Изолираност и самота, но и надежда за светлина - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96760)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22754)
 Секс и интимност (11239)
 Тинейджърски (20200)
 Семейство (4843)
 Здраве (7805)
 Спорт и красота (4066)
 На работното място (2157)
 Образование (5920)
 В чужбина (1298)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13129)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Изолираност и самота, но и надежда за светлина
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 3654 пъти
Здравейте, на 21 години съм, и животът ми се свежда до една голяма изолация. Винаги съм бил откровен и открит, но често не са ме разбирали, и са страняли от мен.
На вид поне според мен, съм нормален, скромен, мисля даже незабележим, обичам да изразявам мислите си. Но тъй като самотата ме съпътства, съм по-често и мълчалив. От друга страна може да изглеждам дори странен, незнам.

По-голямата част от живота си съм прекарал в самота, и в опити да бъда като другите. Незнам, може би това че не пуша, пия умерено и че никога не съм имал интерес към дискотеки, към типа музика който слушат повечето хора, както и разликата в интересите ми, са ме отделили и не са ми дали възможност да се интегрирам сред другите. И докато другите още бяха на 18-19 и се интересуваха само от собствените си потребности и задоволяване на капризи, на мен ми стигаха и простичките неща като книгите. С течение на времето, от тогава до сега, преминах през различни периоди на живота, в който ме съпровождаше самотата. Чувството за самотност е едно от най-убийствените чувства, което е способно да отнеме всяка надежда за нещо по-добро и да те накара да желаеш немислимото, а именно собствената си смърт. Случвало се е да съм заобиколен от хора, независимо дали съм се включвал в техните разговори, аз по скоро съм бил невидим за тях. Никога не съм имал много приятели. И малкото който имах ми стигаха, лошото бе, че се оказа че и те не ме разбират и това ме изолира още повече. Изпаднах в голяма депресия, случиха се и някой нещастия, трагедий, и на който след това от уважение трябваше и да присъствам. Надеждата за мен гаснеше, светът ми притъмня и аз бавно западах в черната безна. Депресията ми се задълбочи, вече неможех почти с никой да общувам. Обмислях края си.

Тази моя затвореност ме унищожаваше. Дните ми се превърнаха в безмерно страдание. Задавах си въпроса, защо другите могат да забравят, да бъдат по екстровертни, а аз толкова задълбочих страданието си и се превърнах в интровертен. Дали на тях не им пука от нищо, дали са безчувствени, или просто се преструват. И точно когато се нуждаех от приятелска подкрепа, не я получих. Въпреки това аз не се обидих, разбрах че явно искам много. Състоянието ми не се подобряваше, в един момент нямах с кой дори да споделя. Обмислях, да започна някакво лечение. И случи се така че един ден аз се събудих и се чувствах различно, нямаше я тази празнота в мен. Появи се желание за промяна. Желание да изненадвам себе си. Желание да не се предавам. За мен си е като чудо, предполагам че твърде голямото наструпано страдание и измъчване са преляли и е било нужно да се изключа и да сменя канала. Вече виждах смисъл от живота, научих се да прощавам, на всички онези за който аз бях невидим. За жалост самотата си остана. Понякога си мисля че единственият ми проблем е моята откровеност, че може би хората предпочитат да ги лъжат в очите на место да чуват истини. Или просто не се обичат по-чуствителсните натури, знам ли, бита е достатъчно пресилен и груб за да желаем лицемерност и неоткровенност и да се чувстваме добре така. Има и такива за който да се претрупаш с задачи, им решава проблема и за момент спират да мислят за подобни неща, но рано или късно си дават сметка, самотата си е самота и е сравнима с вакуум, който отнема животоподдържащата ни среда.

Надеждата умира последна, и случи ли се това, тя като феникс възкръсва от пепелта на собствената си разруха.
Така и аз, остремявам обновен поглед с надежда, но и с вяра.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 4 месеца
hash: b3122632d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   На 17 съм от 13 годишен нямам нито 1 приятел. Тая самота е гадно нещо все едно ми разказваш живота ;( повярвай и аз искам да умра. Ако искаш да пишем дай Skype/Моят имейл *********

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 88ea0add81
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Не се отказвайте да пишете, може да изглежда че няма какво да кажете, но не е така, винаги има. Просто си мисля че разговори с други хора, с различни мнения или и такива минали, минаващи през подобни депресий, би било полезно. Или просто търся хора с който да се разбирам, тъй като на този етап имам излишък от приятели. Благодаря на всеки който би дал мнение.

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 88ea0add81
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   На този етап търся хора, с който бих могъл да общувам. Тъгата, депресията и ниските комуникативни възможности са лечими единствено по пътя на общуването. Би било добре да чуя и другите гледни точки и позиций, да имам поглед и върху чуждия опит в справянето с подобни проблеми.

От автора

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 88ea0add81
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Ако някой има желание,да пише на "*******"

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: df9260f885
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Бъди силен. Трябва да знаеш, че Бог е с теб и не си сам. Разумен човек си и ще се справиш, вярвай в себе си и никога не поэволявай нешто или някой да те подцени.

 
  ...


...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: d36d22acb4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Спри да мислиш за това, фокусирай се по възможност върху нещо друго. Самотата може да бъде и позитивна, ако така я приемаш - сам, но не самотен.
В твоя случай е негативна, но това може да го промениш, ако промениш малко мисълта си по тоя въпрос. Говоря от личен опит... проблеми с комуникацията всеки има, малко или повече, по един или друг начин. Приеми себе си, не искай да си "като другите", за да им харесаш и да те приемат... защото това има обратен ефект.
И аз не намирах и не срещах хора, с които да сме на една вълна и да се разбираме... и ходех, и търсех, и какво ли не правех, за да се харесам и да ме приемат... но видях, че не става така... мисли позитивно, колкото и банално да звучи, и ИЗЛЕЗ ОТ САМОСЪЖАЛЕНИЕТО... имаш някакви страхове и задръжки, всеки ги има... и аз като тинейджър в пубертета гледах глупаците около мене как си говорят глупости и се смеят, и не смеех да си отворя устата и да кажа гък, да не би да кажа нещо глупаво и да не ме харесат... това ако продължи дълго, се задълбочава, и после е по-трудно да се измъкнеш.
Но ти си млад, добре е, че навреме си го осъзнал... потърси в sebepoznanie. com има много добри статии, ще ти е от полза, УСПЕХ от мен.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 2ac9c4b1c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Благодаря ви. Така е, прави сте, наистина всичко опира до
начина на мислене, съзнание и подсъзнание. Но е редно да има и малко щастие, нали! Да разбирам и сам войнът е войн, но докога... Нима само сприхаво-глуповати и непукисто-отворените залужават щастие и свобода на изразяване. Не, не съм тръгнал да се изменям и да стана като другите, мисля че по-правилно е да кажа реших да се променя, като не се предавам и стана по екстровертен за околния свят. Но за мен са важни и чуждите виждания, мнения и чуждия опит в подобни трудни и мъчни състояния.

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: b0df260595
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Здравей, аз мисля, че просто не си намерил подходящите хора, с които да е удоволствие за теб да общуваш. Ако приказваш празни приказки с някой и целта е само да говориш с някой, определено не си заслужава усилията. Защо не поработиш в посока да намериш сродни души? Казваш, че обичаш да четеш книги. Това е интерес на много хора, намери някой клуб. Или се запиши на курс по нещо. Има хиляди варианти... Ако това ще те успокои, ще ти кажа, че съм на 28 год., работата ми е такава, че се налага да познавам много различни хора, по цял ден или говоря по телефона или имам срещи с клиенти, но се чувствам самотна. Имам 4-5 приятели и като ми се иска да изляза някъде просто няма с кого да изляза.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 2ac9c4b1c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   И правилно мислиш.Знам че самота може да се изпитва и сред много познати,но моят случай не е такав.Не съм сигурен дали аз не съм намерил подходящите,или те не са ме видели.Както казват "целта оправдава средствата",но средствата не винаги оправдават целта,защото целта може и да е по-далечна.Когато средата те подтиска,тъгата и
чувството за неразбраност се стоварва върху ти,като прилив и отлив.Единственото което може да направиш,освен да промениш нещо в себе си,е да споделиш и изчистиш,разтовариш,изтормозения си ум.Изчистения ум,
създава по правилни преценки.Но в основата на нашите търсения и желания е разбирането и разбирателството,тях ние търсим,от тях и се нуждаем.Затова и пиша тук,и затова и ме интересува и чуждотомнение,опит,разбиране.Разговорите може и да изглеждат понякога и безцелни.Но ние се учим,възприемаме и съществуваме,чрез общуване.Общуването е най-доброто средство и лек в предоляването на самотата.

От автора

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 1518b79983
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Аз съм 7, разбирам го много добре. Преживяла съм същото в продължение на много години. Знам как може да е неподходяща средата, и там да не намираш никой, с който да поговориш за нещата, които те интересуват, които интересуват и него.
Защо не потърсиш такава среда, и в същото време да промениш малко фокуса: да не си толкова зависим от външните обстоятелства - други хора, условия, среда, и т. н. и да започнеш ТИ да определяш за себе си как ще се чувстваш... да не мислиш от позицията на липса и нужда: "липсва ми общуването и разбирането"...
Мисълта определя чувството, и тя променя усещането, емоцията, като вътрешно състояние. Ако кажеш "аз съм здрав", ще бъде така. Ако кажеш "болен съм", така ще е.
Ако кажа "имам всичко, което ми е нужно", това променя и вътрешното ми състояние, което се проектира навън, и хората го виждат, усещат го. Ако си мисля "сам съм и съм самотен, липсват ми хора, с които да се разбирам"... това ще проектираш и навън, и хората така ще те виждат.
Заяви автономия, поеми отговорност за себе си.
Ако няма кой да те обича, ТИ обичай.
Ако никой не те разбира, ТИ разбирай.
Така и да си сам, няма да си самотен. А то и човек никога не е сам.
Иначе, ако се поставяш под зависимост от външните обстоятелства, най често ще си самотен сред хората, както казаха по-горе.

 
  ...

...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 2ac9c4b1c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Отново благодаря за мненията, но може би както съм формулирал, не се вижда какво искам да разбера. Едно чуждо мнение, ако е смислено, винаги може да бъде и полезно.
А вие, как се справяте със самотата, ако ви се е случило да я изпитвате? Спирате да мислите за нея, или си внушавате че и така е добре?
Аз си дадох сметка, че за да преодолея себе си, трябва да започна да се изненадвам. Да спра да слушам подсъзнанието, което се опитва да ме изолира, и да започна на пук на него да парвя това което вътрешно не ми се иска. Защото ако останеш дълго с едни и същи мисли, проблема се задълбочава. И за да се разкъсат веригите на появилата се притеснителност
е нужно представите да се променят.
Как е било при вас, подобно или различно?
Кой са елементите на щастието за вас?

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 1518b79983
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Щастието е вътрешно състояние, не зависи от външни фактори. Щастлив си, когато си си самодостатъчен. Разбира се, не значи да не общуваш с хора... но ако поставяш щастието си в ръцете на други хора, обстоятелства: ако имам това, онова, хора, с които да общуваме на едно ниво... ще бъда щастлив. - не е така.
За самотата - и аз минах през един такъв дълъг период, в който се чувствах самотна и сама сред хората... и в един момент реших, че не от тях зависи, а само от мен. Да, не зависи от тях как аз ще се чувствам...
Казваш "нужно е представите да се променят" - ами ето че го знаеш. Не ти харесва състоянието, в което си - промени го. Няма значение по кой начин - начини, колкото и хора.
Определи си цел, посока. Какво искаш за себе си в тоя живот. Конкретизирай го... и не забравяй, не е важно да имаш, важното е да бъдеш.
Или с други думи, не е важно какво правиш, важното е как се чувстваш. Ние сме творци на собствения си живот, не говоря клишета, казвам ти всичко това от личен преживян опит.
Чети, опитвай, експериментирай. Ако те е страх, излез срещу страха си. Мисли положително, много е важно. Тук като четеш в сайта, виждаш ли поне 1 човек, който да казва: щастлив съм? Не. Навсякъде проблеми... щастието е вътре в нас, а не навън, от нас зависи, повярвай ми.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 3569a2a437
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

14.   Ти си едно много интелигентно момче. От личния си опит съм научила, че не бива да се самоизолираме. Да приемем слабостите на другите, без да се опитваме да ги променим, като ги съветваме и поучаваме. Това не върши работа, но има сто други начина, с които да въздействаме на заобикалящите ни хора. Жена съм с деца на твоята възраст, приблизително. Когато бях на твоите години, имах подобен проблем. Бях красиво момиче, но с много комплекси, породени от мои си мисли, на които сега поглеждам с усмивка. Не излизах, четях по цял ден, рисувах. Тогава нямаше интернет, нямаше и телефони много, много. Тръгнах на работа, тогава разбрах всъщност-аз каква съм. Обръщах внимание на колежките си и имах позитивно отношение към работата си. Помагах, когато виждах, някой в нужда. Скоро след това разбрах какво значи да си център на внимание, какво значи да усетиш обичта на другите, какво и колко те ценят и уважават. Самоизолацията ми и самотата ми, които предшестваха това, всъщност ми бяха сложили отпечатък върху чувствителната ми душа. Пак бях различната, но интересната и сърдечна девойка. Нямаше да съм такава, ако не бях минала през тунела на самотата. Всяко зло, за добро. Имаш нужда от промяна. Уверена съм, че хората ще те оценят, но не си намерил подходящата среда. Нищо не бива да те плаши, ще срещнеш всякакви хора. Но, бъди сигурен, че тези които няма да те разберат и да те приемат, всъщност притежават ограничение, което няма да прескочат. За момента мисли за всички хубави неща, които ти предстоят. Покажи че си силен и уверен, какъвто си, без да го осъзнаваш. И още нещо, смей се много, радвай се на всичко-слънце, тревичка, цвете. Огледай се наоколо, всичко е така красиво. Погледни ведро и очаквай само хубави неща! Ще се случат!

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 158b723b10
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Много хубави неща сте написали. Преди имах период в който
и сам със себе си се чувствах достатъчно пълноценнен,
но точно това доведе и до още по-голяма изолация, и
до тежка депресия. Казват някой, че щастието е преходно, че
е имагинерно, неопределимо, строго индивидуално, че не трябва да се търси, че то само ще те намери когато е нужно. Но питам се, ако ние не търсим, не правим опити да го намерим, може когато то е близо до нас, да не го разпознаем и да го отминем. Средата която изгражда обвивката на обкръжението ни, съдържа всички отговори който са
ни нужни, но понякога ни трябва и походящ компас, карта или поне насоки. Затова и търсим отговори и в чуждите очи и умове. Важното е да се зададе правилният въпрос, и с подходящата нагласа замъглената ни представа, реалност би се избистрила и кристализарала.
Незнам какъв съм, защото трудно мога да се анализирам отсрани. Но знам че интелигентността в това съвремие, води до трудности и до много страдание. Може би щастието ни достига трудно, защото незнам какво искаме. Но че всичко започва от нашите желания, мечти, от умовете ни, така е, истина е. Нагласата ни, вярата ни, са катализаторите на реалността.

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 158b723b10
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   До 6:преди 2 дни, 14 часа hash: df9260f885

Дали Бог е с нас, или ние сме с него... Дали той не е част
от нас, емоций, личностни стремежи, мечти и отминали
брътвежи. Събития и съдба, фантазия и мечта. Че нещо има
повече от нас, мисля си, това си е така. Така че да, но рядко ние виждаме това. Често ний сломени свеждаме глава и натъжени се взираме в собствените си крака, пропускайки цяла светлина. Затова си мисля аз сега, да прозрем свързаността, ни трябва първо в душата си да запалим сияйната искра.

От автора

 
  ... горе^

...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: a3f0b64373
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Към коментар 15: не изолацията е породила проблем, а проблема е довел до изолация и депресия. Проблема с разминаването на желанията с действителността :).
Като казах "самодостатъчен", нямах предвид да се изолираш, изобщо не. Исках да кажа да започнеш съзнателно да променяш мисленето си в посоката, в която искаш... а това ще промени и вътрешната ти нагласа.
Закон за привличането: подобното привлича подобно. Ако се чувстваш нещастен /най-общо казано/, това ще проектираш и навън, това ще се излъчва в пространството и ще привлича съответното на него - ще срещаш "нещастни" хора, обстоятелства и ситуации.
Когато човек стигне до такава депресия, значи е време да започне с ъ з н а т е л н о да се променя, да променя мисълта си в посоката, в която иска... за да привлече съответните хора, неща и обстоятелства...
Казваш "всичко започва от нашите желания, мечти, от умовете ни" - хубаво е, че го осъзнаваш. На мен ми отне доста години докато го осъзная, и още толкова да започна да го прилагам... има техники и методи, просто си харесай нещо, започни да го правиш и наблюдавай резултата.
За това, че е трудно да си интелигентен - никой не казва, че е лесно. Но това е- ако не се развиваш деградираш, няма стоене на едно място. Ако попиташ и най-нещастния просяк по боклуците дали би искал да е животно, той, колкото и да е мизерен и нещастен живота му, пак ще избере да бъде човек.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 6917a2fd45
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   До коментар 17

Добре си го написала, разбрах те :). И не смятам да се
изолирам. Затова и споделих състоянието си.
/Някой ден, някой в подобно състояние, може да попадне
тук и да търси, отговори и решение за проблема
си, затова е добре да се каже повече. /
Това което имах предвид е - когато си много
наблюдателен и паметлив, лоша комбинация - лесно се и
подаваш на депресията. Защото виждаш това което
забавляващите се пропускат. А за да се получи това, не
съм мислел че изолацията е довела до
проблема. Например, когато има насилие се търси
агресор, тогава когато има депресия,
би трябвало да се търси причина водеща до тази
малоценност, някакъв дразнител, депресор в
средата. Подобни състояния са на основа
нерви-изнервяне, който биха довели до голяма
чувствителност. Така човек несъзнателно гради
барикади, стъклени прегради около себе си, за да се
защити, повтарям несъзнателно. А изолацията е фактора
който се явява капака на тази изградена барикада. В
резултат се получава една излирана капсула в която
се развихрят емоцийте и това довежда до засилване, и
изостряне на мрачните чувства, на самотата и до
свръх-чуствителност. Тъй като тази капсула ни я гради
подсъзнанието, очевидно то не винаги може да е на
наша страна. Затова казах, че добър изход е съзнанието
да поеме контрол над подсъзнанието, като спре да слуша
подсъзнанието. Тъй като тази капсула не е реална, човек
може да изгради свой - да ги неречем въображаеми
оръжия, срещу тази стена и да ги свърже с реални
обекти и събития.
Не съм сигурен, че може да има разминаване на желания
с реалността, по скоро съществуват желания който се
изпълняват по-трудно и изискват повече време и такива
който са по-лесно изпълними. Съществуват хора който не
са готови да осъществят желанията си и такива който
не са готови да ги приемат. Трябва да се опитваме да
изненадваме себе си. Реалността я градим ние, общо и
индивидуално, всеки ден, чрез действията и
бездействията ни.

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: a3f0b64373
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   "Когато си много наблюдателен и паметлив, лесно се поддаваш на депресията" - по-надолу казваш, че това трябва да се контролира съзнателно. Ще рече да наблюдаваш мисленето си и да не се фокусираш върху лошото. И като забележиш, че си фокусиран върху лошото, в някой конкретен момент, да го промениш съзнателно.
За дразнителя, да, има го това: премахни дразнителя и проблема ще изчезне. Но не във всички случаи... този дразнител /ако е в работа, или в къщи/ ще се появи и на другото място, под някаква форма. Една ситуация се повтаря, докато научим от нея това, което трябва да научим. В един от предните коментари казваш, че си решил да подгониш проблема, вместо да оставиш той да те гони /цитирам по памет/. Много добра стратегия :)...
За другото - че сме чувствителни и тежката негативна атмосфера ни влияе - така израстваш, ставаш по-устойчив, и най-важното, учим се да държим своя живот в СВОИ ръце.
В конкретната ситуация, запитай се: "какво е това, което трябва да науча? "
Например аз за себе си трябваше да науча да уважавам и да отстоявам себе си, да не правя компромиси и да мисля положително.
Задай си този въпрос, и повече не мисли, със сигурност ще дойде отговор, когато му е време.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 823b8f2eab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   До коментар 19

"какво е това, което трябва да науча? " Прекрасен въпрос, благодаря ти :). Това трябва да си го задаваме всеки ден, защото новият ден пристига и с нови възможности и поуки. Нови препятствия и както казваш да отстояваме себе си, и така успешно бихме изграждали и мостове през който благополучно да преминем.
Аз знам отговора, даже отговорите. Да не се подценявам толкова, да не се предавам и да повярвам във възможностите си. Но това не се отнася само за мен, а и към тези изпитващи същото.
На човек му е нужно много малко за да изпита щастие. Както бе написано в края на 14 коментар - "радвай се на всичко-слънце, тревичка, цвете. Огледай се наоколо, всичко е така красиво. ", така е. Не просто да не се фокусираш върху лошото, а да можеш сам да изместваш центъра на фокуса си, или да го разсееш. До голяма степен рецептата за щастие е да можем да се отърсваме от очакванията и предразсъдъците си, от страховете си, който сами си създаваме. На едно място, не тук, се твърдеше че това не е възможно от гледна точка на човешката натура. Но защо не. Ние определяме преценките си, ние създаваме тези противоречиви и затормозяващи ни образи, от нас зависи колко изхода и пътя виждаме. Нима на човешката натура трябва да се гледа като ограничена, ако виждаме стени и граници, това ще ни спира, но ако погледнем от друг ъгъл и по-далеко, стените изчезват.

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 59ab6606ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Можете ли да пренебрегнете вътрешните си мисли,
ако ви спират да постъпвате винаги така, както
чувствате за правилно?
Имате ли доверие в свойте възможности? Ако да, кое ви
прави уверени?

До коментар 11

"Ако няма кой да те обича, ТИ обичай.
Ако никой не те разбира, ТИ разбирай. "

Когато сред нас е като сред пустиня, трябва
да се научим да се доверяваме на себе си и
възможностите си. А понякога да се доверим
на инстиктите си. На сърцето си, на повика който
утеква в нас. Сами ли сме наистина, както се казва в
едно от мненията, никога не сме сами. Може би трябва
осъзнаем че и ние сме част от цялото, че и от нас
зависи да спрем да гледаме странично и само като
наблюдатели. Да постъпваме така, както бихме искали
другите да постъпват с нас, да послушаме сърцето си и
да се раздаваме. Може би не е толкова важно да бъдем
забелязани, видени, оценени, а да се превърнем в това
което търсим. Ако търсим разбиране и обич, да се стараем
ние да ги даваме, и това би ни направило щастливи.

До коментар 14

"Но, бъди сигурен, че тези които няма да те разберат и
да те приемат, всъщност притежават ограничение, което
няма да прескочат. "

Знам че е така, но щом те немогат да прескочат свойте
граници, поради неразбиране, е нужно тези който
осъзнават това, да слязат на тяхното ниво, да проявят
разбиране. За съжаление никой не може да е сам, неможем
без приятели, без среда, тя за нас е жизнено важна, като
слънцето, въздуха и водата. Може да издържим известно
време без тази среда, но накрая ще изпитаме липсата и.

От автора

 
  ...

...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 3569a2a437
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   Номер 14 съм. Говоря за хората, които няма да те разберат, че притежават ограничение, което няма да прескочат. Това е нещо вродвно, интелигентността. Или я притежаваш, или не. Тези, които не я притежават, никога не могат да те разберат, за тях много неща са непонятни. Не могат да те разберат, не защото не искат, а защото не могат, не им е по силите, дадени им свисше. Но, за интелигентния човек, надарен и умен, такива прегради няма, той е широко скроен, той слиза до нивото на всеки, или се изкачва до всеки. Той намира начин да построи мост, ако трябва до всеки, при това, без да си мисли, че се е принизил или надскочил. Всички сме хора и слънцето грее за всеки еднакво. Да не говорим, че повечето интелигентни и добри хора, получават своята награда-завист, лицемерие, злоба. Получават си наградата от другите, на които в повечето случаи са помогнали и подали ръка в даден момент. Но, какво да се прави-тежка е царската корона. Поздрав!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 2d019520ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   Здравей, аз ти писах коментари 7, 11, 13, 17 и 19.
"Можете ли да пренебрегнете вътрешните си мисли, ако ви спират да постъпвате така, както чувствате за правилно? "
Ума и сърцето трябва да са в съгласие: това, което мисли ума, това чувства сърцето, говори устата и върши тялото.
Мисълта определя чувството. Ако се ч у в с т в а ш по определен начин във връзка с дадено нещо :)... както казваш, чувстваш, че нещо е правилно, но не мислиш така... при мен се случваше обратното, м и с л е х нещо за правилно, но не го чувствах така... :) и пак от опит, лично мой и на други хора, стигнах до извода, че във всички случаи мисълта определя... чувстваш това, което м и с л и ш, или си мислил, по даден въпрос, дори и когато не си даваш сметка на съзнателно ниво.
Ако има несъгласие - мислиш едно, а чувстваш друго... защо не опиташ да промениш мисълта :) и после наблюдавай как се променя и чувството, като вътрешно състояние.
За доверието в себе си, задължително. :):)
Имай пълно, безрезервно доверие в себе си и в Бога /няма значение с каква дума ще го наречеш - бог, висш разум, или нещо друго, и всичко ще бъде наред. Нещата отвън могат да бъдат каквито си искат... но ти, с това доверие, вече имаш основа, фундамент, на който стоиш, и ОТТАМ определяш и ръководиш нещата в живота си.
... ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ТОВА, КОЕТО ТЪРСИМ - ДА.
Иначе само ще гоним опашката си, и винаги желаното нещо ще е някъде там, а не тук.
Много ми хареса развитието на темата, адмирации и за № 23, прав е. :)

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 0c9dc484dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   "Мисълта определя чувството"...

Напротив, точно обратното е - чувството определя мисълта. Мислите са просто проекция на чувствата.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 8deb239289
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

26.   Благодаря за хубавите думи и за това че продължавате да следите темата, благодаря ви :). Тези дни обмислях много мненията ви.

до коментар 23
"Всички сме хора и слънцето грее за всеки еднакво. Да не говорим, че повечето интелигентни и добри хора, получават своята награда-завист, лицемерие, злоба"

Да, така е. Слънцето грее еднакво за всички, но за жалост не всички виждат това. Някой, оставят негативното да им влияе и да се струпа в тях. Съществуват и хора за който основният начин на живот е омразата, лицемерието, както казваш, злобата - който ги превръщат в коравосърдечни. Но каквото и да става ние осъзнаващите това, не трябва да се оставяме на действията и влиянията на такива хора. Омразата, злобата, лицемерието, завистта са винаги погрешният начин и път, водят след себе си пак до същото. А едно истински добро дело, е такова че като резултат довежда до появата на други добри дела и постъпки. Не съм сигурен кое отклонява и озлобява хората, може би тяхната безпомощност и страхове довеждат и това.


до коментар 24

"Мисълта определя чувството... "
"Имай пълно, безрезервно доверие в себе си и в Бога"
"Нещата отвън могат да бъдат каквито си искат... но ти, с това доверие, вече имаш основа, фундамент, на който стоиш, и ОТТАМ определяш и ръководиш нещата в живота си. "


Дали мисълта е прецедент за изборите който правим, а дали не е и чувството,
сложен въпрос :), а може би и двете заедно. При едни нормални обствоятелста на достатъчно уверен в себе си човек, мисълта и чувствата би тябвало да протичат линейно и съгласувано. Но съществува и обратния ефект, ситуация в която попадаме и не сме готови, която ни обърква, и настъпва вътрешно противоречие, раздвоение, между това което знаем че трябва да направим и това което искаме да направим. За сега не е установено на базата на какво са мислите и чувствата. Дали мислите са като текст протичащт в ума ни, или чувствата са цветове и картини. Или какво представляват спомените който съхраняваме и ни изграждат. Може би подобни противоречия съществуват заради различни спомени който сме съхранили през различни прериоди от съществуането си. Заради противоречиви ситиуации на който сме ставали свидетели. Но колкото и противоречив да е вътрешният ни свят знаем кое е правилно, но е нужна и малко повече смелост и увереност. Безрезервното доверие в себе си и висшите сили в света, Бога е не просто фундамент, а алфата и омегата на израстването ни и стремежа ни към висши ценности и изграждане на самочувствие.


до коментар 25

"Мислите са просто проекция на чувствата. "

Както и коментар 24, така и това също е много вярно, но е трудно е да се каже кое е по определящото, по-висшото, по-първичното, мисълта над материята или чувството над материята. Може двете да едно и също, но погледнато през различните призми на съзнанието ни. И през отделните периоди можем да проявим и от двете, от чувство към мисъл и обратно, или в нас да се борят повече от едно чувство и мисли. За постигане на каквото и да е трябва да съществува хармония, обединение и единство, между чувства и мисли. Едно от нещата който водят до единство между тези двете е любовта и силната вяра.

От автора

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: b879c08a1e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

27.   Към 26, 24 съм пак. :) Напълно си прав за хармонията и единството :). Говорехме за случаите, когато баланса е нарушен... когато има противоречие, както казваш.
Казваш, трудно е да се каже кое е определящото. Нека го кажем така: съзнанието определя битието.
"Може би подобни противоречия съществуват заради различни спомени, които сме съхранили" - да, сегашната ситуация е в резултат от миналото, и определя бъдещето. Ако живееш несъзнателно, и мислиш каквото и както ти дойде, и резултата ще бъде съответно такъв. Когато се стремиш да живееш съзнателно, вече не мислиш каквото дойде - ти избираш и определяш какво, кога и как да мислиш. Съзнанието, това си ти. ТИ си съзнание. :)
и чувството и действието ще бъдат съответни на това.
Наблюдавай го, просто го наблюдавай :)
Ако се чувстваш зле във връзка с нещо, трудно ще промениш самото ч у в с т в о - то е дошло като естествена последица от някакъв негативен мисловен модел, който си възприел. Можеш да го промениш...
... "не е просто фундамент, а алфата и омегата... " - съвършено вярно, не бих могла да го кажа по-добре.
п. с. споменаваш също и че подобното привлича подобно - дори и само решението да мислиш положително, ще залегне в мозъка като мисловен модел и ще работи. Ще се появява когато е нужно :)

 
  ...

...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: cb299edf3a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

28.   До коментар 27

Положителното мислене, наистина оказва благотворно въздействие. Но дори въоръжен с неразривни мисли, пак не е лесно да отстоя състоянието си. Особено когато обкръженето непрестанно ме провокира негативно. Ако можеха хората да се виждат отстрани, само и за миг. Черногледството и отрицанието сигурно щяха да са по-малко.
Казваш, да видя нещата. Да, подходът има голямо значение. Ако е изпълнен със силна воля и непоклатимо търпение.
За едни, да намериш, преоткриеш себе си, са безсмислени слова. Казват си, как ще стане това след като ти си тук. Такива хора гледат само буквално и говорят това което виждат. Но раждаме се като едни, а живота се опитва да ни превърне в други. Понякога разбираме това и се връщаме към предишното си аз, или избираме нова алтернатива.

Какво са мечтите, какво е желанието и равностойни ли са те?

Достигането на душевна, мисловна, в следствие и физическа освободеност, изглеждат неуловими като химери.
Казано е, че желането съществува, защото съществува обектът на желането.

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: f07758381e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

29.   Да, не е лесно и да, всичко на всичко влияе, но ти имаш избора да определяш нещата за себе си. Спомням си за една случка, разказана от Ошо: една жена се оплаквала от мъжа си, и той и казал:
" А защо ти си нещастна? Ако той се държи недобре, остави го той да бъде нещастен. "
Жената казала:
"О, но той изобщо не е нещастен. Той отива в кръчмата и пие и се забавлява, и се чувства добре. Аз съм тази, която е нещастна... "
Ошо и казал: значи прав е. Той е щастлив, значи е прав. Ти се чувстваш зле - не си права.

Сега тук бихме казали, че той на нея и влияе зле, и затова тя е нещастна. Но тя има избора и възможността да се освободи от това влияние...
И това и казва Ошо. Той не и казва: абе колко е лош мъжа ти, никак не прави добре... той и казва "имаш избор да промениш това".
За желанията и обектите - желанието е липса на нещо: искам нещо, което нямам. Това е негативен подход, изхождаш от липса и нужда. И това съответно дава липса и нужда. Дори и да постигнеш и да получиш желаното, оставаш в липса и нужда. Затова, не желай. Не изхождай от липса, замени "искам" с "избирам".

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 215cd21d4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   До коментар 29

Благодаря ти за историята :). Мъдростите и сентенцийте
са като обща външна съвест, морален компас, който следваме
когато ни е нужна посока. Когато сме като изгубени.

"... но ти имаш избора да определяш нещата за себе си. "

Така е, самата истина. Но за да стане каквото и да е
трябва да имаме свойте идеали, свойте възвишени
представи, към който да се стремим и да черпим сили и
вдъхновение. Те са като светлина в мрачен ден. А дните
сами по себе си не са много светли. И изборите който ще
имаме, ще зависят само от това докаде сме готови да стигнем.
Защото някой възможности са свързани с прекрачване на
разбирането ни какви сме.

Дали впускането в непознати води, би довело и до промяна,
пренареждане на чувства и мисли към по-добро? Въпреки че за това не стига само смелост, а нужен е и късмет.


"имаш избор да промениш това"

Хрумват ми неща подобни на това което мисля.
Има ли избор един елен, ако ловците го преследват. Къде ще се скрие, как ще избяга. Може ли един елен да надвие ловцийте и техните оръжия. Или какъв избор има растение, ако неговия растеж зависи от дъждовете и светлината, а близко дърво се разлиства и хвърля сянка
върху му, прегражда свелината. И неочакван плевел се опитва да изпие и малкото вода. Мисля си, избора е комбинация от досетливост, време, късмет. Изразява се в това да се създаде нещо като навик, чрез който да се улавят подходящите мигове, от който се определя възможността ни.


За едни живота се съдържа в сентенцията "разделяй и владей", което е представа изградена на логика и материалност. Но и води до самота. На мен по правилна ми изглежда мисълта на един от любимите ми автори - Гьоте:
'„разделяй и владей“ е мъдро правило, но „обединявай и направлявай“ е по-добро. '
Кой може да е сам, и сам да преценява какъв е, сам да се вижда отстрани. И сами да се раждаме, живота е колективна споделена среда, защото:
"само в другите хора човек може да види себе си".

Защо за съзнателните личности радостта е трудно постижима?

Чудно ми е, и защо се поставят разделения и граници, между едни хора и други. За мен хората са си хора, било с едни или други представи. Разликата е в навиците на поведение,
но това не значи че трябва да пренасяме убежденията, или нетолерантността си навсякъде със себе си.
Ето в това мисля е един от изборите, който имаме...

Да бъдеш свободен, не значи да имаш само достатъчно пространство за движение. А и да не изолираш, затваряш свързаността - ум и душа, от света и сърцето си.

От автора

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 57cf77c7d6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

31.   (: Прав си за високия идеал и за това, че ние съществуваме в степента, в която сме осъзнати. Нали това казваш, поправи ме, ако греша.
Тук наблягаш на външните фактори, а аз на вътрешните, и :) като я няма хармонията и баланса, за които иде реч, се явява трудно, но... на война като на война. Войната е това: ти нанасяш удари и на тебе ти нанасят... Важен е стремежа, и както казваш, посоката. Знаеш ли какво изразява символа на кръста? Той е съществувал много преди християнството, има много тълкувания, но най-много ми харесва това: означава среща на две противоположности. Хоризонталната линия е безсъзнанието, вертикалната е съзнанието, и те се пресичат в точката на осъзнаване. Това е осъзнатия човек, богът на земята, който осъществява на практика в живота своя най-висш идеал. Той самия е този идеал.
За елена който бяга от ловците - животните нямат избор. Те не могат да живеят по друг начин и да бъдат нещо друго, освен това, което са. Ние, за разлика от тях, имаме избор :).
За дръвчето, има го и обратния вариант: едно дърво, /има такива наблюдения/ засадено на добра почва, при достатъчно влага и всичко, каквото му е необходимо, изсъхва. Друго пък дъво израсло в една пукнатина в скалата, на недобро място, на един северен склон, където слънце не достига, но... израсло, и живее... защо е изсъхнало първото дърво? Някои казват, че защото духът го е напуснал.
За мисълта на Гьоте - наистина е велик, ама наистина.
Това са двете течения в природата, добро и зло. " Злото" е това което разделя и разрушава, разпад, разединение.
Доброто е обединяващия фактор - което изгражда.
За хората, защо се поставят разделения и граници - формите, проявите, са различни. Същността е една и съща навсякъде и във всичко. Както казва и Павел, цитирам по памет: службите са различни, но Духът е същият. Дарбите са различни, но Господ е същия, който движи всичко във всичките човеци.
Отново ти благодаря за интересния разговор, надявам се, не само за мене :)
п. с. Това е едно от нещата, за които сме тук: да се научим да живеем добре в лоши условия.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 1f5c1c20b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

32.   До коментар 31

Аз също ти благодаря :), обмислям всяко мнение и търся начин да го преплета в живота си. Да го съпоставя и прозра пролуките във възприятията си. И не, не грешиш, правилно е това което написа. :)


"Тук наблягаш на външните фактори, а аз на вътрешните"

Да, но преди около година наблягах само на
вътрешните фактори и това ме довете до крайна
самота. И самозатвореност, откъсване от света. Бях
като в лабиринт. Но попадах само на прегради. Това
ме разрушаваше, защото невиждах начин на реализирам вътрешните предели. Тогава си измислих различен метод. Вътрешния ми свят бе затворен, нуждаех се от изход. Затова започнах да създавам врати, изходи към реалността. Или както казват и Господ не може да ни помогне ако сами не се чувстваме готови. Затова
наблягам на външните фактури, гледам на тях като
опит за проявление на вътрешните такива. Сливане на
вътрешния свят с външния. При което спирам само
да съществувам и започвам и да живея.

"Войната е това: ти нанасяш удари и на тебе ти
нанасят... "
"Това са двете течения в природата, добро и
зло. "

Двете течения в природата, минало и
бъдеще, който са захванати заедно и се
надпреварват. И в момента в който едното
надделее, и сякаш всичко е приключило, започва от
начало. Съзидание и деструктивност. Но докато
природата отсъжда винаги сраведливо и
непогрешимо, с хората това не е така. Хората
живеят в сянката на природата. И отсъждат винаги
в свой принос, и спрямо свойте подбуди. Тоест не
сме безпристрастни, но и рядко измежду нас се
намират такива водещи се от висшите човешки
стремежи и идеали. Мисля си, че надеждата е
мястото в което се пресичат вярата и любовта.

Дали да си част от потока на живота, не значи
да си в противоречие със себе си?
Да се превърнеш от съществуващ в живеещ.

Света е проявление на свързаността, а
реалността на промяната.
А не ли най-трудна войната в която се стремим
да променяме, но без да нанасяме удари, а
впрягайки чуждите удари?

"означава среща на две противоположности. "

Относно кръста, незнаех това му значение,
благодаря ти че го сподели. Но питам
се, какво ли би чувствал един такъв "осъзнатия
човек, богът на земята", дали няма да изпитва и
самота? Било защото е твърде осъзнат, или
защото трудно така би намерил себеподобни.
Незнам, от една страна да разбираш и обичаш
всички и всичко, е и да възприемаш чуждите нива,
но как би могло да стане това, ако си насочен само
в една посока?

А до противоположностите, знаем ги като
такива, но пропускаме да видим че те са двата
края на една и съща нишка. И дръпнем ли единия
край, отсрещния намалява. Промяната е въпрос до
баланс, без нея не може. Иначе представите
ни, само ще закостеняват.

"Ние, за разлика от тях, имаме избор :)"

Знам че е така. Знам че винаги имаме избор, но
какво да се прави, ако понякога изборът е като
ефекта на доминото. Изпълнен с риск да събориш
миналото. А това се отразява и на реалността. Насладата
е голяма, а рискътзначим, ако успеем да издърпаме покривката от масата, без да съборим нито едно блюдо.


"Дарбите са различни, но Господ е същия"
Ако можехме само да приемем това, различията
щяха да отпаднат.


От автора

 
  ... горе^

...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 241fd2d9be
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

33.   Дали да си част от потока на живота не значи да си в противоречие със себе си?

"... а когато не можеш да бъдеш нито със света против себе си, нито със себе си против света, тогава има една трета възможност - просветлението. " /Ошо/

... наблягам на външните фактори, гледам на тях като опит за проявление на вътрешните такива - Нещата се променят отвътре навън. До едно време външните фактори те определят и ти се движиш според тях, т. е. живееш несъзнателно. Но идва момент, когато виждаш, че няма друг начин освен да започнеш да определяш нещата за себе си и да създаваш собствената си реалност. Всеки сам създава собствената си реалност :), която се проектира навън. Всичко, което срещаме в живота си, е отражение на самите нас /закон за привличането/. Докато се чувстваш самотен, това и ще привличаш - самота. А както знаем, мисълта поражда чувството - чувстваш се така, защото така си мислил в миналото. А сега, в настоящия момент, създаваш бъдещето си - можеш да промениш тоя стар модел, който те е довел до усещане за самота. И аз работя по това :)... пак казвам, не чакай да се п о ч у в с т в а ш добре, че тогава... или да дойде някой отвън, който да промени нещата. Няма такъв момент и това е добрата новина.

А не е ли най-трудна войната, в която се стремим да променяме, но без да нанасяме удари, а впрягайки чуждите удари? - ДА.
Минаваш през 9-те кръга на ада, докато стигнеш само до това разбиране... но няма как да стигнем до него освен от опит... това е за което говори Исус: Да умреш, за да живееш: "защото всеки който иска да запази живота си, ще го изгуби; а всеки който загуби живота си заради Мене, ще го намери. Заради мене, разбирай за идеята.
След това започваме да се учим да го прилагаме на практика, и вече колкото и да е трудно, ти си с 1 крачка по-напред отпреди - по-силен, по-свободен от външни условия и обстоятелства, стената се е отдръпнала малко по-надалеч... и вече не условията те определят, ти ги определяш... учим се малко по малко...

За осъзнатия човек, дали няма да е самотен тук - и аз много пъти съм се питала това. Питала съм се като как ли се чувства... Но не, мисля, че няма да е самотен, той живее за цялото и във връзка с него.

п. с. много често сме фокусирани върху това какво не искаме. Така работим срещу себе си, трябва да се фокусираш върху това, което и с к а ш, все едно вече го имаш. Изглежда противоречиво, но така се случват нещата - подобното привлича подобно.

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 68e490818a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

34.   Били ли сте някога свободни, истински свободни. Могли ли сте да бъдете изцяло себе си, без да се влияете от средата, без средата да бъде фактор за живота и личността ви? Кога сте се чувствали най-свободни? В миговете в който сте имали всичко което сте искали, или когато сте били част от нещо, което ви е правило щастливи?

До коментар 33


"Всичко, което срещаме в живота си, е
отражение на самите нас /закон за
привличането/. "

Това е като една друга мисъл :) "каквото е горе, такова е и долу". Но от друга страна това би значело че живота не е истински, и че единственото което съществува сме ние и
представите ни. Тогава дали в основата на живота не стой отражението на Бога? А ние опитвайки да преминем от съществуване в живеене, и опитвайки да реализираме себе
си, личността си, не реализираме част от бога. Защото в нас също се крие една възвишеност, на един вътрешен личностен бог. Ето този цитат отразя добре мислите ми:

"Няма помощ за вас извън самите вас, вие сте
създател на Вселената. Както копринената буба
вие сте построили пашкул около себе си...
Пробийте вашият собствен пашкул и излезте като
красива пеперуда, като свободна душа.
Тогава сами ще видите Истината.
С една дума, вие сте божествени. Бог седи в
храма на всяко човешко тяло. " Свами Вивекананда


"... а когато не можеш да бъдеш нито със света
против себе си, нито със себе си против света,
тогава има една трета възможност -
просветлението. "

Така е :). Но това просветлението е и като едно откъсване от реалността. Един нов поглед. Света се опитва да ни претвори по свойте мерки и страндарти. А умът ни ще се
освети само когато постигнем пълно доверие в себе си и възможностите си. Когато спрем да бъдем несигурни, когато спрем да си задаваме въпросите "ами ако", "какво би било" знам че успехът ще ни съпътства щом се изправим смело
пред страховете и трудностите си.
Често съм мислил, как биха реагирали двама души на една и съща случка, до какви изводи биха стигнали, ако единият е затворен в себе си, а другият е напълно екстровертен. Мисля си че и в двата случая ще се достигне до един извод. Но
първият ще е негативен, а вторият позитивен. А реалността тя е неутрална. И сякаш вида и силата на една мисъл, определя и това което ще виждаме. Но мисъл без чувство или чувство без душевност, и душевност без личност, е като кораб на суша. Има го, вижда се, но стой на едно и също място. А няма ли действеност, не би могло да има промяна.

"Всеки сам създава собствената си реалност :)"
"Всичко, което срещаме в живота си, е
отражение на самите нас /закон за привличането/. "

Световете ни взаймно се пресичат и изграждат реалността. Май единственото което ни остава е
да се опитаме да дадем всичко от себе си, за да
изградим една по възможност по-красива и добра
реалност :).


"Докато се чувстваш самотен, това и ще привличаш - самота. "

Да :), усетих го. И не само това, когато си в подобно състояние, сякаш вътрешно си празен, и усещаш постоянна липса. Сякаш света е спрял, вътрешния часовник също и остава само една тишина. Чувствах се като невидим, въобразявах си че никой не ме вижда. Че
несъществувам. В мен се препираха самота, но и притеснителност. Въобразявах си невидимостта, защото не исках да виждат тъгата и слабостта ми. В такива моменти се намесва и желанието което тихо нашепва, "запълни това
пространство". Но истината е че е нужно просто разбиране, и досег с човешкото, близост с хората. Опитвам всячески да промяна стария си мисловен модел. Все пак не е добре да се
задържаме на една мисъл за дълго.
Но има другото, заобиколени от хора и веселие, а чувстващи се пак самотни. Защото не са намерили хората който ще ги оценят и обичат самите тях, а не маските с който се покриваме за да бъдем в крачка с останалите.

"не чакай да се п о ч у в с т в а ш добре, че тогава... или да дойде някой отвън, който да промени нещата. "

Знам че е така :), че няма кой да дойде. А и да дойде ако не го допуснем нямам как да ни помогне. Преди имах и такава надежда, че все ще се появи някой, но когато бях безнадежден, а черногледството бе покрило очите ми. Какво би направил този някой, щом аз не исках да си помогна.

"Минаваш през 9-те кръга на ада... "
""защото всеки който иска да запази живота си,
ще го изгуби; а всеки който загуби живота си
заради Мене, ще го намери. " Заради мене,
разбирай за идеята. ""

Идейте са безсмъртни, и през колкото и адови кръгове на преминем, не се обезличават. А светят, все по ярко, като фар водещ към изгубения рай. Но ми се струва че и Дантевия АД
не е по-голям от този който сами можем да си създадем на Земята. Но и хиляда кръга на ада, не мога да се мерят с един кръг на рая. Защо справедливостта и доброто се появяват винаги към края, защото ако се появят в началото злото
никога не би могло да съществува. А така няма да има промяна. Живота като една комедия. И явно дори и в трудностите, премеждията съществува добро, но неговите пътища са неведоми за нас. Докато не ги намерим.
Какво е един живот, ако е живян в страх, не ли това един пропилян живот? И не е ли начина да се освободим от самота, и да придобием щастие, като се раздаваме?


"трябва да се фокусираш върху това, което
и с к а ш, все едно вече го имаш. "

Права си :) опитвам се. Но това е твърде близко до измамното желаене. И както ти ми кажа, желанието ни оставя в липса и е един вид илюзия. А това да искаш е свързано в
реалността, и изиства не само силна визуализация, но и правилно насочена дейност. С доволно количество късмет.


От автора

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 75b8c39e53
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

35.   За страха - всеки изпитва страх. Всеки. Нали знаеш, че не е смел който не изпитва страх, а който се изправя срещу страха си и продължава натам, страхувайки се. :)
Тук ми се иска да ти разкажа една дзенска приказка: вървял си един монах късно нощем през гората, и един тигър го подгонил. Хукнал да бяга нашия монах - той бяга, тигъра го гони... накрая се покатерил на едно дърво, а тигъра клекнал под дървото и зачакал. А пред дървото имало дълбока пропаст, и на дъното и седял един друг тигър и гледал нагоре към дървото. Седял нашия монах на клона, в това време една черна и една бяла мишка започнали да гризат клона, на който седял. Той се усмихнал и казал: "Ето това е живота - зад тебе един тигър те гони да те изяде, пред тебе друг тигър само чака да паднеш и да те изяде, а една черна и една бяла мишка денонощно гризат клона, за който си се хванал... "

Тигъра зад него е миналото, онзи пред него е бъдещето, а черната и бялата мишка са деня и нощта.

Историята може да свърши и така. С отворен край... а може и така: цяла нощ седял монаха вкопчен за клона и треперел от страх... на сутринта, като започнало да се развиделява, той видял, че тигъра си е отишъл, а пред дървото нямало никаква дълбока пропаст и никакъв тигър... под дървото имало дупка, дълбока половин метър. Така нашия монах слязъл от дървото и спокойно си продължил пътя...
Как да обясниш на един човек, който се страхува от асансьор, че не е страшно? ... Той трябва за себе си да реши дали да се страхува.

Казваш "... когато постигнем пълно доверие в себе си" - ние го имаме. Но точно страха се явява най-голямата ни пречка...
За свободата, за себе си мога да кажа, чувствах се най-свободна, когато от личен опит осъзнах това, за което тук си говорим. :) Това ако от личен преживян опит не го разбереш, няма да го разбереш от книгите. До тоя момент се чувствах изцяло подвластна на обстоятелствата, имах усещането, че от мене нищо не зависи... и така, като листо, подмятано от вятъра: вършех си работата и задълженията, и както казваш, гледах да не си личи какво ми е отвътре... а отвътре гробница... :( Тогава реших за себе си, че ще променя това, ще започна да използвам вътрешния си ресурс в посока на това да определям за себе си какво и как да мисля, да чувствам и да правя. Оттогава се чувствам много по-различно, по-свободно, затова ти казах, че е добра новина. Но в тебе все още виждам съмнение... или не е така? Ако се съмняваш, никой нищо не може да ти каже - сам трябва да го преживееш и осъзнаеш, и ти си го осъзнал, но има доза съмнение, а това се преодолява с практика. Работи по въпроса - медитация, упражнения, работа с мисъл. Това не са неприятни задължения, напротив, приятно е, именно защото не зависи от нищо външно, работим с вътрешния си капитал и потенциал.
За бягството и илюзията, не е бягство. Ние не бягаме от живота, не бягаме от нищо, учим се как да живеем. Ти го каза: правилно насочени действия. Буда казва "правилно насочено съзнание".

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 75b8c39e53
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

36.   Много е прав Вивекананда, тялото е храм божи. И за пеперудата е прав, за пашкула, в който сме се омотали, като бубите, и който бубата, когато и дойде времето, прегризва и излиза като красива пеперуда, която вече не пълзи, а л е т и.
Казваш, това би значело, че живота не е истински и съществуваме само ние и представите ни - не. Живота си е истински, тази маса е реална, тя не е илюзия. И л ю з и я е начина, по който ние възприемаме нещата. Да, Бог е един и същи навсякъде и във всичко, а как ние ще го възприемаме и проявяваме, зависи от нас. Това е т. нар. свободна воля... А пък че всеки е свързан с всичко останало и всичко на всичко влияе, това е така. Ако си представим, че света е една супа, квантов бульон... и в него плуват разни неща, ти си взимаш от тия неща това, което отговаря на твоята вътрешна нагласа, вътрешното ти състояние. Това ще дойде към тебе, това ще привлечеш. Това е закона за привличането - овцата знае че е овца, и отива при овцете. Вълка знае, че е вълк, и отива при вълците. Така и ако си футболист, ще отидеш при други футболисти, няма да отидеш при физиците, няма да се чувстваш комфортно между тях.
А ако останеш сам, няма лошо - така имаме възможност да научим неща, които иначе не бихме научили.

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 105a5f5fe4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

37.   Страхът и смелостта, до избор ли са, или по необходимост?
Свободата обвързана ли е с тях?
Постигането на душевна хармония и мир, не е ли и признак за възникването на свобода?

Благодаря ви, че се включвате в темата.

До коментар 35

Благодаря ти за съветите, за приказките, помагат ми да осъзная какво пропускам :)

"Нали знаеш, че не е смел който не изпитва страх, а който се изправя срещу страха си и продължава натам, страхувайки се. :)"

Знам че е така, но има и другото страх от самия страх, при който човек незнае как да постъпи. Мисля си, когато страха е точно определен лесно бихме се изправили срещу него, защото ще знаем какво представлява. А и как да се справим с него. Но ето случва се и така, че страха не може
да се победи с нищо, просто защото не се е появило оръжието с което да го сразим. Тогава има само един начин, да забравим страха си. Да го изтрием от съществуане, защото той същестува чрез нас, това е като да се давиш, колкото повече размахваш ръце толкова по-бързо ще потънеш. Страха се храни с нас, защото ние му позволяваме, изпадайки в паника. И така единствен начин е пълното успокоение, спокойствие. Така страха, няма с какво да се храни, няма какво да го поддържа и изчезва. Но какво е смелостта, тя по истинска ли е от страха? Не се ли създава, когато изпитваме един страх, но изпитваме и друг и това ни кара да се противопоставим на първия. Да станем дейни.


"Но в тебе все още виждам съмнение... или не е така? "

Да, правилно виждаш. В мен все още има някакво съмнение. Нали знаеш как човек лесно си създава
навици и след това трудно излиза от техните рамки особено ако умът му е свикнал с тях. Вече си промених доста от мислите, и от представите, но понякога, като призрак от миналото се завръща онази коварна мисъл и чувство за затвореност, за откъснатост от реалността. Сякаш нещо вътрешно се опитва да ме завърже и ограничи, а аз самия искам да стана по открит човек, за да мога да изразявам вътрешния си свят във външния. А не като някоя залъгана птица да се озова отново зад стъклото и неразбирайки, невиждайки преградата да се блъскам, отново и отново в витрината.


"Той се усмихнал и казал: "Ето това е живота - зад тебе един тигър те гони да те изяде, пред тебе друг тигър само чака да паднеш и да те изяде, а една черна и една бяла мишка денонощно гризат клона, за който си се хванал... ""

Наистина е много мъдро :). Но защо се получава така? Това ли е съдбата на човека, да бъде вкопчен вечно в страхове и терзания, да се измъчва и страда? Да, болката е част от
съществуването, и показва че реалността е отделена от съня, поне от към материя. Но трябва ли страданието да е и част от живота ни. Все си мисля, че живота би се стремял към разнообразие, и че стремежа към възвишеното би значел и победа над негативното. Сега осъзнавам и защо зададох въпроса за свободата. Когато един страх ни обземе ни заробва и ограничава възможностите. Ситуацията е като да сме в клетка, и нашия незнаен, безлик тъмничар да
се разхожда напред-назад, някъде в тъмното, и ние да сме превиваме от незнание и съмненние, какво да направим. А виждаме точно до краката си пила и дори клещи. Но нали се съмняваме че те не се по реални от страховете ни, или ще така ще влошим още повече нещата. Не ги докосваме. И така в дълбоко объркване ние сме притаени, и недействени. Дали първата стъпка към свободата и свободната воля не е да приемем страховете си? . Да ги признем за реални. Когато признаеш и приемеш един проблем, той губи част от властта си над нас, а ние имаме време да прозрем начина за спасението си.


"нямало никаква дълбока пропаст и никакъв тигър... под дървото имало дупка, дълбока половин метър. Така нашия монах слязъл от дървото и спокойно си продължил пътя... "

"На страха очите са големи", а както е и в приказката, преценката неправилна. Но дори и монахат
да бе безстрашен, и да обичаше рисковете, какво би променило ако слезе от другата страна на дървото. Тигъра е щял да го хване. Дали и друга поука от приказката не е, човек да не приема много на сериозно смелостта си, защото живота е кратък и непредвидим? Къде е тогава свободната воля? Или просто и ясно ни се казва, радвай се на всеки миг, живей сега? Защото миналото те следва, а бъдещето ще стане твое минало. Каква дилема е живота.


"Това ако от личен преживян опит не го разбереш, няма да го разбереш от книгите. "
"Но точно страха се явява най-голямата ни пречка... "

Преди бях на мнението, че и от книгите е достатъно. Обаче какво като съм чел доста по психология, например, това с какво ми помага днес. С нищо :(. Защото трябва да търся начин, как да реализирам прочетеното. А това не го пише по книгите. Е поне имам някаква малка, увереност :)


"гледах да не си личи какво ми е отвътре... а отвътре гробница... :( Тогава реших за себе си, че ще променя това, ще започна да използвам вътрешния си ресурс в посока на това да определям за себе си какво и как да мисля, да чувствам и да правя. Оттогава се чувствам много
по-различно, по-свободно, затова ти казах, че е добра новина. "

Разбирам те. По същия начин се чувствах до преди няколко месеца. Сякаш бях бледо подобие на човек. Изпълнен с пустота. Нещо липсваше. Радвам се :) че си преоткрила себе си. Но имала ли си моменти в който за миг пак да си се чувствала като преди?

"Ние не бягаме от живота, не бягаме от нищо, учим се как да живеем. "

Хубава мисъл :). Относно медитацията и другото, не мисля че са неприятни задължения. Например, почти всеки ден медитирам, за около половин час.


До коментар 36

"Живота си е истински, тази маса е реална, тя не е илюзия. И л ю з и я е начина, по който ние възприемаме нещата"

Да, но и ние сме толкова истински, колкото е реална тази маса :). Защото както и ти каза, нещата са свързани. Били могло тогава да се каже че тази "маса", живота, ни изпраща илюзорни послания, за да обърка и изпита представите ни?


"Да, Бог е един и същи навсякъде и във всичко, а как ние ще го възприемаме и проявяваме, зависи от нас. Това е т. нар. свободна воля... "
"овцата знае че е овца, и отива при овцете. Вълка знае, че е вълк, и отива при вълците. "

Ето тук изпитвам и известно съмнение. Дали волята ни е свободна, или на нас така ни харесва да си казваме? Щом знаем за овцата и вълка, значи в представите ни вече сме поставени някъде. Но това до свобода на избор ли е, или до необходимост? Вълкът може да се облече и в овча кожа, а защо не и овцата да бъде във вълча кожа. Не е ли освободеността истинна, тогава когато осъзнаем че не сме
нито овца, нито вълк, че можем да бъдем каквото искаме.


"А ако останеш сам, няма лошо - така имаме възможност да научим неща, които иначе не бихме научили. "

Така е, вярно е :). Но сам не звучи добре, особено ако и преди това си бил сам. И каква стойност имат знанията, ако ще си бъдат само за теб, ако няма да ги споделяш с никой. Изобщо света губи смисъл, ако не е споделен. Така сякаш не е свят, а бездушен паметник.



От автора

 
  ...

...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 8cf9de0e19
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

38.   :)
Не е ли първата стъпка към преодоляването на страха да го приемем...?
Няма страх от самия страх, страха винаги е от н е щ о.
Може да не го осъзнаваме, но страха не е така неопределен, страх ни е от нещо. Прав си, точно така е, трябва да го осъзнаем и приемем; това на което се противиш само се усилва.
Значи: да разпознаеш проблема, да го приемеш: "да, имам този проблем.... " и другото е да не се отъждествяваш с него. Обикновено си мислим във вида "аз съм този проблем", но ти не си проблема, трябва да се разграничиш от него, да го гледаш отстрани : да, имам този проблем, но аз не съм проблема". Страха е вид енергия и не може да изчезне, но може да се преобразува :).

Страданието идва да ни покаже, че нещо не е наред. Както казахме по-горе, баланса е нарушен и не сме в съгласие с космическия закон, най-общо казано. Първия закон в будизма е да не причиняваш страдание на никое живо същество, в т. ч. и НА СЕБЕ СИ. Някой казва: живота си е мой... но ти нямаш право да създаваш нещастие, това е в противоречие с космическите закони и затова страдаме... а страданието идва да ни даде сигнал, че е време да започнем да се учим да поемаме отговорност за себе си: КАКВО възприемаш и предаваш. :)
Дали съм имала моменти, когато съм се чувствала както преди? Не. Не, защото така го реших за себе си - съзнателно категорично решение.
За медитацията, супер много се радвам, че медитираш.
Go on, keep going
:))

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 1af8e54e7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

39.   Пак съм 38, само да добавя - изолирах дразнителя. Засега... :)
За страха и приемането, какво ще кажеш за например следното тълкувание на приказката: Нощта е много тъмна, не се вижда нищо, монаха бяга с всичка сила, още малко тигъра ще го настигне и ще скочи върху него... и ето пред него едно дърво, надвиснало над дълбока пропаст... монаха се хваща за един клон и увисва над пропастта... тигъра го настига и кляка до дървото - не може да скочи, защото ще падне в пропастта. Колко време монаха може да се държи увиснал за клона? Накрая се изморява, пуска се и... пада в дупката, дълбока половин метър. :) Не било дълбока пропаст, както му се сторило в тъмното. А тигъра зад него, той си отишъл. Както казахме, нощта била тъмна... в такава тъмна нощ нищо не се вижда, може да паднеш в пропаст.
Има една такава мисъл: ако всеки път когато се чувстваш нещастен, някой те удря с една пръчка, колко време можеш да си позволиш да се чувстваш нещастен?
И аз през онзи период питах: защо трябва да е така? - и ми се отговаряше: не трябва... :) Стигнах дотам да откажа всичко, което ме прави да се чувствам недобре и некомфортно: среда, отношения, всичко. Та така, от една страна "премахнах дразнителя", изолирах се от него, и от друга, си работя по мисловния контрол :)

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: d322a32b09
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

40.   Какво е по важно според вас, да бъдем неосъзнати и заблудени, но радостни и щастливи, или осъзнати, но нещастни? Или нито една от двете разделни възможности, защото пътят към осъзнаването и щастието е възможен, и това е път към нас самите.


До коментар 38 и 39


"Няма страх от самия страх, страха винаги е от н е щ о. "
"това на което се противиш само се усилва. "

Така е :). Това е като да сме привързани за един камък. Камъкът си стой здрав и непоклатим. А ние се дърпаме, ли дърпаме. И дори и да го раздвижим, пак няма да сме свободни, защото той ще се влачи след нас. Ще прилагаме много усилия, докато не останем бездиханни, безсилни и отчаяни. Когато бихме могли на место да се отдалечаваме и да го отбягваме и пренебрегваме, да се приближим до това което ни пречи, да го огледаме и да преценим какво трябва да направим за да се освободим. Но за това е нужна смелостта. Проблемите трябва да придобият първо реални размери, плътност и да спрат да бъдат обвити в мъгла и тогава ние ще видим че няма от какво да се страхуваме, че страхът ни е бил неоправдан, защото усилията ни биха били достатъчни да се освободим. Но трябва да знам и как правилно да приложим тези усилия.



"Страданието идва да ни покаже, че нещо не е наред. "

Твърде много страдание има в този живот, това значи ли че няма нещо което да е наред? Нима света е с краката нагоре. Много често хора-безчувствени хора създават болка и страдание, а по-чувствителните страдат от това. Питам се, нормално ли е това? Нормално ли е да си чувствителен, и да бъдеш такав, въпреки че виждаш че обкръжението, света е като нож и наранява? Дали решението на проблемите е да си безчувствен? Но това би значело да се откажа от себе си и същността си, а знам че да се откажеш от себе си е равносилно на да си създадеш нови проблеми и страхове, и то непознати. Не ми се иска да го вярвам, но това което показва света е че болката е начин на живот и че болката показва че сме живи, но страданието и болката не водят до нищо добро. Светът е едно противоречие, опитващо се да ни откаже от това бъдем себе си. Но човек е истински щатлив точно когато е себе си, когато е открит, когато го приемат какъвто е, когато е без маска, когато не играе роля, а той самият е ролята. Но да бъдеш себе си е трудно, защото идентичността се размива сред общността, а и така човек рискува да бъде лесно нараняван. Затова страданието може да го има, но ние не трябва да свързваме целите си със страданието. Страданието рефлектира върху ни, но това което може да му се противопостави е радостта и любовта. Негативността и тъмнината се разбягват и дематерилизират от светлината и положителните емоций.


""да, имам този проблем.... " и другото е да не се отъждествяваш с него. Обикновено си мислим във вида "аз съм този проблем", но ти не си проблема, трябва да се разграничиш от него, да го гледаш отстрани : да, имам този проблем, но аз не съм проблема". Страха е вид енергия и не може да изчезне, но може да се преобразува :). "
"Първия закон в будизма е да не причиняваш страдание на никое живо същество, в т. ч. и НА СЕБЕ СИ. "


Будизмът винаги ми е бил интересен :), въпреки че е само един от клоновете на културата им, аз и затова се интересувам от индийската култура. Това да не нараняваме никое живо същество, както и себе си. Е истиинно изискване и мисъл за правилен живот. Но е почти непосилно да се спази в този му вид, за жалост навън ли сме, без да виждаме, само със стъпките си, нараняваме и дори убиваме множество живи същества. Явяваме се, като съдба за тях. Но горките те, не могат да ни възразят. И щом ние сме съзнателните поставени в тези многофункционални тела, ние и носим по-голямата отговорност. Погледнато така, е невъзможно това изискване да се спази. Но може би Буда е имал предвид че когато сме себе си, когато сме съзнателни-събудени и носим отговорност за действията си, не трябва нарочно и преднамерено да нараняваме живи същества. Така вече условието е изпълнимо. Защото и иначе, и хората ежедневно и несъзнателно се нараняват взаймно. Погрешно е страданието да е начин на живот, защото завладява умовете ни и ни прави слепи за всички други хубави неща който също съществуват, но ние от страх, отказваме да видим и да почувстваме. А хората гледат на бога, също както мравките биха гледали на нас, като на една незнайна причина, нещо да ги нарани. Голяма част от хората вярват от и поради страх, а не от любов. Нима дори и възвишените неща ще са обвързани и с материалното ни страдание и болка? Страхът, страданието и болката са залегнали не само в представите ни, но и в историята ни, те са се превърнали в един несъзнателен, но напълно погрешен рефлекс.


"Някой казва: живота си е мой... но ти нямаш право да създаваш нещастие, това е в противоречие с космическите закони и затова страдаме... а страданието идва да ни даде сигнал, че е време да започнем да се учим да поемаме отговорност за себе си: КАКВО възприемаш и предаваш. :)"

Да :), да започнем да се учим, ние това и правим. Учим се цял живот да се разбираме, да можем да възприемем същността си. Да не се срамуваме и страхуваме от себе си. И да показваме и на света същността си. Но никак, никак не е лесно. Появяват се само премеждия, трудности и прегради. И как да осъзнаем че жиовта си е наш, че свободата е възможна и постигнем ли я също си е наша? След като виждаме, че нещата са все по-свързани и все по-зависими едно от друго. Това ни прави и някак безсилни, също като с влаченето на камъка. Аз искам да предавам само положителност, и да изкореня цялата негативност и страдание което се е задържало от дълго време в мен, но как да постигна това, сигурно е че няма как да стане изведнъж, а постепенно. А и това което възприемам не е много добро, даже изобщо. Защото обкръжението в което живея, ми показва все лоши неща, все ограничения, и предрасъдъци, както и демонстраций на възможно най-лошите човешки качества на едно място. Но вече знам че за страданието си, за това което се е натрупало в мен, причина е че малко хора, или почти никакви, са ме разбира ли. Реалността е такава сами ли сме, страдаме. Пренебрегнем ли проблема си, скрием ли го от себе си и от света, се изолираме и пак страдаме.


""да, имам този проблем.... " и другото е да не се отъждествяваш с него. Обикновено си мислим във вида "аз съм този проблем", но ти не си проблема, трябва да се разграничиш от него, да го гледаш отстрани : да, имам този проблем, но аз не съм проблема". Страха е вид енергия и не може да изчезне, но може да се преобразува :). "

Много правилно си го казала :). Обаче преди не си давах сметка за това и гледах на себе си като на проблем, като на причина. Просто обстановката това ми насаждаше, че аз съм проблем. Разбира се това беше грешка в подхода ми към мен самия. Проблемите както и страховете не са свързани с нашата същност, те са едни допълнения.


"За страха и приемането, какво ще кажеш за например следното тълкувание на приказката:"
"Колко време монаха може да се държи увиснал за клона? Накрая се изморява, пуска се и... пада в дупката, дълбока половин метър. :)"

Благодаря ти за алтернатичното продължение :) В този вид, историята има няколко варианта, но те не са толкова до съзнателен избор, а до инстинктивен. Ако монаха има силна воля за живот, обиновенно такава воля имат хората който знаят какво искат, и който виждат собствения си смисъл за живот. Та щом има воля, той ще се държи за клона колкото се може повече. В такива моменти човек с воля за живот може да направи, демонстрира непосилни и неподозирани за себе си сили и издръжливост. Но това да виси на клона, щом има воля за живот, не е до избор, а до единствена видима възможност за оцеляване. Другият вариант пак до възможностите на тялото е, че ако монаха няма достатъчно воля, и причина да живее, накаря да се пусне и тигъра ще го хване. Но това пак не е до избор на свободна воля. В тази история виждам една съзнателна възможност до свободна воля. Ще си позволя да разкажа и моята версия за тази възможност. Монахът висял от клона известно време, не бил сигурен колко точно, заради страха му можело да е било час или дори десет минути. Тогава монахът усъзнал нещо много важно, че ако постъпва така и се скрива и изчаква страхът му да отмине, то следващия път може нещо още по лошо да го застигне. Той събрал смелост, заедно със силната си воля и се покачил на клона. Трябвало да направи нещо, така че да накара тигъра да се махне. Решил че щом тигъра можел да го изплаши, значи и той можел същото да направи с него. Трябвало да действа, защото тигърат ако решал, щял и просто да се изкачи по дървото към него. Огледал се, нямало нищо освен клони. Счупил няколко, достатъчно дълги и големи. И без страх се развикал на тигъра, казал му да си ходи, викал колкото се може по-силно и едновременно с това хвърлял по него клони. Тигърат разбрал че няма да е лесно да достигне предполагаемата си жертва и след известно време така, се отказал и си тъгнал. Монахът постоял още малко на дървото, слязъл и видял че онова което му се струвало отгоре за пропаст било само една дупка, а малко по нататък бил пътя му към вкъщи. Изобщо докато се опитваме да бъдем изолирани, действаме според правилата на страха, ние се страхуваме. Но щом покажем че съществуваме, освен ще се движим, така отстояваме себе си. Какво мислиш за тази алтернатива на приказката? :)


"Дали съм имала моменти, когато съм се чувствала както преди? Не. Не, защото така го реших за себе си - съзнателно категорично решение. "
".. изолирах дразнителя. Засега... :)"

Радвам се да чуя това :) Е при мен е все още една борба, въпреки че и аз категорично съм взел решение да не се чувствам като преди. Но много дразнители се появяват, опитващи се да ме натикат пак в старото ми състояние. А аз не искам да ставам като преди, затова не се предавам. Поне вече не искам страня от хората, защото преди от толкова много неща който се струпваха, или хората страняваха от мен, или аз странях от тях, а може би и дори ги отблъсквах от себе си, незнам. Все пак май не се харесват много осъзнатите и чувствителните хора.


"Има една такава мисъл: ако всеки път когато се чувстваш нещастен, някой те удря с една пръчка, колко време можеш да си позволиш да се чувстваш нещастен? "
"И аз през онзи период питах: защо трябва да е така? - и ми се отговаряше: не трябва... :) Стигнах дотам да откажа всичко, което ме прави да се чувствам недобре и некомфортно: среда, отношения, всичко. "

Определено не за дълго :), защото емоцийте си имат и свойте граници, а границата е отчаянието. След нея следва радостта, на пук на реалността. Човешките емоций се ориентират все по крайностите, а смисълът на Будизма и подобните движения, е емоцийте да се слеят в едно и това едно да е баланса. Много е добре че си отказала тези неща който са те провокирали. Казваш че рабориш по мисловния си контрол, но как достигна до там. За тази ти промяна какво ти помогна импулсивността, спокойната преценка или и двете? Но и може би това е и повече до въпроса, не какво се готови да откажем, а какво ново сме готови на приемем. Живота може да бъде и хармония, ако можем да синхронизираме собствения си пулс, ритъм с пулса и ритъма на реалността. В синхрон.


От автора

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: cbcaf13582
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

41.   Взел си решение за себе си да излезеш от състоянието - чудесно е това. Трябва да го утвърждаваш, да го затвърдиш, за да залегне в мозъка и да измести старите негативни мисловни модели. Аз така направих :)... Едновременно с това реших, че ще наблюдавам мисленето си... започнах да го наблюдавам, и като се хвана, че мисля нещо, което не ми харесва, го променям... наблюдавах и емоцията, когато например си мисля лоши работи, каква емоция предизвиква... и като си мисля хубави работи, каква емоция се явява... и така като наблюдавам, започнах да различавам нещата, преди не ги различавах... четях, наблюдавах, експериментирах... това е контрола на ума, делата и речта в източната традиция :)... за това дали можеш да си несъзнателен, заблуден и щастлив? Кой както може, аз не мога :) Питаш как стигнах дотам? Има две посоки на движение, нагоре и надолу - еволюция и инволюция. Това е и за отделния човек - за всеки човек идва момент, когато трябва да се определи в посоката, да си определи посока на движение.
Сега като се върна назад и си спомня колко нещастна съм била, преди да реша да си взема в ръце живота, дето се казва... :( не искам вече да се връщам там.
За страданието, това е карма, закона за причина и следствие, и той е за всички без изключение. Ако сееш вятър ще пожънеш буря. В този смисъл ако мислиш "Иван ме мрази", не е важно дали Иван те мрази, важното е, че ти мислиш така.
Ето един мой любим цитат от "Дхаммапада" на Буда:

И нека живеем щастливо като не мразим тези, които ни мразят. Сред хората, които ни мразят, да останем свободни от омраза.

И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните. Сред хората, които са алчни, да останем свободни от алчност.

И нека живеем щастливо, свободни от болести сред болните. Сред хората, които са болни, да останем свободни от болести.

Как има смях? Как има радост? Стрелите на Мара постоянно летят към нас...

Хубав е варианта на приказката, който даваш :). Да се обърнем срещу проблема и да го подгоним. Иначе той нас ще ни гони.
А методи и техники какво и как да практикуваш, ти ще си избираш каквото ти допада :) това, което за мен е подходящо, може за теб да не е. Затова само споделям при мен как е, но не мога в никакъв случай да ти кажа " прави така" или "иначе".
Само едно ще си позволя да кажа, така както го виждам: на прав път си и във вярната посока.
Казваш, че е трудно измъкването от депресията, и няма да стане веднага - и моя опит е такъв. И то е нормално да е така - трупаме негативи, които не знаем как да отработим, трупаме ги с години... а сега искаме за три дена да се освободим. Работи по въпроса, много е важно решението, което си взел. Ако е непреклонно намерение със сигурност ще се измъкнеш. Една сутрин ще се събудиш и с учудване ще забележиш, че депресията вече я няма. Дано при тебе да не е така дълго, както беше при мене, дай боже да е по-скоро.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 532984a93d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

43.   Здравейте, случайно попаднах на темата, прочетох с интерес разсъжденията и споделения опит. няма човек, който непрекъснато да е щастлив, но има такива, които често се чувстват щастливи или за дълго време преживяват щастие.
Аз малко суеверно се страхувам да казвам, че съм щастлив човек, защото след две мои такива казвания, ми са се случвали много големи трагедии. Така че не го казвам :):).
Виждала съм много нещастни хора, които имат същите неща, които имам аз, живеят почти същия живот, който живея аз, случват им се същите неща, както и на мен, общуват с хората, с които общувам и аз....но са нещастни. Част от тях са ми приятели и съм искала да им помогна...
Много съм мислила по този въпрос, опитвала съм се да осъзная какво ги прави по-нещастни....
ето някои мои находки:
1. Придържане към принципа "другите, други неща (извън мен) са ми виновни". Техника за справяне--осъзнаване на невъзможността да промениш средата и другите (няма да ти позволят)--значи единствения ти шанс да подобриш живота си, е да промениш нещо в себе си------поеми си отговорността за това как се чувстваш, какво мислиш, как живееш ----само ти си си причината, отговорността е само твоя..........никой друг и никое друго нещо !!!

Ти си си богът....ти си в състояние да си промениш живота---никой друг

2. Недостатъчно себехаресване. Техники за преодоляване-
- направи си списък на всички качества/черти, които харесваш в себе си, които смяташ за силни страни, но бъди конкретен (напр. не пиши "аз съм честен човек" - а "когато ми искат мнението, казвам това, което мисля/истината", "не лъжа без много наложителна причина" и т.н.

Всички положителни черти, пресилени/доведени до крайност, могат да се превърнат в негативи-напр. ужасно е да казваш на другите, че ги мислищ за грозни, дори и да казваш истината. Затова, когато си очертаваш позитивните качества, определи и ограничителните условия - кога е позитивно и откъде нататък става неготив - пречи тина отнашенията.

- направи списък на качествата, които най-много харесваш у хората--идеалът ти за човек, после подчертай в този списък , онези качества, които смяташ, че ти притежаваш...
Раздели броя на подчертаните, на броя на всички в списъка.
Ако получиш резултат, клонящ към 1-ца, значи залагаш себе си мярка, с която мериш другите хора, ти си си идеалът - нереалистично завишена самооценка, тогава:
направи същото и за качествата, които най-не харесваш у хората--антиидеалът ти за човек - пак подчертай и добре помисли дали в някаква степен, в някаква ситуация не проявяваш и качествата от антиидеалът ти

Ако резултатът от идеала ти клони към 0 - твърде занижена самооценка - твърде критичен си към себе си - тогава по-често препрочитай списъка с позитивите си и виж дали в някаква степен, в някаква ситуация не проявяваш и качествата от идеалът ти.

- помисли си ако можеш да си избираш хора за приятели кои три техни качества са най-важни за теб----другите значи са маловажни - дори и да не ги одобряваш--просто ще ги приемеш---напр. нищо не ти струва да приемеш, че приятеля ти харесва друга музика.........едни от най-ценните хора в моя живот слушат музика, която не харесвам.........с времето се научих да я харесвам, защото ме свързва с тях

- попитай хора, на които вярваш----как изглеждаш отстрани--какво харесват, не харесват, струва им се странно, отблъсква ги------но само слушай-------не ги карай да се аргументират, да ти дават примери, не обсъждай и в никакъв случай не се обиждай---ако имаш такива хора в обкръжението си - те са много ценни, не ги пропъждай каквото и да кажат---приеми го----просто го премисли, дори и да не си съгласен--така можеш да си свериш часовника---искай да те критикуват--и не се обиждай--НЯМА ИДЕАЛНИ ХОРА, но има заблудени хора

3. Липса на комуникативни умения--това може да се учи и тренира-има много литература, но има 2 най-общи правила:
- позитивно говорене---говори ако те питат, или ако зависят директно от теб, НО само неща, които имат отношение към ДЕЙСТВИЯТА на другия, а НЕ КЪМ ЛИЧНОСТТА му (ако кажеш "ти си слабоинтелигентен", засягаш личността, другият се капсулира, за да се самозащити и ще те отбягва, защото му застрашаваш самооценката............но ако кажеш "може би не си съобразил/ се запознал/не ти е известно..как се прави това(конкретно действие)" - ще бъде много по-склонен да те чуе, да се коригира (но не го очаквай..задължително), защото не застрашаваш базовата му самооценка.
- формулирай критичните си бележки като въпроси: Едно е да кажеш „това не ми харесва”, а друго „нямали да стане по-добре, ако…….” – смисълът е един и същ, но първото изказване може да породи обструкции, а второто – обсъждане-----и ако си прав…може да успееш, без някой да се чувства засегнат.

4. Твърде много, или твърде тесни и строги изисквания към средата – хора и обстоятелства (без да коментирам причините за наличието на такива претенции - само по себе си това е огромна тема). Техника за справяне:
- не искай от хората да мислят, чувстват, говорят слушат…по определен начин – не са ти длъжни ! Има повече от един начин хората да са прави, всяко действие може да има повече от едно възможни обяснения----питай ги защо мислят, правят така….не се досещай---първото хрумване има само 50% вероятност да е вярно.
- във всеки, когото не одобряваш, опитай да намериш и качества, които са позитивни, добри….ако не виждаш такива, проявяваш негативизъм….не спирай да опитваш, докато не намериш позотивите……..винаги прави така – у всеки търси позитвните страни – НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ГИ НЯМА!!
- казвай ВИНАГИ на другите, когато направят или кажат нещо добре, Винаги, когато нещо може да бъде похвалено, го прави!! – ще радваш другите, а това ще се връща като усещане върху теб.........НО критичните бележки, негативните послания (дори и да са истина) ги говори само ако много се налага, в краен случай, само ако от това зависят важни неща

5. Претенция за реципрочност-
– реципрочността означава, да се поставиш в зависимост от другите – да правиш това, което те правят. Ти си самоуважащ се човек – правиш това, което смяташ за правилно, а не това, което другите предизвикват с действията си.
Ако някой завижда, злобее – това е негово собствено състояние – то няма нищо общо с теб – то си е в него ивлияе върху него-------теб какво те засяга??? Откъде накъде му обръщаш внимание, отреагираш му ?? Той да си се справя със своите състояния.
- помагай винаги когато имаш възможност, без да очакваш реципрочност. Ти си достатъчно силен за да помагаш, защото си добронамерен и великодушен човек. Няма значение кой е другия и дали ще ти отвърне със същото. Ако ти отвърне с добро – чудесно, ако-не, това си е за него. Ти не очаквай благодарност – ПРАВИШ ГО ЗАРАДИ СЕБЕ СИ – заради собственото ти самоуважение, гордост и удоволствие…..Ако достатъчно устойчиво поддържаш такова поведение…ще се изненадаш…как добре ще се чустваш….и какво ще бъде отношението на другите към теб.
- НЕПРЕМЕННО СПОДЕЛЯЙ с някого – не се страхувай, че могат да злоупотребят – само така ще разбереш кой наистина държи на теб, а когато разбереш това – приеми го с недостатъците му…...а дори и да разгласят, какво от това, и другите имат свои проблеми, ти сам по себе си си стойностен човек
- споделяй---с този, когото искаш за приятел…..и хубавите и лошите неща, ......САМОКРИТИКУВАЙ СЕ ПРЕД НЕГО….това освобождава хората да обсъждат собствените си недостатъци с теб…така увеличаваш шансовете си да спечелиш приятели……

Дано не ти звуча дидактично, но обсъжданията, които четох досега са твърде абстракти и позволяват много свободни интерпретации, а така хората като че ли се объркват и не знаят какви практически мерки да предприемат.
Дано съм ти полезна, но това са стратегии, които много ми помагат в много голяма част от случаите…..да се чувствам добре и да изграждам хармонични отношения……да имам приятели…….и да знам, че повечето от значимите за мен хора ме ценят...

 
  ...

...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 69893f0a21
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

46.   Възможно ли е щастието да се намери в самотата? Ако да, това признак за независимост относно обкръжението ли е, или е до вид непукизъм и душевна летаргичност?


До коментар 41


"Взел си решение за себе си да излезеш от състоянието - чудесно е това. "
"Трябва да го утвърждаваш, да го затвърдиш, за да залегне в мозъка и да измести старите негативни мисловни модели. Аз така направих :)... "

Да, взел съм решение :), защото така не се издържа вече. А и не се отказвам, не се предавам. Знам че мога да променя много от себе си, знам че мога да освободя положителния си
потенциал. Защото какъв е смисъла да знам, това или онова, да бъда един или друг, ако ще продължа да бъда затворен, или ако след това пак се затворя. Съществуваме за да се променяме, за да се развиваме, и щом и усъзнаваме това то развитието трябва да е положително. Опитвам се, да утвърдя тази освобождаваща полoжителност, но немога бързо, защото умът ми е препълнен с мисли, който са свързани едни с други по определен модел, и ако започна да руша този модел, или издърпам не тези който трябва, кулата от мисли, ще се срути и ще настане хаус. Може би няма да мога да изкореня изцяло, негативните модели. Дали не е по правилно не да ги изместваме, а само да добавяме новите модели, а старите да ги оставяме
като за пример, на кое е неправилно, един вид в кавички. Или е нужно всички мисловни модели да се срутят, и върху нови но полужителни основи да се съгради новата кула? Радвам се :) че си успяла да надмогнеш себе си, това ми дава голяма надежда, че и аз ще успея.


"и като се хвана, че мисля нещо, което не ми харесва, го променям... "
".. започнах да различавам нещата, преди не ги различавах... "
"четях, наблюдавах, експериментирах... това е контрола на ума, делата и речта в източната традиция :)... "


Познато ми е това :). Става нещо, което да кажем ще ме зесегне, или виждам нещо неправилно или просто нещо, но и мисля негативно и си втълпявам че нещата не са добри. В някой от тези моменти съм бил много притиснат, затворен психически :(, и затова разсъдъка и погледа ми не са били правилни. Неможем да виждаме правилно с очите си, ако умът ни е замъглен и сляп. В това се промених много. Когато нещо не ми хареса, аз вече не отвръщам с не ми харесва, а
поглеждам на това което не ми е харесало като на нещо което ми е непознато и затова не съм го преценил добре. Тоест вече не гледам негативно, а виждам че от всичко има толкова много което може да се научи, и да се почувства. А ежедневието се опитва да ни пречупи, то е вид
изпитание за личността и душевността. Твърди се че винаги може да е по-лошо, но ето това пак е вид негативна гледна точка, защо не гледаме на нещата така, винаги може да бъде и по-добре. И това да ни приобщава и стимулира. Ние сме носители на доброто, но в течение на времето и тъжовностите, духат ни възприема и част от недоброто на света. Случва се и това не добро да прелее. И тогава настъпва промяната, и неосъзнатите откровения се появяват, за да ни разбудат.


"Това е и за отделния човек - за всеки човек идва момент, когато трябва да се определи в посоката, да си определи посока на движение. "
"Сега като се върна назад и си спомня колко нещастна съм била, преди да реша да си взема в ръце живота, дето се казва... :( не искам вече да се връщам там. "

Понякога най правилната посока, е тази която течението определя. А най-смела постъпка да се пуснеш по течението. Защото, ако посоката която поемаш е срещу него, това води и до трудности.
Да, разбирам те. А аз изобщо не искам и да си спомням какво е било, било е каквото е било, дано бъдното е по-светло от миналото. Все пак това са били големи терзания и поуки.


"Хубав е варианта на приказката, който даваш :). Да се обърнем срещу проблема и да го подгоним. Иначе той нас ще ни гони. "

Да звучи добре :). Приказката се превъртя през мислите ми още няколко пъти. И ми хрумна и друго нещо. Дали в опита си да надмогнем страха си, няма да попаднем в капана на гнева? Дали ако превъзмогнем чувството си да бъдем плячката, няма да се превърнем в звяра? Писах, как монаха не се предава и показва на тигъра че не е пляча, че не е лесен, и че няма да отстъпи. Но по добре е не да смятаме че монаха напада или отвръща на проблема, защото какви
ще сме ако се превърнем във страха си, и придаваме страх. Не е нужно да бъдем пляча, не е нужно да бъдем и хичници, за да преодолеем страховете си. Това с монаха, трябва да се разбира по следния начин. Монахът отстоява своята позиция, брани позицията, той не иска да нарани тигъра, не му мисли злото. Така той отстоява и себе си, и показва че е личност, че е съзнателен, а не просто една трудно достъпна храна. Като крайния резултат, не трябва да е монах, който не изпитва страх от нищо, и е готов да бъде ловец, защото това би значело да загуби същността си, идентичността си. Той просто брани позицията си, така като в един замък който е нападнат, отбразняват крепостните стени. Кога сме живи? Не ли тогава когато
независимо изпитанията през който преминаваме, успяваме да запазим себе си, пред лицето на страха.


"Ако сееш вятър ще пожънеш буря. "
"За страданието, това е карма, закона за причина и следствие, и той е за всички без изключение. "


Да, не се съмнявам че е така, обаче малко хора съзнават това с бурята. Грозно е да виждаш как хората, сами създават, или стават причина за страдание, а след това пренасят теглото и на някой друг, а те самите ликуват освободени. Ако един е свободен, свобода пак няма, щом свободни не са и всички други. Но тази карма, това с причината и следствието, не водят ли до една представа че човек няма свобода и тялото му е заробено от това което от горе се очаква да стане? Причина-следствие до колко са част от кармата? Защото ако пуснем една капка вода в морето, никога не бихме могли да извадим същата капка, пак от там. Но това не значи че капката е изчезнала или че я няма, тя се е сляла с целостта и ние вече не виждаме капката, а виждаме целостта.


"И нека живеем щастливо като не мразим тези, които ни мразят. Сред хората, които ни мразят, да останем свободни от омраза. "

Много вярна мисъл :), толкова истини има записани още от преди хилядолетия, и е някак дори смешно как сега тепърва пак се връщаме към тях. Мисълта е вярна за тези който я
разбират. Защото съвремието, залага точно на това, на омразата и гнева. Неразбират, че с омраза до никъде не се стига. Омразата почерня душата и бавно, я измъчва, изтезава. И питам се понякога, защо е това, защо трябва да бъде така, толкова ли е трудно да се живее без да се мрази. Омразата е болест на душата, изпраща само оловни стрели към сърцата. Когато човек мрази, това значи че не уважа първо себе си, чрез омразата наранява най-много себе си, а след това и другите. Тези низши емоций, и пред щастието и любовта бледнеят. А има ли любов, ще има и щастие. Но трябва да можем да обичаме света в който живеем. И определено смеха е част от
ключа към това. Преди бях изпаднал до там, че мразех това което виждам в огледалото, мразех себе си :(, и респективно, бях негативен и към света. Затова трябва можем да се приемем такива каквито сме, и да не се срамуваме от себе си. Доста път изминах докато разбера това.


"Само едно ще си позволя да кажа, така както го виждам: на прав път си и във вярната посока. "

Благодаря :), дано да е така.



До коментар 43

Благодаря за мнението :). Радвам се :) че мненията и споделения опит са предизвикали интерес в теб. И да полезна си ми. Започвам с това:


"Дано не ти звуча дидактично, но обсъжданията, които четох досега са твърде абстракти и позволяват много свободни интерпретации, а така хората като че ли се объркват и не знаят какви практически мерки да предприемат. "

Не ми звучиш дидактично, напротив мисля че си права. И да си призная, аз наистина пиша някак сложно и абстрактно :(, ама засега така мога. Опитвам да променя това, защото и мислите ми са такива, заплетени и абстратни. Затова и писането ми изразава същото. За съжаление се опасявам че дългото време в което съм прекарал отделен от хората, изолиран и доста неконтактен, са ме направили и такав абстрактен. Смисъл, аз почти немога да напиша, а
следователно и кажа, и най-простото нещо по-лесен начин. За жалост е така. Тръгна ли да напиша нещо и изпитвам някаква несигурност, дали ще бъда разбран, може би затова и толкова конкретезирам думите си и с абстракций. Знам че така като пиша, малко хора биха ме
разбрали. Затова и малко пишат по тази тема. Някой неща който написвам, звучат завършени, нетърпящи възражение, но не е така. Да не е хубаво това, особено ако хората се объркват. Но нали различните хора имат различни мисловни модели, както и ситуацийте в живота им се различват? Би трябало да могат да възприемат това което четат по свой си начин, така че да им помогне. Поне се надявам, да е така.


"Аз малко суеверно се страхувам да казвам, че съм щастлив човек.. "

И аз така. Аз не казвам че съм щастлив, аз само се стремя към щастието като към една мечта. Не си придавам чак щастлив вид, защото имам чувството че е рисковано, че това което го
има сега, може да бъде изгубено. И в това е част от моята несигурност. При теб подобно ли? Защото при мен е като суеверие, че опитам ли да бъда весел дори и малко, утре, други ден, нещо може да се развали, и да тръгне на зле. Знам че това е негативна мисъл, ама там е работата, аз това не го мисля, ами го имам като едно предчувствие. Може би това също е вид страх, страх да бъда щастлив. От друга страна, доближа ли се до някой, имам усещането че съм неприятен. Знам ли защо, сигурно, тогава не се възприемах добре. Нещо като суеверена несигурност. Която преди
я изпитвах в големи количества. Но постепенно преудолявам.


"Виждала съм много нещастни хора, които имат същите неща, които имам аз.. но са нещастни.
Много съм мислила по този въпрос, опитвала съм се да осъзная какво ги прави по-нещастни.... "

Мисля си нещастни сме, когато не сме намерили тези който ще ни разберат. Когато душата ни е затворена, а умът ограничен. Тогава сме нещастни. Духовният ни свят е пряко свързан с материялния. И липсата на неща толкова прости могат да вгорчат живота ни. Казват, здраво тяло, здрав дух, и е вярно донякъде. Но къде-къде по-добре звучи здрав дух, здраво тяло. А някой са щастливи, само от материялния свят. Естествено е че когато сме заобиколени от хора който ни обичат, който ни имат за нещо, ще бъдем и щастливи, защото това и търсим, разбиране и любов. От тези двете всеки се нуждае.


Това с изреждането на качествата който харесваме и не, на лист, ще го направя. Определено ще ми е интересно да видя какво ще излезе :)


"другите, други неща (извън мен) са ми виновни"
"значи единствения ти шанс да подобриш живота си, е да промениш нещо в себе си"
"попитай хора, на които вярваш----как изглеждаш отстрани--какво харесват, не харесват,
искай да те критикуват"

Да, така е :), това и правя. Въпреки че немога да съм много сигурен дали променям правилните неща, или как изглеждам отстрани. Малко са хората който сега биха могли да ме критикуват, или да ми споделят, незнам. От критики не се обиждам, за мен е радостна новина да чуя, някой да
ме критикува, и да ми каже нещо което не харесва в мен. По добре някой да ти каже нещо лично, от колкото да се говори зад гърба ти. Преди такива неща можеха да ме натъжат много, но сега не. Днес съм по сигурен в себе си, и не бързам да се впрягам в тъжовност без да съм сигурен че има защо. А и да има защо, мисля достатъчно време бях отчаян, че да започвам тепърва пак. След толкова отчаяние и тъга, все трябва да има и някакво щастие и радост. Тъга предизвиква и това, да чуваш само негативни неща за себе си, и никой да не каже в твоя защита и нещо добро. Определно бих попитал как изглеждам отстрани.


"помисли си ако можеш да си избираш хора за приятели кои три техни качества са най-важни за теб-дори и да не ги одобряваш--просто ще ги приемеш"

Определено знам, че не гледам да носят мойте качества, на мен достатъчно ми е и само едно качество да имат тези хора, просто да са добри хора, и на мен ми стига. Тоест не капризнича, и нямам големи изисквания. Това може и да не е добре, обаче си е така.


"НЕПРЕМЕННО СПОДЕЛЯЙ с някого – не се страхувай, че могат да злоупотребят.. "

Това и се опитвам да правя. Да споделям, да се раздавам, да бъда по открит, и така се чувствам жив. Преди действах на опаки, не споделях с никой, и нищо, защото нямах вяра на хората. Мислех си, , че могат да ме наранят, да използват това което им казвам, против мен. Съвета ти е отличен. Само споделянето освобождава.


"Липса на комуникативни умения това може да се учи и тренира-има много литература"

Може би. Но опита който придобих, ми подсказва че книгите на подобни тематики нищо не помагат. Защото в тях има описани едни ситуаций и определените им действия. А в
живота, ситуацийте са различни, и май не трябва строго да се водим от някакви книги. А да бъдем естествени, да бъдем себе си. Или греша в това си убеждение, и книгите помагат, но ако се научим сами са изграждаме моментите?

"Твърде много, или твърде тесни и строги изисквания към средата"

Като се замисля, аз строги изисквания към средата никога не съм имал. Трябва ли да имам някакви определени изисквания към средата? Не изграждат ли средата хората с който сме. Значи ако сме чувстваме добре с тези с който сме, всички изисквания за среда би трябвало да са изпълнени. Или е нужно и нещо друго?


От автора

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 4861d99f57
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

47.   "Мразех това, което виждам в огледалото, мразех себе си" - ето за това иде реч, това е целия проблем.
За мисловните модели, ти нищо не изкореняваш и не събаряш, просто заместваш стария модел с нов, и стария сам по себе си отпада. Като се гледаш в огледалото, кажи си: аз съм красив, привлекателен и прекрасен. Или: аз съм силен, спокоен и уверен. Каквото си решиш, но трябва да е в сегашно време и в положителна форма. Сигурно си забелязал как като си кажеш това, и започваш да се чувстваш така, но е за кратко. За да стане постоянно, трябва да го повтаряш достатъчно дълго време, пред огледалото, на улицата, в рейса... трябва да имаш вяра и доверие в организма си, и ти я имаш, приложи я. А за негатива не се тревожи какво ще стане и къде ще отиде :) ще отиде там, откъдето е дошъл.
За приказката, и аз си мислех същото, че не трябва да е нападател, нито жертва... наистина това е най-добрия вариант... Свами Рама разказва една истинска история от живота си, веднъж спрял в една пещера да си почине, и там имало три малки тигърчета, и те ръмжали около него и го побутвали с лапа. Били гладни и го помислили за майка си. Свами Рама като се огледал, видял, че тигрицата била застанала на входа на пещерата и гледала към него. Той се уплашил, но се обърнал мислено към нея и и казал: "Аз няма да ти навредя, не го прави и ти. Ако се отдръпнеш настрани, ще изляза. " И тигрицата се отдръпнала. :) Той си взел нещата и излязъл от пещерата и си тръгнал, и след няколко крачки се обърнал и видял как тя спокойно влиза вътре при децата си.
Та така, ако той беше изпаднал в паника, дали като жертва или нападател, със сигурност нямаше да има добро развитие на нещата, някой щеше да пострада.
За карма - всяко нещо има последици и да, всичко е свързано - успеха на един е успех за всички, и провала на един е провал на всички. Както казва и Павел, ние сме много части в едно тяло и ако някоя част заболее, страда целия човек. Всеки си отговаря за себе си, но има и обща карма, в която сме оплетени. За капката и океана, капката вън от океана, е капка. В океана тя става океан. Тя, дори и като капка, съдържа свойствата на същия тоя океан, от който произлиза и е част... тя излиза от него, и пак се връща в него... а че не може да е същата капка :) това е малко под въпрос... няма две еднакви неща в природата, няма 2 еднакви снежинки, дори няма две еднакви песъчинки в пясъка...
Накрая, но не и на последно място - не е абстрактно и объркващо, напротив, всичко е много конкретно. Така мисля :).

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 4792bc054b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

48.   До коментар 47


""Мразех това, което виждам в огледалото, мразех себе си" - ето за това иде реч, това е целия проблем. "

Така е, да бягаш от това което си, не значи спасение. Често виждаме в определени хора качества който ни харесват, без да си даваме сметка че притежаваме същите качества, но
не сме имали нито възможността, нито средата в който да ги реализираме. Та преди бях крайно залят от негативност, защото както си личи гледах негативно на себе си. Но с негативност неможе да се живее, това си е едно мъчение. Дали не сме себе си, едва когато не се научим да различваме чуждите идеали от собствените ни вътрешни такива?


"Каквото си решиш, но трябва да е в сегашно време и в положителна форма. "
"Сигурно си забелязал как като си кажеш това, и започваш да се чувстваш така, но е за кратко. За да стане постоянно... "


За кратко е всичко което правим, когато го правим в несигурност. Но и как да бъдем сигурни в това или онова, щом несигурни сме в себе си. А и на преден план излизат само онези неща който са разрушителни. Дали начинът не е това да спре да ни парви впечатление какво става, преди да сме видели какво става с нас? Защото случва се и така, че гледайки надалеко за отговори и спасение, пропускаме да оценим и видим това което е част от живота ни. Реално ние нямаме нищо, а и неможем да имаме. Нищо не принадлежи някому, освен на живота му. Животът ни, това е всичко което ни е дадено и притежаваме. Останалото не е притежание на нас, а на състоянието в което се намираме.


"трябва да имаш вяра и доверие в организма си, и ти я имаш, приложи я. "

Като че ли я имам, тази вяра. Но явно все още не е достатъчно силна, защото лесно мога да се разконцентрирам от вярата която имам. Може би трябва да намеря начин или
нещо, чрез което да фокусирам вярата си в това което съм. Кое е това което би могло да държи вярата във възможностите ни стабилна? Но отговорът за това не е в
миналото, защото миналото е заложило съмнението.


"Той се уплашил, но се обърнал мислено към нея и и казал: "Аз няма да ти навредя, не го прави и ти. Ако се отдръпнеш настрани, ще изляза. ""


Дали най-доброто качество е запазването на самообладание? С това да казваш на света, това съм аз, аз съм тук, и съществувам, толкова колкото и вие. А с това показваш
че си и съзнателен. В такъв случай и обикновенните думи, се превръщат като в магически, с който самата същност на света се отразява и от нас и ни разбира.


"успеха на един е успех за всички, и провала на един е провал на всички. "
"Всеки си отговаря за себе си, но има и обща карма, в която сме оплетени. "

Жалко е че малко осъзнавам това... отделни индивиди сме, отделни личности, живеем под едно небе, на една земя и това би трябвало да ни приобщава, а не разделя. От живота
като комбинация на съществуването. Общо е съществуването, а живота е съзнателната единица.


"а че не може да е същата капка :) това е малко под въпрос... "

Да права си, мислих за това. И сега виждам че това не е просто под въпрос, а самата капка си е един въпрос. Капката никога не е била себе си, защото никой никога не е знаел каква е тя, когато знаеш какво е океан ти знаеш окена, но не и капката. Тогава капката е самия океан. И тъй като няма две еднакви неща, тоест началната капка, ние не сме знаели с какво е по разлина от океана, така и ако я пуснем и пак извадим от океана ние пак няма да знаем с какво е по различна от океана. Затова е правилно да се каже че капката е самия океан. Двете капки ще бъдат различни, но ще са еднакво различни помежду си, защото пройзхождат от едно място. А океана е съставен от безброй подобни капки, който не губят свойството си да бъдат отделяни от цялото. А това заначи че макар и приобщени към общността, личността ни не се размива до такава степен че да стане нещо което преди не е била. Ние сме такива каквито сме и продължавайки да живеем, продължаваме да развиваме и преоткриваме това което сме. В тези мисли, спред теб правилно ли е да се каже, че човек цял живот е в търсене на себе си? В опит да опознаеме себе си и това което бихме могли да сме, ако можем да педолеем вътрешните си блокажи.


"няма две еднакви неща в природата, няма 2 еднакви снежинки"

Не е ли това най-хубавото че светът около ни е възможно най-разнообразен и уникален. И за да видим това, трябва просто да отворим очи, и да спрем да се крием като в черупката на охлюв. Но това не е никак лесно, осовено за тези който са били често наранявани. Например, аз точно за това и се самозатворих. При самозатваренто сякаш
се губят смелостта и силата, и човек забравя какво е да си сред хора. Всичко изглежда непознато и обвързано с възможни намерения за нараняване. Но да си бездушен и
непукист, не е добре, защото е загърбване на човечността. Обаче и да се самозаграждаш и самозатваряш също не е добре. Дали правилното състояние трябва да е да сме в някаква трета позиция, изобщо съществува ли такава позиция? И дали тази трета позиция не е да гледаме на света като на едно непознато място, но и с очудване да си даваме сметка че всяко нещо е точно там където е защото това е правилното му място и състояние. Като децата, който за първи път се запонават с предметите около тях, да
гледаме с една открита положителност.

"Накрая, но не и на последно място - не е абстрактно и объркващо, напротив, всичко е много конкретно. Така мисля :)"

Знам че е така, но до някъде. Защото както например аз пиша, знам че не всеки ще ме разбере. някой хора не се задълбочават, а искат ясен отговор, и те може и да не
разберът добре, за какво става дума. Но на мен ми е трудно да изразя, нещо по лесен начин, ако темата е толкова мъчна. А в самотата няма нищо лесно, освен това че се
изразва с една дума "самота".


Леко отклонение към коментар 43

Направих както ме посъвества списък с нещата който харесвам в хората /обаче с мисълта, кой на бих харесъл, защото е ясно че се получава иначе едно идеализиране, а иделни образи няма. /


Качества който харесвам и бих харесал ако забележа:толерантност, честност, позитивност, откровеност, търпеливост, искреност, съпричастност, душевност, непредобеденост, яснота, човечност, състрадателност, безкористност, мило
сърдност, добродетелност, увереност;

От тях за такива който може би притежавам /може би защото сам не мога да се видя/ са:откровеност, душевност, толерантност - за другите не съм сигурен, защото не съм се наблюдавал. Излиза че клони към 0, явно съм критичен към себе си, но немога да си препиша неща, за който не съм сигурен в каква степен притежавам.

Относно негативнитe качества, от:нетолерантност, негативност, арогантност, себелюбие, неискренност, лицемерност, двуличност, егоизъм, бездушност;Мисля че съм притежател на:само на негативност /но ми се струва че и само това е достатчъно лошо, защото от него могат да се породят и останалите/

Какво мислите за отношението и погледа ми, твърде критичен ли съм към себе си? Какво е нужно да добавя или променя в себе си, спрямо списъка който съм изложил тук, за да променя и отношението си? Иначе, всеки ден гледам да мисля положително.


От автора

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 96c9a3515f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

49.   Здравейте :), мина известно време, доста от написаното се преся и установи в мен.

Благодаря на тези който са попаднали на тази тема, прочели са, видели са, и на тези който ще попаднат. Благодаря и на коментиралите.

Във връска с горния си коментар, и това че никой не даде отговор на това дали съм доста критичен към себе си. Ще приема мълчанието :) за съгласие. И че да, явно съм критичен към себе си, но няма как, по добре критичен пред
твърде самоуверен. Определено разбрах че трябва да променя доста неща от себе си. Че това няма как да стане изведнъж, че се иска постоянство, и търпение. Но и достатъчна сила на духа, защото реалността ще ни изпитва, ще ни провокира със свойте тежки изптания. И това което трябва да знаем е, че паднем ли, това не е края. Човек винаги може още, винаги можем да бъдем достатъчно силни за да се изправим отново. Никога не е късно. Но не трябва
и да губим самочувствието си. Трябва да имаме някакво самочувствие и да се приемем такива каквито сме. Защото не е случайно че сме такива.

Все още, имам свойте мрачни моменти, моментите ми на негативност. Но вече, достигна ли до тъмните мрачини, в мен се запалва една факла. Която озарява замъглената ми душа. Съветът ми към тези който са в такова или дори по тежко състояние е, колкото и да се притеснявате, проявете смелост, макар и малко и се запознайте с други хора. Дори и такива който са противоположност на вас. Такива който са по екстровертни, по общителни. Ще откриете че това помага много, много повече отколкото да си стойте сами заедно с теглото ви. Това което често си мисли човек в отчаяние е погрешно. Разсейте страданието си, проявете яснота.


Отговор на някой мой въпроси... към тези който имат подобни терзания, и съзнанието им се задушава... както и към мен самия :)

"Дали правилното състояние трябва да е да сме в някаква трета позиция, изобщо съществува ли такава позиция? "

Да, такава позиция съществува. Това което се намира между
гордостта, непукизма, себелюбието и отчаянието и негативността, сме самите ние. Естествени и такива каквито сме иначе. Човек в действителност е динамична натура, сменяща емоций като дрехи, като обвивки. Но в основата сме себе си. И тези обвивики който изграждаме ни задтварят в един пашкул. А това прави същността ни скрита от света. Бягството от света е бягство и от себе си.


"Кое е това което би могло да държи вярата във възможностите ни стабилна? "

Когато забравяме идеалите за който сме се борили. Когато забравяме защо някога сме били щастливи. Когато забравяме себе си, когато се пренебрегваме. Забравяме и защо живеем. Не е достатъчно само да мислим положително. Нужно е и да действаме положително. Защото това което може да
държи вярата във възможностите ни стабилна сме самите ние, който бихме могли да превърнем всеки следващ миг от живота си в нещо различно.


Кой определя какъв живот ще водим? Кoй ни затваря в тесните граници на страховете ни? Кой ни отказва от щастието и ни помрачава дните? И кой е ключа към свободата ни? Това сме ние, ние сами определяме тези неща, често несъзнателно. От нас зависи дали вратите който сме затворили ще се отворят отново. Но кой е ключа към това, това сме НИЕ, това съм АЗ, това си ТИ. Всичко зависи от нас. В нас са всички възможности и сили. Затова към тези който изпитват същото, не стойте и не чакайте, впуснете се в действие. Бъдете себе си и ще бъдете свободни.


От автора

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker