Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От години го проучвам. Стигнах до извода, че е възможно, до известна степен. Хората не са толкова съвършени, да сътворяват неща само с мисъл, но все пак носим отбожествената частица. Този закон е истина, но на практика не се получава или се получава в известна степен, но не и както е описано в Тайната. И по добре, че нямаме такава власт.

7.   Самата идея на този закон е парадокс. Ако си опряла до съзнателно прилагане на закона, значи нещо не ти тамън и чувстваш някаква липса. А нали уж идеята му е да се чувстваш, все едно всичко ти наред, че си изпълнена и т.н. Е, да де, ама ако пък чак толкова всичко ти е наред, то тогава нямаше да има какво повече да искаш.

От моя опит мога да дам 5-6 реални примера, когато в действителност чудодейно и моментално са се нареждали нещата, но във всички случаи е ставало напълно несъзнателно. Съзнателно няма как да стане, защото би било парадокс.

И винаги е ставало, точно в момента, в който вече почти няма на къде да стане по-лошо. Ще дам само един пример. Бях с дискова херния, не можех да вървя, дори в легнало положение болката беш силна. Спасението според лекарите беше само едно - доста рискова операция, от която можеше да остана и инвалид.

Като чух това, в първия момент се паникьосах. Но после нямам обяснение защо в мен се възцари някакъв невероятен спонтанен оптимизъм. Някак си казах "какво толкова като стана инвалид, пак ще съм си и аз, и пак ще съм щастлив". Някак в пика на изпитанието и отчаянието в мен напълно спонтанно се надигна оптимизъм. Сякаш се радвах да бъда изпитан и знаех, че изпитанието ще мине успешно, дори това да означава да не мога да ходя до края на живота си.

Имай предвид, че тогава бях на 20 и няколко и имах невръстно дете и жена, които бяха зависими от мен и моята работа. Отделно имах и кредити.

Както и да е, но в този момент усетих нещо. Ако мога да го опиша с метафора, сякаш небето се разтвори и получих странното усещане, че всичко ще се оправи. Просто го знаех, без да имам ни най-малка представа как и защо. В този момент вече се успокоих напълно, просто нямаше за какво да се притеснява, понеже знаех, че е въпрос на време.

След седмица отидох на контролен преглед, направиха ми втори скенер и лекаря като го видя, се хвана за главата. Каза, че не е виждал подобен случай. За седмица всичко се беше оправило само. А бях само на обезболяващи и противовъзпалителни. Аз дори не бях изненадан, защото от самото начало си го знаех. Вече доста години от тогава не съм имал проблеми с кръста.

Мога да дам и още няколко такива примера, но винаги развръзката е една и съща. Критична точка, отчаяние, внезапна спонтанна еуфория и знание, че е въпрос на време да се оправят нещата и чудото.

Но не винаги става. Понякога просто се отчайвам и не мога да бъда оптимист и нещата я се оправят, я не, но и да се оправят отнема много време, труд, усилия.

И добре, че не става съзнателно, че щеше да стане пълен хаос на земята. Всеки болен мозък щеше да си иска някакви безумни неща, а това малко или много влияе и върху останалите и често негативно.

8.   тази тема и преди сме я нищили. ето прочети: http://spodeli.net/3/story-121291.html

9.   Ами и аз искам да привличам много пари, готини жени, приятни изживявания, но ... нещо не се получава.

10.   Само ще кажа, че спрях да пиша литература и сега се занимавам единствено с журналистика по причината, че абсолютно всичко, което публикувах, се случи наистина. До последната буква! А беше плод просто на творческа фантазия. В една моя новела, докато живеех с мъж, с който планирахме сватба, имаше сцена, в която героят умира в ръцете на годеницата си. Е, моят годеник падна от терасата на вилата ни и почина с глава на коленете ми на задната седалка в колата, докато един съсед ни караше към болницата. Точно това бях написала, с малката разлика, че в моя текст героят падаше от хотелска тераса. Това се случи през 1999 г. После започнаха да се повтарят и други мои сюжети - едно към едно. Издала съм две стихосбирки и три романа и просто спрях. Престраших се да напиша нов роман едва миналата година. Докато му намеря издател, срещнах голямата си любов - пълно копие на главния ми герой; съвпадат и външния вид, и темперамента, и характера, и всичко; даже - което е наистина плашещо - има белег точно там, където в книгата героинята целува любовника си, а той й разказва как се е наранил. Връзката ни се разви точно както се случва в повествованието, в най-малки подробности: и двамата напускат семействата си и започват авантюристичен живот на висока скорост. Никога няма да издам тази книга, защото финалът е трагичен за всички персонажи, дори не искам тук да споменавам какъв е. Просто ме е страх да пиша вече - не е от суеверие, не смятам, че имам някакви свръхестествени способности, но честно ви казвам - всичко, което написах, се случи. Включително и нелепата смърт на баща ми. Уверявам ви, че това не са измислици, бих се представила с името си, ако условията на сайта не ни задължаваха да сме анонимни. Категорично вярвам в това, че човек трябва да изпраща към вселената позитивни мисли, ако иска да получи добър живот. Но писателят често търси трагичното, за да изгади една по-драматична фабула. Ако продължа да пиша, то това ще са някакви смешни истории в духа на Удхаус, а не в духа на Достоевски - последствията за мен и близките ми са ужасни.

