Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   В съществуването няма смисъл. Раждаш се за да умреш. По същия начин и в яденето няма смисъл. Ядеш и пак огладняваш. В къпането, ученето, секса, брака, децата, внуците,приятелите - същата работа. ;)

С една дума краят е ясен. Смисълът е в постигането на тези цели, пътят, който ще извървиш и как.

От мен толкова.
В момента даже и това няма да осмислиш.
Споко - ще мине ;)

7.   6, смисъла не е в крайната цел, а в самия процес на достигането на безкрайно много цели. Нарича се израстване. Ако смисъла беше някаква последна абсолютна крайна цел, то и да я постигнем какво следва след това? Не, това е безкраен процес. Има и йерархия и нива на трудност предвид степента на израстване на отделните индивиди.

8.   Миличка, не знам ти как разбираш думата "карма" но в същност е генетична памет. Някои мислят, че има прераждане на една и съща душа, а в същност е предаване на генетичният код заедно с паметта. Друг въпрос е, че се влагат милиарди в това да НЕ си спомняме, освен и собствената понякога "желана амнезия".
Генетичният ти наследство е което не ти позволява да се разкрие пред себе си и живееш в мир и любов с духа и същината си.
Някои сънища или флашове в будно състояние могат да бъдат спомени от минали поколения. Някои мечти могат да са свързани със същото, поправка на нещо, чувство за вина или желание за същото...
Само един личен пример: винаги съм искала да имам дъщеря, но не защото реално, със сърцето си съм искала. Беше чувство на необходимост, а не желание. Родих две момчета. Една, единствена снимка от музей ме вкара почти в "амок" и си спомних за нещо отдалечено минало, хиляди години назад във времето.
Беше среща с моята "карма" генетична памет. И когато се възстанови от шока вече знаех защо съм искала дъщеря, но знаех и защо съм си влачила чувство за вина години. Разбрах също, че всъщност никога не съм била виновна, а съм направила най-доброто в онези времена и ситуация... падна ми най-тежкият камък от гърба.
Знам, че отрицателните на макак протеина сме с най-ясни спомени от преди, от някога...
Освен това и много от нас сме емпати, буквално чувстваме чувствата на другите, понякога е придружено и с телепатия. Тези... страдаме докато не се научим да се абстрахираме от чуждите чувства и мисли и ги наблюдаваме като зрители пред големият екран.
Опитай да си спомниш... на първо време коректната медитация е най-добрият вариант. А ако и ти си негативна на оня протеин макак (резус негативен) ще разбереш и какво ти подавам между редовете.

9.   Прави това, което ти харесва (стига да е в рамките на закона) БЕЗ да се съобразяваш с мнението на който и да било!!!
Не търси одобрението на хората!
Не се обяснявай за действията си/бездействията си на никой. Не се обяснявай за плановете си, мечтите си, желанията си, също и нежеланията си. Сега на ме питай защо, в следващите години ще ти стане ясно малко по малко.
Гледай да прекарваш възможно по - малко време в социални мрежи, ако ползваш такива.
И стига си казвала "да" на хора, които не го заслужават.
Научи се да си гледаш твоя интерес! Колкото по - бързо се научиш на това - толкова ще си по-добре!
Цени си времето, цени себе си като личност. Уважавай се и се обичай! Грижи се за себе си - храни се добре и се грижи за външния си вид доколкото ти позволяват парите сега, но това го прави за себе си, за собственото ти его, а не за да получиш някакво кекаво браво от някой си/някви си.
Като завършиш даскало си намери работа в друг град, на морето или направо в чужбина и се махни от вас. Още от сега започни да я търсиш тази работа. Запиши някоя специалност свързана с изкуство - така със сигурност ще имаш голям шанс да срещнеш себеподобни.
ж30

10.   Щях да ти кажа, че ми звучиш като човек с който бих искал да си пишем, но си много малка. Как на тази възраст можеш да разбереш... Дори сега си правя мисловният експеримент, какво бих могъл да кажа на моя 18 годишен аз... Сигурно - много път те чака, въпреки че в момента ти се струва, че виждаш краят. Този край, е реално началото на нещо друго, което бавно ще започнеш да разбираш. Но лъжичка по лъжичка, и сама... Всички сме сами и всички го знаем, просто повечето предпочитат да го крият от себе си.

Какво е това начало за което говоря... Най-популярно, това е излизането от матрицата. Излизаш от влиянието и, което често води до десериализация, апатия, нихилизъм. Макар че не всички тези симптоми винаги сочат такова излизане, твоят случай така ми звучи. Има ли нещо друго освен тази матрица на живота? Имаме ли друг Аз? Има ли нещо повече? Задавай си тези въпроси. Не се отдавай на чувството за празнота. Дори някой да ти каже отговорите, те няма да значат нищо преди ти да си отговориш до голяма степен първо сама. Ако наистина търсиш истината и имаш правилните намерения, ще я намериш. Всичко се върти около тези намерения, те са централният фактор. Дори и останалото нещо да ти е мъгла, бъди вярна на себе си (но трябва да разбереш първо коя си наистина ти, повечето не знаят... ) и с течение на времето картината се изяснява. Естествено като мъж, си падам малко шовинист, и до колко една жена наистина сама може да извърви този път... имам някакви съмнения, но ще се въздържа от коментар. Звучиш ми интелигентно, вторият аспект след намерението е, да имаш умът да навигираш извън матрицата. Няма как да ти посоча конкретна тема която магически ще ти помогне. Нужна е доста широка култура - математика, логическо мислене, философия, психология, социология, биология, история, НО и религия, окултизъм. Тръгни от това което ти импонира, и връзките с останалите неща ще се появяват естествено. Всичко е свързано. Принципно моят метод за справяне с проблемът който описваш е гностически, и поне аз не знам друг начин, и не мога да те посъветвам друго освен търсене на познание.

11.   Н 10 дадох ти 5 звездички не защото си прав, а защото си някъде там...около.
Иначе за шовинизма свързан с темата, липсват ти знания и по генетика. Ще разбереш, че основно се предава майчиният код. И когато е към дъщеря винаги е по-"дефиниран" следователно женитестигат по-бързо до...истини да речем. Не ми се влиза надълбоко в темата, но това е най-простото обяснение.
В действителност е точно обратното, жени могат да помогнат на мъже ;)

14.   От автора до н 10. Склонна съм да приема всички възгледи, но Вашият мъжки шовинизъм не ограничавали, до някъде, израстването. Поне аз така ги виждам нещата.
Също така за каква истина става на въпрос. Аз лично съм слушала много духовни и просветени лица по медиите и по време на лекции сред природата, примирно, и всички те са с коренно различни възгледи, но еднакво убедени в тях. Та само една истина ли има. И не е ли опасно човек да е убеден в нещо на 100%. Аз оставям по поне 10% под съмнение и за най-сигурното и преди всяка своя мисъл имим едно "може би".

15.   Номер 1 поне за мен даде добра идея, не прочетох книгата, но изгледах филма и той е страхотен.

16.   Знаете ли, на мене ми стана тъжно. От една страна се зарадвах като видях толкова добре изложена теза, написана правилно. Очевдино не е глупаво момичето. Но зад този прекрасно изложен текст, видях едно емоционално увредено момиче.

Стана ми тъжно, много. Защото знам(не предполагам), че авторката всъщност е продукт на средата в която е израстнала. Зад всяко изречение чувам безгласните стонове на дете което е израстнало без любов и подкрепа на своите родители които явно са се отчуждили от нея. А това може да е пагубно за дете в тази ранна възраст. В допълнение явно и сегашната й външна среда не е особено, да го наречем "нормална" (поради липса на по подходящ термин. Щото не е "нормална" в класическият смисъл на думата. Днес други хора и принципи са "нормални")и май няма да сбъркаме ако кажем, че тя не е получила и грам топлина от някое човешко същество. Разбира се, че ще се отчужди. Разбира се, че ще я е страх от хората. Разбира се, че ще живее в собствен свят. Разбира се, че ще ненавижда пошлостта на хората и най вече - тяхното отношение.

Ще ми се да кажа нещо хубаво, нещо светло, което ще пусне поне малък лъч светлина в нейния тъмен свят. Но не съм толкова наивен. Единственият ми съвет - научи се да казваш "не". Иначе света ще те схруска, смели и изплюе костите ти. Малка си за да го разбереш. И по всяка вероятност ще кажеш "не" на много и позитивни неща. Ама така е, покрай сухото ще гори и мокрото. А ти си твърде млада и неопитна за да правиш разлика...

Късмет ти желая. Защото те чака много работа и трудности за да можеш да се калиш и да оцелееш в този свят. А още повече работа те чака за да можеш да излекуваш всички рани които вече носиш в себе си, въпреки че си толкова малка. А по всяка вероятност те никога няма да зарастнат напълно. И ти ще направиш много грешки чиито корен неминуемо ще е в твоите ранни години.

А още по тъжно ми стана защото знам, че има много деца в нейното положение. Жертви на "днешното време". Умни деца, но емоционално увредени. Понякога ги виждам, да седят отстрани. Да гледат с тъжен, отстъстващ поглед. И като се обърнат към мен, по проницателния им поглед знам, че те виждат много повече отколкото връстниците им.

Понякога си мисля за тях. Какъв пример имат те? какви идоли имат те, на които ще се стремят да подражават? Как ще излязат от тази дупка за да разберат, че има и друг свят отвъд този който са познавали досега? Към какво да се стремят когато достатъчно умните от тях осъзнават, че днешния свят не им предлага нищо стойностно. Където трябва да търсиш с микроскоп нормални хора с които просто ей така да си поговориш без да се притесняваш от нещо. И този диалог да ти донесе наслада. Да, знам, че се случва, както много хора които се категоризират така, в момента се обиждат. Но са рядкост. По мои наблюдения поне. А аз имам десетелия опит в тези наблюдения и вече мога да кажа как се променят нещата в този аспект.

П. С. Много внимавай с егоиозма, както тука някои по възрастни дами те съветват. Те вече са минали по твоя път, в по малка или голяма степен и това което са научили, е че трябва да гледат себе си. Не, че не ги разбирам как и защо са стигнали до този извод. Но знам, че този така очевиден егоизъм който се е загнездил в тях, няма да им помогне. Не и в дългосрочен план. Запомни, че най голямата радост която ще изпиташ, ще е когато споделиш, когато дадеш нещо на някой друг. Този мироглед е точна противоположност на това което те за изградили от своя живот досега и не вярвам да са много по щастливи от теб. Просто имат по добре еволюирала "черупка".

17.   БЪрлога, кУпонясвам.
Нали искаше критика-получи я.
Кой каквото иска - получава!
Дано ми разбра, но се съмнявам...

18.   Здравейте отново, от авторката. Искам да се обърна първо към коментиращите, които ме подцениха или надцениха по някакъв начин. Не знам колко от вас следят темата, за да видят обръщението ми, но все пак...
До номер 17 - Вие сте вторият човек тук, който ми казва, че няма да разбера и осмисля това, което има предвид. Преди и аз страдах от чувството, че едва ли не, другите не разбират това, което аз разбирам. Благодаря за критиката. Обещавам пред себе си, че вече няма да бъркам думите "бърлога" и "купонясвам".
Благодаря и на тези, които ме определиха като интелигентна и интелигентно звучаща. Аз лично винаги съм се смятала за глупава, но няма да задълбавам, за да не помислите, че само се правя на скромна. Това, може би, е породено от факта, че познанието винаги е било най-важно за мен. По-важно от това да съм красива или с богат социален живот, например.
До номер 16 - Благодаря за коментара. Колкото до емоционалното урвреждане мисля, че всеки човек, малко или много, страда от такова. Но грешите - като дете получавах достатъчно любов. Имам най-любящата майка и баба на света и всеки, който се опита да ги опорочи по някакъв начин с право ще заслужи да го зашлевя с грубостта си.

19.   От 10. Авторке, мисли, защото за разлика от повечето... да не ги обиждам... които пляскат минусите тук, когато си на границата за която говориш, нещата за теб може да са много, много сериозни... Казвам го от личен опит... Повечето надали могат да го разберат, защото не са минавали през екзистенциална криза.

Чие израстване ограничава шовинизма? Твоето? Определено не. Моето лично мнение не пречи на никоя жена да направи каквото пожелае и докаже обратното... На мен? Както писах вече - всички сме сами на тоя свят, и не трябва да очакваш някой друг да свърши нещо вместо теб. От себе си трябва да изискваш повече, не от друг. Така че всъщност препоръчвам и на жените да не очакват много от мъжете, особено пък днешните... Много мъже, както и много жени, живеят с мисълта другия пол да ги "спаси", което според мен е още по-опасно...

И защо точно това ти направи толкова впечатление? Да те светна, всички мъже са шовинисти (малко или много), само дето малцина имат доблестта да си го признаят... Аз лично дори избягвам чисто мъжка компания, защото не знаеш какво почва да се приказва, особено след някоя чашка, дори на мен като мъж ми става гнусно. Взаимоотношенията между хората (и особено двата пола) са малко повечето от взаимно надлъгване, и не, не смятам че нещо пропускам. Напротив, да си искрен и да поемеш последиците от това да си искрен, е основна част от излизането от матрицата... Ако жена, пък и който и да е друг не може да ме приеме такъв какъвто съм, нищо не пропускам... От преструвки нямам нужда.

И на следващата кукичка се хвана. Сред всички неща които ти изредих, и умишлено на последно място сложих религията, пак нея захвана... Никъде не съм писал, че трябва да вярваш едно към едно, на какво и да е в този списък? Ако седнеш да четеш дори философия, ще видиш 100 философа, и 100 различни мнения. И все пак това се води всъщност най-висшата наука, защото обхваща всички останали (PhD идва от Doctor of Philosophy). По подобни причини са толкова различни и всичките религиозни/духовни течения. Животът е комплексна тема, многофасетна. Когато намериш правилните основи, и започнеш бавно да надграждаш, постепенно сама ще откриеш коя е истината. Затова и не съм ти давал абсолютно никакви насоки какво да накълвеш, нали? Добавих религията, защото не, не сме маймуни, въпреки че сме в маймунско тяло... И да се възприемаш като маймуна е доста опасно, особено за човек в екзистенциална криза, който не може да следва тълпата. Също толкова опасно е и да влезеш в някоя религиозна секта (а всички религии са секти). Но ако не помислиш и то сериозно, дори над грешната позиция, често пропускаш и правилната. Затова религията е важна, повдига теми, които модерният човек просто е задраскал... Зад детските приказките, се крият и неща за възрастни, но само от възрастни могат да бъдат разбрани.

За мен всичко освен математика и логика лесно отива към сферата на религията, нищо че на голяма част от него му викаме "наука". Но пък и модерният човек го направиха кучето на Павлов, като чуе ключови думи като истина, религия, шовинизъм, пол (и много други)... Не го ли усещаш? Това по-интелигентно поведение ли е според теб? Истината сама ще я усетиш каква е, чрез това колко истински човек си ти самата. Това е истинският духовен аспект - можеш ли да откриеш коя си извън биологичните и социалните програми, извън живота който водиш, извън дори това да се възприемаш като жена? Затова пребиваването на "границата" е брутално. Нито можеш да се върнеш назад и "заживееш" "нормално", нито да прекосиш защото не знаеш какво си след нея. Човек усеща, че има нещо неправилно, но не знае какво. Повечето остават на тази граница в някакво полу-депресивно състояние или се самоунищожават по някакъв начин. Единствената ми цел беше да ти кажа, че има минаване и да не се отказваш. Какъв съм е без значение. Каква е моята истина е без значение. Няма да го разбереш. Когато твоята собствена истина израсте достатъчно, ще започнеш да я откриваш и у други хора без да има нужда от религия, роля, преструвки. Това е финалното доказателство, че има екзистенциална глобална истина, и не е просто плод на собственият ти ум. Но трябва време и работа... Всички сме на различни етапи, и затова истинското общуване, извън матрицата, е много трудно, даже бих казал невъзможно.

Относно пребиваването в измислен свят... Ако си се родила с представи за друг начин на живот, за други взаимоотношения, за друго отношение към живота (поне аз бях така), този свят няма да се върне. Според мен такива хора поне по-лесно приемат възможността за реинкарнация, и че не са просто маймуни. Но този предишен опит може да е и подлъгващ. Той е просто един балон, който ти пречи да осъзнаеш по-широката реалност, която включва и неприятни за теб неща. Не е "спасението", но е метод чрез който да бъдеш изтласкан на "границата" поради усещането за конфликт. Истината се разбира единствено чрез конфликт, в който докажеш от какво си направен като се казва. Пълно е с кукички за шарани, които наистина могат да те доведат до мисли и опити за самоубийство... Бори се, защото няма друг начин. Бори се за себе си, дори да са те убедили че нямаш такова нещо като "душа", никой не му пука за теб, или какво там живота реши да те сервира. И аз съм прекалено меланхоличен, ако можеш да си пожелая някое качество, щеше да е да съм по-борбен. Карам по-скоро на инат. Така че ако го имаш, и той помага...

20.   №16, Нима си мислиш, че ти си се освободил от егоизма незвисимо под каква форма е...?
В самата фраза която прочетох, изпъква егоизма ти представен под формата на неразбиране към хората и в същото време ти служи за извинение, че искаш да се отдръпнеш от тях за това, че не са толкова напреднали. Този етап на суета, както и следващите на гордост и високомерие са етапи през които всички, абсолютно всички трябва да преминем и ако някой ги е преодолял е защото в един момент е осъзнал този дефект и е работил за да го преодолее благодарение на примера на по-напреднали хора.

Към авторката: Мило момиче, никога няма да можеш да постигнеш щастието търсейки адмирации, признание, обичта от другите. Ако не си доволна от себе си, ако се чувстваш самотна и животът ти е празен, не търси навън виновниците за твоето нещастие, защото те не са вън а вътре в теб. Не се топли на огъня на останалите, защото никога няма да ти е достатъчно. Запали своя собствен пламък и така няма да си зависима от това което правят или не, правят другите за теб. Остави настрана егоизма и обичай, защото единствения начин да запълниш тази празнина е безрезервната любов.

21.   От авторката до номер 10. Не цалях да Ви обидя. Друго имах предвид. Вие сам казахте, че трябва да открия коя съм извън възприятието си като жена. В тази посока е насочено и твърдението ми. Ние хората физически сме мъже и жени, но може ли да се говори за мъжка и женска душа и ако не то тогава какъв е духовният смисъл, ако мога така да се изразя, на шовинизма... Има ли такъв? Това, което се опитвах да кажа е, че шовинизмът е човешко качество, а ние говорим за душата извън затвора на човешкото тяло и всички човешки възприятия и ограничения какъвто, според мен, е и шовинизмът. Дано не звуча глупаво, но не намерих друг начин да се изразя.
Искрено Ви благодаря за отзивите!

22.   Не знам защо си мислиш, че си ме обидила... Единственият начин човек да ме обиди е да се опитва да ме лъже... Просто се опитах да поясня как стоят нещата и че не бива човек да е подвластен на готови модели на поведение. Те винаги съществуват, и има много по-важни от тези за които стана дума...

Относно дали има мъжка и женска душа, естествено няма... И естествено шовинизма е чисто човешки и субективен, базиран единствено на временните роли които играем. Това е иронията, че всъщност е доста маловажен в цялата картина... Само че, не можем просто и да свалим ей така ролите и да кажем, че ги няма... На определено ниво, искаш или не, трябва да играеш ролята, защото това е то живота... На друго ниво, трябва да осъзнаваш, че това е просто роля. Което е по-трудната част. Понякога ролите са приятни и можеш да се пристрастиш към тях, понякога са неприятни, и искаш да избягаш от тях. Животът тук за определен тип хора, е от неприятните роли. И все пак, трябва да ги играем (поне в някаква степен), за да разберем нещо за себе си. В това е проблемът просто да се откажеш. Никога няма да разрешиш проблемът на психическо ниво. Аз също искам да се махна от тук, също имах мисли за самоубийство. Но от всичко което научих ми стана ясно, че така няма да се получи... Ако наистина искаш да се махнеш и отидеш на ниво на съзнание, което има смисъл за теб, трябва да разбереш какво наистина те държи тук на това ниво. Трябва и да разбереш къде наистина си, какво е "тук". Защото никой от нас не знае къде е наистина (освен тесен кръг от хора). Изучаването на скритият смисъл в религиите ще ти поясни къде си, в каква реалност, въпреки че това не е необходимо, за да знаеш как тя те кара да се чувстваш... Това което религията няма да ти даде е 1) духовност, обратно на представите, в тях няма нищо духовно 2) личните ти причини да си тук. Моето наблюдение е, че за такива като нас, причината е дисбаланс. Има нещо във възгледите ти за живота което е твърде полярно в положителна посока. Затова си тук, да "видиш" другата гледна точка, да я приемеш, да я разбереш. Това не значи задължително да я направиш част от собственият си живот, но да я "виждаш", да бъдеш ок с това, че тя съществува. Това възстановява баланса, и ще започнеш да се чувстваш по-добре. Има такова нещо като карма (която няма почти нищо общо с популярният смисъл на думата, а е по-скоро психология, енергетика), която те дърпа и вкарва в определени ситуации чрез които да изживееш нещото което не приемаш. Трябва да разглеждаш семейството в което си се родила и като част от тази карма, може това да ти подскаже нещо. Когато преживееш и разбереш ситуациите в които кармата те тика, тя ще те пусне. Тогава животът става малко по-лесен. Няма да те лъжа, в крайна сметка продължаваш да живееш на същата планета, със същите хора, просто по-лесно ще го приемаш.

Дали имаш себеподобни тук - имаш. Само че са редки, и пръснати във времето, пространството, вярванията, начин на мислене и изразяване... Синхронизацията е мисията невъзможна. Поне това е моето мнение, аз лично никога не съм се затварял напълно, както ти звучиш, но пак не ми се получи... Според мен, не ни е "писано", защото това не е "нашата" реалност, животът не е да бъдем със себеподобни тук, а да разширим светогледът си и да преодолеем собствените си вътрешни проблеми. Само след това, може да се отвори друга реалност. Така че "смисълът да съществуваш тук", поне моят отговор е - не си още готова за другата реалност. За другата реалност трябва да знаеш коя си, и да излезеш извън всички роли, да станеш истински човек. Много са се опитвали, особено навремето, особено мъже... Въпреки това, полът си си го избрала спрямо твоя конкретен случай и нужди. Естествено не твърдя, че има нещо "грешно" в това. Напротив, трябва да го имаш предвид, за да разбереш кармата си и какво ти е нужно да преживееш. Ако наистина си била готова просто да се откъснеш от всички останали, според мен ролята мъж е много по-подходяща... защото на никой не му пука за теб като мъж. С ролята жена, подозрението ми е, че няма да ти е толкова лесно... Има нещо емоционално което да изживееш, няма как да не се намеси и мъж... Само внимавай, защото с този модел на баща, моделът за мъж към който "естествено" ще бъдеш подтикната, надали ще е най-добрият. Не гледай само отрицателно на депресията и меланхолията, те са добър защитник и от потенциални глупости които иначе можеш да сътвориш и да изплащаш по-нататък в живота си. Няма нищо лошо в това да си сама в тези години се оформяш като зрял човек, и това много по-лесно се постига сам, отколкото както е модерно - да опознаваш тялото си чрез плеада от "партньори" (т. е. други тела). Но имай предвид, че като жена, най-вероятно има някаква връзка която те очаква да изживееш емоционално и научиш нещо от нея. Така че е много важно с каква нагласа ще подходиш. Никакво отчаяние, никакво бягство от реалността, никакво търсене на внимание, никакво "спасяване" на другия... Иначе това което ще проектираш, никак няма да ти хареса. Може да не ти се вярва, но според мен, за сега се справяш всъщност добре. Затова и си играя да пиша... Не знам колко значение има мнението на един задръстен шовинист, чийто най-голяма любов са Шопен, Бетовен, Лист, Шуман де...

23.   22, защо мислиш, че 'на никой не му пука за теб като мъж'? Какво имаш в предвид с това?

24.   23, не виждам каква връзка има това с темата... Може всъщност да има, с бащата на момичето, защото хората често само упрекват, без да се замислят за всички фактори...

Мъжката роля, още от животинското царство е запазването на рода. Който не знае, затова жената наследява фамилията на мъжа си... С тази фамилия целият род се е представял в социалната среда. Зад тази фамилия са стоели неща като пари, имоти, образование, морал, интегритет, обществени приноси и т.н. Мъжът е отговарял за тези неща навремето. Ако той е боклук, обрича целият род да бъде гледан като боклук. Днешната представа която се пробутва е, че той се е правел на господар... Някои вероятно наистина така са се изживявали, но главната мотивация е била социалната организация навремето и високите изисквания идващи от нея. Днес понятието род е изтрито, а в подобен процес е и понятието националност. Това е т.н. пост-модернизъм и е пълна промяна на социалният строй най-вече като следствие на по-голямата финансова свобода. По-друг начин казано - докато навремето парите са идвали главно от рода чрез унаследяване, то днес парите идват почти изцяло отвън, чрез по-развит и свободен пазар на труда. В този смисъл, родът губи смисълът си, поне за работническата класа (но и за част от аристрокрацията ако съдим по британските принцове). Това е особено видно в България, където децата още отрано се пръскат извън границата и попадат в една аморфна мулти-национална работническа маса. Тази маса обикновено живее от заплата на заплата, често и на кредит, не притежава нищо (така че е лесно манипулируема). Тъй като липсва понятието род и традиции, тя е движена най вече от корпоративни и политически интереси, при което ясно се вижда поне частичното обединяване на двете (което всъщност не е нещо ново, нарича се фашизъм). По друг начин казано, ролята на мъжът бива заместен от системата, която е правителството, банките, медиите и целият т.н. deep state. Като в целият процес често се ползва и демонизирането на мъжа, а системата се прокарва като адекватен и неутрален балансьор на всички итереси. Дали това е така, всеки сам си решава... Но крайният резултат е, че мъжът става ненужен (поне като такъв), и в семейството, и в изграждането на цивилизацията и културата. В семейството, жената вече играе централна роля, защото чрез системата, тя може да извлича парите на мъжа, без реално да му позволи да бъде част от семейството (над 70% от инициаторите на разводи са жени). Днес, всяка жена дори може да образува "харем" от мъже, чрез подстрекаваният и промискуитет, като има деца от различни мъже и извлича паралелно ресурси/внимание от всички тях. Относно участието на мъжа в цивилизацията, обществото като цяло е държано на едно ниско и първично ниво, което може да се види още в това как работи (или по-точно не работи) образователната система... Така че и културата от която се нуждае едно такова общество е доста първобитна и се бълва на конвейр от тази същата система, чрез т.н. "идоли", "звезди", "шоута". Ползвайки средствата за масова (дез)информация, този вид програмиране може да стигне до всеки, особено като се има предвид, че хората са държани постоянно под стрес, а децата се възпитават без внимание от страна родителите си и образователната система, а от телевизора, интернет и улицата... Истината е, че нищо в целият този процес не е "случайно", всички компоненти целенасочено работят по този начин.

Който е гледал някакви статистки, е видял че тази смяна на социалната система, най-вече се отразява негативно на момчетата и мъжете. От по-честото им изпадане от университета, по-големият брой самоубийства (говорим за пъти, не някакви проценти), до дори физиологично спадане на броя сперматозоиди. Повечето днешни мъже, нито имат изградени устои, нито имат разбиране за това какво става със и около тях, и са силно лабилни, което се вижда и по това колко често се пропиват, дрогират или просто лутат безцелно из живота... И това всъщност не е от днес, а е процес още от комунизма, който също беше "deep state" система. Аз никога не съм живял с т.н. си баща, и не съм дори виждал от когато аз навърших 18... А съм единственият му син, аз съм родът му, но още в неговото съзнание, подобно нещо е изгубило всякакъв смисъл. Не знам напълно защо, но това поколение мъже, което се роди след втората световна война, сигурно е най-скапаното, най-мекошавото от всички. Може би защото беше най-обгрижваното поколение мъже, и от родителите си, и от жените си, бих казал - незаслужено. Истината е, че мъжът вероятно просто не може да функционира без война, без борба (което е причината да няма място в модерният свят). В момента поне тече войната да запази собствената си психика, но това работи повече за интроверти които могат да се справят със собствената си психика. Това не е война която може да бъде спечелена външно. Иронията е, че точно тези интроверти са пък най-безинтересни за модерната "разгонена женска", която поради липсата на баща (физически или психически), не познава какво е това истински мъж, а се движи по външността и инстинкта (по същият начин по който повечето мъже го правят разбира се).

Та общо взето за това на никой не му пука за теб, днешният мъж варира от ненужен до заменяем. Само че аз го използвах в положителен смисъл... Защото ако на някой му пука за теб, то това е защото иска да те използва за собствените си егоистични цели. Не горя от желание да запазвам рода, не горя от желание да опазвам държава, не горя от желание да образовам никой, не горя от желание да работя като вол, за да издържам други. Друг да спасява този свят, няма да съм аз... Интересува ме собственото ми спасение. Понякога в живота, някой се опитва да направи най-доброто за теб, а се получава най-лошото. А понякога се опитва да ти причини най-лошото, а всъщност ти прави доброто... Това е и поуката - човек никога да не се отказва от картите които са му раздадени. Животът не е белот, няма "слаби карти". Всичко е в това как ги използваш. Жените на тези пасивни мъже родени след втората световна пък станаха силни личности и изнесоха сами (по принуда) семействата. Новото поколение жени беше също разглезено, и не прилича особено на майките си. Но чие е това внимание което ги разглези? Вероятно доста фактори, но най-вече тълпите първобитни мъже, водени от егоистичният им нагон, които са готови да се правят на всичко, за да се харесат на новооткрилият се пазар на плътта. Да водиш сто идиота за носа, те прави само цар на идиотите, драги жени, нищо повече... Затова и аз нямам проблем, дори като мъж, че не водя никого, освен себе си... Изводът отново е, че човек еволюира единствено сам, често по принуда, чрез борба, чрез страдание, на ръба на психическото и физическото оцеляване. Получи ли повечко свобода и безрезервна подкрепа, той се превръща в разглезено дете. Това е между другото и проблемът на хората които "прекалено обичат" - разглезват другия, и защо не е непременно нещо лошо да не се чувстваш обичан - това е показател, че порастваш. Може да изглежда несправедливо от човешка гледна точка, но това са правилата на играта тук, в този живот. За тези които пък изберат посредствеността - циклите се сменят постоянно, и рано или късно ще си сърбат попарата, вечно щастие няма... При следващата финансова/демографска/екологична/национална/семейна и каква ли не още криза която се задава, кой ще ви "спаси"? Системата? Според мен, комунизмът вече ни преподаде този урок дали когато партито свърши, "системата" се интересува от хората (и дали се е интересувала от тях изобщо и преди)...