 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нашите желания и мечти
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1254 пъти
Чудя се дали нашите желания и мечти някога ще се сбъднат? Дори да се борим, да опитваме отново и отново, но нищо да не се получава. Съдбата ли определя дали да ни се изпълни желанието, нали както казват хората всичко лошо за добро. Ако ни е писано ще се сбъднат мечтите ни, а ако не, няма?? Аз съм голям мечтател и понякога си мисля, че някои от мечтите ми няма да се сбъднат. Все си мисля, че е прекалено трудно и почти невъзможно, за да се изпълнят желанията ми и мечтите ми и така понякога изпадам в депресия. Може би не съм достатъчно упорит?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 564cedbb9e |
|
1. Dream - сън и мечта, затова не харесвам тази дума 'мечта', звучи като нещо нереално, извън материалния свят. Обаче има друга дума - идея, която е много хубава. Зависи от развитието на човека - какви ще са идеите му. Всички хора, като част от цялото, независимо дали осъзнават или не - имат една обща, нематериална идея - да се завърнат към Създателя и Първоизточника, всеки човек като индивидуална единица от цялото - има една висша идея в материалния свят, която е свързана с повдигане на общото ниво, на душите, жената - трябва да има идея, да доведе нови души на Земята, които да работят за повдигане на нивото. Всеки човек, зависи от развитието си и правотата на мисълта си - има идеи, ако са безкористни и светли - ще се осъществят. Има и такива хора, които осъществяват тъмните си идеи, но това е част от замисъла, не бива, добрите да гледат, да се сравняват, да се обезкуражават, или да тръгват по пътя на тъмнината. И доброто и лошото си имат своето време и път в света ни сега, като деня и ноща.
Повдигайте нивото си, наблюдавайте мислите си, да са светли, изпълващи ви с топлина и радост, не лъжете, говорете истината и идеите ще дойдат, ще бъдат добри за общото цяло, по това ще ги познаете.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 36e5c1cdf1 |
|
2. В действителност няма невъзможни неща. Нормално е да имаш съмнения, това значи че си умен и искаш вярата ти да е обективна, а не от фантазьорски причини. Вярвам заради това че можеш, мисленето е най-голямата сила на човек. Просто търси пътя за тези мечти и действай. Успех ти желая.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 8be2592ed4 |
|
3. Кажи какви са ти мечтите и ще ти кажа дали ще се сбъднат. Например, аз знам, че моите няма да се сбъднат, защото са извън лимита на човешките възможности. А иначе имам и цели, които са напълно реални и осъществими, и зависят само от здравето ми, от мира и стабилността в държавата, и от... мързелът ми.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 5b345c4c08 |
|
4. Когато превърнеш мечтите си в планове и работиш достатъчно упорито те ще станат реалност. Естествено има някои желания, които не могат да бъдат изпълнени, но почти всичко е възможно. И все пак всеки би могъл да премине невидимата граница на безграничната човешка сила с малко късмет и много упорит труд!
~Hope for tomorrow
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 6d5ca5e19a |
|
5. Обстоятелствата предопределят всичко. Всеки пада на колене пред тях. Ако винаги си искал да караш кола и скоро ще навършиш 18, но се случи така, че ослепееш... Но това е краен случай.
В живота нещата са по-разтегливи и като нов ластик за коса, при някои не се разпъва особено, докато при други, като ластик за гащи, предлага множество възможности. При избора обаче никога нямаш свободна воля.
Да предположим, че си средностатистически късметлия - не си роден в някое забутано кътче на Африка, където от 8 годишна възраст да чукаш камъни, нито пък си обременен с някакво заболяване, което да те прикове на легло.
Родил си се и си израснал в малка европейска страна, в малко градче. Отгледан си в семейство на учителка и хърватин. Това ти дава плюс в живота, ще си двуезичен. Поради съветите на бабите обаче, че детето може да започне да бърка единия език и да го смесва, баща ти не те научава. Не... да кажем, че и тук имаш късмет - знаеш хърватски. Е, не е като английски или поне немски..., френски?! Но те научават.
Живеете в малък град и като учителка, майка ти е амбицирана спрямо твоето бъдеще, както и резултатите ти в училище - все пак си учителско дете и не може да изкарваш 2-ки и 3-ки, хората гледат. Живеете на другия край на града и трябва да пътуваш всеки ден една камара време до училище, защото апартамента на майката на майката ти просто е ситуиран на другия край на града, а не на 5 минути от училището, в което учиш. Е, сравнение с африканчетата, които ходят по 2 часа за вода... Но ти си късметлия в случая и не си роден и израснал при лоши условия!!! И все пак проклетото училище е в другия край на града и трябва да ставаш 30 минути по-рано от другите.
Докато растеш, баща ти ти разказва как дядо ти геройски е загубил едната си ръка в опит да спаси свой другар. Всъщност, нищо подобно. Тая история я знае от баба ти, която вече е мъртва, а истината била, че когато картечниците на фронта залаяли отново, дядо ти, заедно със своите другари, тръгнали да се хвърлят по близките окопи, но понеже старецът на баща ти успял да влезе кажи-речи последен, една осколка му отнесла пръстите, а оттам трябвало да отрежат и цялата ръка до китката. Но историята звучи добре, а и хората са по-склонни да вярват само в това, което искат да е истина, особено, ако се отнася за роднини... или за религия.
В гимназията всичко върви нормално, като изключим надменния учител по математика, който подчертава невежеството на изпитвания с проста въздишка или с леки вметнати коментари от рода на "Решили ли сте си домашното? Е, то... за какво ще ви е математиката в крайна сметка...".
Скучните часове по история запълват и последния отрязък от време оставащ до края на гимназията . Иии, ако до сега си нямал контрол над обстоятелствата, вече си на 18 и ти решаваш. Приемаш за истина и вярваш в романтизма на мантрата, която нерядко си си споделял във фейсбук с приятели, че "ако животът те удари, не е важно, че си паднал, а е важно да се изправиш" и на която с коментари отдолу хората са писали: "така е!", "абсолютно вярно, брат!".
И решаваш - ще станеш полицай. Ще се бориш с несправедливостта в света и ще помагаш на по-слабите. Но защо пък точно полицай? Защо не архитект или инженер, или адвокат, или поне лекар? Нали майка ти те е натискала именно за инженер, а роднините искаха да станеш адвокат. Но ето, изборът е налице и той е различен от на другите - ти не се влияеш от тях, а правиш това, което ти харесва.
Записваш се за приемни изпити в полицейската академия и питайки тъкмо излизащото момче как е минало, ти се отговаря, че е скъсан заради 3 см недостиг в ръста. Но ти няма да имаш тоя проблем.
Ставаш полицай. Дават ти дори безплатни чорапи и лятна униформа. Палката и пистолетът също стават неразделна част от екипировката. Изборът е бил твой, не на някой друг, никой не ти е повлиял.
Една вечер на патрул, край малък окръжен град, на около 3 км от него, спирате кола. Представяш се, взимаш личната карта и книжката, и отиваш до патрулката, за да провериш данните. През това време колегата ти отива до колата, говори нещо с шофьора и се връща. Тъкмо си готов да излезеш от патрулния автомобил, за да върнеш документите и в последния момент виждаш как към колегата ти се приближава спреният за проверка. Пъха 20 лв в подадения от колегата ти държач за документи.
Но ти имаш избор и си там да се бориш с несправедливостта. Казваш на колегата си, че не си съгласен с това, което прави. Всички в районното почват да те гледат на криво - светът е лицемерно, корумпирано и осрано място, стига да не си като онзи поет, който като отишъл да рисува сред природата в парка, виждал само пеперудите, тревичката и птичките, без да забелязва как паякът най-хладнокръвно се доближава до заплетената муха и я изяжда, как падналото зад него птиче гнездо бива нападнато от две улични котки, които се наситили с новоизлюпените птички и всички други нелицеприятни неща. (А кой определя дали са нелицеприятни?!)
Усещаш, че вече не можеш да работиш в такава среда - не умееш нищо и си безработен. По филмите хората успяват. Ами историите за най-богатите хора, които от една ябълка направили камион... спомняш си и за Крокет от "Маями Вайс", който си гледал през прогимназиалните си ученически години - как по свой собствен начин се справя с престъпността и как всички жени го харесват, как кара бясно из улиците със своето ферари тестароса, гонейки главорези. Сещаш се и си спомняш, вече навързал картината, че никога не си имал избор, а винаги обстоятелствата са предопределяли накъде ще се насочиш. Приказките за дядо ти, въображението, което го е изкарвало като смел и героичен човек, на който си искал да приличаш, са предопределили това да се опълчиш на корумпирания си колега. Картините от полицейските филми в главата ти и как във въображението ти нещата са стояли по един начин, представяйки си как караш сред палмите в Маями, докато жените по монокини крачещи по плажа, ти се възхищават на смелостта, докато залавяш поредния престъпник...
Но баща ти не е американец, не живееш в Америка и дори не знаеш английски. Е, да... В Хърватия вероятно на полицаите също дават безплатен чифт чорапи, какво пък?!
Но защо не архитект или поне инженер. Ами учителят по математика?! Децата запечатват спомени. Добре, майната й на математиката, но адвокат? Пак си можел да се бориш с престъпността! Прекалено скучните часове по история, представяха картината, при която се заучават закони наизуст, които да се рецитират пред горделиви професори прекалено плачевна.
И докато си мислиш всичко това, вървейки по улицата се спъваш и си чупиш крака. Първата ти мисъл е, че трябва да отидеш до болницата, защото боли. Пристигайки там и малко облекчили болката, ти минават мисли да не зарасне накриво. Но нали имаш избор? Защо не избра да не отидеш в болницата. Болката, страхът да не зарасне на криво - човек винаги следва интересите си, а ако към тях се прибавят и други фактори, човек много ясно може да разбере, че няма нито съдба, нито свободна воля, а само обстоятелства, които понякога могат да изглеждат, а и направо да си бъдат жестоки.
Пожелавам ти да сбъднеш мечтите си, но винаги взимай обстоятелствата предвид, за да не оставаш често разочарован. Пък кой знае, може да си късметлия... :)
|
...
| преди: 5 години, 9 месеца hash: b1c3b041aa |
|
6. Общо взето е съдба. Разбира се, тези, чиито мечти са се сбъднали, ще кажат, че е само свободна воля, понеже това им чеше егото, но истината е, че ако съдбата не е била с тях, никога нямаше да сбъднат нищо.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 7c5b2c0e7b |
|
7. Това за мечтите е относително.Някои от тях не се сбъдват ,защото са прекалено недостижими,други,защото не си се борил достатъчно за тях , а пък трети -защото в случай , че се бяха сбъднали,щеше много да си патиш...Нали знаеш пословицата:" Внимавай какво си пожелаваш,защото може да се сбъдне"...Та недей изпада в депресия -не знаеш от какво лошо си се разминал само защото мечтата ти не се е осъществила.Всяко зло за добро. Важно е да не се предаваш духом -живей с позитивни мисли в главата си,радвай се на живота -тук и сега.Прави каквото трябва , пък да става каквото ще ....
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 6e1d7efe0d |
|
8. Съдейки по написаното ми се струва че си от онези тип хора които мечтаят за нещо в същото време излегнал на дивана блее в тавана и чака някой да почука на вратата и да му поднесе мечтите на поднос без да се потруди или пребори за тях, а може би същите са нереални, вероятно дори не си достатъчно дорасъл за да знаеш за какво точно мечтаеш и какво искаш от живота.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 858919610b |
|
9. Обикновенно думата мечта хората я изпозват за нещо, което искат да правят, а не правят и това естествено води до стрес.
Ако си поставиш ЦЕЛ обаче е друг въпрос.
Уил Смит е казал, че ако успеха е една тухлена стена, хората се фокусират върху стената постоянно, а трябва да се фокусират върху това да сложат една тухла, но да я сложат по най-добрия начин и така всеки ден.
Това е начина. Рано или късно скоро ще имаш стената за която мечтаеш... за всяка една цел се отнася това.
Не става с магическа пръчка, хоп троп и хайде- готово!
Ако мечтите се сбъдваха толкова лесно, нямаше да е интересно!
Просто ставай всяка сутрин и си мисли, "какво мога да направя днес за да се доближа до това, което искам". Прави си ежедневни подцели, атакувай ги и побеждавай! Голямата победа е резултат от малки победи всеки ден!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 676b01ed70 |
|
10. Разумният човек мечтае за постижими неща и ги превръща в свои стремежи, за които се бори. Ако не правиш усилия да постигнеш мечтите си, ще си останат именно само мечти. По-горе някой правилно те попита какви са точно мечтите ти, за да ти дадем по-ясен отговор. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