11.   А как си обяснявате, че толкова често има несподелена любов? Мислиш за него/нея с години, обичаш го/я, но не приемаш никога същото от този човек? Истината е, че не зависи от нашата воля, желания и чувства всичко.

12.   Към номер 11

Случва се това, което казваш, защото:

- Мислещият, всъщност не обича - обича се със сърцето, не с ума. Този човек, когото описваш ти, номер 11, не обича, а иска любовта на човека, за когото мисли. Да обичаш е едностранен процес, никой не може да ти попречи да обичаш, а когато обичаш, ти си изпълнен с любов, която те прави слънчев човек, а не посърнал, каквито са хората, когато имат несподелена любов, всъщност, те не обичат и нямат любов в себе си, а искат любов за себе си, от някой друг. Това не е любовта.

-Вярвам, че когато има истинска любов, тя винаги е споделена, защото има естествено привличане между хората, а не единият да гони другия или да сменят ролите си на периоди. Това не е
любов.

По темата.

Законът на привличането, такъв-какъвто е описан в книгата, която споменахте, както и в разни книги за личностно развитие - е повече пропаганда за промиване на мозъци ( без да споменавам с каква цел, защото ще стане твърде дълго четиво).
Ще дам за пример, цялата протестантска общност, която залага на схващането, че човек, сам, гради със свои усилия, не е длъжен на никого и никой не е длъжен на него. Това са общности в държави, които са добре развити, където, хората се трудят, за да имат, вярно, че са с крайно мислене относно взаимопомощта, в която не вярват и са материалисти, но ако има закон на привличането, то той работи при тях, просто, защото вярват само в собствените си умения и разчитат на своите усилия, за разлика от общностите в комунистическите, и посткомунистически държави като България, където, държавниците са се стараели да притъпят населението, качеството на труда не е било важно, защото са обещавали да има за всички, но какво - некачествени и ненавременни услуги ако не си от номенклатурата. Комунизмът е направил много хора - мързеливи, а други - подмазвачи. И в двата случая - чакащи на някого, за да получат нещо.

Българите имаме една поговорка 'Каквото посееш, такова ще пожънеш' - самата поговорка е от времената на старите ни прадеди, когато са живеели на село и са се трудили с ръцете си, виждайки плодовете на своя труд, за който са полагали системни усилия, всеки ден. Докато сега, откакто живеем в градовете и има професии, които (не всички, но има такива) неотразяващи реалните умения на човека, както, и качеството на неговия труд, и съответно непоказващи реален резултат от този труд - става все по-трудно за един такъв човек, да знае какво може, да се чувства пълноценен и заслужил. А един обезверен човек с ниско самочувствие е идеален роб.

В заключение - оставете философската литература, квантовата физика и притчите за времена, в които ще сте по-близо до духа и няма да искате, да привличате нещо, за да бъдете щастливи. Към момента, имайте добри мисли и се трудете (да се разграничава от празната работа). Пожелавам същото и на себе си, на 28 г. съм, все още мога да бъда полезна на себе си и на околните :)

13.   до 10: А защо смяташ, че причината за събитията са това, което си написала, а не обратното - т.е. събитията в живота ти да са те накарали да напишеш съответните творби? Т.е. да си нещо като неосъзнат ясновидец, който вижда далеч в бъдещето когато си в подходящо състояние на съзнанието?

Аз съм имал пророчески сънища за събития, които са ми се случвали абсолютно неочаквано години по-късно с всички детайли или с миниатюрни разлики.

За мен подобна творба е например книгата https://en.wikipedia.org/wiki/The_Wreck_of_the_Titan:_Or,_Futility - това е книга, разказваща за потъвантео на кораб с името Титан с 3 перки, който се блъска в айсберг 400 морски мили от Нюфаундленд и потъва през нощта в месец Април в Северния Атлантически Океан, имащ недостиг на спасителни лодки. 14 години след издаването на книгата потъва Титаник...

