От Птичето - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

От Птичето
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2268 пъти
Здравейте!
Не зная защо пиша тук. Може би, за да се опитам да намеря късченце утеха. Подкрепа. Усмивка. Надежда. Или просто за миг да избягам от еднообразието.

Няма да пиша сълзливата си житейска история - всеки си носи своя кръст и се стреми да продължава напред. Иска ми се само да споделя частица от болката, стремежите, вярата, самотата, радостите, страховете си...

Аз съм едно птиче. Без криле. Отрязани са. И няма на кого да разчитам, за да полетя отново, или поне да се понадигна. Животът ми удари плесница, когато най-малко очаквах. И трябваше да бъда най-щастлива. А резултатът е, че съм тотално разочарована. Объркана, уплашена, безпътна, обезверена и какво ли не още. Толкова се нуждая от приятели. Но от тези:

"Приятели търся! Но не от ония,
подобни на пътници в бързия влак,
с които споделям, обядвам и пия
и ставам интимен,
и после забравям ги пак.

Приятели търся! Когато ме черни,
когато срещу ми крещи клеветата,
тогава да дойдат другарите верни,
за мен да рискуват и ранг, и заплата.

Такива другари! Поне един само!
За него на всичко да бъда готов.
Да казвам "Другарю! " по-нежно от "Мамо".
Тогава ще имам убежище, хляб и любов. "

Р. Ралин

Съвсем естествено имам 3-4такива другарчета, но...
Преди няколко месеца отново бях изпаднала в "кризата", , че съм напълно безполезна и ненужна никому ( в действителност не съм излизала от нея ). И макар да зная, че не е така, едногодишната ми дъщеричка е още малка, за да ми го каже. А като всяко човешко същество, при това ужасно сантиментално, имам необходимост да го чувам. Та тогава, имах огромната нужда от приятелското рамо на някого. Едното ми другарче е в другия край на България, другото е с бебенце и разбира се въобще не направих опит да го помоля за помощ. Третото навярно би дошло, но то пък нищичко не знае за цялата бъркотия и нямаше как. Та реших аз, че има едно такова и му казах, че ми е нужно (той по стечение на обстоятелствата е един от малкото хора, които знаеше голяма част от живота ми и той най-тежката). Та то ме отряза. Не стига това, ами обеща, че ще се чуем и видим и после нищо. И така много пъти за различни неща. Много ми тежи брзотговорността на хората. А напоследък я забелязвам все повече. Може би е последствие от прехода. А е възможно и аз да греша. Дано. Понякога изобщо не се чувствам на мястото си, а не мога да се откажа - това същество разчита на мен, за него съм целия свят.

А аз? Като умряла съм. Ако бях сама, можех да се хвана със себе си, но не мога. Има едно прекрасно създание, за което трябва да се грижа. И колкото и да знам, че то е смисълът на живота ми ми е много тежко. Знаете ли, най-големият проблем на всички майки е самотата и липсата на социален контакт, на връзка и диалог с човек, който може да ти отговори нещо различно от "а-та-бу-ми, ку-да, не, тяпа, баба-дадю... ". А при мен на всичкото отгоре липсва и топлината, близостта, хармонията, любовта, смазана от болка, самота, огорчение, предателство. Като прибавим и трудностите, които съпътстват отглеждането на дете, при мен умножено по две (поне), защото трябва да се справям сама. Без помощ от никъде. Ама наистина от никъде. В резултат малката е толкова привързана към мен, че не мога да я оставя никъде самичка, даже на работа не знам как ще се върна. Плюс неувереност (все пак за пръв път съм майка), чувство за вина, дали не ощетих детето си и прочее. Навярно просто съм тук, за да съм свръзката й с този свят. Засега се справям, надявам се добре, дано така да е и занапред и да я пазят отгоре!
Но...

"Душата ми, скована, тихо стене,
обгърната от студ, страх и мъгла.
От безнадежност, в мрака непрогледен,
отчаяна, умираща от глад. "

Това е абсурдно! Имам дете! Та аз мечтая за него от 20-годишна и...

Благодаря на всички, които са прочели обърканиците ми, но какво да направя като изобщо не планирах така живота си, камо ли да започвам да градя наново всичко на 32. С дете, за което съм и баща и майка. И... не, стига съм се оплаквала, това не съм аз. Тази, която познавах и помнех винаги се усмихваше. Дори след огромната болка от първата ми неуспешна, с години чакана бременност. Изправих се и продължих напред. А сега не мога.

Може би в това е Урокът ми. Нали уж всяко нещо в този Живот е Урок! Накрая на учебната година се броят взетите изпити и щее видим - дали ще повтаряме годината, дали ще имаме малко поправителни или ще преминем нататък успешно :)
Усмихната вечер на всички!
С

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 11 месеца
hash: 861f00973c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здрасти, не се чудя, че няма коментари. Усещаш ли го - усещаш ли истината?
Човек в болката си е сам. Има една дума - ако имаш радост - сподели я, ако имаш болка - запази я за себе си.
Личи си, че си много интелигентна и образована жена, но като таква, би следвало да можеш да се спавиш сама с депресията си, или поне да имаш по-голям шанс да откриеш истината за живота и хората.
Първо, историята ти не ме трогва, защото съм сигурна, че ще се справиш, но и просто ти не си изключението. Пълно е с жени, които сами гледат децата си и това не е от днес и вчета, не е от Прехода - просто се случва. Не са безотговорни и приятелите ти, просто те си имат свой живот и проблеми, може би по-сериозни от твоите.
Според мен е фатална грешка да чакаш други да те измъкнат, да ти направят живота смислен...
Според мен, хората вече те избягват, защото им тежиш. Хората със собствени проблеми, искат да отпуснат като се срещнат с приятелка, не да поемат и нейната болка. Всеки си има някакви граници, ако винаги само за проблеми говориш и чакаш... какво същност? хората ще почнат да те избягват.
Никой не може просто да реши проблемите ти, никой освен ти самата.
Знам, че е трудно, но е така - и аз съм забелязала, че точно когато имам най-много проблеми, всички се отдръпват от мен - затова свикнах да разчитам на себе си и да поемам контрол над живота си.
Чувството ДА НЕ ЧАКАШ другите, а сам да действаш е много готинко. Ако се чувствам самотна - взимам хубава книга, с която мога да се смея, да плача и си прекарвам много по-добре от с много голяма част от познатите ми.
О, заобиколена съм от хора, помагам им от моя страна, изслушвам ги... но не чакам на тях. Когато почнах да давам, почнах и да получавам повече, но и аз се дистанцирам от хора, на които не мога да помогна, а винаги ме затрупват с проблемите си, защото ме карат да се чувствам безсилна...
Съветвам те да се концентрираш върху ежедневието си, да не чакаш и от детето си да ти даде смисъл на живота. Дори като проговори, няма да е за теб, а за себе си, за света около него и не го товари с товара на безсмисления си живот. Намери сама смисъл в него, заобичай го. Прости на всичките си врагове, на всички, които са те наранили... и поеми сама напред. Когато пак станеш весел и слънчев човек, които не чака и не очаква от другите да му дадат смисъл, да го направят щастлив - тогава ще се появят хора, които ще те обичат и ще бъдат и в лоши дни с и до теб.

успех

Мари

P.S. не търси причини в приятелите си, във времето, в държавата си, прехода и т.н. - ти тях не може да ги промениш, можеш да промениш само себе си. Затова се вгледай в теб самата и сама себе си направи щастлива. ....откъсни се и се дистанцирай от хора, които мислят само за себе си, които само за проблемите си говорят и не забелязват, че ти самата си самотна майка .... и ако няма качествени люде в живота ти - какво пък, имаш себе си! Това трябва да е човекът, който най-много обичаш на тази земя, най-много глезиш и разбираш - и в Библията са ни написали „Обичай другите, така както обичаш себе си“ - не е случайно това - научи се тебе си да обичаш, за да може да обикнеш и детето си. Не обратното - не чакай детето, приятелите или родата да те направят щастлива. Това няма да се случи! Ти трябва да намериш себе си, да намериш смисъл и тогава ще почнеш да излъчваш енергия, която да ги привлича, да ги кара да искат да са покрай теб, да се стремят за вниманието ти - не обратното!

