Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   От както съм била малка винаги съм искала или да умра или да живея в различна държава. Имах ужасно детство, родителите ми се разведоха като бях на 5 след това майка ми ме заведе да живея с нейните родители ама баба винаги имаше нещо против мен. Не съм особено близка с никой от семейството си, за това не виждам и смисъл да стоя в България. Та както и да е към темата нямам представа защо написа това тук ако смяташ да се самоубиваш. Предполагам, че жената, която си обидил се е опитвала да ти помогне? Може би трябва да изчакаш исвестно време преди да се опиташ да и се извиниш и ако познаваш други нейни познати ги помоли да и кажат, че се опитваш да и се извиниш нищо друго.

8.   За къде бързаш? Рано или късно ще се случи. ;)

10.   Теорията ти се пука по този показател: "дано се преродя в нещо по-добро". Като човек който е изследвал и тази тема - не така стават нещата, не бъди оптимист...

90% също са доста оптимистични. По-добре ги направи 100% и приеми ФАКТЪТ... Защото дори с идеята, че има "изключения", си създаваш излишни нерви. Когато осъзнаеш, че ВСИЧКИ са такива, ще го приемеш по-лесно, и няма да се отчайваш, че все не можеш да попаднеш на митичният еднорог. Ще спреш и да си го изкарваш на жените около теб, защото ще осъзнаеш, че очакваш от тях нещо което те просто не са...

При теб със сигурност го има момента, че поради загуба на майката, се опитваш да видиш нейният образ в друга жена. Търсиш определени качества и отношение. Това няма как да стане и го виждаш. Колкото и да е тежко, всички мъже губим майка си по някое време, и се сблъскваме с реалността, че никога повече няма да бъдем безрезервно приети и обичани по същият начин. Повечето мъже имат тази слабост, и затова позволяват на жените да ги тъпчат. Ти поне си достатъчно осъзнат да видиш, че тези качества които търсиш, жената (и особено модерната) не ги притежава, поне в интимните си взаимоотношения. Отнема много време, но просто трябва да свикнеш с този факт. И да се самоубиеш, следващият живот пак ще се върнеш на него. И така докато го приемеш... Трябва да продължиш заради себе си, не заради някой друг. Трябва да помислиш върху това да оправиш взаимоотношенията с баща си, защото като повечето днешни мъже си доста феминизиран и мелодраматичен.

11.   И аз имах такива моменти. Нямах приятели, постоянно се карах с родителите ми... Бях неспокойна, това се отразяваше на психиката ми. Но точно преди една седмица нещо в живота ми се промени. Всякаш за първи път от цяла вечност се почувствах обичана отново, всякаш намерих светлина в мракът който живеех. - Взех си кученце. Бях толкова учудена как нещо толкова малко успя да промени толкова много неща, цял един човешки живот! Започнах да се събуждам със желанието да живея. За една седмица напълно се промених. Съветвам те ако е възможно да си вземеш животинче. Сигурна съм че ще се почувстваш по-добре (:

12.   Приятел, преди повече от 15 години направих опит за самоубийство и знаеш ли ще се срамувам от това до края на живота си! Да животът е гаден и несправедлив и боли и на всеки понякога му идва в повече, обаче си дадох сметка, че да се самоубиеш не е нищо повече от бягство. Бягство, защото те е страх да се изправиш срещу проблемите. Е, ако освен всичко друго искаш да те запомнят и като безотговорен страхливец...
Няма да ти казвам да се стегнеш и т. н., защото това са глупости просто си помисли какво си ти мъж или страхливец? Обаче ако наистина си решил да го правиш, поне гледай наистина да го направиш, а не да оживееш след опита, защото пък тогава да знаеш колко е гадно! Мъкнат те по разни доктори, разни психиатри направо със садистична наслада ти ровят из душата... ходиш надрусан с разни антидепресанти… а неееее! Така, че добре си помисли какво правиш! За да не се окаже, че накрая нещата ще се оправят, а ти ще се срамуваш безумно от себе си. И не, знаеш ли 90% не сме леки, просто на вас ви е по-лесно така, за да не си признаете, че не знаете как да ни спечелите. Ама това е друга тема.

13.   А какво точно искат жените толкова?

14.   10-ти номер е прав. Мъжете имаме силно идеализирана представа за жените, защото майките ни, които ни обичат безрезервно, са най-първия женски архетип, с който се сблъскваме. С времето обаче момчето израства и разбира, че никоя жена, освен мама, няма да го хареса просто защото си е той. Ти явно си на този етап и го преживяваш доста тежко. За да го харесат другите жени, момчето трябва да развие определени качества, да се поддържа, да е амбициозен и да прави пари и така нататък. Това са просто неща от действителността.

Моят съвет е да не се самоубиваш, а да изследваш реалността във всичките ѝ аспекти. Освен това, може подобно на мен да помислиш за емиграция в Азия - там белите мъже сме харесвани просто защото сме бели, т.е. сме с различен ген (техните гени имат нужда от разнообразие и жените го показват със силно привличане към бели мъже). Вече имам един приятел, който се ожени за филипинка, с която се запозна на Филипините, и сега живеят тук и имат дете, и са много щастливи.

15.   След буря винаги изгрява слънце

16.   14, две години живях с приятелката ми китайка. Оказа се пълен парцал.
Има два вида азиатки. Традиционалистки и курви. Първите да дървета, не си бръснат краката, носят килоти, не правят свирки, правят секс на тъмно и то веднъж в годината, като трябва да се размножават. Вторите са използвачки и те гледат пари и социален статус. Факт е че ако си бял имаш повече шансове, но до време. Моята беше фотомодел. Дали пак бих бил с нея? Сигурно, но за седмица.

18.   А бе...рано или късно ще умреш. Изчакай, че иначе ако вземеш се осакатиш след опит за самоубийство, в пъти по зле! И на мен не ми се живее. С майка ми стана инцидент и сега тя е инвалид, а е единственият ми близък човек. На 30 съм, самотен съм , нямам и никога не съм имал приятелка. Обаче в последно време се запознах с една по интернет и тя проявява голям интерес, вярно не е точно мой тип, но не ми се чака повече (тези по които съм си падал никога не са ми обръщали Достатъчно внимание) та мисълта ми е-живота е гаден, да. Но винаги може нещо да се промени. Не си посягай, рано или късно всички ще умрем.

19.   Знам че са минали почти 2 години от както си написал това в този сайт, но все пак и аз ще споделя нещо. Като малък и аз нямах почти никакви приятели, в училище никой не общуваше с мен от класа ми, дори когато имахме физическо бяхме играли на една игра където трябва да се разпределени на няколко отбора от по 5 човека в кръгче и просто да си подаваме топката, АЗ ТАКА И НЕ ДОКОСНАХ ТОПКАТА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 40 МИНУТИ... И ти твърдиш че си обидиш своя близка приятелка докато аз бях изневерил на моята 3 пъти и съжалявах страшно много за дето го бях направил и дори не знаех какво да правя защото и се извинявай безброй пъти, молех й се за последен шанс, дори исках да се самоубия заради това че съм такъв огромен БОКЛУК... И все още го искам дори. Честно да ти кажа разбирам те как се чувстваш но не се предавай, животът е такъв неможе винаги да се случват само хубави неща или само лоши. Винаги ще има ден когато ще ги върви с нещо.

20.   Все едно, е написано за мен. Не искам да живея, нито ден! Всичко е само тъмнина и шибан късмет. Не ми върви в абсолютно нищо. Абе дори, една компютърна игра да играя, все на мен не ми върви. Всеки ден горчилка, на 50 съм и нямам жена и деца. Живота ми е без смисъл. Не знам, дали е за добро или зло,но вярвам в Бог. И само тази вяра ме предпазва, да не посегна на себе си. Вярвам в Бог, на когото не му пука за мен, оставил ме е като кученце в пустинята. Но все пак вярвам в Него. Не аз не вярвам, аз съм напълно уверен, че той съществува. Но не му пука за мен, Не съм живял човешки живот, само болка и страдание. Само предатели и врагове, навсякъде около мен. За какво ми е този шибан живот? Защо трябва да живея безсмислен живот? Гледам как Бог е благословил хората, които не вярват , че има Бог. Семейство, деца, къщи, коли, пари, живеят си живота и се присмиват на вярващите хора. Изобщо, всичко е объркано, къде е справедливоста? Защо Бог благославя злите и ощетява системно добрите??? Винаги съм помагал, винаги съм се отнасял добре, дори и към лоши хора, дарил съм кръв над 40 пъти и съм спасявал човешки животи, а моя живот искам да погубя. И пак вярата ме спира. Защото самоубийството е бездушие, защото води в АДА. А Ада е и в моя живот...защо?

21.   Все едно слушам моята история приятел.........и аз съм така - не ми се живее

22.   И аз съм така, а... съм само на 14. Забиваха ми ножове в гърба, тормозиха ме, ... искаха да спят с мен, подиграваха ми се, никой не ме разбираше, майка ми.... все още се караме ЖЕСТОКО с нея. НЕНАВИЖДАМ ВУЙЧО СИ, А С БАБА... НА КРИВО СМЕ И С НЕЯ. НЕ МИ СЕ ЖИВЕЕ И НА МЕН-ИСКАМ ПРОСТО ДА СИ ОТИДА, НАЙ-ВЕЧЕ, защото разкрих една ужасяваща тайна и... се чувствам като нищо направо-мръсна, гнусна, но с чест и достойнство все още.
За съжаление, заради моя морал, се случиха много неща. Ужасни и... отвратителни. И всеки път когато се опитвам да не си спомня за тях…, знам че става все по-лошо, а следователно битката да ги забравиш, е почти непосилна за теб самия. Мразя се и се отвращавам от себе си заради толкова много неща-най-вече, че веднъж в живота си... показах слабост, именно точно когато не трябваше да го правя. А като се замисля сега, всички виждат в мен образа на един томбой. Тогава как по дяволите може да си томбой, след като покажеш слабост? ! Бях подложена на сексуален тормоз от тях всекидневно... Преживях много неща, много неприятни неща се случиха в последните близки години(2016-2020). Преживях много предателства от страна на предатели от моето обкръжение, които някога смятах за приятели и доверени, лоялни и добри хора. Много ножове бяха забити в гърба ми, при това съвсем несправедливо. Съучениците ми постоянно коментираха външния ми вид. Като момчетата направо ме отвратиха от мен самата. Всеки ден ми предлагаха да правя секс със тях, коментираха най-безсрамно пред момичетата, цитирам:, , погледнете ѝ путката, защо циците ѝ не са големи като вашите, защо само тя е девствена? ". Замерваха ме със пари по главата, подлагаха ме на дискриминация само заради този факт-, че съм девствена и какво-станах курвата на класа. Друго момче от класа ме караше да гледам как правят секс-идва при мен, на моя чин, изважда си телефона и ми пуска видеоклип, на който буквално се вижда как го правят. ОТВРАТИХ СЕ ПРОСТО! Какво се опитва да ми каже с това, какво Боже Господи мой? ! Какво цели с този заснет порно-боклук? ! Знаете ли какво направих? Побеснях... и му хвърлих телефона на пода. Счупи се и въпросното момче искаше да му го платя, но му отказах. Ами какво? Той трябва да ми плати за очите, че видях нещо, което никога няма да забравя през живота си, а за телефона нека да плаща с проклетия си ш**** пенис! Ненавиждам се, ненавиждам и другите, мразя се, изпитвам само злоба…. Исках да счупя и него. Да счупя носът му, всичко, и да се научи как трябва да се държи! Вече не се чувствам добър човек, въпреки че не обиждам, въпреки че не карам никой да прави нещо против волята си, но само като си помисля за всичко това искам да изпотроша цялата къща и всичко в нея сега... Но не мога. Мама пък не ми дава да се запиша да играя бокс, а аз много искам да се науча, за да се бия и да набивам злите, долни и проклети хора! Някой ден ще стане, сигурна съм. Изпитвам огромна агресия и не знам какво да правя с нея-искам да чупя, да блъскам, но на какво след като няма? ! Променена съм…, но... не ми пука вече. Не ми пука какво си мислят другите, дори и майка ми, баба ми и…. да... онзи, който си мислеше, че някога ме е научил на нещо. Мамка му!

След това започнах да си мисля:, , За това ли са създадени момичетата? ! За да лапат онези работи още от малки? ! За да ги тормозят сексуално? ! За да се възползват от тях ли? ! Защо тогава аз съм създадена? ! Не, не съм създадена, за да правя такива неща! От всичко това... се почувствах много гадно-първо, защото това да споделям с майка ми, да си призная, не ми е много по силите, или... по-скоро не ми е по желанието… От това се намразих-намразих си биологията, въобще намразих факта, че съм момиче и че постоянно трябваше да слушам коментарите на скапаните ми и проклети съученици, които хем най-безсрамно обсъждаха биологията ми, хем говориха за секс-сбирките си, когато бях край тях в училище. Момчетата си пипаха онази работа пред мен и... вкъщи, когато се прибирах, първата ми работа бе просто да затръшна вратата на апартамента и да се заключа в стаята си. От всичко, което се случи:изтръпвам, ненавиждам се, мразя, че съм момиче, повдига ми се още повече, когато мама ме кара да ям и каквото и да правя-учене до късно, слушане на любимата ми музика, филм, не мога да забравя нищо от това. Нищо… Намразих вуйчо си и всички момчета, отвращам се от себе си, защото никой не може да ме разбере, дори аз самата. Мразя факта, че имам цикъл и че имам проблеми с него и че ме виждат не като човек с нормални като техните права, а просто като един сексуален и проклет обект, правещ се на трудно-достъпен. Ами съжалявам, но аз не се правя на такава. Аз съм си такава и за мен поне това е гордост! Само светлините ме разбират…, само те са с приятелски и чисти намерения към мен. Повредена съм, , , развалена съм”, студена съм, но... може би така ми харесва... и така трябва да е и да бъде.
Съжалявам за фермана, изпълнен с глупости и псувни, който написах, но исках да го дам за пример относно разума, морала и чувствата. Може би, малко ще се опитам да намаля това чувство с новата година, но дали ще стана нов, по-добър човек, не мисля така... А как ми се искаше да е обратното, защото това просто ме разяжда, изяжда ме отвътре. И не... не си мислете, че ще полудея, че ще откача. Не, няма да полудея, нито да откача, но ще се озлобея още повече и няма да уважам никой повече, който ми мисли лошото, който има мръсни намерения, който ми се прави на приятел и после ми забива нож в гърба. И не... не говоря на думи, а само и единствено за предстоящи действия. Та нали аз съм човек, който никой не уважава? Все аз съм крива за всичко-крива съм само за това, че изгубих решителната битка, може би и войната. Крива съм за това, че не отпявах тогава, когато трябваше-на проклетия ми вуйчо, който никога повече не искам да видя, трябваше да отпея на съучениците си, да изсипя водата от бутилката шише върху кукленската глава на една от съученичките ми, с която тя ме удари по главата когато все още ходихме на училище, трябваше да ударя момчетата в оная шибана работа, когато се, , почесваха” най-нахално и безсрамно пред мен. Няма да стана по-лоша, но няма да стана и по-добра. Знам го. Това е вече-времето на новото бреме сега-трудност и гордост в същото време. Не, не се ръководя от мисли и чувства, а от нещо друго. Сега разбирам какво имат предвид хората, когато казват:, , Буташ се като овен”. Зодия рак съм, но не се бутам като овен, нито пък се боря като такъв. Боря се като лъв, като мен самата, все пак лъв и рак, на границата между двете съм.
При мен няма нещо като чувства и разум. При мен има морал, чест и достойнство, има ум, душа и инстинкти. Леле, от всичко това явно си показах дявола…Пазя толкова много тайни-грешни и неприятни. В момента правя огромна грешка, но не като Ви споделям това, правя грешка, за която ако майка ми разбере, ще ме убие! И онзи-вуйчо ми който все си мисли, че има някаква заслуга относно възпитанието ми, също ако разбере…. Опази Боже! Големият мъж вече-ще се доказва... Карай... Ще има и дявол, НО ще има и ангел. И двете личности, и двете страни са с мен! ... По-добре да бъда сбъркана и откачена за другите, отколкото истински и нещастен злобар и някаква си курва в буквалния смисъл на думата! Не ме е срам за това, което пиша или изказвам на глас, но ме е срам, че всичко това си го мисля заедно с тези простотии. Ще мине, все някой ден! Но срамът и презрението…. никога, а благодарността ми към мен самата, че съм с чест и достойнство, те винаги ще останат с мен, защото заедно оцеляхме-аз оцелях с тях, те оцеляха с мен. И макар да ми е трудно да се разбирам с близките ми, да не им казвам, че ги обичам и че не им позволявам много да ме докосват, аз съм щастлива, че съм попаднала на тези хора, защото те ме обичат и макар и да имам чувството, че никога не ме разбират, знам, че ги обичам, защото именно те-майка ми и баба ми са не само жените, те са хората които са ме възпитали, хората които са ме подкрепяли винаги, дори когато плачех безсрамно пред тях, когато повече не можех да сдържам проклетите си момичешки сълзи. Но... като се замисля може би е най-добре да не им казвам, че ги обичам, защото макар и все още в ранна възраст, един, , войник” трябва да служи на своя морал, своята чест и своето достойнство на първо място, защото те са качествата, определящи го не като разменна курвенска монета и стока, а като човек, за който се гърми, че до него изроди и малоумни не допуска.
Реве ми се, че никой не ме разбира, но... въпреки всичко, сигурна съм, че Бог гледа над мен и вярвам, че ме е спасявал-много пъти. Имам все още за какво да живея-имам си ютуб канал, мама е здрава, баба също, вуйчо ми ептем не го мисля, имам си животинче. Подготвям се и за олимпиади, училище. Раните, че ще ги има-има, белезите също, но уроците-ТЯХ НЕ ПРОСТО, ЧЕ ЩЕ ГИ ИМА, ЩЕ СЕ НАУЧИТЕ ОТ ТЯХ, ГОСПОДИН АВТОР! ГОВОРЯ ЗА ВАС, НЕ ЗА МЕН. БОЛКАТА И СТРАДАНИЕТО, АЗ ГИ ЗНАМ ОТ МНОГО ОТДАВНА И СА МИ ПОЗНАТИ-УРОЦИ ЩЕ УЧА И УЧА, СЪЛЗИ СРАМНИ ЩЕ ИМА, НО ВСИЧКИ ЩЕ СТАНЕМ ПО-СИЛНИ.
БЪДЕТЕ СИЛЕН-БЪДЕТЕ ДОБЪР, ВЪПЕКИ ВСИЧКО!
От едно скапано момиче на 14

23.   Здравей, аз съм на 13, но абсолютно знам какво ти е и как се чувстваш, аз също не искам да живея и искам да умра, защото знам, че на никой няма да липсвам. Макар и да съм твърде малка и може би с присмех ще прочетеш коментара, мога да ти помогна с нещо стойностно. Съвет, колкото и да ти повтарят всичко ще е наред, ще срещнеш някой подходящ и така нататък, това са лъжи нящо няма да се оправи. Човек трябва да се научи сам да се грижи за себе си и да не бъде зависим от друг. Не трябва да чакаш подкрепа, защото едва ли ще я получиш. Започни да си бъдеш достатъчен сам! Пожелавам ти да не се отказваш и да се бориш до последен дъх.

24.   До номер 4.
Заради такива като теб хората чувстват все повече болка и ги е страх да я споделят за да не им се каже същото което ти казваш.
"Проблемите ти не са толкова важни колкото тези на другите".
Това е посланието което отправяш.
Да може да не е с лошо коментара ти, но просто казвам как изглежда.

27.   То на никой не му се живее вече, само се правят, че всички е наред, а не така, изобщо.

28.   Аз знам един начин - със сънотворни и по-конкретно - бензодиазепини, но се изписват само със зелена рецепта. Ако можеш да убедиш джипито ти, или психиатър да ти ги изпише, без да казваш истинската причина, изпий 1 цял блистер, легни си и може и да заспиш завинаги. Потискат центъра на дишане, но нямам информация дали е безболезнено. Може да ти предизвикат повръщане, но, ако са в достатъчно голямо количество, може да е безболезнено и да не усетиш нищо. Успех!

29.   До автора,
Момче я се стегни.Влез в селската кръчма пий две бири или ракии с хората,приказвай прости приказки,смей се ,спортувай, работи здраво,отиди на проститутка, да ти врътне яка свирка и да я оправиш хубаво.Поздравявай хората, съседите, чистачката, говори с всякакви хора,за общи теми, отиди на психолог,виж кой е тоя голям проблем,какво решение ще ти каже,не употребявай опиати.Лъскай бастуна на хубаво порно да разтовариш психически.Курви и алкохол така се разтоварва мъжа,през другото време работи.Търси приятели,общувай с тях излез на кафе. Някаква те отрязала ,отрежи я ти,забрави я.Търси друга.Чети статии за самоусъвършенстване.Закачай всякакви жени,поздравявай ги.Действай.