Моят живот
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1290 пъти
Здравейте. Момче на 19г. съм. Набързо ще разкажа за мен. Като малък бях много дебел в цялото тяло. Винаги съм имал проблем с говоренето, създаването на приятелства. Предполагам за мое нещастие като бях малък открих компютърен клуб в града в, който живея. Компютрите и компютърните игри станаха моят най-добър приятел. Ходех всеки ден и играех с часове. По-късно нашите ми купиха компютър и започнах да играя вкъщи на каквито игри поискам, най-вече counter strike 1. 6 и mu online. С училищите като малък нямах особени проблеми, всичко ми беше лесно до към 8 клас, пишех си домашните за най-много 1 час и по цял ден играех игри и четях всякакви работи из интернет мислейки се, че се образовам и научавам нови неща всеки ден, докато всъщност всичко е било просто една голяма загуба на време. След това в гимназията (8-12 клас) започнах да ходя с приятели на купони, опитвах се да съм като останалите, но нищо не се получи. Нито алкохола, нито цигарите, нито нищо от тези неща не ме кефеше, нито пък сбирките. Просто явно съм си дебело комплексарче, но не разбирам как кючеците и другите подобни глупости са забавни на другите. Тъпото е, че игрите, интернета и компютрите ми даваха една илюзия, че животът ми е хубав, защото имаше какво да правя винаги. Но от няколко седмици/месеци каточели съм се събудил, както в филмите и осъзнавам как ми е минало детството. Сега все още имам приятели, но аз самият не искам да излизам с тях, защото знам колко смотан съм. Те се държат добре с мен, но когато излизаме и аз си мълча(както обикновено, защото просто няма какво да кажа) и виждам как ме поглеждат от време на време все едно си мислят какво не е в ред с мен, защо постоянно мълча и нищо не казвам. Като цяло не бях тъпо дете и осъзнавам, че ако бях влезнал в правият път като малък щеше да съм като повечето деца, а вместо това аз избрах да се изолирам пред игрите и интернета, защото ми беше по-добре. Осъзнавам, че времето няма как да върна и се чудя какво да правя с животът си от тук натам. Игрите и компютрите не са ми интересни вече, но никак не е лесно да започна да "живея" на тази възраст, защото в много работи другите са много по-напред от мен(гаджета, купони и т. н). Знам, че историята ми е тъпа така, че не очаквам да получа някакви съвети какво да правя или как всичко би могло да се оправи магически, защото такова нещо надали в възможно. Просто исках да споделя с някой и реших, че нещо такова няма с кой да си кажа в истинския свят, затова реших да пиша тук. Благодаря за отделеното време. Забравих да кажа, че напълно осъзнавам, че аз съм си виновен за положението в, което съм. Сега като се замисля, ако бях активен и се бях записал на някакъв спорт още от малък сега животът ми щеше да е друг, защото още като малък компютрите щяха да са ми омръзнали и щях да осъзная колко по-хубаво е да спортуваш и да се виждаш с различни хора и т. н.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: e92cad4a2d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Виж човек, не се самообвинявай, защото не си виновен. Виновни са родителите ти. Родителите винаги са виновни. Те е трябвало да преценят, че имаш проблем със социализацията и да те стимулират да го преодолееш. Забелязала съм, че повечето родители в българското общество просто са неспособни да идентифицират проблемите на децата си, които не са очавадни - напр. нещо с физическото здраве. А щом си дебел, най - вероятно вашите не са те хранили правилно като малък. И все пак, щом имаш приятели, които излизат с теб значи не си чак толкова лоша компания. Запиши се в някой университет в София или друг голям град за да се запознаеш с нови хора. Не си мисли, че си единствения 19 годишен, който не си е имал гадже и като цяло не фиксирай мислите си върху това, а върху позитивни неща. И ако искаш започни да тренираш нещо. Не ти е късно или нещо такова.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 56afce715b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ти не си "дебел комплексар" а младо момче-интроверт. Просто се приеми такъв. Можеш да имаш приятели интроверти и екстроверти, просто едните ще наблюдаваш и се забавляваш с поведението им, а другите ще са като теб. Спорт можеш да започнеш на всякаква възраст, но настоящата ти е перфектна. Не си търси оправдания, а си избери спорт подходящ и желан за теб и върви се записвай. А можеш и да започнеш с тичане в парка, домашни упражнения т. н. Успех!

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 2aeadf9d05

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От автора : Следя отговорите и искам да благодаря. Не спирам да мисля как да променя живота си и като цяло съм безкрайно мотивиран. Със сигурност ще се запиша на спорт идните дни. Обмислям и да си взема няколко полезни книги в, който се надявам да има отговори на някои мои въпроси.

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: d48c6d6e0f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ти си на 19, а не на 90. Животът ти тепърва започва. Сега съжеляваш за тези да речем 10 - 15 години, но един ден, когато станеш на 40 и си продължил да живееш по начин, който не харесваш, ще съжеляваш, че на 19 не си направил решението да промениш живота си така, както ти харесва. Сега е моментът.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: eae4d2e00a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   В коментара ти забелязвам няколко важни момента: "... опитвах се да съм като останалите... " "... щеше да съм като повечето деца... " Да си част от стадото ли искаш? Защо? Кому е нужно? На теб ли? Погледни от една друга гледна точка - "останалите", "повечето деца" не са ли едно стадо овце? Не са ли просто едни посредствени торби с карантия, които всеки Божи ден правят едно и също, състоящо се в три точки - храна, алкохол и задоволяване на първичните нагони? Искаш да бъдеш от тях? Бих ти казал - добре, дерзай, но си написал, че техните първични занимания не те увличат по никакъв начин. Тогава защо, въпреки че нравът ти не иска да те влива в общото блато, ти се натискаш да бъдеш в него? Недей! Спортът в твоя случай е необходим, да - бягай, прави упражнения и т. н., АКО не се харесваш в текущото си състояние. Но въпросите ми не се изчерпват дотук. Защо искаш да ходиш по купони и т. н.? Останал си с впечатлението, че това е "живеене" на живота, но дали наистина е така? Не знаем! Ние не знаем абсолютно нищо за този свят, ако се замислиш задълбочено. Просто сме се озовали тук и обществото ни е формирало представи за добро и зло, но дали те са истинни, или единствено заблуда - никой жив човек не може да каже! Затова не смятай, че животът ти е пропилян, пази Боже - знаеш ли колко неродени загинали има, а колко бебета са се простили с живота си, много преди да започне изобщо формирането им като личности? Обичай живота си и го живей така, както го разбираш ти, не както някакво си стадо се опитва да ти го наложи. Чети сега книги, за да формираш мирогледа си за света, но в един момент ги зарежи! Майната им на псевдофилософите, които ги величаят, книгата ти натрапва възгледа на автора за действителността, но това възприятие трябва да си го изградиш ти САМ, а не въз основа на нечии чужди разбирания! И още един съвет - зарежи малоумните игри от типа на кънтъри и прочее. Ако ти се играят игри, прекрасно - но се насочи към такива, за които си заслужава да отделиш време, т. е. игри на знанията. Потърси в интернет, сигурен съм, че ще намериш такива.

 

...