 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Да обичаш шизофреник
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 3397 пъти
Здравейте, не знам как да започна, момиче съм на 22г., уча в София и от година и половина имам връзка с момче, което много обикнах. Познаваме се от много преди това, когато той учеше, тренираше, беше в добра физическа форма. Нещата тогава не ни се получиха, стигнахме просто до фаза, в която си пишехме по цял ден и излизахме 1-2 пъти в седмицата. След две години откакто прекъснахме връзка той пак ми писа, някак нещата потръгнаха, не знаех какво се е случило с него за тези 2 години, но беше напълнял драстично. Беше прекъснал образованието си, впоследствие ми сподели че бил изпаднал в дълбока депресия, бил е срещнал момиче, с което не се е получило нищо, но някак си се е сринал вътрешно. Бил е спрял да се храни и са го вкарали в болница и е бил на системи. Така живях с тази лъжа дълго време, имайки предвид че се познавахме от доста по-рано аз реших че ще му помогна и ще се излекува. И той ме обикна, бях щастлива, някак почна да се измъква от калта, знаех че пие някакви хапчета за сън, което ми беше ясно, след като е бил в депресия. Впоследствие ми каза че клиниката, в която е бил е психиатрична. Каза ми, преди да ми го сподели, че ако го направи ще го оставя. Аз не го направих, може би заслепена, нали казват че любовта е болест. Вътрешно знаех че заради депресия няма как да влезеш в такава клиника, все трябва да има нещо по-сериозно, така и не анализирах нещата, просто се водех от хубавите ни моменти и от това че ще му помогна. Уви, когато спря хапчетата, стана по-активен, почна да говори повече, възстанови си старите контакти, почна да тренира, дори почна работа, но с това нещата постепенно се влошиха.... почна да става раздразнителен, сякаш смята че притежава целия свят, имаше нещо съмнително в поведението му. Промени се и към мен, все си казвах че е от работата, почна да говори несвързано и някак неадекватно. Вече познавах родителите му и той моите. Нашите не го одобряваха особено, знаеха че е добро момче, но виждаха нещо в поведението му. Нещата излизаха от контрол, почна да ме разплаква постоянно, заради него аз почнах да не спя, а може би и от ученето, дойде ми в повече, стигнах до психиатър, и за 2 месеца, с хапчета се възстанових и сякаш всичко е било навързано. Ако не бях стигнала до този доктор, никога нямаше да разбера какво се случва с това момче. Аз се оправих, почнах да спя, но реших че ще трябва да си дадем време с него, насърчавах го да работи, да почне работа, да завърши образованието си, но той не предприемаше нищо. И така дойде денят, в който разбрах всичко. Когато се видяхме, за да си кажем в очите че се разделяме за момента, колкото и да ми беше тежко, той отключи нещо. Видяхме се точно за 10 мин., след което той каза че бърза занякъде, че това е краят и се разделяме. След два часа, след като се прибрах у нас, той ми звънна и ми говореше сякаш нищо не се е случило, пита ме къде съм, защото сме имали уговорка. Беше като нощ на ужасите, няма как да опиша всичко, той след това се покри, никой от роднините му не ми каза какво се случва, но аз вече бях наясно. Когато отидох за последно при моя психиатър, той като вече спях, реших да му споделя за всичко това. Разбрах какво хапче пие и казах на доктора, той ми каза че това лекарство и за шизофрения. Така всичко се навърза, защо е бил напълнял, защо е бил в клиника, заради депресия вкарват там само в крайни случаи, като опит за самоубийство. Мислех че е взел наркотик или че е пиел, но нищо не отговаряше на това състояние. В момента се опитвам да си продължа живота, водя война със себе си, обичам го, и страдам за него като човек към човек, мисля си как ли е, и докога ли ще има кой да е до него и да му помага, мисля го, но дори не знам дали ме е обичал, може би докато е пиел хапчетата-да, но след това, не знам.... ума ми не го побира, още не искам да повярвам че е истина, не е проявявал агресия, но знам че живота с такъв човек е тежък, бреме, което носиш, съвета на моя доктор беше да се опитам да стоя по-далече от такъв човек, защото това е генетично, знам че е така и че много хора имат този проблем, за който не са виновни. Реших да споделя историята си, защото тези хора също се нуждаят от любов, това не е лечимо, цял живот ще е на хапчета сигурно, и се надявам никога повече да не отключва такива състояния, но както доктора ми каза, шизофренията не винаги е свързана с агресия. Просто искам да знам че е добре.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 7b3a64b2ee |