14.   10, ами споделете заглавията, те не са лични данни.

15.   За закона за привличането не знам дали действа, но аз вярвам в квантовата физика. Научно е доказано, че наблюдението на нещата променя реалността, кара я да се "държи" различно. Няма да преразкавам експеримента с двата процепа. Който се интересува, в това клипче - https://www.youtube.com/watch?v=DfPeprQ7oGc, е обяснен много добре.
Най-просто казано - бъдещето е неопределено. То е само сбор от вероятности и една от вероятностите ще се реализира, когато "наблюдателят" насочи вниманието си към нея.
Представете си, че ви предстои нещо, например бизнес среща, на която трябва да говорите и могат да се случат много неща – да се разболеете и да не отидете, да загубите ума и дума, да объркате нещо, да забравите нещо, да се справите криво-ляво или да кажете всичко идеално. Това са все вероятности и ще се случи онази, която съзнателно изберете. Ако очаквате да се провалите, ще се провалите. Ако, обаче, изберете вероятността, че ще се справите перфектно, така ще стане. Ако нищо не изберете, ще се случи някоя от всички вероятности. Изборът на човека, да знае, че нещата ще станат еди как си, ги кара да се случват. Това е, което е написал номер 7 - "Просто го знаех, без да имам ни най-малка представа как и защо." Знанието е по-силно от това човек да се надява. Знанието, че нещата ще се случат по определен начин, ги прави факт. Изпробвала съм го много пъти и действа. Само трябва човек да е осъзнат и когато се появят страхове, вместо да им се поддаде, да си представи всички възможности, които биха могли да се случат (поне тези, за които може да се сети), да избере тази, която иска и просто да повярва, да ЗНАЕ, че нещата ще станат така и точка. Съответно колебанията пречат нещата да се случват. А за нещата, за които се изисква време, е нужно и търпение и човек да не се отказва от убедеността си. За мен това стана навик - за важните неща да избирам как да станат. Маловажните ги оставям на случайността. Но да, работи. И не, не съм вярваща, нито религиозна, не вярвам в богове, нито в свръхестествени сили. Вярвам в науката. А законите на квантовата физика може и да са необясними за нас, но са доказани безброй пъти и е факт, че наблюдението променя реалността.

16.   Хора доста по-умни и осъзнати от нас като Айнщайн, Никола Тесла и Хокинг са доказали закона за привличането и закона на вибрацията. За мен е абсурдно някой да отрича тези закони, все едно да отрича гравитацията. В крайна сметка всичко материално първо е било мисъл и енергия. Автомобилът ако щеш, някога е бил просто мисъл, фантазия, мечта.
Проблемът идва от хилядите тоалетни книжки за "позитивно мислене", където тези закони са опростени до ниво да бъдат невъзможни за реализация. На йогата ми често идват жени, които твъдят, че са изчели всичко по темата, "практикували са закона" и нищо не се е случило. Пак казвам, това е все едно да кажеш, че гравитацията не работи. Тези закони са научно доказани. Те съществуват и дали "творим" съзнателно или несъзнателно е без значение. В крайна сметка получаваме от живота, точно това, което дълбоко вярваме, че заслужаваме.
Тези жени са си повтаряли например "Аз не съм дебела" или "Аз съм слаба" т.е. останали са фокусирани върху проблема, реално задълбочавайки го. Защото всъщност ТОВА, върху което се фокусираш се увеличава. Освен това тази жена реално не си вярва, насилва се да изрича тези твърдения и още повече се засилва усещането, че още не е в мечтаната форма. Освен това тази жена цял ден е с ниска вибрация, с поттиснати емоции, чувствайки се зле в кожата си. И вечерта затваря очи за 2 мин. и казва "Аз съм слаба". Как да си повярва? Как да не се почувства абсурдно и още по-зле? Същото се отнася и до тези, които си повтарят, че искат да са милионери и т.н.
Тези издания са... пропускат изначалното. Как изобщо да си повярвам?! И моя (Не е задължително да е твоя) отговор - Чрез прошка и любов към себе си. Като си простим неуспехите и провалите и се освободим от вината и мисълта "Не заслужавам", като станем човек, който да харесваме и обичаме (със здравословни навици, с грижа към себе си, с по-позитивно отношение към хората, по-усмихнати, по-топли , търсещи, учещи и т.н). Спирайки да чакаме нервно "нещото", ще започнем да се наслаждаваме на процеса, като част от пътя към По-Добро Аз, като блажено очакване, като просто да знаеш, че "нещото" вече лежи на пътя ти. Повдигайки вибрацията си и ставайки такъв човек вече можем да си повярваме, да си позволим да си пожелаем връх в кариерата, любовта на живота си, топ форма, изобилие и т.н. Не стоейки в поза лотос и повтаряйки нещо си в тъмна стая. Има хора, които и това могат, но са достигнали някакво по-високо ниво на съзнание.

