 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Загубих любовта на живота си!
преди: 4 месеца, 6 дни, прочетена 631 пъти
Здравейте! Моята история е много дълга но ще опитам да я пресъздам на кратко.
Бях на 15 години когато се запознах с едно прекрасно момче. С което в началото бяхме само приятели, след това нещата се задълбочиха и на мен много ми харесваше чувствах се желана. Просто бях влюбена до уши. Още не бях завършила и решихме да направим годеш, след което заживяхме заедно, много се разбирахме и неможехме един без друг.
2005г. той замина на мисия в Босна тогава страдах много. Постоянно бях на телефона и си говорих с него пишехме си писма и смс и си повтаряхме как не можем един без друг и колко много се обичаме. Бях отслабнала много просто ми липсваше. Той непрекъснато казваше като се прибера ще направим СВАТБа и аз бях много щастлива. Върна се и се оженихме, след няколко месеца аз забременях и ни се роди най- прекрасното дете на света. Сега той е на 2 годинки и е много умен и хубав. Пълно копие е на баща си. На всички ви се струва че това е една прекрастна приказка. Нали? Да така е беше приказка, но сега е кошмар от който не мога да изляза колкото и да се мъча. Нямам никакво желание да живея.
Преди пет месеца моят съпруг се блъсна с един мотор и два месеца беше в кома аз бях постоянно в болницата, но рядко ме пускаха да го видя, през сълзи казвам че вече моят съпруг не е сред нас загубата беше огромна, аз не спирам да го обичам и сигурно никога няма да мога да спра. Нашето прекрасно детенце остана без татко си, който страшно много го обичаше и не даваше косъм да падне от главата му. Сега живея в АДА, тук на земята без всякакво желание за живот. Но и немога да оставя това слънчице само ще бъда най голямата глупачка ако го направя.
Получавам нервни кризи изнервям се от най малкото нещо и съм много объркана незнам как да постъпва с живота си. И незнам какво ме чака за напред. Много много ми е тежко, ако някой може да ми помогне моля ви да ми споделите. БЛАГОДАРЯ!
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Здрасти мъж съм на 21 години. Искрено ти сyчувствам, саболезнования за съпруга ти! Знам колко е тежко като изгубиш голямата любов ( щмакар и да не съм я изгубил по твоя начин).
Права си за едно нещо .. най-глупавата постапка ще е да оставиш детенцето само ... знам че е трудно но се стегни трябва да си мъжко момиче от това зависи не само твоето бъдеще а и бъдещето на сина ти. Няма да те съветвам да си търсиш др мъж макар че си още млада и това не е изключено но тук само садбадата ще си каже дума а и не вярвам в момента да ти е точно до др мъже.
Мисли си за хубави неща, гледай колкото може по малко да оставаш самичка. Кани приятелки, роднини на гости гледай посотяно да си заета с нещо. Върши неща които ще те правят щастлива или поне ще те разсейват . Успех ти желая!!!
И умната ей :) само на мъника му е позволено да прави пакости :)
2. Мила, живота продъжава! Живей заради детето си направи това, което съпруга ти би искал! Той би исакл ти и дето ви да бъдете щастливи!
3. Толкова е ....меко казано тежко, че каквото и да кажа ще бъде малко. Горе главата и живей заради детео си.
4. Това което се е случило с твоят съпруг е много лошо. Искаш съвет, но съвети лесно се дават, но трудно се испълняват. Единственото което мога да ти кажа е старата максима, че времето лекува по силно лекарство за такива случаи няма. Оотдаи се на детето си и се бори за неговото щастие. А останалото ще се намества бавно и дълго иска търпение и воля да го преодолееш.
5. Настръхвам от историята ти! Това е истинската любов ти я имаш! Вземай някакви лекарства за нервите. Живота продължава! всичко е в твойте ръце! Той ще се радва и ще ви гледа от високо! Спокойно! знам, лесно е на думи! КУРАЖ! Упокой се, паниката няма да е полезна нито на теб, нито на детето. Избягвай да плачеш пред него, знам, че гоправиш често! Иди на психолог! Не ми е мястото аз да давам съвети, но искам да си силна и да знаеш, че той е до вас и ви обича!
6. Не мисля, че някой тук може да те утеши или да спре сълзите ти...Преживяла си най-ужасното нещо, сефа живота ти се струва ужасен, но погледни детето си- то има нужда от теб, твоя любим би предпочел да си силна заради сина ви. В такива моменти си казвам - колко е шибан живота - когато всичко е наред най-лошото се случва. Господ ли ни калява, не знам, но адски боли. Колкото и да е тривиално...времето ще излекува болката, макар и не напълно....Много ме трогна твоята изповед и малко несвързано пиша.
7. Съчувствам ти. Сигурно нямам дори и бегла представа какво ти е. Във едно нещо съм сигурен на 100% в този свят - Времето оправя много неща. Сигурен съм, че след време всичко ще се нареди колкото и неприятно да изглежда в момента. Не зная дали при всички хора е така, но при мен по-бързо минава болката след като и се отдам а не като се боря с нея. Дано този неприятен период от животът ти мине бързо и следващият да е дълъг спокоен и пълен с любов. Успех!
8. Няма такова нещо като Любовта на Живота ти в 21 век! Ще го осъзнаеш и ти скоро!:)
9. Просълзих се! Аз ще кажа, че след всяка болка идва и малко щастие. Просто така е устроен живота, не знам кой го е направил такъв, но той си е ужасен и хубав, после пак се изменят двете крайности и това е просто един шибан кръговрат. Бъди силна заради сина си.
10. Много съжелявам мила, наистина! Знам, че каквото и всеки един от нас да напише, няма да изтрие болката от сърцето ти, няма и да я направи по-лека, но погледни детето си и то ще ти даде отговора, мисълта за живота ти. Бори се ако не за себе си, за малкия сладуран. Сигурна съм, че и мъжът ти не иска да се предаваш! Той никога няма да умре, той ще продължава да живее в сърцето ти, на теб и на малкия.
11. Напълно те разбирам, аз също загубих съпругът си, но при автомобилна катастрофа, той беше на 28г., имаме син на 5г. Наистина е тежко и много боли, но силата ми идва от малкото СЛЪНЦЕ, което има нужда от мен повече от всякога. Бъди силна!
|
|
|
|
|
|
|
