Как да се науча да мълча и да правя компромиси? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120671)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Как да се науча да мълча и да правя компромиси?
преди: 6 години, 15 дни, прочетена 1004 пъти
Здравейте!
Дори не знам коя категория да избера за тази тема, защото мисля, че може да се отнася за всяка. Смятам умението за мълчане и за комромиси за безценно, но, уви, май аз не го притежавам в такава степен, каквото ми в необходима, така че да изградя здравословни връзки от всякакво естество. Да дам пример? Иван ми обещава нещо. Усмихвам се, приемам, благодарна съм, защото искам да насърча Иван. Но знам, че той, поради една или друга причина, не е способен да удържи на думата си. И все пак заслужава шанс, нали? Иван, изненадващо за самия него, въпреки добрите си намерения и дадената дума, се проваля тотално. Ако го критикувам - всички губим, по-добре да замълча, да създам удобен момент, да покажа какви са моите стандарти ( меко и нежно, но пределно ясно) и да го оставя с нестихваща мотивация, която е имал, да се "поправи", показвайки ми най-доброто, на което е способен. В повечето случаи нищо няма да излезе от таз работа... Хората говорят доста лекомислено и не винаги спазват дадената дума. Проблемът е, че аз не мога да го приема. Проявавам солидна доза търпение и гъвкавост, но когато това се появява на няколко "фронта" ( работа, личен живот, семейство) се чувствам като изцеден лимон и.... рано или късно избухвам. А моето избухване е много-много лошо... Не крещя, не викам, не обиждам. Но думите ми са като бръснач - точни и премерени, и знам, че оставят солиден негативен отпечатък. Могат да унищожат човек, а последствие някои неща не могат да се поправят. Понякога се обърквам... Не знам това "гъвкавост" ли е, лицемерие ли е.... Мотивацията и насърчението, подкрепата, само те помагат. Знам, че е така и пак, независимо от това, избухвам критикувайки. Много е уморително. Чувствам се изцедена. Проблемът се корени в баща ми. За съжаление не случих на баща. Той е успешен, умерен, търпелив, богат, земен, умен, що годе толерантен, последователен, дисциплиниран.... Но освен това е и нетърпим и самотен. И аз започвам да виждам колко много си приличаме... Това е страшно. Не искам неговата самота да бъде моето бъдеще, а натам вървят нещата с всяка изминала година. Шегувам се, че ако баща ми беше нормален средностатически битов алкохолик, който да твърди, че проблемът за всеки негов проблем е извън него, щях да съм вече с 2 развода зад гърба си ( например) :) А аз не съм. На 30 съм. Нямам брак, нямам деца. И така като гледам.... с тези мои претенции... Дали направо да не си купя 2 котки? Учудвам се на жените около мен какви компромиси правят... Например мъжът им повдигнал някаква тема за общото им съжителство, те категорично отказват, прибират се от работа и той, най-нагло, направил каквото си е искал. Жената в тази ситуация бълва огън и жупел 1 месец например, после се примирява и така си кютат до следващата абсолютно неуважителна постъпка на избраника си. Умът ми не го побира.... Аз ако съм.... багажчето и да ме няма. Не съм зависима, а дори и хипотетично да си представя, че съм, от този момент ще създам план как да организирам живота си по друг начин и да напусна този мъж. Неуважението за мен е недопустимо. После аз ще продължа да си живея сама, а тази същата женица скоро ще празнува 20 г. брак. В добро, и в лошо. Усещам как мъжете около мен се изморяват.... И аз се изморявам. Не съм учителка в детска градина, ама баш така се чуствам.... Предполагам, че ще има поне един коментар в стил :" еми като са ти големи претенциите, стой си сама, ма, какво се оплакваш? ! ". Еми.... то и това е проблем.... , Мога и сама да си стоя. А не е нормално това, защото се предполага да създам семейство. Искам да създам. В заключение не знам какво да питам... Може би....

Какви котки да си купя? Търся нещо практично и дългосрочно.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 11 дни
hash: e4eaab4525
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Телец ли си? Споко, ок си, търси си себеподобен, да сте в синхрон. Вземи си котка, може и куче, и си свиркай!

 
  ...
преди: 6 години, 8 дни
hash: 7b177dc495
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Нямаш работа с хора, които не си държат на думата.
И друго, ти като си наясно, че Иван няма да си спази обещанието, защото изобщо се занимаваш с него? Какво е това 'да му дам шанс'? Те много хора го дрънкат това за 'даването на шанс', явно си се вързала. Това действително е слабост, а не сила. Това е компромис. И по ред причини си си втълпила, че трябва да почнеш да правиш още компромиси на такива кат тоя Иван, че съвсем да се изпълниш с негативизъм, гняв, злоба и. т. н. ма на Иван живота му да е нареден на 6..
Сега, ти, ако действително искаше да създадеш семейство нямаше да си такава каквато си. Хората, които искат дългосрочно партньорство дори чак несъзнателно правят всичко възможно да задържат човек до себе си.
Защо имам чувството, че искаш да създадеш семейство, защото както сама си се изразила 'се предполага ' така..?
Иначе ако желанието ти е реално за това да станеш майка, то винаги можеш да си направиш инвитро или да осиновиш.
Друго, тези жени, за които говориш да не мислиш, че не искат и те да си хванат багажчето.. Просто се чувстват прекалено неадекватно да заживеят самостоятелно. За тях мъжа им се явява като заместител на родителите откъм чисто битово, финансово естество. И при първа възможност ще си го хванат това багажче, стига да намерят нов мъж, или да спечелят от тотото или там нещо такова.

Значи аз животни не гледам.
Но котките не ти ги препоръчвам - те са егоистични и не обичат истински, много ценят времето за и със себе си. Може би затова са ми и любимите животни - имаме една природа. Вземи си куче - те са досадно лоялни, склонни да бъдат послушни и постояно търсят внимание, обаче не са особено практични за отглеждане и трябва много да се занимаваш с тях, абе като деца са направо. Но щом искаш заместител на партньор, то решението е определно куче, не котка.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker