Споделена история от Други |
Постоянна тревожност
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1047 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 17 години. Пиша тук, защото вече не издържам. Постоянно съм под напрежение без причина. Усещам тревожност непрестанно, което оказва влияние върху психиката, нервите ми и дори социалните ми контакти. От малка съм срамежлива, но до преди година това не се случваше. Иначе нямам проблем да си говоря с хора, да общувам и така нататък, но всяко малко нещо ми докарва стрес. Дори качването в автобуса. Постоянно се чудя как изглеждам в очите на хората и какво си мислят те за мен. Когато се налага да говоря пред класа (не от мястото си) се влошава най-много. Ръцете ми започват да треперят, гласа ми също. Не мога да се владея. Дори вкъщи се чувствам напрегната. В по-голяма част от времето усещам тежест в гърдите, ускорен пулс и затруднено дишане. Опитвам се да мисля за нещо друго, да дишам дълбоко, да се успокоя, но това трае секунди, най-много минути. Имам чувството, че полудявам, вече нямам никакъв контрол над това и си мисля за това колко съм напрегната постоянно, което ме напряга още повече. Четох, че някой хора живеят цял живот така, но как се свиква с такова нещо? Пречи ми да правя елементарни неща като говорене пред (познати) група хора, дори като просто си седя на чина се чувствам нервна и притеснена. Моля ви за идеи и съвет как да се справя с това, осъзнавам, че е на психическа основа и трябва да се стегна, но не мога да се контролирам постоянно. Благодаря предварително!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: d787fd85ba |
|
1. Отиди на психолог. Всичко това, което се случва си има причина. Доста често психолозите успяват да я разберат. Психолога ще ти помогне наистина. И не, не си луда, това е съвсем нормално. И аз ходя на психолог, защото съм в подобно положение, само дето аз знам защо съм така и при мен не е безпричинно. Обедена съм че и при тебе не е без причина, просто няма как, тая причина я има въпроса е да я откриеш.
|
|
