Без път
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1262 пъти
Ще се опитам да съм максимално искрен със себе си, макар че обикновено не успявам. Предпочитам да се самозаблуждавам, да избягвам откровенията, да изкривявам фактите. Чувствам се зле. Случва ми се все по-често с годините. На 24 съм, а понякога имам чувството, че съм три пъти по-стар. Не разбирам хората. Желанията им, мечтите им, проблемите им, поведението им, светогледа им. Общувам свободно и бързо намирам общ език с почти всеки, но това е само привидно, параван, зад който се крия. Имам приятели, но не споделям много лични неща с тях. Те познават не повече от половината ми същност. Намирам някакво бягство в комуникацията с тях и във взаимните ни моменти и преживявания. Трудно ми е да дефинирам понятието самота, но това, което описвам, може би се доближава до моите разбирания за значението му, а може би и до вашите. Нямам способността да се радвам на живота и това ме убива бавно. Не изпитвам щастие от успехите си, независимо малки ли са или големи и никога не съм изпитвал. Оттам следват и проблемите с мотивацията, които са ми постоянен спътник през целия ми живот. Провалил съм повече начинания от всеки, който познавам, разочаровал съм близки хора. Всеки ден се питам защо съм тук и има ли смисъл да продължавам. Ужасява ме мисълта, че не мога да дам ясен отговор на този въпрос.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: d25be9a08b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, анонимнико! За пореден път се обеждавам, как в сайт пълен с безброй непознати, има толкова истински хора. И само по едно мнение и начинът, по който е написано можеш да "опознаеш“ човека отсреща. В какъв свят живеем.. Да е по-лесно да споделиш тук, отколкото на приятел, близък.. Нямам предвид конкретно теб, а като цяло. Темата ти ме докосна и ми стана някак си.. тъжно... Защото открих в редовете по-горе себе си. И аз никога не съм разбирала хората. Даже бих казала, че се страхувам от тях, от мислите в главите им, защото всеки е един пред обществото и друг пред самия себе си. Включително и аз.. Всички тези маски, които всекидневно носим, ме плашат. Като малка бях от онези деца, които не са нахални, затворени, в гимназията придобих самочувствие, в университета бях от онези, които всички слушат, постоянно получавах внимание без да го търся, колежките пък бяха толкова лицемерни и прозрачни. Просто очите на човек наистина говорят. Познати много, приятели колко. Имам чувството, че си задавам прекалено много въпроси за живота, болестите, смисъла, взаимоотношенията и още безброй неща. Точно като теб.. Не ти е достатъчно просто да съществуваш, нали? Знаеш ли аз имам една теория, ако така мога да го нарека, че ако съдим по природата, по това че целта на всяко едно живо същество е да се размножи, отвътре е заложено да остави част от себе си, то може би истинският смисъл е това.. Създаването на нов живот. Благодарение на нашите родители сме тук, живеем, дишаме, имаме възможността да пишем с този сайт тук и сега.. :) Но идва моментът, в който това ми се струва толкова тъпа "теория“, защото колко хора създават деца без чувства, колко пък не могат да имат деца, други пък изобщо не са щастливи от това, че имат... И се въртя и аз, въртят ми се и мислите, хаха! Предполагам сме по-емоционални. И може би ни липсва любов? Дали тя не е онова парченце, което може да направи всичко с няколко идеи по-хубаво? ! Извинявай за дългото мнение... Нищо не успях да те посъветвам, но искрено се надявам да откриеш щастието и удовлетворението от живота!!! Ж, 26

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 65691c5644

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Я започни да си угаждаш!

 

...