Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм от сеирджиите.

7.   Аз си го обяснявам така - хората имат нужда да споделят анонимно предимно проблемите си, понеже има неща, за които се притесняват или просто не искат да споделят на човека до тях и семейството си и най - напред искат да чуят чужди мнения.
Отделно, пишат разни извратеняци - суингъри, изневерявщи, , които искат да се похвалят и така повечето четящи в сайта остават с впечатление, че всяка трета двойка прави тройка..
Това го казвам, понеже сигурно от 8 години влизам тук. Но си е вярно, че и хората много са се развратили. А те такива имат нужда да се похвалят и да оплюят по - нормалните.

Ж22

8.   Отговорът е доста прост и се крие в човешката психология. Доказано е, че емоционално загубата тежи два пъти по-тежко, отколкото се оценява печалба на същата стойност. Науката нарича това отвращение от загубата.

Ако например изгубиш 100 лв, ще ти е 2 пъти по-тежко, отколкото ще ти е хубаво, ако намериш 100 лв. Хората са така устроени, че да реагират по-силно на болката, отколкото на удоволствието и съответно болката поражда по-голяма нужда опт споделяне.

Това обяснява защо лошите новини преобладават пред добрите. Просто новинарите са забелязали, че лошите новини винаги носят повече рейтинг. Това е и причината много популистки партии да печелят гласове, преувеличавайки проблемите, вместо да изтъкват хубавите неща. Затова и цените на аkциите регират 2 пъти по-силно на негативни новини от позитивни. В маркетинга също се използва масово.

При експеримент е доказано, че посланието „Ходете на профилактичен преглед всяка година. Така ракът може навреме да бъде открит и отстранен“ е много по-слабо ефективно от „Ако не ходите всяка година на профилактичен преглед, рискувате ракът да не бъде навреме открит и отстранен“. Т.е. негативното, страха, притесненията винаги са по-силни от усещането за полезност.

Това сме го развили в хода на еволюцията, защото ни е помагало да оцелеем. Защото в древни времена само 1 грешка е можело да ти коства живота. Нампример ако не забележиш змия, звяр, отровно растение или враг, загиваш. По-добре да пропуснеш да се наядеш веднъж, отколкото да те ухапе кобра примерно. В днешни времена обаче мисля, че повече ни пречи, макар че в някои случаи пак си помага доста. Иначе ставаме прекалено безразсъдни и започваме да губим реалноста и евентуалните опасности.

9.   И аз съм на периоди и когато не съм зает или на друга вълна, влизам в сайта поради няколко причини. За да видя дали мога да помогна на някой с мнение или съвет. Понякога се въздържам от мения, защото вижадам, че някой автор е такъв тип човек, който не взима поука или писането му е като на трол, а не човек с реална история. Има случаи, когато не завършвам или не публикувам написаното защото виждам, че не съм взел под внимание нещо важно, и няма да съм обективен.

Друга причина да влизам тук е за разнообразие. Вярно, че мога да намеря много по-голямо разнообразие по чужди сайтове, например Quora, но все още българският текст ми е по-приятен за четене.

Вероятно има и други причини. Например, предполагам една от тях може да е повдигане на самочувствието чрез сравнение с други, които ще оценя като по-зле от мен.

В сайта ми харесва това, че тук има хора които стават за перфектни приятели, но за жалост няма възможност за лична комуникация.

10.   Я си прочети собствената тема и прецени хвалиш ли се или се оплакваш от нещо (от другите)? Значи правиш същото, но смяташ другите за проблем, а ти не си същия.

11.   Не знам, но много токсичен ми идва този сайт. Ако съм в "дупка" се чувствам доста по-зле ако прочета няколко теми. То бива да изливаш помия, бива...
Дано само някой не се е самоубил, само защото ХХ е решил да убеди целия свят колко скапан е живота, как всички хора са използвачи и няма смисъл да се живее. Има лабилни хора, на които им трябва много малко за да направят някоя глупост.

12.   5 излекувай си мизоганията,навсякъде ревеш за феминизъм,а всъщност ти самия имаш психически проблем,който трябва да лекуваш

13.   Не, простo когато някой "сподели" (абе, не се ли казваше така сайта ? Аааа ?!?! Сериозно ли !?!? ... Lol, jk.) за успехите, впечетленията или позивитните си мисли, веднага се почва с:
- Ама ко сега ? Ти фалиш ли са ?
- И сега чакаш ние да ти пляскаме ли ?
- Ай бегай от тука, с измислените си истории бе !!!

Дургото е, че повечето хора ползват сайта, все едно се казва "справки.нет" ...

14.   До номер 11
И аз се подтискам от някои теми, най-вече с изневерите и сексуалната деградация.
Толкова много липса на любов ме отчайва, но съм непоправим оптимист, макар да плача доста често, но пък - сълзите, отмиват черното от душата.
Има една притча за Адам и Ева, как след като Бог ги прогонил от Рая, защото престъпили заръката да не ядат от ябълковото дърво, сетне им дал книга, която да изучават, казал им да я затварят всеки път когато не я четат, но Ева забравила книгата отворен и когато поискала да чете - не могла, тъй като, Дяволът минал и сложил черен лист върху страниците. Ева се разплакала, плакала дълго, но накрая, листът се стопил и тя видяла страниците на книгата.
Та така, понякога, имаме нужда и от отчаяние, в точно определен момент, за да се учим, в този смисъл - сайтът ни учи доста :-D

15.   Да...ама без мен (:

16.   За мен сайтът е нещо като вестник "Лична драма", но с възможност да дадеш акъл. Вярно е, че се пише за проблеми и повечето теми са с негативна насока, но замисли се - имаш ли нужда от съвет и мнение, когато ти се случи нещо хубаво? Най-вероятно - не, защото самото чувство на щастие е достатъчно. С отрицателните емоции не е така, тях имаме нужда да ги излеем някъде. А възможността за анонимност е много привлекателна.
Този сайт е една общност - хубава или лоша, я има. Повечето български форуми замряха с появата на фейсбук, но този остава, макар и анонимен, а може би именно заради това. Аз ценя сайта - няколко пъти съм писала теми и измежду троловете, несериозните и нападащите съм получавала стойностни съвети и мнения.
Не мисля, авторе, че можеш да съдиш за повечето българи по пишещите тук обаче. Но би било интересно админите да направят едно демографско проучване (анонимно, разбира се) - за всички ще е интересно да видим хора на каква възраст, от коя част на страната, с какъв семеен статус, с какво образование и т.н. влизат тук. Но това едва ли ще се случи.

17.   12 - "мизоганията" не може да бъде излекувана докато има феминизъм, самия термин "мизогания" е фиминистки.

19.   Това е един дълбоко нещастен народ, но той си е виновен за всичко!

22.   Задавала съм си и аз този въпрос, авторе. Следя сайта с огромен интерес поради мои професионални причини. Никога не съм си правила експерименти с аудиторията обаче, въпреки изкушението. Но вече имам достатъчно наблюдения, за да потвърдя, че позитивното тук не се толерира. Спомням си как едно момиче искаше съвет с какво да изненада гостите на сватбата си. Появи се гей, който взе да се оплаква, че хомосексуалистите, видиш ли, били онеправдани, защото не им даваме да си правят сватби. И стана кавга. Друга жена се похвали, че след много перипетии се е сближила с доведената си дъщеря и агитката гракна как това било до време и как малката крои планове да им развали семейството. Момче някакво потърси съвет в какъв бизнес да вложи спестените си пари. Посъветваха ли го? Окуражиха ли го? Не! Обясниха му как не става за бизнесмен, колко е прост и как ще си загуби мизерните парици. Т. е. няма ли някакъв проблем - с главни букви - останалите го създават. Това явление го наблюдавам и в селцето, където живея през лятото. Има една пейка на улицата, където и в студ и в пек седят местните баби и обсъждат всеки, който мине. Та, на една съседка мъжът й е шофьор на тир. Отишъл на дълъг път човекът, а тя извела двете си деца на сладкарница. Коментарът беше: "Гледай я тая никаквица, мъжът й го няма, а тя се накиприла и кой знае къде отива, че и децата си повела, уличницата! " Друг път мъжът си е у дома, а тя тръгнала на пазар. Коментарът: "Виж я хубостницата, мъжът й си е в къщи, а тя пак по улиците скита, че и децата си зарязала". Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Това е манталитетът не просто в този сайт, авторе. Това е манталитетът изобщо тук, в нашата мила родина. София не е България. В София не си познаваме съседите във входа, в който живеем от 40 години, но във всички други виртуални или реални територии, където се създава някаква "общност", порядките са като цитираните от мен. Чак е изкусително човек да си направи провокацията да съобщи тук на форумното братство, че е спечелил един милион от лотарията. Отсега мога да прогнозирам коментарите: готови пари не са на добро, сега ще те нападнат всички роднини за заеми, ще ги похарчиш по курви, жена ти ще ти ги вземе и прочее. Един няма да се намери да каже: "Ех, че хубаво! Със здраве да си ги харчиш и, дай Боже, да обиколиш света! " Няма да го каже, сигурна съм.

23.   Spodeli е интересен феномен, защото е едно от малкото онлайн социални среди които оцелява, и даже се развива след ерата Фейсбук. Форумите които имаше навремето тотално умряха. Успехът му изглежда се крие в няколко неща:

- главното вероятно - не иска никаква "инвестиция". Всеки може директно да плясне някаква тема. Дори във форум, човек стои зад някакъв "ник" и поддържа някакъв профил, мнения, интереси, контакти. На повечето хора не им се занимава вече с това...

- хората принципно ползват общуването с 2 цели - оплакване и хвалене. Така че нещо целенасочено в тази насока е наистина хитро. Хваленето е за Фейса, където човек отговаря с името си, но къде да се оплаче? Естествено в анти-фейсбук което реално представлява Сподели. Анонимно, с колкото се може по-малко лична информация за изграждане на някакви доводи, или недай си боже съдене.

- няма диалог - няма конфронтация. Или поне такава е идеята. Във форум, обикновено се развихрят дискусии, които накрая свършват с лични нападки, защото средното интелектуално ниво винаги е под нужното, за да се проведе реално диалог... Когато човек тръгне да се оплаква (пък и хвали), не търси реално диалог, а емпатия. Дори просто идеята, че някой го е изслушал. На базата на това разбиране за човешката природа съществува и Фейсбук.

Като цяло, е доста наивно твърдението, че става дума просто за "търсене на съвет". Ако беше така, то един форум върши далеч по-добра работа, защото зад всяко мнение стои поне ник, и можеш да си създадеш впечатление що за човек като цяло пише. В Сподели, има просто едни хвърчащи "мнения" (а както знаем, "мненията" са като задника - всеки ги има), от които явно лирическият герой е свободен да си избере тези които му изнасят. Дори и да иска, няма как да приеме каквато и да е критика, или дискусия, тъй като няма персонаж с интегритет чрез което това да стане. С това не обезценявам платформата, в крайна сметка тя съществува като такава, защото пасва на човешката психика... Форумите умряха, защото човек не търси и не знае как да провежда диалог.

24.   Да! Това е така, защото всеки има някакви проблеми в живота, а в реалния живот много хора нямат възможност да говорят за проблемите си, дори с приятелите си... (за да не ги помислят за някакви и да се отдръпнат от тях) Така трупат, трупат в себе си. Така са се появили и психологичните консултации. Място където да споделяш проблемите си и да ти олекне. Сподели е сайт, който ти дава тази възможност и дори нещо повече, предлага ти анонимност. Това от една страна е хубаво, но много хора злоупотребяват с това. Тук каквито и глупости да изтърсиш, колкото и злобно да се държиш никой не те познава и можеш пре спокойно да си продължиш живота. А в живота го няма това, нито във фейсбук. Там правиш всичко с името си, градиш име, въздържаш се от това и онова, което е нормално. Според мен човек не трябва да си позволява да се държи различно от нормалното, трябва да запазва добрия тон и да не забравя факта, че с поведението си гради името си.

25.   Не всички са отчаяни. Аз го чета и използвам от няколко години. Всичко започна на шега. Но има какво да се научи от чуждите истории определено. Аз толкова съм се вманиачил, че понякога си внушавам, че много активен автор на различни случки е една жена, която не съм виждал от години насам. Много ми липсва. Определено има какво да й кажа, но едва ли ще срещнем повече. Заради това се самозалъгвам, че чете и си изливам душата тук. Заради нея. Но не всичко де. Най-важното и съкровено го пазя за срещата на живо. И така... странници сме ''абонатите'' на сайта.