 
  ...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 3910caf7ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   От Птичето:
Здравей Мари!
Аз приемам критика, а твоята като цяло е и вярна. Но не за всичко. Аз съм свикнала да споделям всичко - и радостите и болката. Винаги съм била като кошче за душевни отпадъци (трябваше да следвам психология :)), а когато аз почувствах необходимост от разбиране, нещо ги няма. Това всъщност не е вярно. Има ги, просто има една голяма тайна, която не знаят и затова. Но има и друго. Аз съм много странно същество - изключително комуникативна личност, а същевременно изглеждам дистанцирана и затворена. То, разбира се е и от част, заради болката в душата ми, но.. аз съм от друго тесто, в сравнение с повечето хора. По много параграфи. Майките пред болка, пият бира, люпят семки и ядат кебапчета. Аз не пия алкохол. Не обичам. Ако човек ме види как танцувам, забавлявам се, разказвам вицове и прочее, ще реши, че съм на N-тата чашка. И по никакъв начин не съм в състояние да му обясня, че не ми е нужен алкохол, за да ми е весело. Камо ли пък да седна просто да пия. Онзи ден една колежка разправяше как се "натряскала" с 10 бири. Не, че мацката нещо е лоша, ама, няма какво да си говоря с нея. Една друга ми обясняваше, че си купила обувки за 400 лв и сега как трябвало да пести. Аз пък си пазарувам от втора употреба дрехи, хоп, и тук ме гледат странно. Вегетарианка съм и месо не ям. Семки също не обичам /мързи ме да ги беля :)/. Ако случайно спомена, че детето също не консумира месо ме гледат като умопобъркана. А като разберат, че ще стане на две години и още я кърмя, изпадат в потрес. Мацката до мен пуши (щом иска да се трови, не възразявам), ама приключва и хоп - цигарата в градинката. Пред детето й. И пред моето. Ааа, айде и оттам чупката.
С голяма част от хората не мога да си контактувам за по-културни неща, просто защото те не са участвали в тях (аз конкретно съм изгледала почти всички съветски филми, нещо, което днешното поколение не знае, изчела съм много книги, които повечето хора не са и просто интересите ми са по-други от това, кой с кого, какво, как и колко се е напил (извинявам се, че пак засегам темата, ама напоследък нещо само такива неща слушам). Точно с въпросното "приятелче" поне си общувахме за театър, книги, Ремарк, той пък човечецът искал само секс. Е, такова чудо никога не съм правила. Винаги е било любов. Та не ща и да започвам. Не, че не възприемам подобен начин на комуникация, просто за мен е нахарктерно.
Онзи ден ми се рзбирам с него, че ще ходим на планина. Той казва, че ще се обади вечерта, естествено го няма, на сутринта също. Аз все пак трябва да знам, за да видя дали ще мога да оставя детето, за да отида. Накрая се оказва, че той сутринта станал с идеята да ходим, ама нещо му щукнало и се запилял другаде. Хубаво, няма лошо, ама някак-си би трябвало да ми сигнализира, струва ми се.
"Ще дойда да ти оправя компютъра". Един, втори ден, трети, аз не питам, щото си го знам какъв е и един ден той вика, "Абе, кога да дойда" А, де?
Приятелка (много добра) от провинцията ще ми идва на гости. Не е съвсем сигурна, затова се разбираме да се чуем пак. Аз се скъсвам да чистя и подреждам къщата покрай дребното и накрая тя не идва. Обяснението - стана ми кофти и реших да не пътувам. Добре де, ама скайпа ми е включен непрестранно? Което не променя всичките й добродетели и това, че е един от най-близките ми хора (даже й споделих и онова, тайното), супер готино си говорим и общуваме, но тази случка много ме натовари.
Преди седмица-две имам среща с един познат, виждам, че ще закъснея, заради огромните задръствания, абитуренски балове и прочее и докато чакам по светофарите веднага пращам СМС, че ще закъснея. Да съм коректна. Това ми беше мисълта за безотговорността, разбира се, че НИКОЙ НЕ МИ Е ДЛЪЖЕН С НИЩО. Просто ми се струва, че е хубаво хората да са по-лоялни. Това имах в предвид, като говорех за безотговорността, не укорявам никого и не смятам, че е нещо не простимо, просто е тъпо така, особено, когато се случва многократно, както с онзи "приятел". Той, между впрочем е същият, за когото писах и преди малко.
И последно - идеята, че всяка майка е самотна е факт. Само казах, че на мен от този факт ми е поне двойно по-трудно и самотно (и заради липсата на любим човек, а заради него и повече разбиране от другите). Дълга история. И да, далеч не смятам, че съм единствената самотна майка, навярно има и такива с по-големи трудности. Аз просто имах нужда да споделя как се чувствам, не да се оплаквам. А и все пак ако бях сама (благодаря на Бог, че я има дъщеря ми), щях да се съвзема по-бързо, щях да съм заета със себе си, да уча пак, да търся, да творя. Сега не мога, защото 24 часа съм с едно дете, а то, изисква мнооооого внимание.
Честно казано, смятам, че се справям много по-добре от останалите, (и то не е само мое становище), които не са в това положение. Жалко е обаче, защото иначе щях да съм по-всеотдайна. Кой знае?
Това всъщност беше предпоследно, последното е сега - недей да ми казваш да се науча да обичам, да прощавам и т. н. Не само прошка, а подкепа, рамо и какво ли не още, не знаеш какви неща съм направила, които едва ли друг би направил
Птичето

 
  ...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 3910caf7ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Поскледното прозвуча като нападение, а не ми беше това целта. Извинявай, просто се опитах да защитя позицията си, защото наистина много неща не знаеш, а така излезе, че ме обвиняваш. А няма за какво да бъда упреквана, но си права, че трябва да потърся щастието в себе си. Но цял живот съм сама (катоп едно дете) и това много ми е тежало, аз адски силно желая да споделям (емоции, тъга, радости, това, което съм прочела, гледала, присъствала усетила. Такава съм, вероятно е грешка. А и всичко се скучи изневиделица и... абе много е объркано.
Весел ден, де :):):)
Птичето

 
  ... горе^
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 64acb7f182
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Сега сме с отрязани крила и затова кърви и е солено, но те отново порастват при човека!!! :)

 
  ...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 8ef565006a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Много готино пишеш! :) Виждам една много малка частица от себе си - това, че не мога да общувам и да се сприятелявам с другите заради причината, че аз се интересувам от коренно различни неща (при мен това са книги; българска история, бих казала - голяма съм патриотка;планински туризъм - много обичам и искам да обиколя планински месности тук, в България).
Повечето ми съученици ме мразят и ми завиждат. Наистина е така. Клишето ''аз съм различен'' е много популярно. Е, аз съм такава, колкото и изтъркано да звучи.
Надявам се няма да се разочароваш, ако кажа, че съм на 15 (момиче).

 
  ...


...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: ed4838d95b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Искам да ти кажа Птиче, че не си сама. От една година съм в подобно положение. Не знам дали това ще ти помогне, но на мен твоята история ми помогна. Видях себе си в нея и разбрах, че вината не е в мен. Хората станаха прекалено заети със себе си за да съчувстват на другите. Наистина всеки гледа себе си и твоите проблеми са утеха за тях. Поне аз така го разбирам. Най-добрият начин за излизане от тази дупка, а може би и депресия е да спреш да мислиш за тях, дали ще ти подадат ръка или не, дали ще те разберат и т. н. Гледай себе си, мисли за това колко си силна, колко неща можеш да направиш стига да си малко по-силна. Аз се върнах много назад, много неща обаче точно в тези трудни моменти разбрах. Но има една хубава мисъл която ме кара винаги да се усмихвам "Не е лошо да достигнеш дъното, така само по-силно се отблъскваш". Желая ти успех!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 5521cbeb55
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здрасти, сега те разбрах (аз съм Мари). Да, имаш право - хората са некоректни и много и аз самата се ядосвам от това. И на мен ми се случва да закъснявам, но се обаждам поне...
Аз съм доста сходна иначе с теб, а Ремарк беше причината даже да науча немски, за да го чета в оригинал. Хората често ме мислят за луда и налудничева, обаче до сега винаги съм имала право. На 18 откраднах направо спестовната си книжка и с малкото парици, останали след 100 000 процента инфлация, взех си шофьорска книжка... тогава струваше смешните 185 лв. - скъсаха се да ми се карат, това били парите за балната рокля. Ето, нямах бална рокля, а балните рокли на другите отдавна са в някой кош за боклук, обаче имам книжка. Забравила съм да карам, вярно, защото не ми се налагаше, но ето - сега работата ми го изисква и за нула време ще влезна в час, но имам книжка, нали..
И в много други неща съм така... колкото до мъжете - добро утро, мила - искат едното.... и само ти се правят на приятели. Когато видят, че не ти е до това или не става, не искат да те губят като приятелка, кой знае, може да стане все пак нещо, а просто минаваш на приоритет номер 2...

.... мани ги другите, гледай себе си. Може да звучи егоизтично, но аз така мисля. Нарочно изолирвам хора, които ми правят номера или не са ми приятни И НЕ СЪМ ПОВЕЧЕ КОШЧЕ ЗА ДУШЕВНИ ОТПАДЪЦИ - правя изключение само за роднини, защото кръвта вода не става. Ето, братовчедка ми не ми се обаждаше 2 години, но знаех, че като за пореден път скъса приятелят ? с нея, пак ще се обади. Днес я слушам всеки ден, но само ако имам как.
Цени си времето и просто разкарай нелоялните хора от живота си както и мрънкащите хора, които все имат проблеми, но не спират да мърморят и за миг, за да питат ти как си.
Аз съветски филми не знам, само няколко комедии, но има добри руски фирлми от няколко години например... и аз имам много не толкова конвенционални интереси, но партньорът ми винаги поне показва някакъв интерес и с него никога не ми е скучно... Имала съм късмет, може би.
Колкото до тайната ти - ами всички имаме нещо, което си е наше... някаква скрита болка, която никой не може да утеши.... ще се справиш.

...
вярвам, че си интересна личност, не одобрявам иначе вегетарянството ти и дори кърменето на толкова голямо дете, но НЕ МЕ ЗАСЯГА, нали? Никого не засяха. Има неща, които човек сам избира - да аз не бих водила такъв начин на живот, не е здравословно, според мен, човек да не яде месо, особено дете - не е здравословно да се кърми 2 годишно -НООООО АЗ НЯМАМ ПРАВО ДА ТИ ОПРЕДЕЛЯМ как ще живееш. Това е избор, който всеки взима и НЕ ОСТАВЯЙ ДРУГИТЕ ДА ТИ НАТЯКВАТ, така както ти кебапите нямаш право да им ги натякваш.
Не харесвам хората, които се бъркат в живота на другите. Да, можеш да имаш мнение - казваш го в открит разговор и човекът казва какво мисли и въпросът е приключил. Мразя натякването - ами що тва не сториш, що не правиш онова, що си руса, що си черна, що си напълняла, що си отслабнала.... има хора, който само това гледат- И КЛЮКАРЯТ. Особено млади майки, който си имат мъжлета да им работят, а те да пушат цигари, да боцкат кебапчета и да пият кафета пред блока и да обсъжтат хора като Птичето...
да не ти пука - по-добре си от 90% от майчетата и си е твоя работа... ИГНОРИРАЙ КЛЮКАРКИТЕ
дистанцирай се от „доброжелатели“, стават много агресивни, когато не последваш „добронамерените“ съвети!!!
Успех
Мари

П.П. - аз в България само във втора употреба или в западните магазини бих пазарувала, намирам за УЖАСНО какво продават по магазините. Общото на втората и редовните магазини на западните марки в България е - и едните, и другите предлагат дрехи отпреди 3-4 сезона на Запад, при първите поне минаваш със стотинки и имаш пари за по-важните неща от живота, а колкото до „италиянските“ обувки за 400 лв. - смях - умните хора не харчат парите си за глупости, само ако има възвращаемост - а за какво са и на едно мамче такива обувки?

 
  ...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 3910caf7ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   ОТ Птичето
5 - за какво да се разочаровам - това е една прекрасна възраст. Еххх, да можех сега да съм на 15 с опита на 30. Ама няма как да стане, всъщност в това е чарът на Живота. :)
Не се притеснявай, че си различна, не е много лесно, но главното е да си истинска. Така и истинските неща идват при теб. Е, да, с повече болка, но...
6 - благодаря ти за хубавите думи и да, , наистина трябва да спра дали ще ми подадат ръка, но всеки път, когато аз подавам ръка и след това при нужда не получа същото ме боли. Аз, разбира се продължавам да подавам, защото го правя безкористно, не с цел да ми се върне. Но истината е, че когато това не се случи ми е мъчно.
Мари - аз също нямах бална рокля и не ходих на бал. Вместо това ходим на екскурзия във Виена и не съжалявам нито за секунда. А в твоя случай е още по-ценно - много е важно да си мобилен в днешния свят. Честно казано, ако нямах кола (макар и разпадаща се) щях да съм съвсем вързана с малката.
Абе аз и преди съм попадала на такъв тип мъже, мен ме заболя от факта, не че иска да спим заедно, а че се държи по такъв тъп начин. На всичкото отгоре аз не желая връзка с него, просто исках приятелство, рамо на което да се облегна, тъй като той знаеше някакви неща за мен, които на другите не можех да кажа. И понеже е свестен и добър човек (това не променя безотговорността му) и на всичкото отгоре интелигентен, та затова. Въореки, че всеки път, когато се ме предавали по някакъв начин съм го изживявала много трежко, такъв ми е нравът. Преди 10-тина години отивам да изненадам приятелка за РД в работата й, нося й подаръче, обадих й се на портала, тя каза, идвам след 5 минути и 40минути не дойде. Накрая не се и обади сума време, е прекъснах взаимоотношенията си с нея, но... ами тъпо е.
ето в това е истината - приемаш възгледите на другите, стига да не те засягат теб личноп. И на мен не ми пречи някой да си яде месо (стига да не е в моята чиния), е понякога ми става гадно, но не го коментирам. Проблемът, който казах е за майките, тъй като обикновено започват въпроси и коментари, за разлика от теб, която просто си заяви - не ми влиза в работата. Аз така и правя - изказвам си становището по даден въпрос, без да се опитвам да убеждавам никого в него, ама другите не са такива и ми омръзна от битки. Както една колежка - не гушкала детето, за да свиквало на дисциплина. Казах й мнението си, но тъй като тя си има свое собствено не е моя работа да й го налагам. И просто не говорим по този въпрос, лошото е, че аз просто имам по-различнио възгледи, а хората с моите такива Животът ги е завлякъл или още нямат деца и няма за какво реално да си общуваме. Оттам ми идва липсата на комуникация... 400 лв за ботуши. Тази не е майка, но просто като й е такова разбирането, как да й обясня, че се чувствам удобно и в обувки за 15 лв (стига да намеря) :):):) Да не говорим, че те не са нещо по-различно от ботуши за 80 лв, просто са от някой магазин на Витошка, примерно. И два милиона да имам, сттрувама ми се супер безпредметно такова харччене. Предпочитам да си купя около 150 шоколада за разликата. Яяяя, гладна съм :)

 
  ...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: ed4838d95b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От номер 6
Знаеш ли Птиче и мен ме дразнят тези дето своя живот не са оправили, а искат в моя да се мешат. Но това са клюкарките, както казва Мари и те за нищо на света не трябва да те интересуват. И аз в момента се боря с тая паплач, ако може да съм малко по-грубичка. Но и друго искам да споделя.
Съвсем скоро в моя живот се наложи да потърся помощ, подкрепа, съчувствие дори. Никога не съм била в положение да искам от приятелите си каквото и да било, винаги сама съм се справяла с житейските си проблеми. Споделяла съм щастливите си мигове и трудните моменти разбира се, но никога не съм търсила помощ. Дойде обаче такъв момент и в моя живот, и се оказа, че съм сама, ама напълно сама. Никой не си направи труда да ме разбере или да подаде едно рамо. Бях в шок. Една приятелка само ме изслуша, звънеше известно време и след като се пооправих никаква я няма. Винаги съм била силна и си обяснявам поведението на моите "приятели", че не са били така силни и смели във времето, може и да са завиждали и сега е дошъл моментът на моето падение и да си отдъхнат, че и на вярващите в себе си може да им се обърне животът. Въпреки, че приятелите ми споделяха голяма част от моите мирогледи пак ме изоставиха. Но съм благодарна, че разбрах колко всъщност се е променил светът в последните години. Като, че ли в този момент си отворих очите за много неща и най-важното което разбрах е, че не трябва да ти пука, за каквото и да е /става въпрос за хората и живота извън твоето семейство/. Ако спреш да мислиш точно за тези проблеми и преживявания, махнеш с лека ръка и си кажеш - "С какво всички тези хора заслужават моето внимание, какво не направих, че да не искат да съм с тях, явно имам нужда от нещо по-добро", сигурна съм, че след известно време ще се освободиш, ще забравиш и ще дадеш шанс на нови хора и нови емоции да се настанят в душата ти. Не е лесно, но времето наистина лекува, най-важното е да си здрава.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker