Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Има какво са се направи. Два са вариантите - физиологична причина (мозъкът ти поради някаква причина не произвежда достатъчно допамин/серотонин/ окситоцин/ ендорфин - може да в следствие от заболяване, може да е заради злоупотреба в миналото с алкохол и наркотици) и психологична - защото не си на верният житейски път. Да не би професията ти да те отвръщава? Или да не се чувстваш потребен? Или да си имал големи разминавания с личните си планове? А може и да е основното - не си вярващ и нямаш духовен живот и разбирания. Прочети "Пътят на душите" от Майкъл Нютон (не е религиозно четиво, спокойно, нито психология) и ще ме разбереш. Това, което действа при повечето хора, които са депресирани, е оказване на помощ на нуждаещи се - деца, възрастни хора, животни. Тогава човек се чувства щастлив, защото храни душата си с любов.

7.   Номер5 не е схванал. Автора не е казал, че е неспокоен, а че не е щастлив.

8.   Има начин, как да няма - осъзнаването, самоусъвършенстването, да се научиш да се харесваш и да се обичаш, да си доволен от себе си. Да си простиш всички предишни грешки и провали, защото те може да те държат в капана "Аз не заслужавам да бъда щастлив", да бъдеш искрен със себе си относно тъмните и лошите ти страни, да ги приемеш и едно по едно да ги разнищиш и отработиш. Аз осъзнах, че половината от живота си изживях в ролята на жертва. Изобщо не знаех как да се грижа за щастието си и за себе си и затова се грижих до изнемога за другите, все си взимах смачканото парче от тортата, сядах на най тясното място в колата, другите да са добре. От своя страна очаквах някой да се жертва така за мен, да се грижи за щастието ми (Да знае как) и разбира се винаги бях разочарована от хората, от света като цяло, бях сърдита, мрънкаща подметка. Разболях се, тялото ми отказа да ми служи и това ме заведе на йога, накара ме да чета за съзнанието и подсъзнанието, за взаимоотношенията и т.н. Моето щастие е да съм продуктивна, но вместо за другите, вече за себе си. Освен йогата, започнах да тичам, да се храня качествено, взех книжка на дърти години, взех 2 нива английски и продължавам, доброволец съм в едно училище за майки. Всяка сутрин имам ритуал, питам се какво би направил за себе си човек, който се обича и уважава. И си отговарям ха-ха "би отишъл на театър с колежка", "би отишъл да тича, за да е здрав и красив", "би отишъл на любимата си гледка да си изпие кафето с кеф (моята е на 35км. от града и ходя почти всяка седмица)", "би си купил книга, която да го обогати" и т.н. И така не е нужно да тичаш, а да не спираш да крачиш напред. Едно малко кефче днес, един жест към себе си утре, едно ново умение, чрез което да се възхитиш от себе си, ново знание. И един ден усещаш, че си минал доста път и всъщност си станал готин човек и вече си доста по-доволен от себе си и щастлив.

9.   Приятели, не го казвам от куртоазия, но наистина съм ви страшно благодарен за подкрепата. Останах много приятно изненадан от отговорите, защото очаквах нападки. Това от своя страна, както и вашите коментари, ме наведе на мисълта, че постоянно очаквам хората да ме съдят. А може би подсъзнателно аз се съдя сам себе си или съдя останалите и затова очаквам и хората да ме съдят.

Сега се сещам, че майка ми съдеше прекалено много хората, когато бях малък, и може да съм възприел подобен модел на поведение като правилен предвид, че тя е била най-авторитетната фигура в живота ми тогава, после замина за чужбина и аз останах сам на 16, след което започнах да се откъсвам от нейния модел, тъй като все още не бях напълно оформен като личност. Сега когато ми идва на гости, усещам, че пак прекалено много съди хората и се оплаква от всички, че ѝ били виновни за всичко. Тогава когато бях под нейно влияние, приемах това за нормално, но сега ми се струва странно и сега осъзнавам, че може би това от детството ми ме е направило прекалено критичен към себе си.

Има и друго - когато бях в гимназията, бях единственият в класа от малцинствен произход и някои от съучениците ми упражняваха тормоз над мен и аз тогава с детския си акъл, се чувствах виновен, че не съм се родил от български произход и почти се намразих.

Така като се позамислих над някои неща, започах да осъзнавам причините. След като споделих тук и видях подкрепата ви, някак се отпуснах и ми се поотвори съзнанието за някои неща. До сега някак не исках да призная пред себе си от болка и ги тиках навътре в подсъзнанието си.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но ми помогнахте повече от психотерапевта, психиатъра и хипнотерапевта, взети заедно. А може би просто е назрял момента да започна да осъзнавам някои неща.

Пишейки този коментар ми се насълзяват очите, защото усещам, че от мен излиза дълго спотайван емоционален боклук, което си е доста облекчаващо. Не си позволявам да плача, защото не му отива на голям мъж, но този път трудно сдържам сълзите си.

Още едно голямо благодаря! Големи сте.

10.   Авторе, радвам се, че сме помогнали. Надявам се да ти е интересно да опознаваш и "превъзмогваш" себе си. Така израстваш духовно. Винаги търси истината и баланса.

11.   Поредната история, в която родителите са виновни.

12.   На прав път си, Авторе. Нещата, които потискаме, не изчезват, а напротив, изплуват най-неочаквано. Хората около нас са най-големите ни учители, всеки човек идва в живота с едничката цел да ти помогне да се самоусъвършенстваш, макар че понякога е трудно за осъзнаване и доста неприятно. Защото уроците се крият в нещата, които истински ни дразнят, които едва ли не мразим. В моя случай-мразих егоистите и жените тип кифли и те напук прииждаха в живота ми, в работата. Защо? Защото съм потискала егоиста и кифлата в себе си, мразех ги, натиквах ги дълбоко, никой да не ги вижда. И в момента, в които реших да ги интегрирам в поведението си, станах малко егоист, започнах да се отстоявам и да правя неща лично за себе си, станах малко кифла, малко по-суетна, започнах да изказвам претенции, да съм повече жена. Когато осъзнах какво потискам трябва да интегрирам, си казах "Аз ако стана егоист и кифла, близките ми ще ме намразят", ама не. Изказването на мнение и претенции не ги отблъснаха, а им отвориха поле за изява. Замениха мрънкането ми и вменяването на вина с директност и отстояване на себе си и тогава най после получих грижа и внимание. Сега осъзнавам, че не е имало как да се погрижат за някой, който никога не иска и не прави нищо за себе си. Разказвам го за да разбереш по-нагледно следното (с уговорката, че не съм специалист), мисля, от казаното в последния коментар, че ти имаш проблем с интегрирането на толерантност. Мисля, че я проявяваш само навън, приемаш всички каквито са, без да ги съдиш, но не и себе си. Себе си яко съдиш, привличаш хора в живота си, които правят същото-съдят те (за да те научат да спреш). Може би ако обърнеш нещата, започнеш да проявяваш толерантност първо към теб, не си толкова строг към себе си и ако спреш да бъдеш толкова толерантен към другите и започнеш да си казваш, когато нещо не ти харесва, ще се почувстваш доста добре. Може би мисълта в главата ти е "Всеки има право да бъде себе си, освен мен. " Може би си потиснал твърде много съдника в себе си. Може би от страх, да не съдиш, твърде много търпиш и мълчиш. Не казвам да започнеш да съдиш "Ти си глупав", а "Това не ми е интересно" (толерантност, към себе си - не стойш да слушаш нещо, което не искаш). Не "Това е гадно, лошо, грозно", а " На мен това не ми харесва". Никой няма да те намрази за това, най много да започне да те уважава повече и да стане по-толерантен към личните ти предпочитания.
Прав си за това, че просто сега е назрял моментът, ние не можем да сме по-полезни от терапевт. Аз просто мога да ти вдъхна увереност, показвайки ти, че човек може съзнателно да се научи да се обича. Макар и трудно, всъщност е истински удовлетворяващо и приятно.
За етноса, мога да говоря много. Но се надявам, че нямаш нужда и вече се чувстваш интегриран. Аз се омъжих за турчин. Той не бе приет от семейството ми особено добре, до момента, в които не приложих същата практика, до момента, в който спряхме (аз и той) да потискаме етноса му.
Намери всички потиснати злодейчета в себе си и ги пусни на свобода, прояви ги позитивно, заобичай ги, те така или иначе няма да си тръгнат. Потърси какво те напряга в околните
Ако са егоисти:
-егоцентрик
човек, който държи на себе си
Ако са съдници
-злословец, насилник
честен, справедлив, толерантен
Ако са мрънкащи, нуждаещи се
-слабост
съпричастност, споделяне
И т. н. жабата няма да стане принцеса, ако ти не се престрашиш да я извадиш от джоба си и да я целунеш.

13.   Здравей, не знам на колко години си, а и като цяло не знам много за теб, но поне според мен, до голяма степен щастието зависи от развитието на духа. Помисли кога се развива духа? Според мен, когато се намира в трудни ситуации.
Трудностите могат да ни направят по-силни или да ни съборят, зависи от това как ще си изиграеш картите. Но това, което истински ще те смаже е ако започнеш да ги избягваш. Ако започнеш да играеш по свирката на страхът и той започне да се храни от твоето бездействие.
Всичко е трик на мозъка.
Просто трябва да узрееш, да станеш по-мъдър, по умен, да натрупаш стаж, житейски опит.
Щастието е комплексно, зависи от много неща. Почти всички хора знаят нещата, които трябва да направят за да са щастливи, но не ги правят. Втурват се в преследването на други цели, поставят си други приоритети и в един момент забравят, че има само едно най-важно нещо в този временен живот, това пътуване.. и то е да го пропътуваш щастлив.