Някъде дълбоко в сърцето - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91018)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21185)
 Секс и интимност (10640)
 Тинейджърски (19579)
 Семейство (4466)
 Здраве (7408)
 Спорт и красота (3875)
 На работното място (1931)
 Образование (5378)
 В чужбина (1186)
 Наркотици и алкохол (882)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1437)
 Други (12167)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Някъде дълбоко в сърцето
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2394 пъти
Ето, моментът настъпи...
Дойде време, в което трябваше да приключа с част от моя живот.

Дойде време, в което трябваше да се разделя с всичко, което ме връщаше към миналото. Дойде време, в което трябваше да разчистя душата си от всичко, което тя така скътано пазеше в себе си.

Дойде време, в което трябваше да се разделя със спомена за ТЕБ...

И аз започнах да пречиствам и подреждам душата си... Взех една кутия, в която да подредя всичко и лека-полека открехнах притворената врата на душата си. А вътре беше толкова тъмно и страшно. Като че ли ураган е вилнял из нея и всичко е преобърнал на различни посоки, а после е застлал всичко с пепел. Някакъв хлад премина покрай мен и ме накара да потръпна... и... ми напомни за ТЕБ...

Някъде там в единия ъгъл изпод пепелта леко блещукаше светлинка. Разпознах ги веднага. Това бяха моите – нашите Спомени, ония красивите, ония невероятните... Започнах да ги разглеждам. Всички те ми носеха толкова щастие. Едва сега разбрах, че тогава съм била наистина щастлива. Тук там излизаше и някой от лошите спомени, но те бяха толкова гузни, че се криеха страхливо под ония истинските. Изтупах ги от пепелта и започнах да ги подреждам в кутията един след друг. Сгъвах ги старателно, приглаждах всяко тяхно ръбче и прибирах един след друг. А сълзите се стичах по лицето ми, защото си спомних за ТЕБ...

Дойде ред и на Чувствата. Те бяха толкова многобройни, че не можеха да се разберат кое от тях да излезе по напред. Любовта на бял кон препускаше като луда из всички краища на душата ми. Разумът се опитваше да я спре, но уви, сили не му оставаха. Тя беше толкова дива, страстна и огнена, че надали някой би й попречил да съществува. А най-важното за нея беше, че тя бе онази... Истинската Любов, а това и даваше все повече увереност. Тайно зад нея се беше долепила и Болката, жестока и изпепеляваща, болка сътворена от нечие предателство. Тя беше впила зъби като вампир и бавно, но сигурно изсмукваше силите на Любовта. Омразата пък преследваше Обичта, която все искаше съвсем по майчински да укроти побеснелите чувства. Само че те все още не усещаха, че някъде там лека полека Умората е започнала да застила всички тях с пелерината си. Много упорито аз ги събрах на едно място и ги прибрах в кутията. А от очите ми пак се отрони сълза... защото обичах ТЕБ.

Продължих по-нататък и срещнах моите Сънища – повечето от които кошмарни. На тях отделих най-малко време. Не исках да си спомням нищо от тях. Те бяха толкова болезнени, че отдавна се бях отрекла от тях. Насъбрах ги набързо и ги нахвърлях небрежно в кутията. А от очите ми се стече пак сълза... защото сънувах ТЕБ.
Дойде ред и на Мечтите. Те пърхаха като пеперуди над душата ми. Тях никой не можеше да убие. Те бяха такива едни розови и щастливи, неуморно летяха и се гонеха. Всяка от тях искаше да стане реалност... но уви, не им беше отредено да се сбъднат. Те бяха просто една Утопия. Погледах ги още минута, взирайки се в тях... Нямаше как, трябваше и тях да прибера. Размахах с мрежата за пеперуди и ги улових до една. А сърцето ми се късаше... За моите Мечти... защото бяха посветени на ТЕБ.

Ето последна остана Надеждата. Да, онази, която умирала последна. Тя стенеше от болка захвърлена долу в пепелта, никому непотребна. Оставаха й не часове, само няколко минути докато издъхне. Гледаше ме право в очите. Проницателния й поглед сякаш ме питаше ”Защо? ”. Защо не й повярвах, защо я погубих. Не можех, а и не исках да й отговоря. Дори самата аз не знаех отговора на този въпрос. В същият момент тя ме хвана здраво за ръката и издъхна... А аз плачех... защото надеждата ми беше в ТЕБ.
И така, старателно прибрала всички Спомени, Чувства, Сънища, Мечти и Надежди в моята кутия на Забравата аз пречистих душата си. Изтупах я от пепелта, натежала с времето. Отворих широко прозорците и свеж пролетен въздъх навлезе вътре. Усмихнах се. Свърших добра работа днес. От години не се бях чувствала така. Душата ми се рееше волно, свободна от всички терзания които си причинихме. Сега вече душата ми бе освободена от ТЕБ. А ТИ и всичко свързано с ТЕБ останахте там в онази кутия, заключена за винаги. Но не беше достатъчно... Трябваше да я изхвърля някъде далеч от мен, някъде където дори аз самата нямаше да я намеря. С неимоверни усилия я занесох на кея. Тя беше толкова натежала, че мигом щеше да потъне в морето. Да, в онова море, символ на нашата любов. Доближих се и се загледах в необятната морска шир. Вълните се плискаха приветливо и ме подканяха да се присъединя към тях. Не им обърнах внимание. Морският бриз нежно пилееше косите ми. Просто се наведох и спуснах кутията във водата. Но... гривната на ръката ми се бе закачила в нея, а тя бе толкова тежка, че ме повлече след нея... Усетих, че някой ме сграбчи за ръката...

Видях светлина... чух морските вълни... чайките препускаха в синьото небе. Лежах на кея по гръб. Огледах се и видях Съдбата да ми се усмихва многозначително. Единствените й думи бяха: „Ти трябва да живееш”. И изчезна. Явно тя ме беше спасила.
В този момент усетих някаква силна болка в гърдите. Погледнах – там зееше огромна рана. Оказа се, че когато Съдбата ме е дръпнала обратно, кутията е отскочила и е полетяла право в сърцето ми...

Раната зарастна бързо... Но тежестта остана... Някъде там дълбоко в сърцето.

Някъде там дълбоко в сърцето ми си ТИ.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 6 месеца
hash: 17f77a3f8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Невероятно красиво и поетично е написано! Мисля, че определено имаш талант.
А за любовта, която кой знае защо наричаме "нещастна" - какво да ти кажа. Мисля, че въпреки болката и тъгата все пак остават щастливите спомени. Защото каквато и да е любовта винаги те кара да се чувстваш наистина жив.
Пожелавам ти още по-силна и този път щастлива любов!

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 70c1bf60bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   1 - Остави, че е красиво и поетично.., остави таланта настрана.

Много, много.. много е истинско. Не бих могла да го напиша по-добре, ако ще и 5 кофи с мастило да имам. До момента, до който го прочетох, същите терзания ме бяха завладели..

Искам само да добавя.., че този така обичан човек, от нас.. може да остане дълбоко в сърцето и въпреки това.. да запазим отношенията с него.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: d990be8c62
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Няма да използвам клишета, за да охарактеризирам тази изповед, не е нужно.
Благодаря ти, Авторке, че облече чувствата ми в думи! Душата ми...
Птичето

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: a625d8539a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Много красиво! Поздравления! Поздравления и за таланта, и за това, че си издържала на чувствата. Много любов има в думите ти, много желание и копнеж. Разбрала си, че не можеш да се отървеш от нищо. Човек трябва да се учи да живее както с радостите и щастието си, така и с болките и тревогите си. Да преодолеем раните си, въпреки напомнящите ни за тях белези!
Целувки!

Мег*

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: b89a4303e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   ОТ АВТОРКАТА-Приятели благодаря за хубавите думи. Желая ви от все сърце да изживеете тази любов, истинската и неповторимата, да я намерите и винаги да топли душата и сърцето ви!!!

 
  ...


...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: abc9a86637
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Само една дума - НЕВЕРОЯТНО. Просто невероятно красиво и много, много тъжно.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 65689e2216
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   абе момиче ти ме уби каде си го криела тоа талант толкова време

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: d7319ccdc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Много е хубаво, пишеш прекрасно. Разплаках се, разпознах някои мои чувства от иналото в написаното от теб.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 7711476c27
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   (Въздъхвам многозначително). Беше то... Мина. Преди около 3 години се чувствах точно по описания от теб начин. 1;1. Но отмина. Сега съм в нова епоха. След Dark Ages следва Ренесансът:) Ще го дочакаш. Не се усмихвай скептично, всичко тече и всичко се променя и нищо не остава същото...

Борония

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker