Народно пеене?
преди: 6 години, 29 дни, прочетена 1385 пъти
Привет, скъпи читатели. Аз съм момиче на 18 години - все още дете или поне аз се виждам като такава, а и не мисля да пораствам... Така живея добре, по най-простия начин със сърце, което чувства красотата на света и най-вече на нашата прекрасна родина - България.
С течение на времето желанието ми да летя се увеличи стократно... И днес в този прекрасен, слънчев ден аз взех решението да се науча да летя далеч от човешкия ни грях, високо, високо... Със сърце и глас.
Каква е моята история?
Още от малка можех да пея вярно.. Просто вярно, но го имах онова бисерче, онова семенце, което всички деца носят със себе като талант, който умира ако не бъде обгрижен. Аз винаги бягах, винаги ме беше срам. В детската градина учителките ме изпратиха в детския радио хор където ме приеха - тогава бях на около 5 години. Но имах проблем с гръдния кош, който се беше изкривил на една страна от болест и трябваше все да ходя на плуване. Не запях...
По-нататък... срещата ми с музиката, някак си я нямаше, изгубих връзка. Тананиках си разни неща, мелодийки... просто се правех на интересна...
Преди година и половина дойде един приятел на родителите ми на гости, който има невероятен слух за музиката. Помоли ме да му попея. Аз така.. свита и сремежлива, му изпях една моя любима народна песен. И той ми каза че имам дар... Каза ми че за половин- една година мога да го развия. Тогава аз си повярвах... Но не тръгнах по пътя нужен за развитие, а бавно, бавно когато останех сама пеех и натисках възможно най-силно гласа си към ниските и най-вече високите тонове които ми се струваха невъзможни.
Така за една година, с пеене от време на време, аз достистагнах едно ниво което тогава не ми се вярваше че мога да достигна. И още не мога да повярвам как се случи тази метаморфоза... сякаш нещо расте с мен. Сега чувствам много повече свобода и увереност в гласа си. Но... е все още слаб - когато пея ниско после качвам лесно, но от високо като сваля надолу и губя контрол. Горе долу си владея дишането но, гласът ми се изморява много лесно и понякога гласните струни ме болят. Също така относно народното пеене самите извивки на някои гласни като "иии" са ми трудни. "Е" ми е най-лесно за изпълняване, но после "а" и "и" са ми много трудни особено ако трябва един вид да "глътна" звука и да излезе характерната извивка.
Искам го... Защото в живота ми ме очаква много път и искам да си нося нещо със себе си, което да ми напомня коя съм за да могат и децата ми някой ден и те да знаят кои сме ние.
Та.. стигнахме до въпроса ми. Възможно ли е да доближа великите ни български космически гласове, колкото и години практика да означава това? Тъй като съм на 18, в момента съм стигнала до някъде за една година, но нататък става все по-трудно да развивам глас при положение че нямам и грам грамотност и може да си навредя и да направя нещо погрешно. Мога ли да се запиша на уроци? Има ли за възрастни? Има ли надежда все още? Давайте съвети, моля ви! Приемам и критика... Всичко, което е за добро.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 27 дни hash: 6bb304462d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съжалявам, че ще ти разбия мечтите, но не може да достигнеш нашите известни народни певици, но не се садвай. Може да се запишеш в хор, където ходят по участия, един вид се забавляват, но ти няма нито да изкарваш пари, нито да се кичиш със слава. Именно, за това в пеенето, танцуването и спортовете ги записват от ранна детска възраст, защото ако имат талант, то да го развият през годините. Не може на 18 години да започнеш от нулата и да стигнеш далече. Щом казваш че може да пееш, ами просто пеенето го превърни в хоби.

 

...

преди: 6 години, 26 дни hash: 3312152dbc

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Трябва да си избиеш от главата, че има някакъв определен вид "правилно пеене". Всеки пеещ си има собствен характер на гласа, собствен тембър, стил. Не е нужно да можеш да правиш добра извивка на "и". Като не можеш, казваш си, че ще правиш по-лека извивка. Голям праз. Ако останалото ти пеене е вярно, в ритъм и всичко си му е ок, никой няма да забележи, а даже на някой може да му се стори, че проявяваш собствен характер. Затова, работи по-скоро над изграждането на собствен стил на пеене. Има певци и певици, които само като чуя 1 секунда от дадена песен и веднага знам кои са. Има и такива, които и 10 секунди да чуя няма да мога да се ориентирам кой изпълнява песента - това са хора-имитатори. Не бъди имитатор.

 

...

преди: 6 години, 26 дни hash: 10b425ac2b

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Според мен направи нещо различно. Научи се да работиш с програмите за гласова обработка или си наеми професионалист. Гласът не е проблем. В 21 век много от певците немогат да пеят, но правят известни песни. Измислете нещо скандално с народно звучене и запомняща мелодия. Трябва ти продуцент и той ще ти помогне да създадеш хетова песен. В народната музика има хляб но трябва да се качи на нивота на рапа и на поп музиката.

 

...

горе^

преди: 5 години, 4 месеца hash: 456fcc38c7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравееейтеее! Аз съм авторката и искам да ви кажа че пропях като гръм от ясно небе. Сърцето си дадох казвам ви. Вече съм на 19, от малко повече от половин година пея в един музикален състав, също така посещавам индивидуални уроци при една прекрасна певица и учителка. Много съм щастлива че музиката стана част от живота ми, а хората ми се чудят как става това нещо...Еми става...Не знам и аз как, просто се случи. Разбира се не всичко е розово. Има си орнаментчета на които се запъвам в даден момент, но не спирам да опитвам и то вземе че стане. И от тук нататък ме чака изключително много работа...Обаче смело мога да твърдя че ще дам от себе си за това. Изобщо не търся пари и слава...Гласът сам по себе си е богатството, което искам да нося... Може би някой ден ще пиша отново тук, надявам се че ще има какво да разкажа. Пожелавам вяра и обич на всички.

 

...