|
1. Няма хапче само за шизофрения, вероятно е антипсихотик, а те се използват и за биполярно разстройство. Мисля, че именно от това е болен, предвид депресията и "сякаш смята че притежава целия свят", това е много характерно за епизод на мания. Така че - да, бил е в психиатрия за лечение на депресия, но не на обикновена, а на маниакална депресия.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: b00cacc3eb |
|
2. Мило момиче! Напълно те разбирам! Аз вече писах в този сайт, и пак ще пиша! На 34 години съм, от голям град, имам прекрасен брак, деца, съпруг, чудесна професия, три висши, приятели, колеги, роднини и семейство, които ме разбират (въпреки, че знаят за проблема), красива съм, умна - без да се хваля! - водя сравнително пълноценен живот, радвам се на малките моменти, чета книги, пътувам. Единственият ми проблем е, че имам... шизофрения. Поставиха ми тази диагноза едва на 16 години. Тя се изразяваше в депресия, чувство за празнота, ступор, натрапливости, мании, истерии (колко лекари и работи обиколих, празна работа! ). После се започна адът - кошмари, халюционации, слухови и тактилни, гласове, параноя, всички бяха в заговор срещу мен. Не бях агресивна, не посягах на никого. Но в училище ме изолираха, подиграваха, с течение на времето и аз се затворих в себе си. Родителите ми и те - много изстрадаха, но и много помогнаха, а днес се гордеят с мен... В началото плачех, не исках да приема истината, срамувах се, чудех се как ще имам деца и работа, пробвах да се самоубия. После си казах - не! Ще се взема в ръце! Искам да живея като хората! Спрях хаповете, започнах психотерапия, четох книги, срещнах се и с други хора като мен. Днес имам деца, и те слава богу, не са наследили болестта... Не ти трябват хапчета и доктори, мило дете! Зарежи ги тия работи!
Що се отнася до приятеля ти - прекрасно разбирам през какво минава. Сега за него най-важна е подкрепата ви - на теб, на близките му. Трябва да му покажете, че сте до Него - това е много важно! - да му покажете, че за вас си е същия човек, като преди... правете неща заедно, никога не говорете за ДИАГНОЗАТА му... Нека започне психотерапия.... А, и относно хаповете - те имат много странични ефекти, аз много напълнях от тях, съкращават живота. Ако смяташ, че този човек ще бъде бреме за теб - разбирам те напълно, повтарям - по-добре го остави. Така ще е най-добре. Посъветвай се с родителите си, те ще ти дадат най- добър съвет, а не с непознати във форуми, които могат да ти се изсмеят, да те подведат, или да те засегнат болезнено. Решението си е твое, все пак. Но твоят приятел може да има пълноценен живот, трябва да ГО ЗНАЕ. Да излиза повече, да прави разни работи - отчаянието само ще го повлече надолу.
Колкото до шизофренията - болест, като болест. Не е умствено изоставане все пак: аутизъм, олигофрения, и др. ( с извинение към хората с такива роднини или проблеми! ). Това, че тези хора са опасни, непълноценни, генетично и наследствено обременени - това са неща не само неверни, но и стигматизиращи. А стигмата тук, в България, за съжаление е много силна, но аз не се срамувам. Ние - шизофреници, биполярни, психопати, обсесивно-компулсивни, хомосексуални, депресари - ние сме толкова хора, колкото и вие. Освен това, 98 % от хората с такива заболявания са велики творци и учени, сама виж: Ван Гог, Алън По, Гогол, Силвия Плат, и т. н., и така нататък.
Незнам какви лекарства пие приятелят ти, напиши. Аз пиех Рисполепт. Пак ти казвам: лекарства и психиатри - вятър работа! Освен това, не винаги диагнозата е доказуема! Може да е свързано с хормони, с щитовидна жлеза, епилепсия, при биполярното симптомите са същите. Да отиде на невролог, най-добре в чужбина, ако няма пари за чужбина, в България! За съжаление тук медицината и отношението са на много лошо ниво, болниците също! Колкото до факта, че е лежал в клиника - голям праз! Аз три пъти лежах в психиатрията, и какво? Да се гръмна ли? Че те всички холивудски звезди влизат в клиники, че и го оповестяват! Какво срамно има в това?
Пак ти казвам, решението е твое, но постъпи както ще е добре на теб, и правилно и за двамата! Ако го обичаш силно, трябва да си прецениш дали си готова да поемеш този риск. Наистина, ние болните, сме бреме за околните, но ако срещнем разбиране, нещата се олекотяват! Няма какво да те лъжа! Има такива, дето убиват, животът става Ад, а медиите само ни очернят имиджа още повече, но не винаги е така, повтарям! Успех! Всичко ще бъде наред! Дано приятелят ти се оправи, доколкото е възможно това! Шизофренията - има книги, филми, статии по въпроса - хебефренна, или параноидна, е за цял живот, но не е присъда! Дерзай, мила!
Р. S: С течение на времето се научих да се грижа не само сама за себе си, но и за други. От време на време чувам по някой глас, но успявам да се овладея. Кажи на приятеля си да пробва с йога или с танци, помага. Бог да е с двамата!
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 692e7a7f76 |
|
3. Браво за силата която имаш. Но дали точно това е диагнозата? От депресия също се влиза в клиника и не е никак леко това състояние. Проблемът в България е, че ние още изпитваме срам и не говорим открито и второто липсата на адекватно лечение.
Няма как да се сложи на някого диагноза просто така. Жалко е всичко, което ти се е случило.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: b00cacc3eb |
|
4. Отново от госпожата с диагнозата. Забравих да допълня някои работи:
Шизофренията - в интернет има история на заболяването, както и на изследователите на това заболяване, Креплин, Блойлер- както и всички психически заболявания, са спорно, да не кажа, несъществуващо понятие. Да, имаме болест налице, но това е по-скоро фактор от симптоми, а самата болест е субективна. Причините не са изяснени, нито откъде идват, защото мозъкът не е изследван добре, затова и психолози, както и психиатри, са едни субективни, да не кажа, мними лекари и консултанти. Аз самата завърших психология, едно от трите ми висши, но не практикувам това - трябваше да го кажа в предния пост, ама забравих - уж да си помогна, но сега не говорим за това. С подобни работи трябва да се занимават невролози, а не психиатри, но и това е друг въпрос. Какво е шизофрения? Какво е депресия? Не знаят. Има много теми по въпроса. Препоръчвам ти следните документални филми - Психиатрията, индустрия на смъртта, Да полетиш с прекършени криле, Продажбата на лудост, както и филма Красив ум. Това със психиатрията е една ГЛОБАЛНА МАФИЯ. Лекарите са отровители с бели престилки, хапчета на конвейр - а това е чиста проба дрога. Преди не е имало психиатрии, и хора като нас са живеели сред другите, без диагнози. Да не кажа, че самите клиники са фашистки инструментариуми - завързване за легло, изолатор, риза, ток - какви са тези изтезания? Откога се наказват хора, затова, че страдат? Ами от три века насам. Тези заболявания едно време са ги лекували с билки, женшен, витамин B. Аз съм твърдо уверена - и не за да се утешавам! - че това се лекува, но след като не е болест, а по-скоро навързани симптоми, а лекарите не разбират, как ще се лекува? ... Те казват - така и така, нарушен допамин, незнам си какво... Защо не пускат изследвания, най-елементарното? Има една руска психиатърка, изпиши в нета, че тук нещо не става с постването - София Долинская - тя има интересни видеоклипове по въпроса!
Що се отнася до това как се живее с шизофреник? Трудно. Но моят мъж все още не е поискал да се разведе с мен :). Понякога се караме, но в кои семейства все още не го правят? Търпи ми странностите, свикнал е. Сексуалният ни живот също не е за окайване :). Децата знаят - мама е луда, смеят се. Не е смешно. И не обичам термина " луд". Не го обичам. И това е.
Пак ти казвам, мила девойко, ако това ти се отразява зле, прекрати любовните си отношения с момчето, можете да останете приятели. Защо трябва да поемаш на плещите си едно - засега! - непосилно бреме? Говори със своите родители, с неговите. Да му помогнеш повече от това, което правиш, едва ли можеш. Само той ще си помогне, той и Бог. Казвам ти го от личен опит. Алах, Буда, Кришна, Иисус, Яхве, както щеш го наречи, Висша сила, и прочие. На мен вярата много ми помогна!
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 14093b6729 |
|
5. Не се занимавай с него, ако не искаш да си съсипеш живота. Ти вече си започнала, след като заради този човек си стигнала до психиатър.
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: baecba5af2 |
|
6. От авторката:
Благодаря на всички за разбирането. До номер 2, Адмирации, че на такава възраст сте успели да овладявате това, така да кажем, смущение, наистина, в днешно време хората се разделят заради причини, които са толкова повърхностни, че не ми се коментира, почти никой не е свикнал да търпи каквото и да било, Вие сте създала прекрасно семейство и сте много силен човек. Моят приятел пие оланзапин. Как веднъж не ми хрумна просто да отворя в интернет и да видя за какво е, той ми гарантираше, че е сънотворно/ успокоително... просто, ако знаех каква е истината, някои неща щях да му спестя, например да се скарам така с него, някак щях да изляза по-плавно, много го обичам, майка ми вече разбра, беше неизбежно, тя ми каза да избирам, той или тях, неговата майка също каза да не го търся повече, за да предпази него, но ако наистина ми бяха казали, нямаше да го наранявам така или постоянно да го карам да започне работа или да спортува и т. н. Наистина се захвана с много тежка работа, и ето какво се случи след 2 седмици, работата, аз, безсънието, го доведоха до поредния пристъп. Това, което се случи вечерта, в която се разделихме, много изплаши всички ни, защо майка му не ми каза, знам че не е редно да се говори за диагнози, особено да ти се втълпява че си такъв, като изключим че забрави че сме се виждали и след два часа ми звъни да ме пита къде съм, аз отидох там със сестра ми и приятелят й, да го търсим, изплашихме се много. Колата му беше там, него го няма, в парка, рок тъмница, телефона му изключен, разпитахме едни хора от заведението, казаха че са го видели, залитал е и си е говорил сам, след това до колата му дойде полиция и казаха че е подал сигнал за открадната кола, забравил е къде е явно и е помислил че е открадната. Полицията си тръгна, накрая го викахме, наистина се уплаших, че може да си е посегнал. Нямаше го. Накрая телефона му се включва и ни казва че си се е прибрал с такси.... А аз го търсих под дърво и камък. Прибрахме се, не съм спала цяла нощ и не само, да го мисля. На следващия ден се бяхме разбрали да се видим, да поговорим, на мен ми стана ясно какво се случва, и го чакам цял ден, накрая пиша на негов приятел дали го е виждал, и моят приятел ми отговаря от неговия чат да не го търся, искал да си останем приятели, и го няма оттогава нито на линия, нито телефона вдига, страх ме е да не е пак в тази клиника, не искаше да се връща пак там, единственото, което мога да направя в тази ситуация е да му остана един добър приятел, ако успеем да се приемем като такива, и да му помагам до живот, защото е един от малкото ценни хора, които съм срещала, не мога да го оставя, просто не мога.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: b00cacc3eb |
|
7. От Госпожата с диагнозата:
До № 3 - Благодаря за комплимента. Не, диагнозата не е сбъркана. Ходих и в чужбина. Аз не съжалявам за нищо. Това ми била съдбата. Напротив, така осъзнах много неща, много неща оцених, и погледнах на света по-друг начин.
До авторката - Казваш, че съм силна. Благодаря. Не мисля, че съм силна. И по-лоши работи се случват на хората. Ще ти кажа - ти си едно много добро и състрадателно момиче, личи си, че държиш на приятеля си. Ех, да бяха повечето хора като теб! Аз също пиех оланзапин. Много е вреден, не се отразява добре - окапа ми косата, надебелях, та сега съм с присадена коса, но все едно, че е истинска. Не трябва да пришпорваш приятеля си, да го караш да ходи на работа, да спортува - това си е негова работа, а ние, интелектуалните хора, не обичаме спорта, поне аз. Колкото до родителите Ви - те просто искат да защитят и двамата. Добре е, сега да СИ ПОЧИВА!!!! На колко е години? Да ходи навсякъде с ПРИДРУЖИТЕЛ! Скрийте всички ножове и препарати, да не си посегне! ... Внимавайте какво говорите пред него.
Виждам колко се измъчваш. Спри да мислиш за това. Гледай живота си, разпускай, временно се отдалечи от него. Имаш нужда, разбираш ли го? Да не казвам, колко е унизително за него, че ти знаеш, от цялата ситуация, сигурно временно иска да остане сам, казал е че, желае да си останете просто приятели, доколкото разбрах? Тежкото е, че има вече вписана диагноза в системата, това е лошо. Обичаш го, но първо се погрижи за себе си.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: a7d27ca516 |
|
8. За първи път чувам някой да се е излекувал от това. Мой приятел се самоуби :(.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 035a53033c |
|
10. Четох, че по някаква причина шизофрениците поддържат по ниска телесна температура.
Друго, което четох е, че шизофренията и изобщо отклоненията в психиката на човек се дължи и на напрежение между двете полукълба на мозъка.
Казват, че инстинкивно хорат с психични проблеми сами удрят главите си на твърдо, в стена да речем, за да възстановят развновесието си, нарушено в главата.
Вярно или не, това слушах в различни предавания на руски лекари.
После, казват, че за летците също има специални уреди за главата, след големи натоварвания във въздуха, да се контролира равновесието в мозъка, по-точно в двете полукълба.
С две думи, психиката е силно зависима от положението на двете полукълба, всяко механично разместване е опасно.
Затова е много важно, когато се ражда бебето да не се стиска главичката му, защото деформирането и може да доведе до проблем.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: baecba5af2 |
|
11. От авторката:
На 26 години е. Преди 3 години влиза в тази клиника и оттогава не може да се вземе в ръце. Затворил се е, притеснявам се, нашите вече и дума не искат да чуят за него, а на мен ми се иска да си стегна куфарите и да се махна, където никой няма да ме открие, наистина. Казват от любовта боли, но минава, а от истинската?
|
...
| преди: 5 години, 10 месеца hash: b00cacc3eb |
|
12. От Госпожата с диагнозата:
до 8 - Не, от това няма лечение. И аз не съм се излекувала. Съжалявам за приятеля ти. И аз колко пъти исках да се убия, ама все не ми стигаше смелостта... Но можеш да водиш пълноценен живот, зависи от много фактори. Единият от тях е да си ЖЕНА. При мъжете протича много по-тежко и крайно необратимо.
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 312d46058b |
|
13. Коментар номер 3 беше насочен към авторката. "Госпожата с диагнозата", както сама се нарича, го прие за комплимент... ЯОсвен това, половината коментари са нейни. Направи си хубаво сметката, дете - готова ли си да жертваш живота си за това? Помисли си добре! Най-важният симптом - "не пийте "хапове", лекарите са мафия" - пак ти казвам - помисли!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: baecba5af2 |
|
15. От авторката:
Последните дни изчетох доста за болестта, запознах се, така да кажем, четох за един човек, който е с тази диагноза от ранна възраст отключена, вече е възрастен, но успял човек. Станал е преподавател в университет, чужденец е, но разказваше как се бори с това, никога не му се е получавало с връзките и отношенията, но сега е наистина преуспял човек, на 40 г. се жени, но при всеки е индивидуално, просто трябва сам да искаш да си помогнеш иначе никой не може, ако не желаеш сам, и наистина, вярата мисля че е от огромно значение, загубиш ли вяра губиш всичко. Има хора, които цял живот са в инвалидна количка, с недъг от самото раждане, но се бори, не се отказва. То какво друго ти остава? Но все пак мисля че в чужбина има по-добри условия за хора, особено за хора с някаква травма, независимо дали физическа или психическа. Аз насърчавах приятелят си да отиде в чужбина при негов роднина, който му предложи работа, в спокойно градче, до океана. Щеше да му се отрази добре, неговият роднина сам му предложи работа там, той първоначално се беше много запалил, дори сам говореше как иска да отиде, а аз понеже уча тук, не знам дали заради мен не се отказа. Но сега като сме разделени може би е и за негово добро. Когато ми беше казал за клиниката и каза че му е минавало през ума да се самоубие, аз му казах, понякога колкото и да е коварен живота, най-лесният изход е това, самоубиваш се и дотам, всичко свършва, като една игра, гейм оувър, по-добре да продължиш и да видиш какво те чака.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: ddba58009f |
|
16. Момиче, не си проваляй живота - ти носиш отговорност за него, не за живота на други хора. Зарежи този мъж /има си родители да му берат грижата/ и продължи напред. Може и да ти е съвестно, но ще ти мине - ти не можеш да му помогнеш, а както се вижда от опита ти - ще се разболееш и ти. Защо? Заради някаква си "любов", стига де. Животът и здравето са най-важни. Не се обръщай назад. И този случай да ти е обица на ухото.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: c6ed595489 |
|
17. Авторке, хванала си се на страшната слава на диагнозата, което е нормално, предвид, колко малко се знае за психичните болести и колко изкривена картина представят именно психиатрите. Имам болен роднина, мисля, че знам какво говоря. Значи и по-горе го казаха, ще го кажа по-нашироко и аз: диагнозната "шизофрения" е в най-добрия случай опит на науката за диагноза. Това е описание на някаква съвкупност от симптоми и толкова. Не е нещо, което може да се изследва, види пряко, както да кажем една счупена кост или една бактериална инфекция. В психиатрията постоянно сменят понятията, премахват диагнози (вече никой не говори за "неврастения" примерно), измислят нови, променят съществуващите... пълен буламач е и това ще е така дълго време, най-малкото защото тази наука борави с най-сложното и труднопознаваемото - човешката психика.
Сега, не ме разбирай погрешно - това, че термина "шизофрения" като цяло е едно много мъгляво название, не означава, че психичното страдание на твоя приятел е безобидно. Има някои неща, които се повтарят при психично болните, с каквато и там диагноза да ги наречеш: трудна концентрация, натрапливости, мании и паранои, прекарване на твърде много време във въображаем свят, говорене сам. В по-тежките случаи - занемаряване на личната хигиена и безопасност, халюцинации, неоправдана агресия към околните, речеви проблеми. Различните комбинации от симптоми се водят различни диагнози, но можеш да се досетиш като цяло, колко е несериозно това. Както и да е, конкретно по твоите терзания, давам съвети от личния си опит, ти сама прецени:
- ако искаш да помогнеш на този човек, трябва да приемеш, че той ще има нужда от една малко по-изолирана, по-безопасна среда от външния свят - така, както родителите оставят децата си в детска градина, а не ги пускат сами да ходят из града. На този етап, твоят приятел е като цяло трудоспособен и адекватен, което значи, че нещата въобще не са най-страшните. Но с течение на времето може да се влошава и най-яркият признак за това вероятно ще е трудната концентрация да върши каквото и да е;
- такава безопасна, изолирана среда, няма къде да намери, освен ако някой специално не се нагърби да я създаде. Психиатричните клиники са места за яко дрогиране на пациентите, така че да си стоят тихи, кротки и невменяеми. Там със сигурност няма да го излекуват, но ще го влошат. Ако мислиш, че преувеличавам, заинтересувай се колко излекувани има след престой в психиатрия и колко влошени;
- не е ясна причината на психичните болести, но можем в огромна степен да предполагаме, че почти винаги присъства като фактор някаква психическа травма и/ или проблеми в семейството. Една от относително новите парадигми е, че психичното заболяване е характеристика не само на отделния човек, а по-скоро характеристика на семейната среда. Може да се поинтересуваш дали има сериозни проблеми и противоречия в семейната среда на твоя приятел и отделно, дали е преживял някаква сериозна психическа травма, за която се срамува/ страхува да сподели. Друг вероятен фактор е наследствеността - имало ли е психично болни в рода на този човек?
-
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 531fcc9a34 |
|
18. Възхитен съм от състрадателното ти отношение. Ти си най-яркото пряко(а не косвено) доказателство, че човек решил ли е да направи нещо( в твоя случай-да помогне), ще го стори при всички положения. И как беше- всеки факт от обективната действителност е единствено обстоятелство до момента, в който не бъде доказан. А обективната истина е крайната цел на всички ни.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: c5f97803d8 |
|
19. Добре, че приятелят ти не е някой властимащ (независимо от коя от трите власти), че тогава един бог знае какви поразии щеше да сътвори и то безнаказано, защото съм чувала, че те били недосегаеми. Аз се сещам за една такава - коли и беси наред- в преносен смисъл имам предвид. Много е безмилостна, човек да си няма работа с нея. Хем е чиста като сълза, хем е гневна на хората. Дано се подобри момчето все пак. И номер 18 го каза добре- истината търсете винаги.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 83cbe0adb3 |
|
20. Офф колко е неприятно това. Да пази Господ. И аз по същия начин навремето имах големи патила с едно момиче, но нейната диагноза беше по-сериозна. Беше си внушила, че сме един за друг само въз основа на три драснати реда във фейсбука и няколко лайкнати снимки. Болезнатата й несподелена любов премина в жажда за жестока мъст. Здравенцето ми погуби този болен мозък. Чак беше издирила цялата ми рода. Абе изобщо пълна отрепка. Но аз реших да не й отмъщавам, воден от максимата:, , Никое отмъщение не остава неотмъстено'', а и с болен човек е грях. Твоето приятелче е душичка, дано се излекува. И да сте си заедно.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 273235b2d9 |
|
21. Номер 16: " Заради някаква си "любов", стига де. " :) но комент...
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: e94da9afa3 |
|
22. Пак съм номер 20. За да бъда малко по-обстоятелствен- тая мърла, за която писах, стана причина да се изпокарам с най- близките си роднини, с които е минало цялото ми детство и с които делим общ дом. Разруши отношения, градени десетки години. А заедно с това батиса здравето ми необратимо. Рядко срещан боклук. Само като пиша за нея и целия треперя, ако искате ми вярвайте.
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: ddba58009f |
|
23. Да, именно, каква любов? ! Първо, това е спорно, неясно и ПРЕХОДНО чувство. Освен това, авторката сама казва, че иска да избяга - задушава се. Има някакво чувство за дълг, но животът си е неин. Какво да го съсипе ли? Да има болни деца? ! Човек трябва да е човечен първо към себе си. Да предположим, че остане с този мъж, жертва се за него, но е нещастна - няма деца, няма нормален живот. В резултат ще намрази себе си, живота си и него. Но ще е на 40 и - няма накъде? ! Обичай ближния както обичаш себе си - тоест първо трябва да обичаш себе си, а не да се жертваш, очаквайки в замяна любов. С две думи - момиче, продължи напред.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 636b0f57bf |
|
24. 22- според мене се занасяш с нас. Не вярвам да има толкова отмъстителни хора като тая дето описваш. Аз ежедневно разрешавам споровете и конфликтите между хората, но такава патология не бях засичал, честно. И все пак- дано оздравееш!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 988a79ae25 |
|
25. Хора, в 21 век сме. Недейте да сте толкова тесногръди. Аз не се срамувам да кажа, че страдам от параноя. Голяма жена съм вече приближавам трийсетака, но перманентно си мисля, че някой ме следи и иска да ми навреди, или да ме изложи. А не съм някоя обикновена. Едва ли имам основания за тези параноични мисли, но това е положението-постоянно живея в някакъв филм. Гълтам хапчета и всичко е наред.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 88c7ed4877 |
|
26. Човекът е душрвно болен, което ще рече, че има нужда от специализирана помощ, която ти не можеш да му ... дадеш. Отделен е въпросът, че животът с такъв човек е ад, а това е нещо, което не бива да си причиняващ, независимо от това, което изпитваш към него. Не разбрах само защо си се обвързал с него след като от самото начало си знаела за заболяването му. Иначе сестра ми е от ... бавните. Когато беше малка се примирявах с това, въпреки че ме дразнеше понякога. Но когато навлезе в побертета и започнаха да я ... тресат хормоните стана невъзможна. Е ... намерих начин да се оправям с нея, но това е вече друга тема.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 214d48f59d |
|
27. Не можеш да го измъкнеш, той ще върви надолу по-бавно или по-бързо. Ако не се отървеш от него, ще потънеш и ти. Не виждам смисъл да си жертваш живота за да си въобразяваш, че помагаш на някого. По-точно че правиш отчаян и обречен опит с гарантиран финал. Спри да го съжаляваш, а помисли за родителите си и неродените си деца - ако смяташ, че те не те интересуват колкото той, тогава се жертвай.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
