трупове", и не са част от "консуматорското течение" около тях. Сами са се поставили на пиедестал и общо взето това което правят през голяма част от времето (когато не са заети да четат статийки за духовно израстване, вегетарианско готвене, пътуване до незнайни кътчета на света където ще намерят себе си, и разни екзотични занимания които ги карат да се чувстват "живи" но най вече различни), е да се оглеждат в перфектния образ на супер човек който са си изградили за себе си.

Разбира се, неизменна черта е непрестанното им тръбене колко недорасли са останалите, и колко много от нещата които правят са безмислени. Апропо, те не го наричат "подиграване" а "бъзикане". Странно но на така честичко самопромотирания им интелект някак си му убягва, че колкото повече тръбят от своя самотен и висок връх на който са се поставили самите те, толкова повече приличат на онези "низши" хора които всячески се опитват да се покажат като "весели и готини". И честичко използват изрази като "много са си повярвали", но не им хрумва дори и за миг, че това важи и за тях самите с не по малка сила.

Друга много специфична черта за тях е изключително бързото и ефикасно умение да игнорират всичко което не съвпада с техните възгледи. Увереността с която си вадят генерални изводи, заклеймяват цели животи, е едновременно страшна, и смешна.

Страшна, заради лекотата с която съдят. Смешна защото не осъзнават собственото си лицемерие и двоен стандарт.

Това което номер 1 ще осъзнае, когато и писне да се оглежда в този свой образ и да тръби колко е израстанала над останалите, е че този връх е малко самотничък. Сега ти е интересно щото егоизма ти е супер напомпан. Но когато разбереш, че единствения смисъл в този живот е да дадеш нещо на някой друг, вместо да си прекарваш времето "сама, четейки, гледайки филмчета и бъзикайки се с разни хитроумни подмятанаци спрямо простосмъртните", ще се почувстваш малко тъпчико щото нали до досега си се представяла като толкова умничка а някак си тази стара като света концепция ти е убягнала. И когато станеш "лелка", ще разбереш, че да въртиш едно домакинство не е само "скучна" дейност а извор на много малки, истински красиви моменти в които си направил нещо за човека до себе си(било то съпруг (и не, не всички са "свине които обичат да доминират над жените", или дете (и пак не, това не е "едно кресливо парче месо което само ака и пищи и ни лишава от сън"), и си усетил неговата топлина до себе си, неговата благодарност. Наред с миенето на мръсни чинии и прибирането на миризливи чорапи. И други такива картинки които вие бързате да си представите и които ви карат да бърчите носле и да пускате снизходителни усмивчици сега.

Тези празници са повод да прекараш повече време със близките си, вместо с работота си. Т. е. да отделиш от времето което заделяш, за да подпомагаш финансово семейството си (защото живеем в материален свят), и да го използваш за да направите нещо заедно, да седнете и да се видите, както се казва на народен език. Но на тебе тази концепция ти е чужда, защото и двете дейности предполагат да правиш нещо за някой друг. Пак - вие основно си се занимавате със себе си. И разбира се, някак си трябва да оправдаете собствената си самота и празнота. А какъв по лесен начин от това да омаловажите останалите. Така де, как ще признаете дори и за секунда, че може би някой от тези хора над които се насмивате, може би е наистина щастлив, а не си е "повярвал, че е щастлив".

Знаеш ли какво обаче? Тази вечер ти ще си пуснеш поредното безвкусно и плитко сериалче, и ще заспиш сама в студеното легло. А някоя от тези "скучни лелички" ще прави онзи тип познат, улегнал и задоволителен секс с партньор който и е бил опора последните 20 години. И без да се притеснява кога ще му хрумне да тръгне да гони себе си (или някоя друга), ще заспи с усмивка, сгушена на рамото му. Знам, че вече се усмихваш четейки тези редове и мислейки - "тоа па кво ми говори приказки от разни посредствени романчета дето хората си се обичат истински и са си верни до гроб". Да, наистина подобен тип двойки са малцинство. Но ги има, аз лично познавам точно 2 такива невероятно красиви семейства на които се възхищавам от все сърце.

А ти ще заспиш ли с усмивка в тъмната стая и празно легло, където няма да има никой в чието обожание да се оглеждаш?