 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Отлагане на удоволствието
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1277 пъти
Да избягваш нещата, които ти доставят най-голямо удоволствие, които те вълнуват най-много! Когато предчувстваш радостта, удоволствието, дори блаженството от някакво твое действие, но за нищо на света не си в състояние да го извършиш - защото нещо те спира, някакво неясно и ужасно злокобно чувство те парира... Това е най-отвратителната форма на прокрастинация ( procrastination, на български няма дума). Това ми унищожи целия живот. Има ли човек, спасил се от това?
Примерно, поръчал съм си нови маратонки. Донасят ми ги на вратата, вземам радостно кутията, внасям я в стаята и нямам търпение да я отворя... Но кутията си остава неотворена с часове! А аз съм като малко дете гледащо през стъкло, топящ се сладолед. Сякаш ще извърша най-ужасното престъпление на света, ако отворя кутията! Да, смешно е, жалко е, побъркано е. Напълно ми е ясно това, но съм тотално подвластен на тая зловеща спирачка.
Искам да науча някое любимо парче на китарата (умението и техниката я имам), което ме размазва от блаженство, но научавам само началото и не мога да продължа нататък. А най-хубавата част предстои. Отново и отново го свиря това начало и дотам, а направо си умирам да го изсвиря цялото, но Нещото ме спира. И така минават дни, месеци, години... А аз повтарям само началото баш като луд. Комшиите сигурно се побъркват от тоя особен вид тормоз.
Понякога задръжката толкова се засилва, че като огладнея - просто стоя и не отивам да ям. Стомахът почва да ме боли от глад, отмалява ми - аз стоя и бездействам. А храната е на няколко крачки. Или пък съм седнал неудобно, става чак нетърпимо, но аз стоя и не се измествам в по-удобна стойка. Минават минути, дори часове. Друг път искам да изляза навън, времето прекрасно, истинско удоволствие сред природата - с часове се каня, сякаш на фронта отивам. Като се наканя, то вече се стъмнило.
Получил съм писмо. Още от първите редове ми става приятно и почти изпадам във възторг. Предчувствайки, че и нататък ще е в тоя дух писмото - аз спирам и някой път с часове не мога да продължа да чета по-нататък! Стоя така на полусъединител и ни напред, ни назад.
Или пък дълго съм търсил нещо в Интернет, с години не мога да го намеря и не мога. Но в един прекрасен момент попадам на него. Все още не съм го видял цялото, само наченки на него, но някак съм сигурен, че съм го намерил и е то. Изпитвам страшна радост и вълнение, то е почти пред мен и само секунди ме делят от контакта с него... И там спирам, просто стоя и не мога да го видя цялото, не мога да му се насладя. Нещо ме спира...
Това е само една хилядна от целия кошмар и със сигурност не показах най-тежките и убедителни примери, защото и в това чувствам спирачка.
Ако някой има подобни терзания, може да се включи по трасето, защото в тоя ужасен тормоз съм напълно сам...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 930f3aecc2 |
|
1. procrastination значи отлагане/бавене (на някакво нещо/действие)
Обаче твойто procrastination доколкото разбирам от написаното от теб, е относно неща, които ти доставят удоволствие. То и заглавието така си сложил. А според гуглето и конктретно уикипедия
https://en.wikipedia.org/wiki/Procrastination
става дума за отлагане по принцип - на много неща, и то май-май по - скоро за неприятни, но належащи дейности, а ти тука казваш само неща, които ще ти направят кеф.
100 процента родителите ти са те сбъркали нещо.
Винаги тези неща идват от детството, а за него както знаем, отговарят родителите.
Да не би като малък да са ти повтаряли 'ти не заслужаваш това, ти не заслужаваш онова, това няма да го вземем, защото е излишно/скъпо/може и без него/излишен лукс/и.т.н. ' или пък 'ето взехме ти еди какво си, ама да знаеш, че не го заслужаваш'
Или да са те наказвали, като не са ти давали неща, които много обичаш. И ти сега като почувстваш, че нещо не си си изпълнил някакви неща и да се самонаказваш, защото вашите са ти внушили, че трябва да си наказан. Или пък винаги да са успявали да ти прекъсват удоволствието, когато супер много си се бил вглабявал в някое твое занимание и да са ти внушавали същевременно, че така е трябва и така е най - правилно. Абе не знам точно, но нещо такова предполагам. Просто спри да се наказваш човек, повтаряй си, че заслужаваш всички хубави неща, които получаваш.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 400003e823 |
|
2. Звучи ми като самонаказване. Има ли нещо заради което се самонаказваш? Няма никакъв смисъл да си слагаш такива ограничения. В животът и без това си има достатъчно неприятности, че допълнително изкуствено да си създаваш нови. Бих казал, че някоя дъска ти хлопа, но въпреки това си ми интересен и ми се иска да присъствам в моментите когато ти се случват такива прокрастинации. Аз съм на принципа, че всичко е в главата на човек. Хубаво, лошо - каквото решиш да бъде, това е. Би ли направил нещо заради мен? Молбата ми е, следващият път, не отлагай хубавото, което ти предстои. :)
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: d6edb31729 |
|
3. 1. - Да, със сигурност родителите оказват огромно влияние и аз виждам доста конкретни неща от тях, но за жалост това не ми помага все още. Прекъсването на удоволствието от тяхна страна, за което казваш, също е факт, дори прекъсване на вниманието, когато не е насочено към тях...
2. - Вероятно е и самонаказание и тук също виждам конкретни неща, но и това не ми помага.
Доброволно да се лишаваш от удоволствието си, наистина звучи като да ти хлопа не една, а три дъски поне, но се оказва, че в по-лека форма това е доста разпространено. Скоро научих, че авиолиниите печелят милиарди на година от невзети подаръци и ваучери. Не че хората не ги искат, просто отлагат за по-късно да си вземат наградата и той срокът изтекъл... Пита се в задачата, толкова ли не е имал време тоя човек да отиде безплатно на екскурзия или подсъзнателно нещо го е спирало да се порадва на живота, че и безплатно.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: a0dd900f8a |
|
4. Отказа от удоволствия си е цяла основа на Будизма. Въпроса е, че ти прекаляваш малко. Ако може да се обясни най-просто, ако имаш една чаша с портокалов сок, щастието е да изпиеш 10% от него. Салвадор дали всеки ден е отхапвал от една праскова, усещал е аромата и, вкуса и, след което я е изхвърлял в морето. Има някаква гениалност в това да се въздържаш от удоволствията. Самото искане да получиш нещо е по-силно от неговото получаване.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: f01ae0406d |
|
5. от 1: ами според мен това с тези подаръци не е съвсем подходящ пример, защото тези ваучери и награди са някакви такива непоискани изначално от тях неща. Днес и без това повечето хора постоянно си купуваме неща и е нормално за някакви такива ваучери да не ни пука особено, дори даже съвсем да забравяме за тях, защото сме презадоволени от вещи. Друго нещо тези хора повечето от тях работят ежедневна работа 9 до 6 и е напълно реално да си изпуснат срока за безплатното нещо, просто защото не са могли да си организират времето да го оползотворят. Също, често тези подаръци и ваучери са наистина тъпи неща. И принципно тези така наречени безплатни екскурзии винаги се оказват не чак толкова безплатни всъщност.
Иначе нали ти казах какво ще ти помогне - да си повтаряш, че заслужаваш всички хубави неща.
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 90eec73061 |
|
6. И аз бях така. Отлагах доколкото е възможно удоволствието. Семеен модел. Нашите още от първи клас ме караха първо да пиша домашното, после да излизам навън да играя. Караха ме първо да си върша домашните задължения, после да играя игри. И така и пораснах и дълги години бях така. До известна степен още съм така. Първо образованието, после гаджето. Първо работата, после приятелите. И така...
Мисленето ми обаче се промени, когато един близък приятел, на 26, почина внезапно. Тогава разбираш колко преходен е целия живот и че и да отлагаш, и да не отлагаш, няма никакво значение накрая. Даже ако не отлагаш толкова, има по-голям шанс да изпиташ повече удоволствие, докато си жив.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: d6edb31729 |
|
7. 4. - Това за будизма ме разби, никога не ми е хрумвала такава връзка! Хубаво, ама има една подробност, моят отказ е тотално против волята ми и ми носи огромно страдание. А нали целта в будизма е, това да ти донесе спасение от страданието!?
5. - За подаръците е трудно да се каже какъв е най-дълбокият мотив. Може би за някои е в сила това, което казваш, но дали е за всички така? Това го спрягат по разните му статии, потърси на "procrastinator of pleasure". Също и това, че има не малко хора, които години наред подред не са имали нито един ден почивка. Да, сигурно така са прекарани, но дали е така за всички?
6. - Можеш ли да дадеш конкретен пример за преди и след промяната? И най-вече какво чувстваш по време на мъченето да отложиш приятното нещо? Можеш ли да определиш усещанията, които те спират, изобщо има ли ги? При мен, когато не е съвсем близо приятното действие, просто нещо (абсолютно неясно какво) властно ме откланя от извършването му. Ако "положа воля" и почна да действам, изпадам в непоносим конфликт и напрежение между удоволствието и вече някаква събудена силна тревога. Като в менгеме съм. Ако се "взема в ръце" и въпреки тоя тормоз продължа да атакувам целта - изпадам в най-големия ужас, който някога съм изпитвал в живота си, направо полудявам! И вече радостта, удоволствието се "изяда" от една нечовешка агония. И това е всъщност нещото, което ме спира - чувството на ужасно подлудяващо напрежение. Единственият начин да се спася от него, е като зарежа "целта". Но така пък зарязах живота си..
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 90eec73061 |
|
8. от 6 до 7: не, определено при мен не е толкова силно, но я има емоцията в някаква степен. Ако реша да започна директно приятното нещо, постоянно имам обсесивни мисли за това как всъщност е трябвало първо да свърша неприятното и че сега не заслужавам да се насладя на момента.
След промянта: както казах аз още се променям. Общо-взето чрез волята си и чрез самоанализа се опитвам да открия различните модели на поведение, които са в конфликт в мен. От една страна лоялността към семейството и семейния модел на свръх-отговорност (не споменах и факта, че имам и по-малка сестра, за която от малък ме учат да се грижа), от друга страна лоялността към живота. Например, последните 4 години на работа, от фирма с 200 човека, бях този с най-много неизползвана отпуска. За тази година имах към 70 дни насъбрана отпуска (фирмата ми ми прехвърля отпуската вместо да я губя, явно отстъпка защото се водя ценен кадър). Та, тази година съзнателно реших, че трябва да използвам много отпуска. И започнах, лека-полека. Отначало си взех един почивен петък без никаква идея какво да правя, но реших да го използвам за нещо приятно. Така открих един ресторант близо до нас, където готвят страхотно.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 89062e3592 |
|
9. Толкова четеш и на една терапия ли не отиде? Защото знаеш, че това е начинът. Или ще отложиш и излекуването си.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: d7917c0576 |
|
10. Съгласен съм с номер 4, удоволствието е в изминаването на Пътя, не в крайната цел, защото в повечето случаи когато я достигнеш разбираш че не е точно това което си очаквал и следва... разочарование и започване на гонене на друга цел... и така цял живот! Аз самия съм постигал всичко което съм искал, после ми е омръзвало много бързо и искам нещо друго, това е съвсем нормално! Човек е търсеща личност, ако забиеш на едно място става зле, отчайваш се, депресии.. простотии... затова се развиваш духовно, намираш нещо друго и продължаваш напред, това е твоята мисия. Удоволствията са временни, те са между другото, не познавам човек който да е постоянно в състояние на удоволствие и тогава трябва да е психично болен. За да цениш едно удоволствие-било то хубава храна, приятна компания, даже една изпита бира или готин филм, това не го отлагаш нали? Но не го цениш..! И аз съм се кефил на новите си маратонки, но ги обувам и излизам и удоволствието свършва! И търся друго това става механично, така че го изживей и продължи, намирай удоволствия навсякъде, не говоря за секс и за жени там е по сложно, а тези дребни удоволствия като кафе като се събудиш, бира и купон с приятели, даже една разходка в планината или спорт е супер удоволствие, малките неща които могат да те направят щастлив. Не ги отлагай!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
