Някога ще изпитам ли отново истинско щастие?
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 1113 пъти
Здравейте, по принцип си решавам проблемите сама и напоследък спрях да споделям, но има нещо, което напоследък доста ми тежи. Животът ми не е толкова лош. Имам приятели, семейство, добре съм финансово, справям се добре в училище и никога не съм оставала гладна. Аз би трябвало да съм щастлива. Ценя всичко, което имам, но нещо отвътре "ме ръчка". Бях много щастливо дете. Наистина щастливо. Но преди година преминах "през ада" както аз го наричам. Започнах да страдам от панически атаки, депресия, хипохондрия, силен страх и куп други неща, които сякаш се появиха от нищото. Тогава спрях да живея. Животът ми бе отнет и аз загубих себе си. Мина година и сега съм по-добре. "Ада" като че ли почна да ичезва бавно по бавно от самосебе си, както и се бе появил. Но вече не се чувствам същата. Всеки ден търся смисъл в живота. И се питам всъщност дали наистина съм щастлива. Това може би звучи като депресия, но не е. Поне така смятам. Не се чувствам депресирана, но и в същото време не съм и щастлива. Имам щастливи моменти и усещам радост, но тя като че ли е непълна. Сякаш не е искрена, а просто убеждавам себе си, че съм щастлива. И си спомням моментите, когато бях по-малка. Бях толкова щастлива. Нямах проблеми, тревоги, страх, стрес и темп подобни. Аз просто бях щастлива. Дали ще усетя отново такова щастие? Или ще си остана "повредена" вечно? ! И въобще какво ми има, че смятам себе си за "повредена" по дяволите? Съжалявам, ако звуча като лигла. И съжалявам за дългия пост!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 10 месеца hash: ba0fcf056b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не си повредена. Напротив преживяваш трансформация, духовно пробуждане, вдигаш нивото и пр. Гъсеницата се превръща в пеперуда. Знам, че ще прозвучи налудничаво, но вибрациите на планетата Земя се вдигат и по-чувствителните хора го усещат. Започваш да виждаш с душата си. Слушай вътрешния си глас и интуицията си. Радвай се - от избраните си. Успех:)

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 46d9490ff8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами, според моите скромни наблюдения, човек до пубертета е освободен от кармата си, за да може да се адаптира към света, живота, културата, в които живее... След това обаче всичко го връхлита - карма, задачи, тежки решения, отговорности... Така е било винаги и така ще бъде. Няма за какво да се шашкаш. Овладяваш чувствата, мислите, емоциите си и продължаваш смело напред! И честито! Пораснала си! Вече не си дете, а голям, отговорен, чувстващ и страдащ човек!

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 27eb847227

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Идеята е да намериш вътрешната пълнота. Тя единствена ще премахне това чувство за вътрешна празнота. Всички хора в момента на тоя свят преминаваме през същото. Намери вътрешна хармония. Спри да търсиш навън решение, а погледни навътре. Да, ще изпиташ истинско щастие пак. Но ще трябва да преминеш през страховете си преди това. Обичай себе си без условия. Приеми, че точно това което си сега е достатъчно. Това, което винаги си търсила, е било през цялото време при теб. Това е щастието. Всичко останало е временно и повърхностно.

 

...

горе^

преди: 5 години, 10 месеца hash: 8160de644a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Преминах през същото нещо. Страдах от депресия, въпреки че всичко около мен си беше наред. В моя случай се хващах за малкото неща, които не ми бяха наред и които нямаше как да променя, а не виждах тези, които всъщност имам и приемам за даденост. При мен също беше болка, че не изпитвам пълно щастие. Спомням си, че просто нямах желание да празнувам Коледа например, нямаше го това коледно настроение и много се притеснявах дали като теб просто съм се счупил. Така е, от депресия човек се съвзема бавно и продължително. За мен това, което най-много ми помогна е да почна да оценявам нещата около мен. Знам, звучи като най-тривиалното и клиширано решение, и аз така мислех, но повярвай ми, наистина променя светогледа ти. Колкото и да съм тъжен сега понякога, знам че имам за какво да живея, осъзнавам го, и не стигам до такива крайности като преди, да си мисля как ще се хвърлям от тераса. За това, че се чувстваш счупена, изисква време, една ваза много по-лесно се чупи отколкото да се поправи след това, но повярвай ми може, дръж се, в правилната посока си, успех!

 

...

преди: 5 години, 10 месеца hash: 21f40f38d0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Привет! Мога да кажа, че те разбирам в голяма степен. Мисля, че едни от най-щастливите си години съм прекарала като дете и ученичка- безгрижни, свободни, заредени с положителна енергия. Точно това усещане, такова, каквото е било тогава, едва ли ще се върне. Животът ти се променя от най-дребните до най-големите неща, съответно ние също се променяме, и би трябвало, за да можем да сме адаптивни. Порастваме, разбираме и преживяваме много неща, независимо дали искаме, или не, носим отговорности, имаме ангажименти и балансираме по 100 неща наведнъж. Лекото и приятно усещане от миналото остава по-назад, поне при мен е така. Обаче, това далеч не означава, че човек не може да се почувства щастлив, просто това щастие има други измерения. Знаеш ли, бях прочела една много готина мисъл в тази насока, която беше нещо от сорта на "същността на щастието се губи именно в непрестанното му търсене". Тоест, не се вглъбявай толкова в някакъв твой модел за щастие, защото моделите подлежат на корекции. Не се питай непрестанно "щастлива ли съм" или "защо сега не съм щастлива", отпусни се малко и не го преследвай като някаква цел, то само ще дойде. Захвани се с нещо ново и приятно, прекарвай повече време с близките си хора, намери някакви занимания, които да ти носят удовлетворение - нещо по-различно от досегашното ти ежедневие. Ако не ти хареса, ще пробваш друго, трето и така.. малко да излезеш от рутината и от зоната си на комфорт. И най-вече, не се обвинявай, че се чувстваш по-определен начин. Не познавам човек, който да не е преживявал негативни моменти, да не е изпадал в "дупки" и да не му е било напрегнато или потиснато някога. Горе главата и успех!

 

...