Споделена история от Други |
Живот в илюзия.
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1324 пъти
Усмихнат юли месец поначало.
Момиче на 23 съм. Може би темата ще изглежда маловажна за хората с истински проблеми, но не съм на хубаво място. Усещам, че съм близо до депресия, а това е сериозно нещо. Изпадам в жестока екзистенциална криза. Имам нужда от гледните ви точки.
Като бях по-малка (10-17 годишна) се мразех. Смятах, че физически съм грозна, не можех да общувам пълноценно с хората.. беше ужасно. Спомням си как в 7 клас момчетата бяха направили лист с най-красивите момичета и аз го оглавявах. Прибрах се вкъщи и се разплаках, защото вярвах, че просто си правят шега на мой гръб. След това в гимназията продължих да мисля, че съм най-нелицеприятното създание. Смятах, че хората са просто около мен, за да се забавляват на мой гръб, а момчетата ме сваляха по същата причина или за да има с какво да се занимават. А през всичките тези години, никога не съм страдала от липсва на внимание.. никога. Слаба съм, с много хубаво тяло (в това поне съм сигурна, защото се занимавам с фитнес от години и имам око за тези неща), атлетична, женствена, с дългата коса и гледам да не ползвам много грим, но този, който ползвам е професионален. Дойде период, когато си признах пред себе си, че си падам и по двата пола. Започнах да излизам и с жени. Така лека по лека - започнах да се убеждавам, че всъщност съм от красивите. Започнах да се харесвам, даже много. Изиспваше се тонове внимание върху мен. Убедих се, че визуално съм красива. После бях в 3 годишна връзка - и се убедих, че и като характер явно съм добре. След тази връзка минах през няколко занимавки и.. още повече внимание имаше върху мен. Работата ми докарва повече от средния доход. Имам кола. Напълно самостоятелна съм. Изградих си приятелски кръг и доста добър социален живот. Започнах да ходя на психолог. Започнах да се обичам. Бях много щастлива със себе си, за първи път. Досега. Започнах да излизам с едно момиче. Бях я харесала отдавна, но не предприемах нищо. Излизахме.. тя се държеше налудничево. Отхвърляше ме, после искаше да излезем, постоянно беше нервна покрай мен, непрекъснато ми правеше чепати коментари и изобщо не си правеше устата.. мислех, че просто не ме харесва. Но всеки път, когато и посочвах как се държи или понечех да се отдалеча, тя нищо не казваше, освен "утре какво ще правиш, да се видим? ". Сподели ми, че доскоро е била като мен в детството (тя не знаеше за моя случай).. каза ми, че е вярвала, че приятелите й са с нея от жал, а ако някой дойде да я сваля - за шегата. Вече била по-добре, но никога не била отхвърляна, защото била усещала - и отхвърляла първа. Постоянно говореше колко е комплексирана и не се харесва. А тя е много красива. Беше във връзка години с едно невзрачно момиче, което и живееше на гърба и нямаше нито цел, нито среда, нито работа, нито адекватен живот. Реших, че цялото и поведение се дължи на това. Също така.. бях си поствала някакви неща във фейсбук, а аз не отдавам никакво значение на тези глупости. И тя ми реагира доста остро, вярваше, че са за нея. (После ще разберете защо го споменавам този детайл) Също така ми беше споделила, че интуицията й за мен е, че не се застоявам на един човек и постоянно ги сменям. Както и да е.. както си пишехме всеки ден и излизахме от време на време - аз изпаднах в дупка заради бившата си. Отдръпнах се малко от всички и всичко. Казах на това момиче, че се случват разни неща, които не са свързани с нея. Както всичко беше наред.. след няколко дни тя започна да се държи студено и странно. Реших, че и това го е приела лично и настоях да се видим. Излязохме в нейната компания, но не можехме да останем насаме, за да поговоря с нея. В един момент се изнерзих и започнах да си цъкам на телефона.. на нея и се смени физиономията, дойде при мен и ми каза да отида с нея до магазина. По път ме отряза. Без дори някога да сме се докосвали.. нямало тръпка.
Всичко наред. Приех го. Не е първият човек, който ме реже.
Обаче тя започна да си поства неща. Не им обърнах внимание, докато не видях, че има някаква тенденция да са след мои постове. Реших, че полудявам. Това нещо продължаваше. Тогава си спомних, че беше приемала моите постове преди - лично. Тъй като напоследък бях много зарибена по психология.. психологията казва, че щом приема моите постове лично, значи и нейните са адресирани. Така работи човешкият мозък. За да видиш нещо в някой друг - то съществува за теб. Тогава я потърсих и я попитах за иститската причина, поради която ме отряза. Била същата. Пак психологията: ако не си сигурен в интереса си към някой - пробваш. Тя не пробва. А за човек, който няма тръпка - доста време ми отделяше. И това не ми се връзваше. После се продължиха постовете, аз вече бях сигурна, че съм се издухала отвсякъде. Докато не си припомних, че ми спомена за това, че никога не са я отхвърляли. С приятели даже го говорих и те също застанаха зад най-логичната теза, че цялото и поведение изглежда така, сякаш я е страх. Много си вкарах във филма, многооооо.. в истинският живот хората проявяват истински интерес към мен, аз следя постове 2 месеца като луда и не им обръщам никакво внимание. Реших да се свържа с нея и бях откровена, че явно си внушавам неща покрай постовете й и имам нужда от closure. Тя ми сподели, че след мен се е появил някой и тези неща не са за мен. Наистина нямала нищо към мен и не е имала.
И седя в момента.. и се чуд как я докарах дотук? През цялото време с нея премислях всичко, още когато излизахме. Всичко го въртях през психологическата призма. Смятах, че я разчитам именно благодарение на психологията. Никога не отхвърлях и лошите знаци. Вярвах, че взимам повечето неща под внимание, включително и интуицията ми. Не позволявах на никакви чувства да достигнат до мен, за да бъда адекватна. И знаех, че съм. Отделно в този период изглеждах във върхова форма, че тъкмо си бях правила и леки корекции по себе си. Имах здравословно самочувствие. Държах се самоуверено. Уж нямаше шанс за неуспех. Все пак толкова отношения са ми се получавали, когато бях несигурна в себе си, нямаща идея какво правя.. та тизи ли няма. И... какво стана? Отхвърлиха най-доброто ми АЗ, което някога съм.
Съжалявам за дългото излеяние, но ми се щеше да влезете и вие в моя филм, за да усетите нещата по-близо до вас. Надявам се, че съм успяла.
Нещата, които реално ме притесняват до полуда са:
Как да използвам психологията след всичко това, като ме издъни? Елементарен пример.. привличане се създава, когато си обръщаш внимание и се обичаш. Повече от това ако се обичах - ашконсум.. щях да стигна до нарцисизъм. И тя накрая ми бие шута, защото нямала привличане към мен. Същевременно и обръщах внимание и правех неща за нея. Тц.
Знаех, че визуалто има интерес към мен, защото беше започнала месеци, преди до излезем, да ми харесва неща и да ми гледа всичко. Когато я попитах - тя го отрече. Ако е било просто така, щеше да каже "да.. и? ". Или пак не сгрявам психологията???
Вярвах, че имам всичко.. че я усещам, че я разбирам, че изглеждам добре, обичам се и се държа много добре и премерено с нея. А в момента не знам на какво да вярвам вече. Включително нямам никакво доверие на здравия си разум. Защото включително минах и през идеята, че се е появил друг човек в живота й, но не се връзваше с всичко, което виждах.
Знам, че всичко е много хаотично, но точно това са ми мислите. За жалост нямам време за го структурирам по-добре и искрено се надявам да ме разберете.. и да ми окажете някаква помощ. Благодаря ви искрено.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 84c70dbe41 |
|
2. Използваш "психологията", както ти я наричаш, за да разчиташ и манипулираш другите. Това е типично за мъже с леки аутистични наклонности, които имат трудност с естественото разчитане на човек. А хората с неопетнени умове, особено жените, сравнително лесно разчитат всички сигнали на хората - съзнателни и несъзнателни. Т. е. разбирам, че ти явно си приела по-мъжката роля във връзките си. И тук изниква въпроса кому е нужен целия този цирк в ума ти. Понеже каза, че си би, не видях да си пробвала да бъдеш с мъж, другият въпрос е защо не си пробвала? Вероятно ще върви срещу моментната ти природа, но представи си, че може някак си да ти е ок да приемеш по-женствена роля.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 6da294d000 |
|
3. Я по-добре не мисли и се труди, трудът облагородява. Имаш нужда.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: b2f4a58f0f |
|
4. Душичка, съжалявам че ще ти го кажа, ама интелектуалното ти равнище е мноооого далеч от това, да можеш да използваш каквито и да е психологически похвати, за да анализираш хората. Не се сърди, а просто го приеми, та ако щеш - работи в тази насока.
Някои опорни точки:
- ще ме прощаваш, ама никой не го интересува колко пари изкарваш, или факта, че имаш кола и, че заплатата ти е по-голяма от средната. С тази фактология не помагаш на повествованието, даже напротив;
- уж не ти липсва внимание и винаги си била центъра му, а изведъж се оказва, че много пъти са те рязали. Или нещо не обясняваш както трябва, или за едното от двете лъжеш;
- думата "поначало" не носи уводен смисъл. Така написано, въвеждащото ти изречение би се превело на български като "Усмихнат юли по принцип";
- обърни внимание на правописа си. Примери: излеяние, ашконсум, понечех, налудничево;
- пунктуационните ти умения не са особено завидни;
- няма смисъл от чуждици, когато се пише на роден език. Визирам думата "closure". Тази дума има поне 3 удачни аналози в родния ни език;
Иначе, поздравления за това, че поне умееш да членуваш правилно. Дерзай!
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 269887cd7b |
|
5. Не съм написала всичко това за литературно изложение. Също така съм споменала, че нямам време да го структурирам - бързала съм. Няма значение. Финансовите възможности на човек не са фактор зя пренебрегване - много хора търсят стабилен партньор. Иначе е възможно интелектуалното ми равнище да не е достатъчно високо, но не съм спряла да се ОПИТВАМ да го развия, тъй че си работя в тази насока. Както и да е. Била съм с мъже. С един от тях 2 години. Не се чувствам като "мъжа в отношенията", никога не съм. След последната ми връзка обаче се съмнявам в женската си преценка вече, затова тръгнах към рационалното.
Благозаря за градивната критика, но наистина ми се щеше реален съвет.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: c60439ae50 |
|
6. Аз мисля, че е възможно да те е излъгала, че има друг човек в живота и. Възможно е все пак, постовете и, да са били насочени към теб, но да те е излъгала, че не са. За да те обърка и за да не падне в очите ти.
Съвет - не се занимавай, с неуравновесени и несигурни в себе си хора. Не носят нищо добро!
|
|
