Изборът да се довериш - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121022)
 Любов и изневяра (29665)
 Секс и интимност (14345)
 Тинейджърски (21876)
 Семейство (6461)
 Здраве (9586)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7294)
 В чужбина (1649)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18482)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Изборът да се довериш
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1300 пъти
Здравейте!

От известно време си мисля за изборите, които съм правила и които правя с хората в живота си, за всички роднини, по-близки познати, приятели - жени и мъже.

Целият ми съзнателен живот е преминал в разочарования от хората, от родители, роднини, приятели, романтични отношения.
Хората, дори не ми вярват, че имам миналото, което имам, защото съм усмихнат човек, но истината е, че никога не е имало някой, който да ме разбере, вече съм го осъзнала, сама-себе си, разбирам и чувствам най-добре. Отвреме-навреме получавам някакво разбиране, което ме кара да не се откажа напълно от всичко... , защото за мен - взаимоотношенията са всичко.

За съжаление, вече, при всяко ново запознанство съм преднамерена, защото у мен го има чувството, че знам, че човекът насреща е като всички досега, като родителите, роднините, 'приятелите', познатите... Досега не съм бъркала в преценката си, бъркала съм само когато съм давала шанс.
Нямам и желание да общувам, дори чувствам безсмислие да говоря. Не обичам общите разговори, а в личните и задълбочени разговори съм само даваща, нещо като терапевт.

За брак и съпруг - няма надежда. Масово, хората се 'обичат' за период от време, това не е любов, любовта е вечна, не говоря за страст или физическото във връзката, а за чувството любов, има ли го - не е възможно да изчезне. Като ги гледам и мъжете, и жените около мен, плюс мъжете, които са опитвали да имат нещо с мен, приказките им, действията им, разбиранията им за любовта... ами, безнадежно е.

Седя и убеждавам сама-себе си, че е въпрос на избор. Всичко, почти всичко, някак е много самонадеяно да смятам, че абсолютно всичко е въпрос на моя личен избор, така е и с взаимоотношенията, все пак са нужни двама.
Знам, че ако избера да се доверя, ще бъда изоставена, все някога, освен това, няма да имам разбирането, което сама си давам, тогава - защо ми е да допускам хора до себе си, да общувам давайки 100% от себе си? Невъзможно ми е да не давам всичко от себе си, затова.

Звучи като обричане на вечна самота сред хора, на които държа.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 9 месеца
hash: e84cc188f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Според мен (аз съм мъж) ти имаш някакви предварителни очаквания и представи за това какви трябва да са отношенията между мъжа и жената и идеализиран образ на романтичната любов. Мисля, че ти си омаяна от тези представи, които вероятно са плод на нечие въображение изразено в любовни романи и сериали и сега те са твоя идеал с който сравняваш всичко останало. Нормално - реалните ситуации не могат да са толкова вдъхновяващи като измислените мечти и съответно те разочароват. Виждаш откъде идва проблема, но има и друго. Ти слушаш околните, преценяваш разбиранията им и т. н., но такава голяма любов не се постига с пасивност, шпиониране на живота и разбиранията на другите а с активност, смелост и действия. С прекалена предпазливост нищо не става, както се казва ако те е страх от мечки - не ходи в гората.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 8b22c5511b
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Понякога и аз съм се чувствала така. Явно си в депресия. Липсва ти любов.

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 98e70a1353
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здравей. По подобен начин мисля и аз. Само че аз никога и на никой не съм се доверявала напълно, защото знам, че сме хора. Всички хора разочароват според мен, или поне тези, които съм познавала и познавам. И на мен не ми харесва как мислят повечето хора, не са прави, но върви им кажи...
Опитай се да не си толкова преднамерена, защото с начина си на мислене може да предизвикаш същите последствия.
Живей си живота, но си насочи мислите в такава посока - какво искаш ти, и го преживявай в ума си, за да го предизвикаш.
За всеки човек може да се намери друг, подходящ за него. Обезверила си се. Важно е да не изневеряваш на собствените си принципи и разбирания!

Ж22

 
  ... горе^
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 9f64dd7e46
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ти си от малкото хора, които търсят нещо истинско, затова няма да ти е лесно, нито сега, нито когато и да е било, особено сред лицемерието и фалшивите взаимоотношения в обществото ни. Затова на първо място трябва да се научиш да живееш сама и да бъдеш сама. Не казвам самотна, нито пък да избягваш контактите с околните, защото от хората можеш да научиш много неща. Ще видиш, че всички трудности до момента са те направили по- силна и по- адаптивна и това е благодарение на общуването ти с хората. Под сама имам предвид да си самостоятелна, да разчиташ само на себе си и почти на никой друг, да търсиш решения с минимална чужда помощ, да разсъждаваш и да изграждаш собствено мнение, точно защото на повечето хора не можеш да имаш доверие и не се знае кога ще те оставят сама или кой ще те измами.


Black Sabbath

 
  ...
преди: 5 години, 9 месеца
hash: 2268f89913
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   От авторката :)

Към номер 1 - без коментар съм към теб, безсмислено е.

Към номер 2 - значи съм в депресия цял живот ;) Просто, има хора като мен, не сме депресирани.

Към номер 3 - Винаги се доверявам като малко дете, макар че съм свикнала на всичко от посрещната страна. Занимавам се с изкуство, затова трансформирам емоциите си към него, нещо градивно, макар че като по-малка бях със зависимост към алкохола, после имах хранителни разтройства, така че имала съм периоди на саморазрушение, от които съм излизала сама, а интересно, съм се вкарвала пак сама, макар и с помощта на нечие лошо отношение. Когато няма някой близо до мен съм по-добре, когато има някой до мен съм изцяло погълната от него/нея. Казваш принципи. Да, точно това смятам, че всеки трябва да е с някой, с когото да не се притеснява, че бидейки себе си, ще бъде отхвърлен.

Към номер 4 - ако искаш погледни темата ми ' Защо хората не са искрени' http://spodeli.net/3/story-132313.html

 
  ...


...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 2268f89913
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Изминаха два месеца откакто написах темата и усещането ми се затвърди още повече.

Мнозинството човеци са неосъзнати, затова са неспосбни да бъдат - родители, приятели, любими, съпрузи.

Тук сме, за да се учим чрез споделне на взаимност, общи съпреживявания, не, за да постигнем 'щастие'.

Разбирайки човешката природа и мисия, всъщност е лесно да не търся неща, които не са заложени 'да бъдат', а именно - наложени ни неща като - истинска любов между хората, щастие, взаимно доверие и да отдадеш живота си на някого, вкл. на децата си.
Всеки е тук, само заради себе си, да се учи и да бъде най-доброто, на което е способен, да приеме любовта, но един друг вид 'любов' не човешката - съпружеска, майчинска или приятелска... , а любовта към Бог, във всеки един от нас.

Разбирам, че мнозинството е далеч от идеята, но споделям.

Религиозни човеци - не тържестувайте, коментарът ми няма общо с християнство и религия.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 80456c18b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Номер 6 бих казал същото преди че вярвам в Бог, а не в религии, едвали има много толкова време изследвали всяка религия, така че за мен е ясно едно, както не ми е било ясно нищо друго. А именно, че Бог без християнството няма, така както смяташ че не биха те разбрали(аз отдавна предпочитам да съм сам), аз смятам че ти не би ме разбрала, а и темата е много дълга, доказателствата които бих изложил са същите тези които съм намерил за години търсене на истината и тук няма време, казвам го защото разчитам на това че си интелигентна и като такава ще се съгласиш че винаги трябва да подлагаме под съмнение сегашното си разбиране за Бог, религия и така нататък. Именно защото всяка теория построена да бъде в противовес на моето разбиране за Господ не е имала реален аргумент, а християнството има винаги. Казвам го с идеята че ще "проучиш" преди да отхвърлиш моето твърдение. И ако от сърце се молиш за истината, то ти ще я намериш. Наистина повечето хора са абсолютно неосъзнати, права си. Малко или много съжалявам че не мога за говоря с теб, би ми било интересно. Както и да е, успех в сближаването с Господ.

 
  ...
преди: 5 години, 7 месеца
hash: 2268f89913
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Аз съм Дъновист. Проучи и ти. Аз чета Библия, Евангелия, Стар и Нов завет, но християнството и всяка религия е като институция, с лоши практики, убийства в името на, Бога? Той не иска убийства, не иска господство. Християнството, начело с висшите духовници, които са просто - алчни за власт хора, са нанесли изключително много зло през вековете. Говориш за науки, факти... има история, прочети.
И пиши по темата!

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: d5e9b5577a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Интересна тема. А най интересното е, че е и аз си мисля честичко същите неща. Дори бих използвал същите думи за да опиша тези по същество сложни процеси и концепции за които малцина се замислят на такова равнище.

И аз като авторката вече почти не общувам. Просто с годините опит които натрупах, вече все по лесно виждам отвъд маските и ролите които ми се представят. Което е нормално, всички носим своите маски. Това което ме дразни е, как да го нарека, "лошата актьорска игра". Банални, заучиени типажи на поведение, шлифовани от пропагандираните норми на това кое е "готино" и "модерно". А най забавното е, че хора които претендират за оригиналност, интелект, стил, изобщо не си дават сметка, че това което са, и това което се опитват да представят пред останалия свят, им е наложено, посредством психологически методи които може би не са известни на средностатистическия човечец, но има една прослойка от доста умнички хорица, които получават едни сериозни пари за да мислят всякакви похвати които биха повлияли на обществените тенденции. И то по такъв начин, че накрая индивидуалния човек да си мисли, че е "свободен", че неговите желания, страхове, са негови собствени.

Това, разбира се, е в глобален мащаб. На личностно ниво се получава това което наблюдава авторката.

Сега, разбира се, винаги ще има хора които мислят по различен начин от общоприетите. Винаги ще има аутсайдери. Не са достатъчно "позитивни", "отворени към света", и прочие модерни клишета. И винаги ще бъдат сочени с пръст защото се различават от стадото. Но факт е, че в глобален аспект, междучовешките отношения се влошават по ред причини, като всяка от тях заслужава отделна тема. Причини обусловани от култура, държава, и други фактори.

Дълга и не особено ведра тема. Разбира се, и аз като авторката си мислех, че си внушавам, че изпадам в някаква форма на депресия. Че твърде много съдя хората, което пък си е проява на арогантност. Но всеки път когато започна да анализирам минали и настоящи връзки, стремейки си да оставя субективност и емоция настрана, все по честичко стигам до заключенията на авторката. Например това, че когато общуваш с останалите, в общия случай няма проблем ако не споделяш за себе си. Достатъчно е да си добър слушател. И повечето дори не забелязват, че "интересния диалог" е по скоро "монолог". Иначе както авторката каза - превръщаш се в нещо като терапевт.

Но успоредно с това се случва, макар и рядко, да попадна на истински хора. Такива които са запазили тази като че ли отминала способност да установяват лесно контакт не защото са отчаяни самотници, зад маската на усмихното лице и добре подъжано тяло, и позитивно отношение към всичко и всички. А защото все още имат налудничевата идея, че в общуването с останалите трябва да се отнасяш с уважение и респект към себеседника си. Към неговото време което ти дава, към интересът който е проявил към теб. И че тези неща трябва да са взаимни. Много хора забравят тази малка специфика която важи както за случаите в които се срещаш с непознат човек и всяка фраза, жест е по скоро малка стъпка от танц. Който се танцува от двама. И е важно да имате сходно чувство за такт за да не се настъпвате по пръстите и танца ви просто да секне. Така е и при дългогодишните връзки. Общото е, че винаги трябва да има взаимност, да се движите в унисон.

Много от термините които съм използвал, са алегория. Просто не исках да използвам кавички навсякъде. Тези хора които са минали през тези процеси и ги вълнуват подобни мисли, ще разберат. За останалите... не е толкова важно.

За финал, като прочетох последното изречение на авторката, се сетих за един много красив цитат, чийто смислил пре/откривам все по често :

"Цял живот съм си мислел, че най лошото което може да ти се случи в този живот е да останеш сам. Не е така. По лошо е да си с хора които те карат да се чувстваш сам".

П. С. Много ми се иска да попадна на една тема в която няма да има поне един коментар който да е на тема "Потърси Господ и всички проблеми ще ти се решат". Не искам да звуча неуважително към тях, всеки е свободен да вярва в каквото си иска. Но това систематично проповядване, иначе казано рекламиране, става малко досадно и почва да бие на фанатизъм. Разберете веднъж завинаги, че хора които умеят да мислят рационално, и хора които са видели не едно и две грозни неща в този живот, които е малко трудно да си обясниш защо Господ е избрал да се случат(като например детето ти да ти издъхне в собствените ръце по особено нелеп начин), им е малко трудно всичко да си обеснят със Господ. И тази концепция "Господ просто ни тества, нашата вяра" е удобно, но не особено логично(и най важното - вярно) обяснение за всички несгоди които по една или друга причина се случат в живота ни. Но ако не разбереш истинските причини, всички тези неща пак ще се случват докато ти си повтаряш тази фраза до откат.

И аз като авторката не искам да обидя "вярващите". Просто споделям мнение и честно казано не искам да влизам в диспут с тези хора, по очевидни причини. Но се радвам за тях, наистина :)

 
  ... горе^
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 80456c18b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Номер 9 всеки който ти каже че Господ е убил детето ти очевидно си няма на идея от християнство, с това изказване и пример показваш само невежеството си. А това да споделяш вярванията си със сигурност не е по-лошо от това да споделяш колко неосъзнати са вярващите. Със думите за наложеното мнение съм абсолютно съгласен, винаги е било така и винаги за съжаление ще бъде лесно манипулирането на масата. По време на една от многото войни на САЩ се зараждат масови протести против войната защото според тях, родината им САЩ в случая не била права. Тогава изведнъж военен става и Елвис Пресли, случайно разбира се, не е кампания на правителството. И тогава същите протестиращи получават прозрение че дори и да не е права, това е твоята родина и трябва да се бориш за нея, протестите естествено спират. Мисълта ми е че аз никога не бих повярвал сляпо ако не бях усетил това което не бях усещал и то по време в което имах същите предрасъдъци като теб и авторката към религиите, възприемат ги като средство за контрол(единствено) и като хора в расо говорещи общи неща само за протокола, но в годините изучаване на всяка вяра по света, аз лесно се върнах на тази религия която е в България. Темата е наистина много дълбока и няма как да бъде изчерпана сега, но за втори път пишейки коментар по този тема ще ви посъветвам да не се задоволяване със сегашното си виждане за нещата, а винаги да търсите антитеза на досегашните си разбирания и когато не намерите аргумент способен дори поне да разклати принципите ви и вижданията ви, тогава ще знаете кое е истина. Объркването на хората не е случайно, то е главно условие за йерархичното "извисяване" на други хора.

 
  ...

...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: 2268f89913
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   И коя религия е в България? Богомилството, какво ще кажеш за него?

 
  ...
преди: 5 години, 6 месеца
hash: d5e9b5577a
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Номер 10, аз съм 9 и съм напълно съгласен със теб, особено с последните ти изречения които синтезират най правилния мироглед , според мен. Изказването ми беше просто пример, никой нищо не ми е казвал, нито пък аз смятам , че Господ ми е виновен за нещо. Пак да подчертая - всеки е свободен да вярва в каквото си иска, стига да не агитира останалите да ходят и да четат еди кво си. Хората които заслужават внимание, знаят прекрасно, че винаги могат, и винаги трябва да търсят нова информация, без значение на каква тема. А който търси, намира. Останалото е въпрос на личен избор, на лична вяра.

Поздрави на всички.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 6 месеца
hash: e42c126e31
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Една горчива истина.

Никога, никога няма да бъдеш разбрана.

Ти имаш уникален ум, уникални мисли и уникални изживявания. Ти имаш уникални разбирания, уникално физическо излъчване, уникално личностно поведение.

Това важи и за всички останали.

Една от горчивите истини е че колкото и на човек да му се иска да бъде разбран от останалите, никога няма да стане. Това важи и за очакванията на други хора към теб, защото те също не биват разбрани.

Най-горният абстракт обосновава защо.

Човек който няма твоят опит би те разбрал само ако истински изпитва емпатия. Емпатията не е нещо което лесно може да бъде изпитано обаче, защото обикновено отнема много повече от съзнателен избор.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker