Зов за помощ - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121052)
 Любов и изневяра (29673)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21881)
 Семейство (6464)
 Здраве (9589)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18485)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Зов за помощ
преди: 13 години, 18 дни, прочетена 2400 пъти
Изповед на изгубения
Кажете ми има ли по-изгубен човек в тази Вселена от мен? ... С всеки изминал ден се побърквам все повече и повече. Виновни за това са страданията, причинени от вътрешните конфликти на душата ми. Понякога имам чувството, че в мен се борят две сили – добро и зло, но никоя не надделява... Тази борба изглежда е вечна, безкрайна. От няколко години се въртя в омагьосан кръг, един лабиринт от мисли, които ме докарват до лудост. За 3 години възприятието ми към света се промени десетки пъти и това ме съсиспва и изтощава. Скоро от мен ще остане само една развалина. И то защо? Защото съм дръзнал да помисля върху вечните въпроси за живота и всичко останало, и сега съм наказан да страдам. Не че съм намерил отговор - на това обикновеният човек е неспособен. Напротив, изгубих се още повече. Аз не знам защо живея, нямам цел в живота, аз съм болна душа. Имам чувството, че започвам да полудявам, не издържам на всичко, което се изсипва на главата ми. Тълпата - тя също ме съсипва. Но да избягам е невъзможно... Думите са непосилни да изразят всичко, което чувствам и това ме отчайва – няма кой да ме разбере. Живея ден за ден и чакам проклетата смърт, но сам не мога да я предизвикам, защото това е престъпление срещу мен самия. Е това се нарича безизходица. Отчаяно търся утеха в съня – когато заспя се пренасям в един друг свят, далече от жалките ми човешки проблеми, но уви – и това не помага. Ужасно е да се събудиш отново без желание за живот и да се опомниш в каква жестока реалност съществуваш. Чувствам се ограничен, защото съм човек. Да, тази проклета човешка обвивка ме ограничава... Чувствам се чужд на този свят. Понякога си мисля, че това е адът - жалкото триизмерно съществуване. И аз, като наказан да гния тук, се мъча и страдам откакто се помня. Моля се на Висшите, моля се на вас, моля се на цялата Вселена всичко да приключи преди да полудея напълно...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 18 дни
hash: d0f16ce47f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Написаното е доста смущаващо и според мен говори за доста силна депресия и стрес. Препоръчвам на автора непременно да се обърне към психиатър или психолог. Може с много малака намеса един специалист да го извади от това състояние. Нямате ли близки, защото много важно е при такива състояния най-близките да са до Вас, да Ви съдействат и така ще се възстановите по-бързо.

 
  ...
преди: 13 години, 18 дни
hash: d62ab7761c
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Подкрепям 1, само ще добавя - че от темата ти не разбрах почти нищо. Просто много на брой тъжни мисли нахвърляни по поетичен начин....

 
  ...
преди: 13 години, 18 дни
hash: 3cb1af9064
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Стига с тия психиатри и психолози. Колко много хора тук казаха, че вземат хапчета и не им помагат!
Отминава времето на хапчетата, и все повече ще отминава.
Авторе, не звучи много лицеприятно, но спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Не говоря празни приказки, минала съм през точно същото състояние, което при мен продължи много години. И точно като тебе бягах в съня - исках да спя, защото тогава не усещах мъката.
Но се измъкнах, с усилия на волята се измъкнах и сега съм относително добре. Във всеки случай много по-добре.
Крайно време е да осъзнаеш, че ТИ си решаваш нещата за себе си. Ти и само ти решаваш какво ще мислиш и как ще се чувстваш. А когато се появи проблем, какъвто и да е - в случая, депресия - той е по-силен от тебе. За да го ликвидираш, трябва ти да си по-силния. Сега проблема гони тебе, трябва ти да се изправиш срещу него и да го подгониш. Спри да мислиш разрушително и да се самосъжаляваш и насочи вниманието си някъде другаде, не чакай да стане нещо и да дойде някой да те измъкне, няма такъв момент. Заинтересувай се, има много добри методи и практики, с които можеш да си помогнеш. Но не забравяй, че ти си движещия фактор на своя живот, ти и само ти, никой друг.