17.   16, никой никога не е доказал научно, че има такъв закон, камо ли че работи. Това, че колата първо била нечия мисъл нищо не доказва. Човека изобретил колата, не е седнал да визуализира, ами е имал капацитет, учил е, хванал се е за работа и е я изобретил.

А колко неосъществени изобретения има, които са били в нечия глава, но никога не са били осъществени? Те са хиляди пъти повече.

А това, че Айнщайн прилагал този закон е плна глупост. Той е открил ядрената сила за мирни цели, а после е искал да се самоубие, като е разбрал, че ще се използва за военни цели. Ако беше магьосник щеше да предоврати Хирошима и Нагасаки. Стивън Хокинг пък цял живот е страдал ужасно от заболяването си. Ако можеше да приложи закона да се беше излекувал 100 пъти. Никола Тесла пък се е борил изобретенията му да видят цял свят и до ден днешен се смята, че не са видели такъв и вероятно трудовете му са унищожени, защото след смъртта при загадъчни обстоятелства не са открити.

Допускам, че може закона да съществува, но абсурд да може да се прилага съзнателно. Ако можеше, за няколко милиона години да се бяхме научили да го прилагаме 1000 пъти. Те още в древността са открили куп медитативни техники, много по-сложни от проста визуализация, че камо ли това. Ако това беше вярно, сега света щеше да изглежда по-коренно различен начин. Нямаше да има войни, престъпления, глад, болести.

18.   До номер 12. Истинската любов или поне човешката любов е обвързана с не малко страдание от препятствия или защото по неведоми пътищата двете души се разделят понякога. Което не означава, че е нямало любов или че душите не са са били съвместими, ами защото така е трябвало, или се е случило. Всъщност, ако си говорим за сърце и химични процеси, които се случват в тялото, то това без съменение се отразява и на съзнанието. Което означава, че няма начин човек да не започне да мисли. Чувствата се пораждат след дадена мисъл. След като видиш, чуеш, усетиш или помислиш за нещо. След като усетиш дадено присъствие. Но това си е биологичен процес. Човешка обич. Не е съвършенство. Понякога на щастливи хора се случват трагедии, които коренно помръчават живота им, обръщат ги напълно. Щастливи и позитивно мислещи хора биват изправени пред изпитания, болка и ужасна мъка. В последствие някои се осъзнават, променят се, а при други се случва по-бавно. Но това също е пример как настройката и нагласата не са единствен фактор определящ даден човек и привлечените от него събития, които да преживее.

19.   10, допускала ли си, че може причината и следствието да са наобратно? В смисъл несъзнателно да предусещаш резултата и предварително да го пишеш.

21.   Забелязал съм че рядко получаваш това което искащ! Пък жената и да е привлечена от някой мъж, по скоро ще се мъчи да го стъпче ако не получава същото за жалост.

22.   Това са демонични неща. Нищо такова няма. Същият този "закон на привличането" или "Тайната" имах неблагоразумието и нещастието да го направя по 100% изрядният начин. Нарича се Лунна МАГИЯ. Пиша магия с главни букви защото тук не става въпрос за някакъв космически закон на привличането, както се говори във филмът, а за магия което е работа на зли духове. Написах си желанията на листчето, и всичко както се прави лунната магия и всичко се сбъдна, след което платих цената прескъпо. Не се подлъгвайте по такива глупости. Ако нещата от филмът "Тайната" бяха такива каквито ги описват там, нямаше светът да изпадне в такава тотална криза малко след разпространението му. Лекият му вариант, просто да си представяте, че всичко ви е наред и да се чувствате така, няма да ви даде нищо в най-добрият случай. А получите ли нещо ще платите с лихви каквито не може ума ви да ги побере. Ако просто се чувствате добре това не значи нищо. Но ако го правите умишлено всичко това, защото вярвате че ще получите някакъв магически ефект от него, сте замесени с окултизъм, а това е общение с бесове Ако я имаше "Тайната", наркоманите отдавна да са станали царе. Човек не получава според това какво чувства, а според това какво е вътрешното му духовно състояние, което за жалост не вижда в себе си. И повечето неща които получава са гадни. Закон на привличане има само от гледна точка на духовният резонанс. Ако човек постъпва против съвестта си с това той подава ръка на бесовете и им казва здравейте бесове ние с вас сме идентични, и духът му се съединява с тях след което разбира какво е страданието. Животът не е курорт, а болница. Заемете се с лицемерието, чувството че светът се върти около вас, лъжата, интригата, алчността, коварството, кражбата, изневярата, разврата, алкохолизма, подлостта, злобата, мнението че сте умници, гледането от високо на другите, завистта, наглостта, ненавистта и много други неща във вас, преди да са ви спукали гьона. А магията е грешка от супер тежка категория. Бяхте предупредени.

23.   22- играл/а си със сили, с които наистина е по-добре да не се захващаме, съглавявам се. Но не виждам нищо лошо в това да бъдем позитивни и да си мислим, че ще ни се случат хубави неща. Аз лично съм го излитвала и работи.

Когато си позитивен и късмета идва при теб, и други неща, за които никога не си вярвал, че ще ти се случат.

Мога да те посъветвам просто да даваш, без да искаш нищо в замяна и доброто ще ти се върне. Проблема в днешните цивилизовани общества е, че всеки мисли за себе си - опитай да мислиш и да даваш на другите и резултата няма да закъснее.

24.   Въпреки, че са написани много книги пълни с глупости по темата от всякакви хора - богати и бедни ( има и доста добри книги), аз вярвам, че законът се крепи на истинни факти и сведения. Доста богати и успешни хора, споделят в интервютата си, че са прилагали подобни стъпки по пътя за успеха.

(Жокер: Не може цял ден да лежиш в леглото, да си повтаряш "Аз съм богат", "Аз съм мултимилионер", "Аз съм мускулест" и т. н. и да не правиш нищо по въпроса. Вселената ще ви напъства към вашето желание, ще ви покаже отговорите, до които трябва да стигнете и пътищата, през които трябва да минете, за да постигнете целта си. )

-stbbrn

25.   Отново 22-ри. Аз не само си повтарях, че съм богат, известен и така нататък, но и стоях с часове пред скъпоценности и цели стаи с пари на монитора, визирайки се в тях и радвайки им се чувствайки ги че са мои. Периферното зрение което хващаше и стаята ми го елиминирах като гледах през тунел направен с дланта ми пред очите. Така виждах само и единствено скъпоценностите. А когато след толкова дълго взиране в тях затворех очите, пред мен се визуализираха скъпоценностите и се пренасях в един друг свят, чувствах как ги държа в ръцете си, и виждах всичко това. Изолацията от външната реалност тогава беше пълна, не виждах и не чувствах нищо от нея, а бях тотално и максимално реално потопен в този свят, в който исках да бъда тогава. Също и със затворени очи със слушалки в ушите слушах ръкопляскания и се радвах и тупах в гърдите пред тълпата, защото те се "отнасяха за мен". Съществувах тотално в моята реалност - все едно бях в матрица правена за мен. Въобще не стоях в леглото, а бях настъпил газта до ламарината за постигане на целите си. Работих почти денонощно върху целта си, инвестирах страшно много, бях целенасочен и упорит колкото човек трудно може да си представи. И така няколко години нон стоп в една точка яко дълбаене. И накрая се....разпльоках. Нищо не излезе. Нещата се изплъзнаха между пръстите и разбрах, че единственото което е станало е, че съм загубил страшно много време енергия и пари на вятъра. Това което преживях не го пожелавам и на най-големият си враг. Ами не ми стигаше тоя кошмар, ами трябваше съвсем да се довърша. Тогава го направих. На 100% изрядно изпълнение на "Тайната". В точното време според Луната, написах на листче желанията си. Листчето прибрах в плик на сигурно място. Всичките неща се сбъднаха, след което "Вселената" ме сцепи. Най-най-най-големите ми кошмари се превърнаха в реалност. Сега от мен остана само едно зомби. Изключително суров, но и толкова заслужен урок. Човек получава не това което иска, а това от което има нужда. Е явно доста хора имат нужда да разберат до какво води идолопоклонството, магията, постъпването против съвестта, и много други неща за които споменах в предишният си коментар, и това става чрез Тайната.

26.   Номер 22 приятно съм изненадан, че някой е наясно. Понеже много дървени философчета са сигурни в несъществуването на подобни сили, че ние сме ги били измислили като възможност да си обясним "лошите хора". M18

27.   Тази философия е твърде егоцентрична. Никъде не виждам Бог в нея. Изцяло е фокусурана върху нашето себе си. То и науката да следваш и там е същата описана от учените безбожна егоцентрична вселена. Не наблягвам върху религията, но просто за мен е твърде фокусирана върху личния успех и е с установен авторитет; вярваме й от пръв прочит.