 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
В памет на Робин Уилиямс
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 783 пъти
Не може да не сте гледали филм със с него. Навярно ви е направил впечатление с безsпорните си актьорски качества.
"The fisher king ", "What dreams may come", "Good Will Hunting", са само 3 от шедьоврите които са оставили трайна следа в сърцата на много от нас (добре де, може би не чак в толкова "голяма част от нас" :)) , онази част от "сърцето ни" която ни е толкова скъпа и интимна.
Това което повечето хора не знаят e, че освен добър актьор, той беше и много добър комик. В тубата има немалко материал и веднага си личи, че чувството му за хумор не отстъпва на актьорските му качества. Това което обаче прави впечатление е светкавичния му ум, умението му да влиза от роля в роля, толкова различни, толкова контрастни, толкова автентични. Във всеки един момемнт би могъл да се закълнеш, че говори човек с своя история и минало. И след секунди този човек се превръща в друг.
Но най стъпистващото е като го чуеш да говори със собствения си глас. Толкова спокоен, плах, култивиран, интелигентен. Толкова различен от стотиците образи в които влиза с лекотата на шизофреник. Когато го видиш как свежда поглед надолу като засрамен юноша а всъщност виждаш мъж над 40те....
Ще ви дам един малък пример :
ht tps ://youtu.be/bNcDjRR0SMI?t=1493
Това е един филм, "Robin Williams Come Inside My Mind". Конкретно този пазаж е около 24:40. Те са в кола и той се бъзика с хората в съседните коли на магистрала и всички се забавляват със неговите импровизирини шеги. Но има един кадър, дълъг точно 2 секунди, когато говори на тази жена и след това се усмихва на камерата, докато другите се заливат от смях. Но след това лицето му придобива най сериозното изражение и той свежда поглед. Само може да гадаем за какво си мисли. Но определено не е смешно....
Зачудих се какво ли наистина минава в главата на такъв човек като Робин. Човек който знае чудесно какво значи "забавен". Но и човек който крие невероятно чувствителна личност. Толкова рядко говори за себе си. Толкова рядко говори чрез себе си....
Можем само да гадаем колко богат е бил света през неговите очи. Дали е виждал света такъв какъвто е, но не му е харесал и затова е решил да го направи малко по ведър? Но когато е оставал сам, какво ли е минавало през главата му? "Толкова красота, толкова студенина, толкова грозотия"? И накрая просто се е самоубил...
Честичко си мисля за него. И колкото повече си мисля, толкова повече съжалявам, че не познавам хора като него. Така се получи, че съм заобиколен от банални, егоцентрични, лицемерни и дребнави хора, все в нюанси на гореизборените чудесни качества. Не искам да звуча като поредния хейтър който мрази всичко , а всъщност най вече себе си. Но не мога да не забележа как всички станахме толкова посредствени. Сякаш живеем ден за ден.. Имаше една идея, че днешното време е времето на "fast food". Бързина във всичко....
Всеки те бомбандира с лекомислените си проблеми, изисква твоито внимание, уважение, време. Чудя се, толкова си обедняхме? Явно. И когато седнеш на маса сред приятели, които се смеят на поредната изтъркана шега, която си чувал стотици пъти, или когато жената ти мрънка, че не си свалил капака на тоалетната пак, или онези твои познати които влизат в сърцераздирателна тирада след "Здрасти, как си? - Здравей, добре съм , а ти?" се сещаш, че ти се иска да позаваше повече хора като Робин Уилиямс. Истински тихите хора. Които и тихо си отиват ..
Имаше един цитат които все повече изплува в съзнанието ми - "Тези хора които наистина си струва да познаваш - са тези които никога няма да срещнеш". Толкова черноглед. Но дали това го прави неверен?
Толкова въпроси а толкова малко отговори. Иронията е, че си ги задаваш чак когато си се научил да даваш "верните отговори" в личен и професионален план. Само за да разбереш, че това е това е невероятно тъп театър, със свои правила....Не чак толкова сложни, както след време разбираш...
Както и да е, исках просто да кажа - Наздраве за Робин Уилиямс. Дано е намерил радостта която така добре играеше, но която така и той сам не намери.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: e1bc22f20f |
|
1. Не си ли подранил/а малко да пишеш за него? Годишнината от кончината му е все пак на 11. 8., а сега сме 26 юли.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 1e5b1a0ed9 |
|
2. Забрави да споменеш и филма "Експресно фохо" от 2002 г. Накратко за филма: Представям две резюмета:
Филмът е изключителен драматичен трилър, един малък шедьовър със зловеща атмосфера и покачващо се напрежение.
“Експресно фото” е поредната неочаквано мрачна роля на Робин Уилямс и спокойно можем да кажем, че тази е най-страховитата от всички. Уилямс играе ролята на Сай, самотен служител във фотостудио, който се опитва да изживее живота си като разглежда снимките на красиво и наглед съвършено, американско семейство. Но красивата майка (Кони Нийлсън), младият баща (Майкъл Вартан) и симпатичното им малко момче имат свои тайни и истинският живот постепенно помрачава фантазията на незабележимия Сай. Красивата, почти нереална визия превръща филма в нещо повече от трилър, но истинското сърце на “Експресно фото” е Сай – непретенциозен, почти приятен и истински ужасяващ герой. Безценен подарък от мъжа, от който някога очаквахме единствено смях.
Самотният застаряващ Сай Периш няма нищо в живота си, освен работата – прави снимки в експресна фотолаборатория. Единствената радост в живота му са семейство Йоркин – негови клиенти.
Периш проявява всичките им филми и се привързва болезнено към младото семейство. Облепя със снимки на сем. Йоркин стените на квартирата си е се оказва в плен на гланцираната захаросана действителност от фотосите. Идеализира своите клиенти и живее техния живот. След безобидна забежка на Уил Йоркин Сай решава да се намеси...
Годината, в която е заснет филма е 2002-времена, в които все още нямахме смартфони, а Гугъл бе само една търсачка... Никой не подозираше, че години по-късно ще можем да снимаме с телефоните си и да си качваме снимките в облак, както и да ги споделяме с любимите си хора, които в момента няма как да бъдат до нас... Времена, в които цифровите фотоапарати тепърва прохождаха, а лентовите все още се радваха на голяма почит... Времена, в които да имаш домашен интернет, си бе истинско завоевание, защото скоростта си беше тромава, оставяш дуплекса зает, а съседа да не може да се обади, или да не може да му се обадят, ако някой го търси, или ако търсят някой у вас, а докато си в интернет, модема да писука монотонно и да имаш нерви, както и околните, да го изтърпите! Времена, в които хората все още носеха лентите във фотото за проявяване на снимките им, след което ги нареждаха в семейния албум... и не ги споделяха в социалните мрежи... Това е "Експресно фото"-когато технологиите не бяха това, което са днес...
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