 
  ... горе^
преди: 13 години, 18 дни
hash: 343c3c7ffd
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аз пък разбрах всичко - човека просто е по-задълбочен, с повече екзистенциални мисли и страхове, такива хора в днешно време са много пренебрегвани и стигат до депресии, просто защото винаги остават тотално неразбрани. Много е трудно да се бориш срещу част от личността си, защото авторът, както и аз примерно, винаги ще бъдем такива каквито сме. А светът постоянно ти налага други ценности и проблемът идва с необходимостта от вписване в обществото. Хората не обичат мислещите, чувстващите и задълбочените личности. Аз това установих.

 
  ...
преди: 13 години, 18 дни
hash: 8116533362
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Човека не е "просто по-задълбочен"... човека стига до депресия именно поради неотработени проблеми на личността, депресията идва да ни покаже, че не обществото, другите, и т. н. които не са ни по угодата и не ни разбират... трябва да се променят, а ние. Да осъзнаваме и контролираме мисленето си, и оттам живота си. Ако ти не се определяш, други ще те определят.
Аз това разбрах, осъзнах и изпитах.

 
  ...


...
преди: 13 години, 18 дни
hash: 343c3c7ffd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Аз не казвам, че не трябва да работим над себе си и да се променяме, но нали разбираш, че някакси има хора, които са в пъти по-чувствителни от другите и колкото и да се борят да бъдат по-силни, природата им е да са дивеч, а не лъвове примерно. И аз много вярвах в силата на самоактуализиращата се личност, има и такова понятие - да се трудиш, да бъдеш добър, благороден, мъдър и силен. Доста много се промених и пак стигнах до същия извод - живота е война на всеки срещу всеки, и то нечестна война, в която печели злобният, който е готов да се подиграе, да наклевети, да те срине и то съвсем съзнателно с какво и както може :). Драпа се за всичко - за личен живот, за любов, за работа, за уважение, и то се драпа не с качества, а с лошотия. Много е първично всичко това за мен. Не се правя на много хрисима или нещо такова, но просто не искам да напредвам по този начин. Аз не съм готова да живея в такъв свят - това не е моята борба. Полученото по такъв начин не ме интересува и не ми е цел, защото няма да ми е сладко, това е. Конкуренцията между хората се осъществява по-грубо и от тази в джунглата. Когато го осъзнаеш, наистина ти се иска само да спиш и да не правиш нищо друго...

 
  ... горе^
преди: 13 години, 18 дни
hash: ecbac95548
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Напълно подкрепям хората които те съветват да потърсиш специализирана помощ. Ако си можел съвсем сам да се справиш, си щял да го направиш. Но щом търсиш помощ значи не можеш, но не тук ще я намериш. Естествено, че зависи предимно от теб, но понякога човек не може без чужда помощ. Потърси я, не се колебай! Имах близък в подобно състояние, сега след лечение е напълно здрав.

 
  ...
преди: 13 години, 17 дни
hash: a267636553
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   6, напълно съм съгласна, и аз не искам /а и да искам, не мога/ да напредвам по такъв начин. То това не е и напредък, а си е упадък.

Първично е меко казано... да, така е, както го казваш... Говориш за войната на всеки срещу всеки и закона на джунглата: изяж, или ще бъдеш изяден. Но все пак сме хора, разумни същества, има и друг път, други методи... можеш и да не изяждаш никого, нито да позволиш тебе да те изядат.
Чудесно е, че не е твоят път това. Не е и моят.
И когато го осъзнаеш, няма да спиш, ще се събудиш с една стъпка по-силен, по-свободен.
И аз в ония години си давах сметка, че ако не ликвидирам с депресията, тя мен ще ме довърши. И избрах аз да я довърша...
Да, наистина са много тия хора, които описваш... но и тия като нас не са малко. Дръжте се, не сме сами. Ще победим.

п. с. не се заблуждавайте, че те, които драпат да спечелят нещо за себе си по лош начин, с лоши средства, могат да имат добър резултат. Не може върбата да роди круши: резултата от злобата ще е пак злоба.
Те не се развиват, а деградират.
Ние /визирам всички като автора, тебе и мене/ дори и трудно, дори и с депресия, се развиваме.

 
  ...
преди: 13 години, 17 дни
hash: 343c3c7ffd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Ние хубаво се развиваме, но депресията идва когато не можем да се вградим в социума. Просто обществото е тълпа. А тълпата се ръководи от първобитни принципи и инстинкти. Не случайно много чувствителни хора страдат от социална фобия, подсъзнателно усещат вина и страх. Вчера гледах едно филмче за един наш известен и талантлив творец и негов приятел каза, че той е бил толкова деликатен и фин човек, че едва ли не се е чувствал виновен за съществуването си. И почвам да си мисля, че отрицателните емоции не са на болните хора, а на тези, които усещат жестокостта на живота по-дълбоко и за съжаление понякога се отказват от него без да се борят. Но все пак ние не трябва да се отказваме, разбира се. Може да ви се струва, че не е по темата, но искам да кажа, че има защо да му е гадно на автора, това не е каприз, лиготия или просто депресия - думичка, която се лепва върху всеки втори с повод и без повод и айде после по психиатри и психолози. Огледайте се хора - кой нормален човек няма да се "депресира" от света и особено пък от днешна България.... Стига с тия диагнози. Не отричам дори и лекарствата, когато се налагат, но те са последица от болестта на обществото, не от болестта на индивида. Последният само отразява по-общата картинка.

 
  ... горе^
преди: 13 години, 17 дни
hash: 9b5a340fd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   9, войната индивид-общество винаги завършва в полза на индивида.
Да дам ли пример? ... погледни в историята... колко от великите личности, които движат развитието, са гледали да се "впишат в социума"... знам какво е да се чувстваш виновен за съществуването си, едва ли не "извинете че живея"... ние нямаме власт над другите, но над себе си имаме. Знам, че всичко на всичко влияе... "обществото" ти влияе, но и ти му влияеш. Можеш да управляваш емоциите си, можеш да определяш как да се чувстваш и да бъдеш "в света, но не от него".

 
  ...

...
преди: 13 години, 17 дни
hash: 42fe0b1859
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Пробвай www.indigota.com

 
  ...
преди: 13 години, 17 дни
hash: 40f2ef3145
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   10 е много прав, но за съжаление и в този сайт бъка направо от „доброжелатели“ и моралисти, който представляват социума и се стремят да ти натикат главата в блатото му, за да не мърдаш много - да си като хората.
Момичета плачат, защото са дръзнали да се влюбят в по-голям мъж, хората ги е страх да се целунат... какви ли не работи - отдолу винаги ще се намери моралист или моралистка да те изправят на моралния съд и да те осъдят по бързата процедура
Колкото до автора - ти си за лекар, отиди и поне в началото взимай лекарства - човешка е дупката, в която си попаднал, но имаш нужда от помощ, за да се измъкнеш

 
  ... горе^
преди: 13 години, 17 дни
hash: 343c3c7ffd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Някои може и да се справят с това да бъдат в света, но не от него, но по-често хората изгарят и изгубват себе си някъде сред масата :) Не е случайна модата на будизма, на източното рабиране за живота, навсякъде се говори за медитации, работа с положителната енергия и завръщането към нормалния човешки облик - човекът много се обезличи, няма идентичност, задават му се външни програми, така че нека не подценяваме проблема.

 
  ...
преди: 13 години, 17 дни
hash: 9b5a340fd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Не подценявам проблема, никак даже. Знам за какво става въпрос, по-горе казах, че и аз минах, и още минавам, през такава депресия. Исках да споделя с автора на мен какво ми помогна...
Да, не случайно се говори навсякъде за медитация и работа с мисъл. Никак не е случайно :) :) И все повече ще се говори и работи в посока на духовно развитие, това е добрата новина.

 
  ...
преди: 13 години, 16 дни
hash: de55467e04
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Здравей, аз не мога да ти дам точен съвет какво да правиш, защото не съм преживяла това което ти, но препоръчвам ти да си намериш някое хоби, което да те разсейва от неприятностите.

По начина по който си написал това, ми се струва че найстина те бива в разказите, защо не се опиташ да напишеш някоя история и да я публикуваш, страхотно си обяснил чуствата си и е много добре редактирано.
Всъщо ти препоръчвам да прочетеш книгата ''Тайната'', наистина може да те опъти в животът.

И помни че всичко става поради някаква причина, и че всяка пречка в животът ни прави по силни.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker